ЗА ДАРОВЕТЕ И ПЛОДОВЕТЕ НА СВЕТИЯ ДУХ
Даровете на Светия Дух са седем. За тях Свещеното Писание говори в Апокалипсиса: „Пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.“ /Откр. 4:5/ Тези дарове на Светия Дух били, или по-добре да се каже Самият Дух Свети бил в Христа най-обилно и съвършено, несравнимо с всеки от човеците, както казва Пророкът: „И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен.“ /Ис. 11:2-3/ Това потвърждава и св. ап. и ев. Иоан Богослов, като казва: „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на единороден от Отца… И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат.“ /Ин. 1:14,16/ И така, в Христа присъствал Светият Дух като единосъщен Нему по Божество. Той Го изпълвал с мъдрост и благодат, по думите на евангелиста: „А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.“ /Лк. 2:40/ Всичко това трябва да разбираме, като отнасящо се за човешкото естество на Иисуса Христа.
Първият дар на Светия Дух е мъдростта (премъдростта). По-точно, мъдростта идваща свише, за която говори Апостолът: „Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ /Иак. 3:17/ Противоположна на тази мъдрост е плътската мъдрост, за която Апостолът казва: „В простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света.“ /2 Кор. 1:12/ Като заимства свидетелства от Стария Завет /Ис. 29:14/, същият Апостол говори срещу тази плътска и светска мъдрост в друго свое послание: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните.“ Де е мъдрецът? Де е книжовникът? Де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?“ /1 Кор. 1:19-20/
Вторият дар на Светия Дух е дар на разум, или на разбиране тайните и волята Божия. За него Писанието учи така: „всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост и разум, за да умеят да работят всякаква работа, потребна за светилището, както бе заповядал Господ.“ /Изх. 36:1/ За Даниил и другите отроци с него се казва: „дарува Бог на четиримата тия момци знание и разбиране всяка книга и мъдрост, а на Даниила дарува още да разбира и всякакви видения и сънища.“ /Дан. 1:17/ На друго място е казано: „Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията.“ /Лк. 24:45/ Апостолът пък пише: „Господ да ти даде да разбираш всичко.“ /2 Тим. 2:7/ На това разбиране е противоположно неразумието и неверието. Господ казва: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!“ /Лк. 24:25/ Ап. Павел пише на галатяни: „Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?“ /Гал. 3:3/.
Третият дар на Светия Дух е съвет, съдействащ за прославление на Бога и спасение на човешките души, който се съгласува с истината. За него Писанието говори: „Не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.“ /Деян. 20:29/ Противоположен на него е съвета на нечестивите, за който Псалмопевецът казва: „Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци.“ /Псал. 1:1/ А на друго място казва: „Господ разрушава съветите (кроежите) на езичниците, унищожава заговорите (единомислието в зло) на народите, унищожава съветите (кроежите) на князете.“ /Псал. 32:10/.
Четвъртият дар на Светия Дух е крепост (сила и твърдост), защото като запазваме цялата твърдост и мъжество във вярата, ние сме длъжни да противостоим (да се противопоставяме) на различни изкушения. За нея Писанието говори: „Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки.“ /1 Кор. 16:13/ На друго място в Евангелието е казано: „Стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите (евангелския) мир; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово.“ /Ефес. 6:14-17/. На крепостта (твърдостта и силата) е противоположен страхът, за който Псалмоповецът казва: „Там ще се уплашат те от страх (дето няма страх)“ /Псал. 13:5/. Нашият Господ Иисус Христос ни забранява да имаме такъв страх, като казва: „Не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят.“ /Лк. 12:4/.
Петият дар на Светия Дух е знание (ведение). За него светият Псалмопевец дава следното обяснение: „Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?“ /Псал. 93:10/ Друг от пророците казва: „Ще ви дам по сърце Си пастири, които ще ви пасат със знание (ведение) и благоразумие.“ /Иерем. 3:15/ Това ведение или познание, трябва да е насочено към разбиране на Божията воля и Божият закон. Обратно на него е неразбирането (неведението, незнанието) на Божия закон и Божията воля, за които говори Псалмоповецът: „Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име.“ /Псал. 78:6/.
Шестият дар на Светия Дух е благочестие. Заедно с истинската вяра то се основава на прилежната (умната) молитва и добрите дела. За него Апостълът казва: „Благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.“ /1 Тим. 4:8/. Затова съвсем правилно, благочестиви се наричат само тези, които като възнасят към Бога непрестанни молитви, заедно с това се отстраняват от всякакво нечестие и грях. Тук се разбира не външно благочестие, а истинско и сърдечно, за да не каже и за него Господ: „Тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните Си, а сърцето му стои далеч от Мене.“ /Мат. 15:8/. И още: „Слепи фарисеино, очисти изпървом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.“ /Мат. 23:26/
Седмият дар на Светия Дух е страхът Божий. Той трябва да прилича на страха, който имат децата към родителите си, а не на страха на слугите към господарите им. За първия говори Псалмопевецът: „Бойте се от Господа, всички Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.“ /Псал. 33:10/. За втория вид страх Апостолът казва: „В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта.“ /1 Ин. 4:18/. Писанието заповядва да се боим от Бога от любов към Него с думите: „Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево.“ /Псал. 21:24/ Който има такъв страх от Господа, пази заповедите Му, както е казано: „Ако някой Ме люби ще спази словото Ми.“ /Ин. 14:23/
Плодовете на Светия Дух, или знаците на Божествената благодат са девет, съгласно казаното за тях от апостол Павел: „Плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.“ /Гал. 5:22-23/ Но трябва да вярваме, че и останалите добродетели следва да се наричат плодове на Светия Дух, защото и те произлизат от Него, и при Неговото (на Светия Дух) съдействие човек може да ги изпълнява. Затова и апостол Павел не казва против тези (които са носители само на конкретно споменатите добродетели) няма закон, а казва: „против такива“ /Гал. 5:23/ (като изброените, но и като всички, които имат и други подобни добродетели) няма закон, защото има и други, подобни на изредените добродетели.
Адаптирано от: „ПРАВОСЛАВНОЕ ИСПОВЕДАНИЕ...“, стр. 59-64, Санкт Петербургъ, 1840 год.
Свети праведен И О А Н К Р О Н Щ А Д С К И
/1829 г. – 1908 г./
ДУХОВНО-ПРАКТИЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ
Нелъжливи Боже, Ти си казал чрез устата на Твоя пророк: „Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.“ /Пс. 49:15/ Избави и мене, Господи, от скърбите които ме заобикалят, смазват ме и ме угнетяват: избави ме от смущения и боязни, с които дявола ме напада, и дай ми вяра непосрамваща, любов нелицемерна, и надежда известна. Внимавай (да имаш винаги готова тази молитвена нагласа в себе си).
Съществува (особен зъл) дух-гонител, някакъв мислен фараон, който гони мислите ни при четене на молитвите. Затова, трябва да бъдем внимателни (да не се учудваме, когато се появи, и да не се поддаваме на неговите нападения). А какво можем да кажем относно хората от този свят (дали изобщо се замислят, че има такава причина за разсейването, блуждаенето на мислите, празното фантазиране – точно когато понякога все пак се установят върху здрави духовни размисли?).
Постоянно се стреми към любовта – когато ходиш, стоиш, седиш, лежиш, молиш се, четеш, или каквото и друго да вършиш – от всичко извличай меда на любовта, всичко обръщай в повод за любов… Обратно, отвсякъде пропъждай нелюбовта, най-вече когато се поражда и ненавист. Избягвай и най-малките поводи, които могат до доведат до нея!
Принадлежи с цялото си сърце на Бога, защото в противен случай ще принадлежиш (без сам да го съзнаваш и желаеш) на дявола. Тогава дяволът ще се надсмива над твоите неискрени усилия да угодиш на Бога.
Когато пристъпваш към Животворящите Тайни (за причащение), за отблъскване на дяволските лъжи в сърцето (като последица на маловерието), винаги си казвай от цяло сърце – лъжата съм аз (тя в мене може да влезе и се установи), докато пред мен е чистата Истина (Самият Бог, за Когото лъжата е недостъпна). Заедно с това, (наложи си и) не изпитвай никаква боязън дори за миг от мечтателните смущения и страха, с които дяволът поразява сърцето преди причащение. „Който се надява Господу, е като планина Сион, - няма да се помръдне.“ /Псал. 124:1/. Надявай се и ти на Него без никакво колебание!
При маловерие сърцето е боязливо и всички човешки действия са неточни, неустойчиви, нерешителни (или имат примес и оттенък на всичко това). Такива неустойчиви, бързи и откъслечни са и думите на човека, гласът (често е като) треперещ… Нашето тяло не е нищо повече от един глинен съд, направен от ръката на Премъдрия Художник (Творец) – нашия Бог. В този глинен съд по премъдрата воля на Твореца е затворен безсмъртен дух – Неговото дихание. В състоянието на падение (в което се намира след греха на прародителите), този дух увлича към болести и разрушение и своето веществено жилище – тялото.
Не изпитвай (не търси прекалено подробни обяснения), а (повече) вярвай, защото твоя Господ е Бог на чудесата (които са извън обяснимите и съзнавани закономерности на рационалното познание). Самият ти, като душа и тяло си едно чудо… В твоето тяло постоянно действат съкровени (невидими) чудеса - постоянното обновяване на кръвта, соковете (цялата неподражаема и свръхпрецизна система на обмяната на веществата, нервната и хуморална регулация). Твоето тяло постояно се изгражда и разгражда, като живее съвършено независимо от тебе, а само по волята на своя Творец - Бога, Който е определил законите за битието му, и Сам поддържа неговия живот.
Ако понякога чувстваш затруднение да стигнеш в сърдечната вяра до Бог Отец, спомни си думите на Спасителя: „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ /Ин. 14:6/ Също и казаното на друго място: „Никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.“ /Мат. 11:27/ Моли се Синът Божий да ти открие това познание!
Духът на смущение, боязън (страх) и униние, считай за дим, както и в действителност той не е по-силен от дима, ако обаче в сърцето ти има (достатъчно силна) вяра. Този дух засяга сърцата ни само поради неверие. (Неслучайно в нашето време на масово неверие, защото оскъдната вяра, както и неправилната вяра, зловерието и суеверието, не могат да се считат за истинска вяра, хората особено масово и все по-тежко страдат от многообразни клинично проявени заболявания, както психични така и соматични, в чийто генезис са страхът, отчаянието и безнадеждността.)
Опасявай се дори от най-нищожното раздвижване на коя да е страст, в противен случай (ако си нехаен към това) бесът ще те завладее (ще получи власт над тебе), жестоко ще ти се надсмее и ще ти наложи своята тирания. Колкото по-силно и продължително е раздвижването (активността) на страстта, толкова по-силно ще се прилепи към тебе дяволът. На това ме е научил личния опит.
Защо често другите не ни обичат? – Затова, че ние не ги обичаме (искрено). (Особено отвращават проявите на фалшива, лицемерна любов, които прикриват липсата на любов.). Защо не ни се подчиняват? – Защото и ние не се подчиняваме (комуто сме длъжни). Защо се препъваме на молитва (защо тя не протича с пълно внимание, умиление, от цяло сърце)? – Защото (твърде) често се препъваме в (извършване) на грехове (които при по-голямо старание можем да избегнем).
Не забравяй, че по-важно от всичко друго за теб е нужно да знаеш как да очистиш сърцето си, за да можеш по този единствен начин да се съединиш с Господа. Не претоварвай главата си (ума, вниманието и мисълта) с други познания, особено когато ти предстои подвига на молитвата. Да не стане така, че преследвайки маловажното, да загубиш най-важното – сърдечната молитва, горенето на духа. Защото (от неуместното умствено пренапрежение) може да получиш тежест в главата и особено безпокойство.
Превод от с обяснителни допълнения: „Святой праведный ИОАНН КРОНШТАДТСКИЙ, СВЯЩЕННИКУ“, извлечения из дневниковых тетрадей, стр. 122-137, М. 2005 год.