Нека сега да разгледаме светоотеческия модел на шестте дни на сътворението. Няма да се опитваме да определим приблизително „каква продължителност“ са имали тези „дни“. Много фундаменталисти смятат своето буквално тълкувание на Битие за непълноценно, ако не приемат, че тези „дни“ са с продължителност 24 часа; в същото време мнозина други, а именно тези, които искат да съединят Битие със съвременната теория на еволюцията, възлагат своите надежди на приемането на тези „дни“ за милиони или милиарди години, така че да се съгласуват с предположителните данни, добити от геологията. Аз мисля, смело можем да кажем, че и двата възгледа не попадат в целта.

 

Не че тези дни не са могли да бъдат двадесет и четири часови, ако така е било угодно Богу; един или двама отци (например преп. Ефрем Сирин) даже твърдят, че те са били именно двадесет и четири часови. Но мнозинството от отците изобщо не говори за това: това не е било предмет на спор по онова време, и на тях изглежда и през ум не им е минавало да настояват на пренасянето на времевата скала на нашия паднал свят назад, върху изумителните и чудесни събития на тези шест дни. Блажени Августин в пълнота, струва ми се, резюмира светоотеческата позиция, когато казва: „За нас е много трудно или дори напълно невъзможно да заключим от какъв род са били тези дни: още по-невъзможно за нас е да говорим за това“ (O градe Божием, ХІ, 6).

 

Но ако за нас не е задължително да определяме продължителността на шестте дни на сътворението на 24 часа, то съвсем невъзможно е да се отнасяме към тях като към милиони или милиарди години, т. е., да ги напъхваме във времевата скала на еволюционизма. Събитията на шестте дни просто не съответстват на еволюционистката картина като цяло. В Битие първите живи обекти са тревите и дърветата на сушата, а не микроорганизмите в морето, както е в еволюционистката теория; тези сухоземни растения съществуват цял ден (милиарди години ли?) преди да бъде създадено слънцето, докато в еволюционистката концепция слънцето предшества самата земя. Всеки достатъчно обективен наблюдател ще заключи, че шестте дни на сътворението, ако това е действително описание, а не продукт на произволна фантазия или умозрение, просто не се вписват в еволюционистките рамки и затова няма смисъл да бъдат превръщани в милиарди години. По-долу ние ще видим също и как описанието на тези дни от светите отци прави такова тълкуване невъзможно. Еволюционистката теория, напълно очевидно, говори за нещо друго, а не за шестте дни на сътворението.

 

А в действителност, нито една научна теория не може да ни каже нещо за тези шест дни. Науката се опитва да обясни (с по-голям или по-малък успех) измененията на този свят, като се основава на една проекция на естествените процеси, които могат да се наблюдават днес. Но шестте дни на сътворението не са естествен процес; те са това, което се е случило преди да започнат всички естествени процеси в света. Те са Божие дело; по самото свое определение те са чудесни и не се вписват в естествените закони, управляващи този свят, който виждаме днес.1 Ако ние изобщо можем да знаем какво се е случило в тези шест дни, то това може да стане не посредством научните проекции и предположения, но само по Божие откровение. (В това отношение съвременните учени не стоят по-горе от древните създатели на космическите митове и умозрения.) Авторите на тълкувания на Битие подчертават това.

 

Свт. Йоан Златоуст пише:

 

„Какво значи това – първо небето, а после земята, първо покрива, а след това основата? Да, (Бог) не е подвластен на естествената необходимост, не е подчинен на правилата на изкуството. Волята Божия е създател и художник и на природата, и на изкуството, и на всичко съществуващо“. („Восемь слов на книгу Бытия“, 1, 3, Творения, ч. 4, СПб., 1898, сс. 731-732).

 

Като говори за петия ден на сътворението, същият свети отец казва:

 

„Днес Бог преминава вече към водите и ни показва, че от тях, по неговото слово и повеление са произлезли одушевените животни… Какъв ум, кажи ми, може да постигне това чудо?“ (Беседы на книгу Бытия, VІІ, 3, пак там, с.52).

 

Свт. Василий в своя „Шестоднев“ учи, че в третия ден на сътворението за водите не е съществувала естествената необходимост да се стичат надолу; това е закон на нашия свят, но тогава още не е имало никакъв закон, докато не е дошла Божията заповед:

 

„Но, може би, някой освен това ще ни запита и за следното. Защо… принадлежащото на водата по природа, т. е. силата да се стреми надолу по наклона, Писанието приписва на заповедта на Създателя?... Ако такова е свойството на водата, то не е нужно да ѝ бъде давана заповед да се събере „в собрание едино“… На (този въпрос) ние отговаряме, че на тебе са ти станали известни движенията на водата след заповедта на Владиката. Сега тя се разлива навсякъде, непостоянна, по природа се стреми към наклонените и вдлъбнати места; но каква сила е имала тя по-рано, преди в следствие на тази заповед да произлезе в нея такъв стремеж към движение, това самият ти не знаеш и не би могъл да чуеш от никакъв очевидец. Разсъди, че Божията дума твори самото естество и заповедта, дадена тогава на творението, е определила порядъка на сътвореното и за последващото време“. („Беседы на Шестоднев“, ІV, 2, Творения, ч. 1, Сергиев Посад, 1900, с.58).

 

Тук несъмнено е един от главните източници на противоречие между научната теория и религиозното откровение. В течение на шест дни е била създавана самата природа. Нашето знание за днешните закони на природата не може да ни даде информация за това как са били установени самите тези закони. Самият въпрос за последните причини, принципите, битието на всичко съществуващо е извън сферата на науката. Навлизайки в тази област, ученият започва да издига предположения и догадки, подобно на всеки древен космолог; а това не само го отвлича от сериозната работа по изучаването на природните процеси на нашия свят, но го прави и съперник на религиозното откровение, което е единственият възможен за нас източник на истинно знание за началото на нещата, точно така, както то е и единственият за нас източник на знание за последния край на всичко. Свт. Василий пише:

 

„…на нас ни предстои да изследваме състава на света и да разгледаме вселената не по началата на светската мъдрост, но така, както е научил Своя служител Бог, който е говорил с него „яве, а не гаданиемъ“ („явно, а не с гатанки“) (Числ. 12, 8) („Беседы на Шестоднев“, VI, I, пак там, стр. 85).

 

Ако можем да се смирим дотолкова, че да осъзнаем колко малко, всъщност, знаем за подробностите на шестдневното сътворение, ще бъдем по-способни да разберем това, което може да се разбере в книга Битие. Светите отци, а не научните или космологическите умозрения – това е нашият ключ към разбирането на този текст.

 

 

Какво тогава може да се каже за тези шест дни?

 

Първо: размишлявайки за тези шест дни един православен много добре изрази целта на нашето изследване: ние трябва да ги измерваме не количествено, а богословски. Важно е не това колко дълги са били те, а какво се е случило в тях. Те представляват изложение на шестте необятни творчески акта на Бога, които са направили вселената такава, каквато я познаваме ние. Сега ние ще разгледаме тези шест акта по-подробно.

 

Второ: Както виждаме, по самото свое естество събитията от тези дни са чудесни, те не подлежат на законите на природата, които сега управляват света и ние не можем да ги разберем посредством проектиране върху тях на нашия сегашен опит.

 

Трето: това, което много настойчиво подчертават светите отци, писали за книга Битие: творческите актове на Бога в тези шест дни са стремителни, мигновени.

 

Преп. Ефрем Сирин, който приема, че дните на сътворението са продължавали по 24 часа, подчертава, че творческите актове на Бога в тези дни не са изисквали 24 часа, а са мигновени. Така, относно първия ден, той пише:

 

„…макар и светлината, и облакът да са сътворени в едно мигновение, както денят, така и нощта на първия ден са продължили по дванадесет часа“ („Толкование на первую книгу, т.е. на книгу Бытия“, Творения, ч. 6, Сергиев Посад, 1901, стр. 214).

 

В различни места от тълкуванието си върху Шестоднева свт. Василий Велики също подчертава моменталния характер на сътворяването. За третия ден той пише:

 

„По тази дума се появили гъстите гори, стремително произлезли от земята всички дървета…, също така изведнъж израсли всички храсти с гъста и буйна зеленина; и растенията, употребявани за венци… Нищо такова не е имало преди това на земята и всичко за едно мигновение дошло в битие с принадлежащото му свойство…“ („Шестоднев“, V, стр. 75) „Да прораститъ земля“ („да произведе земята“) (Бит. 1: 11). Това кратко повеление произвело незабавно великата природа и сложния свят, довеждайки, по-бързо от мисълта, до съвършенство безчислените свойства на растенията“ („Шестоднев“, V, стр. 83). (Този пасаж е превод от английски. Английският текст значително се различава от Синодалния руски превод – бел. на прев.)

 

Свт. Амвросий пише, че когато Моисей така отривисто казва: „В начале сотвори Богъ…“ („В начало Бог сътвори …“) (Бит. 1: 1), той иска „да изрази непостижимата скорост на действието“. И като има предвид космологичните теории на елините, пише следната фраза, която е също толкова приложима към теориите на нашето време:

 

„Той (Моисей) не е имал предвид забавено и мудно сътворение на света от стечение на атоми“ („Hexameron“, 1, 2, pp. 5,7).

 

По-нататък свт. Амвросий казва:

 

„(Моисей), както и следва, добавя: „И сотвори Богъ“, за да не помисли някой, че в сътворяването е имало забавяне. Освен това – за да видят хората колко несравнен е Създателят, Който е извършил такова велико дело в толкова кратък миг на Своя творчески акт, че действието на Неговата воля е изпреварило усещането за време“ („Hexameron“ 1, 5, p. 8).

 

Свт. Атанасий Велики в спор с арианското учение за това, че Христос е „началото“ на всичко и следователно е подобен на творението излага своето разбиране за Шестоднева, че всичко във всеки един от тези дни е било сътворено едновременно :

 

„Всяка от звездите и всяко от великите светила са се явили не така, че едно да е първо, а друго второ, но в един ден, с едно и също повеление всички били призвани в битие. Така е положено началото на битието на четириногите, птиците, рибите, животните и растенията… от тварите нито една не е предшествала друга, но всичко създадено е произведено изведнъж, в съвкупност, с едно и също повеление“ („На ариан слово“ 2, 48, 60, Творения, ч. 2, Сергиев Посад, 1902, сс. 325, 341).

 

 

Вече цитирахме преп. Ефрем Сирин, който твърди, че „по същия начин е недопустимо да се говори, че това, което съгласно повествованието (на книга Битие) се представя като сътворено в продължение на шест дни, е било сътворено за едно мигновение“. Светите отци са строго верни на текста на Битие: ако в текста стои думата „ден“, те смятат за недопустимо да разбират тук някаква епоха с неопределена продължителност, доколкото Божиите творчески актове са моментални; но също така те смятат за непозволително тълкуването на тези шест дни просто като литературен прийом за разгърнато представяне на мигновеното сътворение.2 Независимо от това, че всеки творчески акт е моментален, цялото сътворение се състои от правилната последователност на тези творчески актове.

 

Свт. Григорий Богослов пише:

 

„Затова към дните се зачислява нещо като първо, друго като второ, трето и т. н. до седмия ден на почивката и между тези дни се разпределя всичко сътворено, приведено в порядък по неизречени закони, а не мигновено произведено от Всемогъщото Слово, за което да помисли или да изрече вече означава да извърши делото. И ако последен в света се е явил човекът, почетен чрез Божието ръкотворение и образ, то това никак не е удивително: защото за него като за цар е следвало да се приготви царска обител и едва след това да се въведе в нея царят, съпроводен от всички твари“ („Слово 44, на неделю новую, на весну и на память мученика Маманта“, Творения, ч. 4, М, 1889, стр. 116).

 

В същия дух пише и свт. Йоан Златоуст:

 

„Всесилната Му десница и безпределна премъдрост не биха се затруднили да създадат всичко в един ден. И какво говоря, в един ден? Даже в едно мигновение. Но тъй като Той е създал всичко съществуващо не за своя полза, защото не се нуждае от нищо, но напротив, създал е всичко по Своето човеколюбие и благост, то затова и твори на части и ни преподава чрез устата на блажения пророк ясно учение за сътвореното, за да можем ние, като узнаем обстоятелствено за това, да не се подведем по тези, които се увличат от човешките умувания… Защо пък, ще кажеш, човекът е създаден после, ако превъзхожда всички твари? По основателна причина. Когато царят възнамерява да влезе в някой град, то оръженосците и всички останали трябва да отидат там преди него, за да влезе царят във вече приготвените от тях чертози; точно така и Бог, възнамерявайки да постави цар и владетел над всички земни, първо е устроил цялото това украшение, а след това вече е създал и владетеля (човека)“ („Беседы на книгу Бытия“, ІІІ, 3, с. 18, VIII, 2, сс. 60-61).

 

Свт. Григорий Нисийски повтаря същото учение, че човекът като цар се е появил едва след като за него са били приготвени неговите владения; но у него има и друго, по-тайнствено тълкувание на последователността на Шестоднева, за което има опити да бъде интерпретирано като някакъв израз на теорията на еволюцията. Затова, нека да разгледаме внимателно неговото учение. Той пише:

 

„Писанието ни учи, че Божеството е действало в определена последователност и ред, когато е пристъпило към сътворението на човека. След създаването на света човекът, както ни казва историята, не се е появил на земята изведнъж, а го е предшествало сътворяването на животните, а тях са ги предшествали растенията. Така Писанието показва, че жизнената сила се съчетава с материалния свят, следвайки определена последователност; тя се влива първо в неодушевената природа; продължавайки, напредва в чувствения свят; и след това вече, възхожда до разумното и словесното същество… Сътворението на човека е представено като заключително и обемащо в себе си всеки вид живот, наблюдаван и при растенията, и безсловесните. Това, че се храни и расте, той получава от растителния живот, както подобното на това може да се наблюдава и в растенията; те привличат към себе си храна чрез корените, а я извеждат от себе си в плодовете и листата. Това пък, че се ръководи от усещанията си, го има от безсловесните твари. Но неговата разумност и словесност не са споделени с другите същества и са изключителен дар на неговата природа… Не е възможно тази разумна способност да съществува в телесния живот, без да бъде опосредствана от сетивността, която вече преди това съществува в животинските твари; единствено при това условие нашата душа има общение с другите предмети, които са в досег с телесното; и всички тези движения, които се произвеждат вътре в нас, са това, което наричаме „страсти“…“ („О душе и воскресении“, Творения, ч. 4, М., 1862, сс. 239-241). (от английски – бел. на прев.)

 

В края на още едно тълкувание в друга работа свт. Григорий прави извода:

 

„И така, ако Писанието ни казва, че човекът е бил създаден последен, след всички одушевени твари, то законодателят (Моисей – бел. на авт.) ни излага догмата за душата, като разглежда това, което е съвършено, най-накрая, съгласно определената необходима последователност в йерархията на нещата… Така можем да си представим, че природата осъществява едно възкачване, сякаш по стъпала – имам предвид разните признаци на живота – от най-низшите до най-съвършените форми. („Об устроении человека“, гл. ХVIII, СПб., 1995 г.). (от англ. – бел. на прев.)

 

Това е едно от твърде малкото места в писанията на светите отци, които вярващите в еволюционната космология смятат за близки по дух до своите възгледи. Тук се говори за някакво „възкачване, сякаш по стъпала... от най-низшите до най-съвършените форми“ и се твърди, че човекът по някакъв начин „е причастен“ към живота на низшето творение. Но еволюционната теория на първо-причините изисква много повече от тези общи възгледи, които никой не би оспорил. За теорията на еволюцията е необходимо да се покаже, че човекът е потомък на низ-шето творение, че е „еволюирал“ от него. В една от следващите лекции ще разгледаме внимателно това, което отците казват за произхода на човека. Тук ще отбележим само, че свт. Григорий не само не говори абсолютно нищо, показващо негова привързаност към това мнение, но че други от неговите собствени възгледи му противоречат. Така, той е съгласен с останалите отци, които са писали по повод на книга Битие, че Божието творение е моментално; в същия този трактат той казва: „всеки скат и склон и падина се увенчали със свежата трева и разнообразните плодове на дърветата, които, едва показали се от земята, изведнъж достигнали съвършена красота“ („Об устроении человека“, гл.1); и още: „Творението се е появявало бързо, привеждано в битие от Божието могъщество изведнъж, заедно с изричаното повеление“ (гл. 3).

 

По-нататък свт. Григорий специално подчертава, че единственото съображение в полза на връзката на природата на човека с низшето творение се състои в това, че тя е причастна на неговата чувствена природа; тя произлиза от същата тая земя, от която е възникнала и низшата твар. Съвършено произволна добавка към мислите на светителя би било да се настоява, че това означава „произхождане“ на човека от безсловесната твар; в такъв случай би било необходимо да се направи извода за произхождане на човека (и безсловесните) от растенията, доколкото в него има нещо и от тяхното естество. Но теорията на еволюцията не учи, че животните „еволюирали“ от растенията, а че тези две царства са отделни и паралелни клонове от общия примитивен прародител.

 

Така „възкачване, сякаш по стъпала“ у свт. Григорий изобразява не произхождането на човека във времето от растенията и животните, а само неговото сходство с низшата твар по причастността му към храненето и осезанието, които са характерни за всяка земнородна твар в дадената ѝ от Бога степен. Той описва не историята на човека, а неговата природа.

 

По-нататък ние ще видим по-определено какво всъщност мисли свт. Григорий за „смешението на естествата“, което се подразбира в теорията на еволюцията.

 

 

 

 

1 Останките от изкопаеми, това не са останки от Шестте Дни, а история на падналия свят след неговото сътворение. Шестте Дни се намират извън рамките на научното наблюдение и измерване и се различават по своя род от това, което измерва науката. (Сравн.: Преп. Симеон Нови Богослов за новия закон на природата след грехопадението на Адам.) Тяхната продължителност не е измерима от науката и не се побира в нито една от научните теории.

 

2 Фактически това е, на което погрешно учи блажени Августин. В своята книга „Буквалният смисъл на Битие” той приема (макар и да не настоява на това), че дните на сътворението не са били времеви периоди, а литературен прийом за това как ангелите са съзерцавали деянията на сътворението, които всъщност са произлезли в едно мигновение.