Листчетата с имена „за здраве и спасение” се оставят до свещопродавницата. В тях може да има имена единствено на православни християни. Причината за това е следната: имената на православните християни се поменават по време на специално последование, което непосредствено предшества св. Литургия и се нарича Проскомидия. След като извади от богослужебния хляб, наричан просфора, частици за св. Богородица, за св. Йоан Предтеча и за още осем лика светци – пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни и безсребреници, свещеникът изважда частици, като поменава имената на живи и покойни православни християни. Това свидетелства за единението между всички членове на небесно-земната Христова Църква, което е възможно само при условие, че всички те изповядват завещаната ни от св. апостоли православна вяра. Когато в края на св. Литургия  свещеникът влага вече отделените за живи и покойни частици в светата Чаша, той произнася следните думи: „Отмий, Господи, с Твоята скъпоценна кръв греховете на поменатите тук, по молитвите на Твоите светии.” Ето защо трябва да записваме имената само на тези наши сродници и близки, които са съзнателно вярващи православни християни. Недопустимо е да се записват за св. Литургия имена на лица, които хулят православната вяра и Църква. Ап. Павел ни учи, че Господ Иисус Христос е „с кръвта Си умилостивителна жертва чрез вярата.” (Рим. 3:25). С други думи, безкръвната Жертва, която се принася на св. Литургия, е умилостивление за вярващите, за тези, които са членове на Христовото Тяло не формално, само по силата на това че са кръстени, а съзнателно и искрено вярват, посещават богослуженията и живеят с покаяние, молитва и добротворство. Поменаването на нашите православни сродници и близки, които са кръстени в Православната Църква, но са отпаднали от нея и пребъдват в тежки грехове, неверие или ереси, без да се каят, може да става в домашните ни (частни, лични) молитви, или по преценка на свещеника, при отслужване на молебен. Вършим тежък грях спрямо Кръвта на Господа, ако записваме за поменаване на св. Литургия имената на хора, които са убедени противници на Православието или пък са религиозно безразлични, дори и те да са ни много близки и обични. Това не само няма да им донесе душевна полза, но нанася духовна вреда и на тях, и на нас.

     От казаното дотук можем да заключим колко неправилно е да даваме за поменаване на св. Литургия имена „за успех и късмет”, „за семейно щастие”, „за вразумление” и др. подобни. Господ дава на поменавания онова, което в Божиите очи е най-насъщно за спасение на душата му, а спасението е най-важното дело и цел за вярващия през целия му живот на земята. По-уместно е поменаването във връзка с дадена потребност да става на молебни. Св. Църква е приела на Литургията да поменава живите единствено „о здравии и спасении” – за здраве и спасение. А що се отнася до останалото, нека си припомним думите на Спасителя: „И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде.” (Мат. 6:31-33).

     Ако искате дадените от вас за поменаване в св. олтар имена да бъдат прочетени внимателно, без бързане и смут, моля, помнете следните правила:

  1. Пишете ясно и четливо.
  2. Над имената напишете: „ЗА ЗДРАВЕ И СПАСЕНИЕ” или „ЗА УПОКОЙ”, като отбележите и датата, от която желаете да бъдат поменавани. Следва да се има предвид, че през Великия пост Проскомидия се извършва само в съботните и неделните дни, в които се отслужва съответно Златоустова и Василиева св. Литургия. Златоустова св. Литургия се отслужва и на празника Благовещение.
  3. Пишете пълната форма на името, даже ако упоменавате деца (напр. Тодор, а не Тошко, Георги, а не Гошко и др.)
  4. Ако вписвате имена на свещенослужители, посочете първо техния сан, напр. йер(ей) или протойерей Петър, архиеп(ископ) Макарий, мон(ах) Иоан и пр., а не о. (отец) Петър, Йоан.
  5. Деца до 7-годишна възраст се наричат „младенец“, а между 7-14 год. – „отрок“, „отроковица“.
  6. Не вписвайте фамилии и бащини имена, титли или професии, или пък степени на родство на поменаваните спрямо вас.
  7. Считат се за допустими само следните допълнения към имената: „воин“, „болящ“, „путешествующ“ –„пътуващ“ и „узник“ – „затворник“.
  8. Не бива да пишете „заблуден“, „страдащ“, „учащ“, „скърбящ“, „девица“, „бременна“.
  9. В бележките за „упокой“ винаги вписвайте „новопр(еставен)“, когато от деня на кончината на упоменатия покойник не са изминали  40 дни. Би могло да се допълва и „убиенный“, ако е известно, че лицето си е отишло от този свят чрез насилствена смърт.

     Както бе пояснено,  имената се поменават преди началото на св. Литургия, по време на Проскомидията.

    При особена нужда от молитва за тежко болен или за готвещ се да пътува, името му може да се помене на сугубата ектения (поредица от особено усърдни молитвени прошения) след предварително уточнение със свещеник.

    На св. Литургия за упокой се споменават само православни християни, отишли си от тоя живот „с вяра и надежда за възкресение“, както четем в поменика след Псалтира, тоест починали с упование на Божията милост, със съзнателна вяра в Пресветата Троица, умрели от естествена, случайна или насилствена смърт, но не напуснали този живот самоволно (чрез самоубийство). Ако по някаква причина над покойния православен християнин не е било извършено опело, следва свещеникът да бъде уведомен за това.