Свети праведен  И О А Н   К Р О Н Щ А Д С К И

/1829 г. – 1908 г./

ДУХОВНО-ПРАКТИЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ

         Дяволът често се старае да закрие пред нас светлия образ на хората, и да ги представи в мрачен (отблъскващ) вид. Бъди изключително внимателен да не възприемеш този (внушаван от дявола) поглед към околните!

         Аз често размахвам духовния меч т.е. Кръста, и с него разсичам своята вътрешност. Защото нашият дух (съкровено и необяснимо за нас) е вложен (от Твореца) в нашата вътрешност (изпълва по необясним начин цялата наша телесност). А той (нашият дух) като безтелесен, води непрестанна борба с невидимите врагове (бесовете). И тъй като този меч (силата на Кръста) е много остър, той силно поразява моите врагове, така че те изоставят бойното поле и бягат вън от мене. Тогава душата отведнъж усеща (Божия) покой. И това става съвършено явно (без никакви съмнения какво точно се случва в душата). С тази разлика, че не виждаш (сетивно) ставащото, а го усещаш – усещаш го в съвършенство (без ни най-малки колебания), така, както болният усеща как откритата му рана вече е зарастнала.

         Трябва с всчки сили да се стараем да пазим сърцето си олекотено (свободно и необременено, без ненужен и излишен товар в себе си), и леко – тогава то с лекота ще се изпълва и ще задържа в себе си живата вяра и любовта към Бога, както и към всичко духовно и свято. Но ако допуснем то да затлъстее (ср. „сърцето на тоя народ е закоравялов слав. текст: „одебеле бо сердце людии сихъ“ /Ис. 6:10/ и натежи (в резултат на пресищане), съответно на евангелските думи: „да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи.“ /Лк. 21:34/, тъй като (излишъка на) храна и питие водят до такова огрубяване и утежняване на сърцето, както и грижите за земното, тогава сърцето става неспособно да вмества (да побира) в себе си вярата и любовта. Тогава в него лесно се загнездва дявола. Това може да узнаете по вътрешното смущение и боязън (когато изпаднете в състояние на такова сърдечно огрубяване, закоравяване и безчувствие).

         Съмнението и неверието в делата на вярата се отнасят към хулните помисли, влагани в душите ни от дявола. Затова не бива да им обръщаме внимание, а да се отнасяме към тях с присмех и пренебрежение.

         Забелязали ли сте, че всеки път, когато пожелаете да извършите някакво дело на вярата и благочестието, изведнъж усещате в сърцето си някаква тежест, която притиска и угнетява, която препятства да извършите започнатото. Тя ви отделя от святата цел чрез неверието, което съсипва душата. Това е действие на дявола.

         Когато се заемеш с четене на съчинение с духовно съдържание, никога не бързай с мислите си към друго някакво дело, по-маловажно от това което вършиш. Помни, че целият ти живот трябва да бъде едно непрестанно поучение в Словото Божие! Затова, нека четенето на свещените книги бъде за тебе главното ти и най-хубаво занимание. Чети, умъдрявай се, спасявай се, и спасявай другите! Повече от всичко чети самото Слово Божие, така че книгата на Божия Закон да бъде винаги в устата ти. Това Слово е образец на нашето човешко слово. За да бъдеш силен в словата си, трябва да заимстваш подходящите места от Божието Слово. Длъжен си да се проникваш от духа на Божието Слово, от неговата чистота и святост, от духа на спасението.

         След причащение прояви особено старание да бъдеш кротък и смирен, за да почетеш по този начин в сърцето си Кроткия и Смирения (наш Спасител), влязъл под твоя покрив. Но горко ти, ако загубиш духът на кротост и започнеш да се дразниш от щекотливостта на своето самолюбие. Духът на мир и радост ще те напусне и адски огън ще загори в гърдите ти. Тогава с много скръб и сълзи ще търсиш мира (който загуби), но дълго няма да го получиш, за да се научиш да пазиш едно толкова неоценимо съкровище.

         Постарай се с молитва да изпросиш от Бога твърдост в борбата с невидимите врагове които те нападат. Такава твърдост ти е нужна, за да можеш да останеш неподвижен върху Камъка на вярата, без да обръщаш внимание на цялата болезнена парливост на техните стрели, на гъстия мрак, който те разпръскват, на всичките им хули. Да не измениш на Господа нито с мисъл, нито с думи на някакво недоволство, а да благославяш Неговата власт, която от време на време сякаш се скрива, за да изпита душите ни към какво са склонни и какви са собствените им усилия в борбата с враговете. Тази твърдост т.е. (неподатливост към греха) е невъзможно да бъде постигната без търпение, без кротост и без мъжество. Затова, бъди търпелив като да нямаш плът, кротък и мъжествен – какъвто кротък и мъжествен е бил Спасителят през целия Си живот, както и пред лицето на враговете си.

         Когато се молиш на Господа, ти (с голямо основание) си представяш колко си нищожен и презрян в Неговите очи. Но трябва да знаеш, че Бог не гледа на лице. Всичко (съществуващо) е творение на Неговите ръце. Той не прави разлика между малките и великите (неща, подобно на човеците). Сърце чисто – ето кое е велико (голямо и важно) за Него. Имай чисто сърце, и макар да си нищожен (в живота), не се срамувай и не малодушествай.

         Със свойствената му хитрост и злоба дяволът има навик да ни напада в края на нашите благочестиви занятия. Така при самия им край (завършек), той ни лишава от техните плодове. Например, от плодовете на нашите трудове в молитвата, от добродетелите, така че всичко да загуби стойност (пред Бога). Това показва моят почти ежедневен опит.

         „Който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?“ /1Тим.3:5/ Направи изправен първо своя дом, т.е. душата и тялото си, и едва тогава ще бъдеш в състояние да поправяш и другите. (Това разбиране на св. Иоан Кронщадски добавя още едно измерение на апостолските думи, освен техния ясен и директен смисъл.) Обуздай своите страсти, отстрани лошите си привички – тогава, с Божия помощ ще можеш да (съдействаш) за победата над страстите и у другите.

ЗА МОЛИТВАТА

         Когато се молиш, не бързай с мислите си към други някакви дела, защото молитвата трябва да бъде най-важното занимание през целия ти живот. Да се научиш да се молиш достойно е най-важното дело (за всеки съзнателен християнин).

         Защо на мнозина (от християните) не им се иска да се молят? – „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ /Мат. 6:21/ Някои (изобщо) не са се научили да ценят молитвата, (най-често защото) от личен опит не са разбрали нейната сладост. В други случаи - дори ако са познали това, след това са станали нерадиви (в поддържането на постоянен молитвен труд). Нечистото сърце обича светските неща, то не може да побере (и задържи за дълго духовното). „Какво общо има между светлина и тъмнина?“ /2 Кор. 6:14/.

         Защо понякога езикът спира по време на молитва (протичането, хода на молитвената мисъл спира за кратко или за по-дълго)? А защо обикновено спират стрелките на часовника? - Защото неговата вътрешност се е повредила или замърсила… Такова спиране може да настъпи и по време на молитва, когато вътрешността на човешкото същество се замърси или повреди. Тази вътрешност е човешкото сърце, което бива лукаво, изпълнено с неверие, когато в него се установи вражда или друга някаква нечистота. За човека, в известен смисъл езикът е това, което са стрелките за часовника. Стрелките показват какъв е вътрешният ход на часовниковия механизъм. Езикът също е един вид херолд или адвокат на сърцето и мислите. Той известява за това, което се върши вътре, за това, което изпълва сърцето. Затова Спасителят казва: „Онова, що излиза из устата, иде от сърцето, то именно осквернява човека; защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.“ /Мат. 15:18-19/

         Когато по време на молитва почувстваш, че против волята ти твоето сърце е лукаво, изпълнено с неверие и гордост – не се смущавай ни най-малко от това и не скланяй към неговото лукавство – трябва да знаеш, че по този начин дяволът се опитва да те склони към духовна нечистота със себе си (когато задържиш, приемеш, смутиш се от неверието и гордостта в сърцето си, така ти допускаш действието на техният инспиратор – дявола в сърцето си, влизаш в нечисто духовно смешение и единение с него). По същия начин разбирай и когато забележиш в себе си смущение и боязливост, не се смущавай от това – това също е действие на тъмните духове, които с предизвиквания у тебе страх се стремят да те въвлекат в нечисто общение със себе си (като носители единствено на зла духовна природа). Бъди твърд в такива случаи (които никак не са редки), и колкото може по-дълбоко вкарай в сърцето си смирението и вярата. Заедно с това неотклонно гледай към Господа в очакване на Неговата милост. Той непременно ще те посети и ще прогони врага. Ти сам ще почувстваш това в сърдечния мир и сладост.

         Когато по време на молитва в сърцето ти започнат да влизат (всевъзможни) помисли, които го смущават, тогава си спомни думите на Спасителя: „защо се смущавате и защо такива мисли влизат в сърцата ви?“ /Лк. 24:38/. Трябва да знаеш, че ти няма от какво да се смущаваш, и не бива да допускаш в сърцето си никакви помисли, които го смущават.

         Ако по време на молитва забележиш че тя не се приема от сърцето (не достига сърцето), подобно на мокрото дърво, което не приема огъня - тогава употреби всички (сили и) средства молитвата някак да проникне в сърцето. Без това полза от молитвата няма – сърцето остава хладно и мъртво, а заедно с него и душата. Такова безчувствено сърце най-вече е резултат на много храна и питие (невъздържано, без нужда и мярка ядене и пиене).

         Ако по време на молитва сърцето ти започне да охладнява, припомни си че за всяка минута, за всеки миг на жива вяра и усърдно служение на Господа, от Него ще ти бъде въздадено с хиляди години блажен живот.

         Не забелязвате ли как понякога сякаш камък лежи върху сърцето ви по време на молитва? Това е действие на невидимия враг, който се стреми да попречи на святото дело. Преодолейте това с усърдието си към молитвата. За невидимите врагове, които се борят с нас по време на молитва се споменава в утринните молитви.

         Когато изговаряш (произнасяш на ум или на глас) думите на молитвата, не бързай, а осигури време и сърцето да откликне на тях, да станат думи на твоето сърце, твое притежание.

         Когато се молиш, следи с окото на ума си каква цел по време на тази молитва има в сърцето ти. Дали не е просто да бъде изчетена молитвата, или с нея да се очисти душата. Ако установиш първата цел, трябва незабавно да я отстраниш и да установиш втората, истинската. Първата цел руши молитвата и прави от нея едно обикновено многословие, което Бог няма да чуе.

         По време на молитва е нужно сърцето да се внедри (изцяло да бъде предадено) на Бога, така че молещия се да чувства в сърцето си истината на Господните думи: „пребъдва в Мене и Аз в него.“ /Ин. 6:56/. Господ се съединява с нас както по време на сърдечната молитва, така и след нея – така както се съединява с нас след приемане на животворящите Тайни. С тази разлика, че последното съединение (причащението) е по-тясно, преискрено (в пълно единение), защото става чрез Самата Плът и Кръв (на Спасителя). Господ казва: „Ще дойдем при него и жилище у него ще направим./Ин. 14:23/ Божието присъствие в нас се проявява чрез (усещането) на сърдечна сладост, мир или тишина на чувствата, (цялостно, пълно) доволство в себе си.

         Какво означава да се молим „с дух и с истина“ /Ин. 4:23/ - Това означава да се молим с тази вяра, надежда и любов, с каквато са се молили светите Отци, които са ни оставили духовното съкровище на своите молитви, на своите славословия и благодарения на Бога.

         Когато се молиш на Господа, в началото на своята молитва за усилване на вярата постави (призови за молитвена помощ и съдействие) всички небесни Сили, пророците, апостолите, мъчениците, преподобните и праведниците. И така, ръководен от техния сонм, от тяхната молитва, и сам ти се моли с тяхната вяра, упование и любов.

         Братя, когато се молите, не допускайте разслабление в молитвата – за Господа няма да останат загубени и незабелязани нито една сърдечна въздишка, нито едно искрено, добро и свято чувство, ако вие се стараете да го задържите в сърцата си. Нашият (Всемогъщ) Владика е винаги при нас – всичко вижда и всичко чува. Той вижда и чува и всички наши сърдечни помисли. Ние живеем и се движим чрез Него, Нему е известно в съвършенство всичко в нас и за нас. За това, че Той е с нас винаги и на всяко място, лесно можете да се убедите от прост опит. Ако вие сте добри (изправни) в душата си – тогава се чувствате добре, мирно, леко и радостно. Ако обаче не сте добри (не сте изправни) в душите си – тогава непременно и на вас някак не ви е добре, неловко, неприятно, тежко и неспокойно. Как да разбираме това? – Това означава, че когато сте добри в душата си, тогава Господ е с вас, Той присъства в сърцата ви. Тогава Той е ваш Отец, а вие сте Негови добри чеда.

         Превод от с обяснителни допълнения: Святой праведный ИОАНН КРОНШТАДТСКИЙ,   „СВЯЩЕННИКУ…, извлечения из дневниковых тетрадей“, стр. 138 - 157,   М. 2005 год.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

РАЗПИСАНИЕ НА ПРЯКОТО ПРЕДАВАНЕ НА БОГОСЛУЖЕНИЯТА ЗА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 2021 г.

† Неделя 11. след Петдесетница. Отдание на Успение Богородично. Мчк Луп. Свщмчк Ириней, еп. Лионски

4 септември (22 август ст.ст.)- Възкресно всенощно бдение - 17:00 ч.

5 септември (23 август ст.ст.) - Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия - 9:00 ч.

***

*Отсичане честната глава на св. Йоан Предтеча, Кръстител Господен (Усекновение)

10 септември (28 август ст. ст.) - Празнично всенощно бдение - 16:30 ч.

11 септември (29 август ст. ст.) - Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия - 8:00 ч.

***

† Неделя 12. след Петдесетница. *Пренасяне мощите на св. Александър Невски. Свв. патр. Царигр.: Александър, Йоан и Павел Нови

11 септември (29 август ст. ст.) - Възкресно всенощно бдение - 17:00 ч.

12 септември (30 август ст. ст.) - Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия - 9:00 ч.

***

† Неделя 13. след Петдесетница. Чудо на св. архангел Михаил в Хони (IV в.). Мчк Евдоксий и др. Преп. Архип

18 септември (5 септември ст. ст.) - Възкресно всенощно бдение - 17:00 ч.

19 септември (6 септември ст. ст.) - Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия - 9:00 ч.

***

✟ РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА. Икона на Пресвета Богородица „Курско-Коренна – Знамение“.

20 септември (7 септемврист. ст.) - Празнично всенощно бдение - 17:00 ч.

21 септември (8 септември ст. ст.) - Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия - 9:00 ч.

***

† Неделя 14. след Петдесетница. Неделя преди Въздвижение. Предпразненство на Въздвижение. Обновление на храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим (335 г.). Свщмчк Корнилий Стотник

25 септември (12 септември ст. ст.) - Възкресно всенощно бдение - 17:00 ч.

26 септември (13 септември ст. ст.) - Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия - 9:00 ч.

***

✟ ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН (Кръстовден). Успение на свт. Йоан Златоуст

26 септември (13 септемврист. ст.) - Празнично всенощно бдение - 17:00 ч.

27 септември (14 септември ст. ст.) - Трети, Шести час, Златоустова св. Литургия - 9:00 ч.

***

*Забележка: Моля, следете публикуваното на сайта седмично разписание на богослуженията, за възможни промени.