БРОЙ 1

  

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ИЗУЧАВАМЕ КНИГА БИТИЕ?

Защо трябва да изучаваме такава книга като Битие? Защо просто да не се грижим за спасението на душите си, вместо да размишляваме върху такива предмети, какъв ще бъде светът в края на времената или какъв е бил той в своето начало? Може да си навлечем беда – ще се появи Карл Сейгън1 и ще започне война с нас. Не е ли по-безопасно да се занимаваме с молитви и да не мислим за тези велики събития? Защо да мислим за такива отдалечени предмети, когато трябва да мислим за своето спасение?

Аз съм чувал такива мнения. В отговор може да се каже, преди всичко, че съществува пряка връзка между това, как вие постъпвате и това, как вие вярвате в произхода на човека. Отец Георгий Калчу в своето публично обръщение към младите хора, живеещи в комунистическа Румъния, казва: „На вас ви говориха, че вие произхождате от маймуни, че вие сте зверове, които е нужно да се дресират“.

Това може да носи в себе си мощна сила: „Науката доказва, че ние сме само животни, и затова да отидем да взривим църквата“.

Второ, книга Битие – това е част от Писанието, а Бог ни е дал Писанието за наше спасение. Ние трябва да познаваме смисъла на Писанието според тълкуванията на светите oтци. Отците са говорили за книга Битие в Църквата; всичките им тълкувания са били по същество проповеди в Църквата, тъй като книга Битие се чете в Църквата по време на Великия Пост. Светителите Йоан Златоуст, Василий Велики и Амвросий Медиолански са били велики отци, които са говорили за това. Тези проповеди са били записвани посредством скоропис от хора, присъстващи на богослуженията, за да могат други да ги прочетат. И така, четенето на тези текстове е било част от ежедневния живот на хората, посещаващи църква. По един или друг начин ние сме изгубили тази практика в наши дни. Затова събитията от Битие и Апокалипсис са се оказали отнесени към една извънредно тайнствена област. Ние сме толкова наплашени от тези събития! Но отците са ги разтълкували.

И накрая (това е много важно): нашето Християнство – това е религия, говореща за нашата съдба във вечността. Тя трябва да ни подготви за вечното, неотмиращото. Ако ние мислим само за този свят, то нашият хоризонт е много ограничен, и ние не знаем какво ще последва след смъртта, откъде сме се появили, къде отиваме, каква е целта на живота. Когато ние говорим за началото на всичко или за края на всичко, тогава разбираме какъв е смисълът на нашия живот.

 

ВЪВЕДЕНИЕ: КАК ДА ЧЕТЕМ БИТИЕ?

І. ПОДХОДЪТ

В известен смисъл, никой от нас не знае как да подходи към тази книга. Съвременната наука и философия са напълнили нашите умове с такова количество теории и мними факти за първопричината на вселената и човека, че ние неизбежно подхождаме към тази книга с предвзети мнения. Едни искат да я съгласуват със своите частни научни теории; други я намират несъгласна с тях. И едните, и другите гледат на нея като на имаща да каже нещо научно; други пък гледат на нея като на чиста поезия, продукт на религиозната фантазия, нямаща нищо общо с науката.

Основният въпрос, който представлява причината за нашите трудности при разбирането на тази книга е: доколко „буквално“ да я четем?

Някои протестантски фундаменталисти казват, че трябва да я четем напълно (или фактически напълно) „буквално“. Но такъв възглед ни изправя пред непреодолими трудности: напълно независимо от нашето буквално или небуквално тълкуване на различни места, самото естество на описваната в първите глави на Битие действителност (самото сътворение на всички неща) прави съвършено невъзможно „буквалното“ разбиране на всичко; ние даже нямаме думи, за да опишем „буквално“ как, например, нещо е произлязло от нищо. Как Бог „е казал“? Произвел ли е Той звук, който е изпълнил атмосферата, която даже още не е съществувала? Такова обяснение очевидно е твърде просто – действителността е по-сложна.

Съществува и противоположната крайност. Някои хора желаят да интерпретират тази книга (или най-малко нейните първи глави, създаващи най-големи трудности) като алегория, поетически опит да се опише нещо, което в действителност е много по-недостъпно за нашия опит. Римокатолическите мислители, например, в последните години са достигнали до един оригинален способ „да се избавят“ от рая и грехопадението на човека; но при четенето на техните тълкувания остава впечатлението, че те имат толкова малко уважение към текста на Битие, че го трактуват като примитивен израз на някои съвременни научни теории. Това също е крайност. Свети Йоан Дамаскин, отец от VIII век, чиито възгледи обикновено резюмират мненията на отците от първите векове на Християнството, определено твърди, че алегорическото тълкувание на рая е част от ранна ерес и не принадлежи на Църквата.

Днес често неочаквано се среща и един среден път между тези два възгледа. Неотдавна беше публикувано становището на една католическа монахиня (която е и преподавателка в училище) под заглавието „Бог е помогнал да се сътвори еволюцията“. Тя казва: „Библейският разказ за сътворението преследва религиозна цел. Той съдържа грешки, макар и да не учи на тях. Еволюционистката теория на творението пък, обратно, преследва научна цел, и търсенето на истината принадлежи към областта на астрономите, геолозите, биолозите и подобните на тях учени. Тези две цели са различни, но и двете предлагат истината на ума и сърцето на човека“. Тя твърди, че книга Битие е произлязла от устните предания, които са били ограничени от научните представи на онова време.

Съгласно този възглед Битие принадлежи към една категория, а научната истина и действителността – към друга; Битие има много малко общо с каквато и да било истина, била тя буквална или алегорическа. Затова няма нужда да се мисли над този въпрос: вие четете Битие заради духовното или поетическо възвисяване, а учените ще ви кажат това, което трябва да знаете относно фактите за произхода на света и човека. В една или друга форма този възглед днес е всеобщ и той довежда до неспособност изобщо да бъде разглеждан въпроса, тъй като не възприема Битие сериозно.

Но нашата истинска цел при изучаването на Битие е да го възприемаме сериозно, да видим какво действително казва то. Нито един от тези упоменати от нас подходи не е в състояние да направи това. „Ключа“ към разбирането на Битие трябва да търсим някъде другаде.

Подхождайки към Битие, ние трябва да се опитваме да избягваме уловки подобни на упоменатите по-горе, като си даваме сметка до някаква степен за това, какъв род предразсъдъци или предразположения можем да имаме, когато се обръщаме към текста.

Вече споменахме, че някои от нас могат да бъдат твърде загрижени да считат Битие съгласно (или несъгласно) с някои частни научни теории. Нека да установим най-общия принцип относно това, как ние, с нашето съвременно съзнание, можем да направим това. Като реакция на крайния буквализъм на нашите научни възгледи (буквализъм, отнасящ се към самата същност на науката), когато ние се обръщаме към ненаучни литературни или богословски текстове, ние сме твърде предразположени да намираме в тях небуквален или „универсален“ смисъл. И това е естествено: на нас ни се иска да спасим тези текстове, като ги представим по такъв начин, че да не изглеждат нелепи в очите на хората, възпитани научно. Но ние трябва да си даваме сметка, че с такова предразположение ние често правим прибързани изводи, които в действителност не са достатъчно сериозно премислени.

Да вземем един очевиден пример: когато слушаме за „Шестте Дни“ на творението, повечето от нас автоматично идентифицират тези дни със съвременното учение за постепенното израстване и развитие на тварите. „Това трябва да са някакви неопределено дълги периоди от време, милиони или милиарди години“ – казва нашият съвременен разсъдък. „Всички тези геологически пластове, всички тези изкопаеми не биха могли да се образуват за един буквално разбиран „ден“. И ако ние чуваме, че фундаменталистите в Тексас или Южна Калифорния гръмко и настойчиво твърдят, че тези „дни“ са продължавали 24 часа и не повече, можем даже да започнем да се възмущаваме или удивяваме, как хората могат да бъдат толкова ограничени и антинаучни.

При дадените обстоятелства аз не възнамерявам да ви говоря каква е била продължителността на тези дни. Но, смятам, трябва да осъзнаваме, че нашият естествен, почти подсъзнателен стремеж да се отнасяме към тях като към периоди с неопределена продължителност, мислейки, че с това разрешаваме „проблема“, който те представляват, не е действително премислен отговор, а по-скоро предразположение или предразсъдък, заимстван от нас от интелектуалната среда, в която живеем. Когато разгледаме тези дни по-отблизо, ще видим, че въпросът не е толкова прост и че нашата естествена предразположеност в този случай, както и в много други, води по-скоро до затъмняване отколкото до проясняване на действително съществуващия въпрос.

Ние ще разгледаме този особен въпрос по-късно. За сега, аз бих посъветвал настоятелно да не бъдем вече толкова уверени в привичните ни способи за разглеждане на Битие и да открием за себе си мъдростта на Богоносните мъже от миналото, отдали толкова много интелектуални усилия, за да разберат текста на Битие така, както той трябва да бъде разбиран. Светите отци – те са нашият ключ към разбирането на Битие.

 

2. СВЕТИТЕ ОТЦИ – НАШИЯТ КЛЮЧ КЪМ РАЗБИРАНЕТО НА БИТИЕ

У светите отци ние намираме „разума на Църквата“ – живото разбиране на Божието откровение. Те са нашето свързващо звено между древните текстове, съдържащи Божието откровение и днешната действителност. Без такова звено всеки човек остава сам на себе си и като резултат се получава безчислено множество от интерпретации и секти.

Има множество светоотечески тълкувания на Битие. Това вече е знак за нас, че този текст се е смятал от светите отци за изключително важен. Нека да видим сега кои отци са говорили за този текст и какви книги са написали.

В този курс аз използвам първоначално четири тълкования на ранните отци.

1. Светител Йоан Златоуст е написал голям и малък коментар на цялата книга Битие. Големият, наречен „Беседи върху книга Битие“, е бил действително курс от проповеди, произнесени в течение на Великия Пост, тъй като във времето на Поста книга Битие се чете в Църквата. Тази книга, с обем около 700 страници, съдържа 60 беседи. След още една година свт. Йоан произнася други 7 беседи, съставляващи малко повече от сто страници. Той е написал също и трактат, наречен „За сътворението на света“, с над сто страници обем. Така у свт. Иоан Златоуст имаме хиляда или повече страници отделени на тълкуването на Битие. Той е един от основните тълкуватели на тази книга.

2. Преп. Ефрем Сирин, приблизително по същото време като свт. Йоан Златоуст, е написал тълкувание на цялата книга. В неговия труд, наречен просто „Тълкувание на книгите на Библията“, няколкостотин страници са посветени на Битие.

3. Свт. Василий Велики е написал тълкувание на „шестте дни“ на сътворението, наречено „Шестоднев“. Съществуват и други „Шестодневи“ в литературата на ранната Църква, приблизително отнасящи се към втори век, но Василиевият, може да се каже, е най-авторитетният. Тази книга не обхваща Битие изцяло, а само неговата първа глава. Още една негова книга, която ще цитираме, се нарича „За сътворението на човека“ и представлява нещо като продължение на „Шестоднев“.

4. На Запад, свт. Амвросий Медиолански прочел беседите на свт. Василий и сам написал беседи за шестте дни. Неговият „Шестоднев“ е малко по-дълъг – около триста страници.2 Свт. Амвросий е написал също цяла книга за рая, продължение на „Шестоднев“, както и книга за Каин и Авел.

Като допълнение към тези основни тълкувания, ние ще видим редица книги, които не разглеждат цялата книга Битие или всичко за шестте дни. Например, братът на свт. Василий, свт. Григорий Нисийски, е написал книгата „За устройството на човека“, където детайлно разглежда края на първата и началото на втората глава на Битие.

Използвах също и основите на православната догматика. Книгата на преп. Йоан Дамаскин „Точно изложение на православната вяра“ съдържа много глави по въпросите за шестте дни, сътворението на човека, грехопадението, рая и т. н. Катехизисите на древната Църква, „Велик катехизис“ на свт. Григорий Нисийски и „Огласителни слова“ на свт. Кирил Йерусалимски, също засягат някои детайли на тези въпроси.

По един специфичен въпрос на светоотеческия мироглед използвах трактатите за възкресението на светителите Атанасий Велики, Григорий Нисийски и Амвросий Медиолански.

Преп. Симеон Нови Богослов е написал слова за Адам, грехопадението и първоначалния свят, които се намират в книгата „Адамовият грях“.

Имаме, след това, и различните писания на свт. Григорий Богослов за сътворението на човека, за човешката природа и неговата душа. Преп. Макарий Велики, преп. авва Доротей, преп. Исаак Сирин и други аскетически писатели често говорят за Адам и грехопадението. Доколкото основната цел на аскетическия живот е възвръщането в състоянието на Адам до грехопадението, те пишат за това какво значи грехопадение, какъв е бил раят и какво представлява това място, където се стремим да се върнем.

Блажени Августин засяга темата на Битие в „Божият град“; свт. Григорий Палама пише за различните му аспекти в своите апологетически трудове; преп. Григорий Синаит също пише за рая.3

Отците не ни дават отговор на всички въпроси, които бихме могли да имаме относно Битие; ние ги четем по-скоро, за да проясним своята позиция по отношение на Битие. Понякога може да изглежда, че отците си противоречат един на друг или пък говорят по начин, който не можем да смятаме за отговарящ на въпросите, които се поставят днес. Затова трябва да имаме няколко основни принципа, обуславящи нашето разбиране както на Битие, така и на светите отци.

 

3. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА НАШИЯ ПОДХОД КЪМ РАЗБИРАНЕТО НА БИТИЕ

1. Ние търсим истината. Ние трябва да почитаме текста на Битие в такава степен, че да признаваме, че той съдържа истината, независимо от това, че тази истина може да ни се стори необичайна или неочаквана. Ако тя изглежда противостояща на това, което ние мислим, което знаем от науката, то нека да си спомним, че Бог е творецът на всяка истина и нищо действително истинно в Писанието не може да противоречи на каквото и да било действително истинно в науката.

2. Писанието е боговдъхновено. По-долу ще разгледаме по-отблизо какво значи това; като начало, това означава, че в него трябва да търсим истини от висш порядък и ако срещаме трудности в разбирането на някои неща, трябва да подозираме по-скоро недостиг на собствените знания, отколкото недостатъци в боговдъхновения текст.

3. Не бива да бързаме да предлагаме наши собствени обяснения на „трудните“ места, а трябва първо да се опитаме да се запознаем по-отблизо с това, което светите отци са казали за тези места, съзнавайки, че те имат духовна мъдрост, от която ние сме лишени.

4. Трябва също така да се пазим от изкушението да изваждаме от контекста отделни цитати от светите отци, за да „докажем“ желаната гледна точка. Виждал съм, например, православен, който, желаейки да докаже, че не е имало нищо „особено“ в сътворението на Адам, цитира следното положение от свт. Атанасий Велики: „Първосъздаденият човек е бил създаден от праха, както и всеки друг; и ръката, създала тогава Адам, твори и всички тези, които са дошли след него“. Това е основно положение за продължаващата творческа деятелност на Бога,4 с което никой и не възнамерява да спори. Но позицията на това лице, която то искаше да подчертае, се заключаваше в това, че не е съществувало реално различие между сътворението на когото и да било от живелите някога хора и сътворението на първия човек, че тялото на Адам е могло да бъде сформирано посредством естественото размножение в утробата на някое не напълно човешко същество. Може ли такова положение законно да бъде използвано като „доказателство“ по такъв въпрос?

Случи се така, че можахме да намерим място в трудовете на свт. Атанасий, където той специално опровергава тази идея. На това друго място той казва: „Макар Адам и да е бил единственият, направен от земя, но в него е била заключена приемствеността на целия род“(Слова против арианите, ІІ, 48, стр. 375). Тук той съвсем определено твърди, че Адам е бил създаден по начин, различен от всички други хора, каквото в действителност е, както ще видим, учението на светите отци въобще. Ето защо е погрешно да се взема един цитат от него и да се мисли, че това доказва или прави възможна някоя любима на нас самите идея. Общото твърдение на свт. Атанасий за природата на човека изобщо не говори за особения начин, по който е сътворен Адам.

Такава злоупотреба с цитати от светите отци е често срещана клопка в наши дни, когато споровете на такива теми често биват твърде страстни. В тази връзка, ние ще употребим всички усилия, за да избегнем тези уловки, като няма да настояваме на каквито и да било наши собствени тълкувания на светите отци, а просто ще се постараем да видим какво самите те говорят.

5. Ние не сме длъжни да приемаме всяка дума, написана от отците за Битие; понякога те са употребявали достиженията на науката на своето време като илюстративен материал, а тази наука е била погрешна в някои пунктове. Но ние следва да различаваме много внимателно техните научни възгледи от техните богословски становища и да уважаваме техния подход като цяло и техните главни изводи и богословски прозрения.

6. Ако мислим, че ние самите можем да добавим нещо към разбирането на текста от гледна точка на нашето време (да речем, основавайки се на изискванията на съвременната наука), нека това бъде направено внимателно и с пълно уважение към интегритета на текста на Битие и мненията на светите отци. И ние трябва винаги да бъдем скромни в тези опити – науката на нашето време също има своите слабости и грешки и ако прекалено много разчитаме на нея, може да се окажем, самите ние, с погрешни разбирания.5

7. Особено ще се стараем, в тази връзка, първо да разбираме отците и едва след това да издигаме нашите собствени отговори на някои въпроси, ако имаме такива.

8. Най-сетне, ако е вярно, че съвременната наука има възможности, най-малкото да хвърли светлина върху разбирането на някои места от Битие – защото не може да се отрече, че в някои области истините на тези две сфери частично съвпадат – не по-малко вярно е, мисля, това, че светоотеческото разбиране на Битие също може да осветли съвременната наука и да даде някои съвети – как да бъдат разбирани фактите на геологията, палеонтологията и другите науки, отнасящи се към древната история на земята и човечеството. Ето защо, това изследване може да бъде плодотворно и в двете направления.

9. Целта на този курс, обаче, не е да даде отговор на всички въпроси, отнасящи се до Битие и до сътворението, а по-скоро да вдъхнови православните християни да мислят на тази тема по-дълбоко, отколкото това е прието обичайно, като не се задоволяват с опростенческите отговори, чуващи се така често.

 

4. БУКВАЛНИТЕ НЕСИМВОЛИЧЕСКИ ТЪЛКУВАНИЯ

Този въпрос е голям препъни камък за нас, съвременните хора, възпитани в „научно“ образование и възгледи, които ограничават нашето разбиране в рамките на символическите значения от литературата. Много често в резултат на това ние правим прибързани изводи: ако е приложимо символическо значение към някой образ в Писанието (например, дървото за познаване добро и зло), ние сме твърде склонни да кажем: „Това е само символ“; най-малкият признак на образно или метафорично значение често ни подбужда да отхвърлим буквалното значение.

Понякога това отношение води дори до необоснована критика на цели части или книги от Писанието: ако съществуват символически или образни елементи, например, в повествованието на книга Битие за Едемската Градина, ние с готовност правим прибързания извод, че целият разказ е „символ“ или „алегория“.

Нашият ключ към разбирането на Битие е следният: как са разбирали светите отци този въпрос, специално по отношение на отделни места и въобще по отношение на книгата като цяло?

Нека да разгледаме няколко примера:

1. Прп. Макарий Велики Египетски, светец с възвишен мистически духовен живот, когото надали някой би заподозрял в прекомерно буквални възгледи върху Писанието, пише за Битие 3: 24: „А че раят е бил заключен и на Херувима е било заповядано с огнен меч да препятства входа на човека в него – затова вярваме, че точно така е и било, както е написано; заедно с това намираме, че то тайнствено се извършва във всяка душа“ („Седем слова“, ІV; 5 ). Това е място, за което мнозина от нас биха предпочели да предполагат, че то има само мистическо значение, но този велик съзерцател на божественото ни уверява, че то е също истинно и „така, както е написано“ – за тези, които са способни на такова видение.

2. Свт. Григорий Богослов, знаменит със своите дълбоки мистически тълкувания на Писанието, говори за дървото за познаване добро и зло: „Това дърво според мен е Съзерцанието, до което може безопасно да се издигне само този, който е достигнал зрялост на характера“ (Слово на Богоявление, ХІІ ). Означава ли това, че той е разглеждал това дърво само като символ, а не също така и като буквално дърво? В своите собствени писания той не е дал явен отговор на този въпрос, но друг велик свети отец е дал този отговор (защото когато учат на православната доктрина, а не просто изразяват частни мнения, всички велики отци са съгласни помежду си и даже помагат да бъдат изтълкувани един друг). Свт. Григорий Палама, исихаст от ХІV век, тълкува това място:

„Григорий Богослов е нарекъл дървото за познаване добро и зло „съзерцание“… но не следва да мислим, че това, което се има предвид е илюзия или символ, който няма своето собствено съществуване. Защото божественият Максим (Изповедник) също представя Моисей като символ на закона, а Илия – като символ на предведението! Тогава и тях ли да ги смятаме за несъществуващи реално, а за измислени „символически“? („Триади в защита на свещеннобезмълвствуващите“).

3. Това са отделни тълкувания. Що се отнася до общия подход към „буквалната“ или „символическа“ природа на текста на Битие, нека да разгледаме словата на някои други свети отци, написали тълкувание върху Битие. Свт. Василий Велики в своя „Шестоднев“ пише:

„Някои, като приемат написаното не в общоупотребителния смисъл, наричат водата не вода, но някакво друго вещество, и растението – не растение, и на рибата придават значение по свое усмотрение… Аз пък, като слушам за трева, трева и разбирам; същото и за растение, риба, звяр и скот – всичко, както е назовано, за такова го и приемам. „Не стыжуся во благовествованием“ ( „Не се срамувам от благовествованието“, Рим. 1; 16)... (Някои), според собственото си разбиране, намислили да придадат някаква си важност на Писанието с лъжливи аргументи и алегорически тълкувания. Но това означава да правиш себе си по-премъдър от словесата на Духа и под вида на тълкуване, да въвеждаш собствените си мисли. Ето защо, както е написано, така и ще разбираме“ („Шестоднев“ ІХ; І, Творения Сергиев Посад, 1900, стр. 85 ).

4. По подобен начин ни говори и преп. Ефрем Сирин в „Тълкувание на Битие“:

„Никой не трябва да мисли, че шестодневното сътворение е иносказание; също така е непозволително да се говори, че в това описание са представени само наименования, или нищо не означаващи, или означаващи нещо друго. Напротив, трябва да се знае, че както небето и земята, а под имената небе и земя не се разбира нещо друго, така и казаното за всичко останало, че е сътворено и приведено в устройство след сътворението на небето и земята, заключава в себе си не празни наименования, но на силата на тези наименования съответства самата същност на сътворените естества“ (Толкование на первую книгу, т. е. на книгу Бытия, гл. 1, Творения, ч. 6, Сергиев Посад, 1901, стр. 211-212).

5. Свт. Йоан Златоуст, говорейки специално за реките на рая, пише:

„Може би, обичащите да говорят от своята мъдрост, и тук не допускат нито това, че реките действително са реки, нито това, че водите са именно води, но внушават на решаващите се да ги слушат, че те (под имената реки и води) представляват нещо друго. Но да не обръщаме, моля ви, внимание на тези хора, да заградим за тях нашия слух, а да вярваме на божественото Писание и като следваме това, което е казано в него, да се стараем да пазим в душите си здравите догмати“ (Беседы на книгу Бытия, ХІІІ; 4, Творения, ч. 4, стр.107).

Това трябва да е достатъчно, за да ни покаже, че светите отци, писали върху темата Битие, са били, като цяло, напълно „буквални“ в своите тълкувания на текста, даже когато в много случаи е позволително също и символическо или мистическо значение. Има, разбира се, в Писанието, както и във всеки друг род литература, очевидни метафори, които на никой здравомислещ човек и през ум няма да му мине да приема „буквално“. Например, в 103-ти псалом се казва: „солнце позна западъ свой“ (19) („слънцето знае своя заник“). При всичкото си уважение към текста, ние не сме длъжни да вярваме, че слънцето има съзнание и буквално „знае“ кога трябва да залезе; това е просто обичаен прийом на поетичния език, който не трябва да предизвиква смущение у никого.

Има, освен това, един важен вид изрази в Писанието – и такива примери се откриват много в Битие – за които светите отци специално ни обръщат внимание да не ги разбираме буквално. Това са антропоморфните изрази, използвани по отношение на Бога, като че ли той е човек, който ходи, говори, гневи се и т. н. Всички такива изрази трябва да разбираме по „боголепен“ начин, т. е., основан на нашето, от православното учение почерпано, знание, че Бог е чисто духовен, няма физически органи и че Неговите действия са описани в Писанието такива, каквито те са виждани от нас. Отците са твърде предпазливи с текстовете на Битие в това отношение. Така, свт. Йоан Златоуст учи:

„Когато чуеш „насади Господь Богъ рай во Едеме на востоцехъ“ (Бит. 2; 8) („насади Господ Бог раят в Едем на изток“), то думата „насади“ разбирай за Бога благоприлично, т. е., че Той е заповядал; а относно следващите думи вярвай, че именно раят е бил сътворен и то на самото това място, където е обозначило Писанието“ („Беседы на книгу Бития“, ХІІІ, 3, стр. 106).

Що се отнася до „научната“ информация, дадена в книга Битие, защото, доколкото тя говори за устроението на света, научна информация не може да няма, то въпреки общо разпространеното мнение, там няма нищо „остаряло“. Всички нейни наблюдения, това е вярно, са направени според както изглежда от земята и според както ползват човечеството; но те не издигат каквито и да било частни учения, например, за природата на небесните тела или тяхното движение едни спрямо други, поради което тази книга може да се чете от всяко поколение и да бъде разбирана в светлината на неговите собствени научни познания. Откриването в последните столетия на необятността на космоса и огромните размери на много негови небесни тела не дават нещо ново, освен да прибавят величие към простия разказ на Битие в нашите очи.

Когато светите отци говорят за Битие, те, разбира се, се опитват да го илюстрират с примери, взети от естествените науки на своето време; днес ние правим същото. Целият този илюстративен материал е отворен за научната критика и някои неща в него действително са остарели. Но самият текст на Битие не подлежи на такава критика и ние можем само да се удивяваме на това колко свеж и съвременен се явява той за всяко ново поколение. И богословското тълкувание на текста от светите отци е причастно на същото това свойство.

 

5. ЕСТЕСТВОТО НА ТЕКСТА

Крайно важен пункт, който следва да се разгледа преди да се обърнем към самия текст на Битие е: какъв род текст се явява то?

Всички ние знаем антирелигиозните аргументи относно Писанието и Битие, че това е творение на изостанали хора, малко знаещи за науката или за света, че то е пълно с примитивна митология за „богове-творци“ и свръхестествени същества, че всичко това е заимствано от халдейската митология и т. н. Но човек не може, ако сериозно сравнява Битие с който и да било от креационистките митове на другите народи, да не бъде поразен от трезвостта и простотата на неговото повествование. Креационистките митове, действително, са пълни с измислени събития и приказни същества, които даже не са предназначени за внасяне в писмен текст. Между тези текстове и Битие няма съперничество, те са съвършено несравними.

Въпреки това, съществува широко разпространен популярен възглед, не основан нито на Писанието, нито на църковната традиция, че Моисей е написал Битие, след като се е справил с други, по-ранни разкази за творението или че той просто е записал устните предания, дошли до него, че е събрал и опростил сказанията, които са дошли до неговото време.

Това, разбира се, би направило Битие дело на човешката мъдрост и разум и би било безсмислено да се изучава такъв труд като изложение на истината за произхода на света.

Съществуват различни видове знания и това знание, което произхожда пряко от Бога е съвършено различно от това, което произхожда от естествените способности на човека. Преп. Исаак Сирин различава тези видове знания по следния начин:

„Знанието, което се занимава с видимото или посредством чувствата приема това, което се предава от видимото, се нарича естествено. Знанието пък, което се занимава посредством силата на мисленото и вътре в себе си с природата на безплътните същества, се нарича духовно; защото усещането се приема от духа, а не от чувствата. И по причина на пораждането на тези двете (усещанията за видимите и духовните неща), и едното и другото знание идват за душата отвън. А знанието, давано от Божествената сила, се нарича свръхестествено; и то е по-непостижимо и по-високо от другото знание. И съзерцаването на това знание душата приема не от вещество, което е извън нея…, но вътре, в нея самата, невеществено, даром, скоро и свръх очакване се разкрива и открива то от самата вътрешност; защото според словото Христово: „Царствие Божие внутрь васъ есть“ (Лк. 17; 21 ) („Царството Божие вътре във вас е“) (Добротолюбие, т.2).

На друго място преп. Исаак описва как у хората с най-висок духовен живот душата може да се възвиси до съзерцаване на произхода на нещата. Като описва как такава душа бива възнасяна до размислите за бъдещия век на нетление, преп. Исаак пише:

„И от тук вече се възнася със своя ум към това, което е предшествало създаването на света, когато не е имало никаква твар, нито небе, нито земя, нито ангели, нищо от приведеното в битие, и към това, как Бог по едното свое благоволение внезапно е привел всичко от небитие в битие, и всяка вещ се е представила пред Него в съвършенство“ (Слово 21; стр. 101).

И така, можем да вярваме, че Моисей и по-късните летописци са употребявали писмените записи и устното предание, когато се е налагало да записват деянията и хронологията на историческите патриарси и царе; но разказът за началото на съществуването на света, когато не е имало очевидци на могъществените Божии деяния, може да произхожда само от Божественото откровение; това е свръхестествено знание, откриващо се в пряк контакт с Бога. И светите отци, и църковното предание ни казват, че книга Битие представлява именно това.

Свт. Амвросий пише:

„Моисей говори на Бога Вишни не във видение, нито на сън, но уста в уста (Числ. 12, 6-8). Явно и очевидно, не чрез образи и гадания му е бил даден дарът на Божественото присъствие. И така, Моисей е отворил устата си и е изложил това, което Господ е говорил в неговата душа, съгласно обещанието, дадено му от Него, когато му заповядал да отиде при фараона: „И ныне иди, и Азъ отверзу уста твоя и устрою тебе, еже имаши глаголати“ (Изх. 4; 12) („И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш“). Защото ако той вече е приел от Бога, това, което трябва да каже относно освобождението на хората, колко повече трябва да приемеш това, което Той ще каже относно небесата? Затова, „не въ препретельныхъ человеческия премудрости словесехъ“ („не в убедителни думи на човешка мъдрост“), не във философски софизми, „но въ явлении духа и силы“ („а в проява на дух и сила“) (1 Кор. 2; 4), той е дръзнал да каже, както ако би бил свидетел на Божественото дело: „Въ начале сотвори Богъ небо и землю“ („В начало Бог сътвори небето и земята“) (Бит. 1; 1) (Hexaemeron 1:2, стр. 6-7).

По подобен начин свт. Василий пише в самото начало на своя „Шестоднев“:

„Този, който наравно с ангелите се е удостоил с лицезрение на Бога, ни повествува нещо от това, което е чул от Бога“ (Шестоднев І:І, стр. 4).

Свт. Йоан Златоуст в своите „Беседи върху книга Битие“ се връща отново и отново към твърдението, че всяка дума от Писанието е боговдъхновена и има дълбок смисъл, че това не са Моисееви слова, но Божии:

„Да видим на какво и сега ни учи блаженият Моисей, който говори това не от себе си, но по внушението на благодатта на Духа“ ( ХІV, 2, стр. 110).

У него има поразително описание как Моисей извършва това. Ние знаем, че ветхозаветните пророци са предричали пришествието на Месия. В книга Апокалипсис (Откровение) св. Йоан Богослов пророчествува за края на света и бъдещето на Църквата. Как са знаели те за това, което ще се случи? Очевидно, че Бог им го е открил. Свт. Йоан Златоуст казва, че както св. Йоан Богослов е бил пророк на бъдещето, така Моисей е бил пророк на миналото. Той казва следното:

„Всички други пророци са говорили за това, което е имало да се случи след дълго време, или за това, което е трябвало да се случи по тяхно време, а той, блаженият (Моисей), живял след много поколения (след сътворението на света), се е удостоил, воден от десницата на Всевишния да изрече това, което е сътворено от Господа още преди неговото рождение. Затова той е започнал да говори така: „Въ начале сотвори Богъ небо и землю“, сякаш възгласявайки към всички нас гръмогласно: „Говоря ви това не научен от хора; Тоя, Който призова тези (небето и земята) от небитие в битие, Той подвижи и моя език към повествование за тях“. И така, моля ви, нека да внимаваме в тези думи така, сякаш слушаме не Моисей, но Самия Господ на Вселената, говорещ чрез устата на Моисей и да се простим за дълго със собствените разсъждения“ (ІІ, 2, стр. 9).

И така, ние трябва да подходим към първите глави на Битие като към пророчески книги, знаейки, че описаното там са реални събития, но знаейки, също, че поради отдалечеността им от нас и поради самото им естество като най-първи събития от земната история, ние ще бъдем способни да ги разберем само по един несъвършен начин, точно както е несъвършено и нашето разбиране за събитията, които има да се случат при края на света, изложени в Апокалипсиса и другите новозаветни Писания. Самият свт. Йоан Златоуст ни предпазва да не си помислим, че разбираме твърде много по отношение на сътвореното:

„С голяма благодарност ще приемаме казаното (от Моисей), без да излизаме от своите граници и да изпитваме това, което е по-високо от нас, както постъпиха враговете на истината, които пожелаха да постигнат всичко със своя ум, без да помислят, че човешката природа не може да постигне Божието творение“ (ІІ, 2, стр.  9).

Да се опитаме сега да влезем в света на светите отци и тяхното разбиране на боговдъхновения текст на Битие. Нека обичаме и уважаваме техните писания, които в нашите объркани времена са пътеводна звезда на чистотата, осветляваща по-ясно този вдъхновен текст. Да не бързаме да мислим, че ние „знаем по-добре“ от тях и ако мислим че имаме някое разбиране, което те не са видели, то да бъдем скромни и нерешителни по отношение на изразяването му, съзнавайки бедността и неустойчивостта на нашия собствен ум. Нека те да отворят нашия ум за разбиране на Божието откровение.

Трябва да прибавим тук и една последна забележка за изучаването на Битие в наше време. Раннохристиянските свети отци, писали за шестте дни на сътворението, смятали за необходимо да дават на различни места сведения за нехристиянските научни или философски спекулации на тяхното време – такива например възгледи, че светът е вечен, че той е произлязъл сам по себе си, че е сътворен от предсъществуващата материя от някакъв ограничен „бог-оформител“ (демиург) и др. п.

В наше време също съществуват нехристиянски спекулации за произхода на вселената, живота на земята и др. п. и ние не можем да не ги засегнем в различни места от нашия коментар. Най-разпространени от тези идеи днес са тия, които се преплитат с така наречената теория на „еволюцията“. Ние обсъдихме някои от тези идеи накратко, но за да избегнем невярно разбиране, позволете ни да определим точно, какво разбираме под тази дума.

Понятието „еволюция“ има много приложения и в научния, и в популярния език: понякога то е просто синоним на думата „развитие“; понякога се употребява за описание на „измененията“, случващи се вътре във вида; освен това то описва и реалните или хипотетични промени в природата от един по-голям порядък. Ние не сме длъжни да засягаме този род „еволюция“, която принадлежи в значителна степен към областта на научния факт и неговата интерпретация.

Единствения род „еволюция“, с който трябва да се занимаем, това е еволюцията като „космогония“, т. е. като теория за произхода на света. Този род теория на еволюцията има същото значение за съвременните изследователи на книга Битие, каквото древните спекулации за произхода на света – за ранните отци на Църквата. Има и такива, разбира се, които настояват, че дори този род еволюционизъм е съвършено научен; действително, някои от тях направо го „догматизират“. Но всеки обоснован обективен възглед ще трябва да признае, че еволюционистката космогония, ако не претендира да бъде богооткровена, е също толкова спекулативна, колкото и всяка друга теория за произхода на света и може да бъде обсъждана на еднакво основание с нея. Независимо от това, че тя може да има своите основания в научните факти, самата тя принадлежи към областта на философията и даже засяга богословието, дотолкова доколкото не може да избегне въпроса за Бога като Творец на света – все едно дали Го приема или отрича.

Ето защо, в този курс ще засегнем „еволюцията“ само като универсална теория, която се опитва да обясни произхода на света и живота.

Следва...

 

---