БРОЙ 3

11 март (26 февруари ст. ст.) 2019 г.

Понеделник на първа седмица на Великия пост

Катедрален храм

„Успение Богородично“

ПОНЕДЕЛНИК НА ПЪРВА СЕДМИЦА

Паремии на вечернята.

Паремия първа.

БИТИЕ 1:1-13

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. Тъй и стана. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава на земята плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден трети.

 

 

ШЕСТТЕ ДНИ

(ДЕН СЛЕД ДЕН)
(БИТИЕ 1:1-25; 2:1-3)

Сега да се обърнем към текста на Битие и да видим накратко, какво Бог е привел в битие в продължение на шестте творчески дни.

ДЕН ПЪРВИ (БИТИЕ 1:1-5)

1:1 „Въ начале…“ („В начало“ )1

Това е книга за най-първите неща в света. Но тук може да има също и мистическо значение на думите, както учи свт. Амвросий:

„Началото в тайнствен смисъл се изразява чрез изреченото: „Азъ есмь Алфа и Омега, начатокъ и конецъ“ („Аз съм Алфа и Омега, начало и край“) (Откр. 1:8).

Наистина, Този, Който е началото на всички неща по действието на Своето Божество, е също и краят… Затова, в това начало, сиреч в Христа, Бог сътвори небето и земята, защото „вся Темъ быша, и безъ Него ничтоже бысть, еже бысть“ („Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“) (Ин. 1:3) („Six Days“, I:15).

Започват последващите актове на сътворението: „И рече Богъ“. Свт. Василий пита за значението на това и ни дава отговор:

„Питаме: как говори Бог? Така ли, както и ние… чрез раздвижването на въздуха, необходимо за членоразделното движение на гласа, прави ясна Той Своята тайна мисъл? И не прилича ли на басня твърдението, че на Бога му е необходим толкова заобиколен път за разкриването на Своята мисъл? Или по-благочестиво би било да се каже, че Божието желание и първото устремяване на мисленото движение е вече Божието Слово (т. е. Христос)? Писанието изобразява Бога многословно, за да покаже, че Той не само е пожелал битието на творението, но и го е привел в битие чрез някакъв Съдейственик. Както говори Писанието в началото, така би могло да се изразява и за всичко, казвайки: „В начале сотвори Богъ небо и землю“ („В начало Бог сътвори небето и земята“), след това би могло да каже: „Сотвори светъ“ („Сътвори светлината“), а след това: „Сотвори твердь“ („Сътвори твърдта“). Но сега, представяйки Бога като заповядващ и разговарящ, със самото премълчаване указва на Този, Комуто Бог повелява и с Когото разговаря… Затова, за да възбуди нашия ум към изследване на Лицето, към Което са изречени словата, премъдро и изкусно е употребен този начин на разговаряне.“ (Шестоднев, ІІІ, 2 стр. 24-25).

И така, виждаме, че Христос е Творецът, както това се потвърждава и от св. Йоан Евангелист: „Въ начале бе Слово (…) вся Темъ быша, и безъ Него ничтоже бысть еже бысть“ („В начало беше Словото… Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“) (Ин. 1:1-3). Св. апостол Павел учи за „Бозе, создавшемъ всяческая Иисусъ Христомъ“ („Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа“) (Еф. 3:9); „Яко Темъ (Христом) создана быша всяческая, яже на небеси и яже на земли, видимая и невидимая, аще престоли, аще господствия, аще начала, аще власти: всячаская Темъ и о Немъ создашеся“ („Понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено“) (Кол. 1:16).

Затова в традиционната православна иконография виждаме не микеланджеловия старец (Отец), сътворяващ Адам (както е на фреската в Сикстинската Капела), а Христос. Разбира се, всъщност твори цялата Троица: Отец повелява, Синът твори и сега ще видим участието на Духа в това дело, Който „се движи“ или „ношашеся“ над водите. Преп. Ефрем Сирин пише за това:

„На Светия Дух подобавало да се носи в удостоверение на това, че по творческа сила Той е равен на Отца и Сина. Отец изрекъл, Синът сътворил – подобавало и на Духа да привнесе своето действие. И това Той е явил като се е носил, явно показвайки, че всичко е приведено в битие и извършено от Светата Троица“ („Толкование на Бытие“, гл. І, стр. 214).

1:1-2 „Сотвори Богъ небо и землю. Земля же бе невидима и неустроена“ („Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста“).

Свт. Василий пита:

„Защо когато и едното, и другото, и небето и земята са сътворени равночестно, небето е доведено до съвършенство, а земята е още несъвършена и не е получила пълно оформяне? Или изобщо, какво означава неустроеността на земята? И по каква причина е била тя „невидима“?

Съвършеното устрояване на земята означава обилие на нейните произведения, израстването на всякакъв род растения, появяването на високите дървета, плодни и неплодни, красивите цветове и аромата на цветята, и всичко това, което е трябвало в скоро време да произрасте на земята, да украси тази, която го е породила. А тъй като нищо от това още не е било, то Писанието справедливо е нарекло земята неустроена.

Но същото това можем да кажем и за небето. И то не е имало още своето пълно оформяне, не е било получило свойственото му украшение; защото все още не се осветявало от луната и слънцето, не се е увенчавало от сонмове звезди. Всичко това още не го е имало; за това и няма да сгрешиш против истината, ако и небето наречеш неустроено“ („Шестоднев“, ІІ, І, стр. 14).

Свт. Амвросий говори за тази работа през първия ден като за „основаване“ на света:

„Добрият архитект полага първо основата и след това, когато тя е положена, замисля различните части на постройката, една след друга, и след това прибавя украсата… Защо Бог не е дарувал на стихиите в същото това време, в което са възникнали, свойствените им украшения, сякаш не е бил способен в самия момент на сътворението да застави небето тозчас да замъждука с осияващите го звезди и земята да бъде облечена с цветове и плодове? Това напълно е могло да бъде така. Писанието, обаче, показва, че нещата са били първо сътворени и едва след това приведени в порядък, за да не мисли някой, че те уж в действителност не са сътворени и че са уж изначални, както ако природата на нещата би била някак си изначално произведена, а не нещо привнесено в последствие“ („Six Days“, I:7, p. 28-29).

Преп. Ефрем казва:

„(Той) е казал, желаейки да покаже, че пустотата е била преди природата (на нещата)… Тогава е съществувала единствено земята и освен нея не е имало нищо друго“ (стр. 211-212).

1:2 „И тма верху бездны“ („тъмнина се разстилаше над бездната“).

Водите на „бездна“-та били създадени заедно със земята и я покривали напълно. Това е била причината за незавършения външен вид на земята. Отците допускат, че е имало някаква светлина, доколкото небесата са област на светлината; но ако е така, то облаците, покриващи земята, са препятствали проникването на тази светлина на земята. Преп. Ефрем пише:

„Ако всичко сътворено (независимо дали за неговото сътворение е написано или не) е сътворено в шестте дни, то облаците са сътворени в първия ден… Защото е трябвало всичко да бъде сътворено в шестте дни“ (гл. І, стр. 212).

(Това, между впрочем е още едно указание, че Божието действие през шестте дни е различно от продължаващата след това творческа активност на Бога и че ние не можем да разберем това действие по пътя на обратната проекция върху него на нашия настоящ опит).

Свт. Амвросий специално опровергава мнението, че с „тма“ (тъмнина) тук се обозначават алегорически силите на злото. („Six Days“, I:8).

1:2 „И Духъ Божий ношашеся верху воды“ („и дух Божий се носеше над водата“). Тук виждаме активността на Третото Лице на Светата Троица в делото на сътворението. Свт. Амвросий пише:

„Оставало още да дойде пълнотата на действието в Духа, както е написано: „Словомъ Господнимъ небеса утвердишася, и духомъ устъ Его вся сила ихъ“ („Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез Духа на устата Му – цялото им воинство.“) (Пс. 103:30)… Духът, както подобава, се носил над земята, определяйки да произрастат плодовете, защото със съдействието на Духа тя съхранявала семената на новото рождение, които трябвало да произрастат според словото на Пророка: „Послеши духа Твоего - и созиждутся, и обновиши лице земли“ („пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.“) (Пс. 103:30). („Six Days“, 1:8, p. 32-33).

Преп. Ефрем ни дава прост образ на действието на Духа в първия ден:

„Съгрявал, оплодотворявал и правел родотворни водите, подобно на птица, която с разпрострени крила лежи върху яйцата и със своята топлина ги съгрява и оплодотворява. Именно Светият Дух тогава ни е представил образа на светото кръщение, в което като се носи над водата, Той поражда Божиите чада“ (гл. І, стр. 214).

Светият Дух е участвал също и в останалите дни на сътворението, защото Иов казва за Него: „Духъ Божий сотворивый мя“ („Дух Божий ме е създал“) (Иов 33:4).

1:3 „И рече Богъ: да будетъ светъ. И бысть светъ.“ („Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.“)

Свт. Амвросий пише:

„Бог е творец на света, а място и причина на тъмнината е светът. Но добрият Творец произнесъл думата „светъ“ (светлина), за да може да разкрие света чрез въвеждането на светлината в него и така да направи неговия вид красив. Внезапно след това въздухът става светъл, и тъмнината изчезва в страх от блясъка на непознатата дотогава светлина. Блясъкът на светлината, която внезапно проникнала в цялата вселена, преодолял тъмнината и, така да се каже, я потопил в бездната“ („Six Days“, 1:9, p. 39).

Преп. Ефрем, съгласно с другите Отци, ни казва ясно, че тази светлина не е имала нищо общо със слънцето, което е било създадено едва на четвъртия ден:

„Светлината, появила се на земята, е била подобна или на светъл облак, или на изгряващото слънце, или на стълпа, светил на еврейския народ в пустинята. Във всеки случай несъмнено е само това, че светлината не би могла да разсее обхващащата всичко тъмнина, ако не би разпространила навсякъде или своята същност, или лъчи подобно на изгряващото слънце. Първоначалната светлина се е разливала навсякъде, а не се е съдържала в едно определено място; тя е разсейвала тъмнината навсякъде без да се движи; цялото ѝ движение се е състояло в появяване и изчезване; след внезапното ѝ изчезване настъпвало владичеството на нощта, а с появяването ѝ това владичество се прекратявало. Така светлината е произвела и трите последващи дни… Тя съдействала за зачеването и раждането на всичко, което земята е трябвало да произведе в третия ден; слънцето пък, закрепено на небесната твърд, е трябвало да приведе в зрелост това, което е било произлязло вече при съдействието на първоначалната светлина“ („Толкование на Бытие“, Гл. І, стр. 215).

1:4 „И виде Богъ светъ, яко добро.“ („Видя Бог, че светлината е добро нещо“)

Бог нарекъл всеки стадий на Своя труд „добро“, виждайки неговата съвършена и неповредена природа и, както свт. Амвросий учи, гледайки отнапред съвършенството на цялото дело:

„Бог, като съдия на всяко дело, предвиждайки какво ще произлезе в края като нещо завършено, хвали тази част от Своето дело, която е все още в своя начален стадий, бидейки винаги осведомен за нейното завършване… Той хвали всяка индивидуална част като подходяща за това, което трябва да дойде (в битие)“ („Six days“, II: 5, p. 65).

1:4-5 „И разлучи Богъ между светомъ и между тмою. И нарече Богъ светъ день, а тму нарече нощь.“ („…и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ.“)

Свт. Василий коментира това място така:

„И разлучи Богъ между светомъ и между тмою, т. е. Бог е направил тяхната природа несъединима и съвършено противоположна; защото ги отдалечил една от друга и ги отделил с голямо разстояние.

И нарече Богъ свет денъ, а тму нарече нощь. Сега, след като слънцето е вече сътворено, денят, това е осветяване на въздуха от слънцето, което сияе в полушарието, лежащо над земята, а нощта – покриването на земята със сянка, когато се скрива слънцето. Но тогава денят е произлизал и нощта е следвала след него не поради слънчевото движение, а защото онази първоначална светлина ту се е разливала, ту отново се е свивала, в определената ѝ от Бога мярка“(„Шестоднев“, ІІ:8).

1:5 „И бысть вечеръ, и бысть утро: день единъ.“ („Биде вечер, биде утро - ден един.“)

Свт. Василий продължава:

„Вечерта е общият предел на деня и нощта; по подобен начин и утрото е гранично между нощта и деня. Затова, за да бъде старейшинството по битие отдадено на деня, Моисей първо назовава края на деня, а след това края на нощта, тъй като нощта следва след деня. Защото състоянието в света, предшестващо сътворението на светлината е било не нощ, а тъмнина; а това, което е станало различно от деня е наречено нощ; на нея и наименованието ѝ е дадено след това на деня…

Защо е наречен (денят) не „първи“, а „един“? Макар и да е било по-подходящо за възнамеряващият да говори по-нататък и за втори, трети, четвърти дни, да нарече „първи“ този ден, с който започват последващите; той обаче го нарича „един“, защото с това определя мярката на деня и нощта“ („Шестоднев“, ІІ:8, стр. 22).

Този първи ден на сътворението (без значение колко „дълъг“ предполагаме че е) е началото на цикъла от седем дни (всеки със своите „ден“ и „нощ“), който продължава и досега. Тези рационалистически коментатори, които виждат в „седемте дни“, както и във факта, че „вечерта“ предшества „утрото“, просто една обратна проекция на по-късните юдейски обичаи, показват с това, че са в пълна дисхармония със светоотеческия възглед върху тия неща, поради което са и неспособни да дадат отговор на въпроса: къде и как юдеите са получили тези обичаи? Според отеческия възглед, богооткровеният текст може да ни даде и дава буквалните източници за света и причините за юдейските обичаи (които сега са християнски, защото нашият църковен ден също започва с Вечернята).

И така, ние се приближаваме към края на този „Ден Един“, Първият Ден от сътворението. Той е установил мярката на времето за всички последващи епохи (защото „преди“ него времето не е съществувало; то е започнало с него). Също и в друг смисъл това е ден неприличащ на тези, които са последвали след него, както обяснява преп. Ефрем:

„Така, по свидетелството на Писанието, небето, земята, огънят, въздухът и водата са сътворени от нищо; светлината, пък, сътворена в първия ден, и всичко останало което е сътворено след нея, е сътворено вече от това, което е било преди. Защото, когато Моисей говори за сътвореното от нищо, употребява думата „сотвори“: сотвори Богъ небо и землю. И макар да не е написано за огъня, водата и въздуха, че те са сътворени, обаче не е казано също и че те са произведени от това, което е било преди. А от тук следва, че и те са от нищо, както небето и земята са от нищо“. („Толкование на Бытие“, І, стр. 219).

„Петте творения“, които упоменава преп. Ефрем, са „четирите стихии“ от които, по определението на древната наука, се образува всичко на земята, плюс „небето“. Не е задължително да се приема този частен способ за анализ на творението, за да се види, че съществува нещо действително „фундаментално“, що се отнася до първия ден на сътворението: той включва в себе си началата на всичко онова, което се е появило после. Може да се разсъждава относно това, откъде се е появила материята за живите същества, небесните тела и другите творения от следващите пет дни: била ли е отново сътворена от нищо или пък действително е била само трансформирана от вече съществуващата материя? Но това би било безполезно упражнение, в никакъв случай не противоречащо на истината, че основната структура и материята на творението е била създадена в първия ден; делото на следващите пет дни е по-малко „радикално“, то е по-скоро „оформление“ отколкото „творение“ в строгия смисъл на думата.

Самата идея за „сътворяването от нищо“ или „от небитието“ рязко отличава подхода на Битие от подхода на всички езически митове и умозрения за сътворението. В последните някакъв „демиург“ или „бог-оформител“ формира света от вече съществуващата материя, която, както казват светите отци, по такъв начин също се явява своего рода „бог“. Битие описва абсолютното начало на целия свят, а не неговото развитие от нещо вече съществуващо; даже творенията от последващите пет дни, както ще видим, макар и да са произлезли от материята, която вече е била сътворена, са нещо напълно ново, което не може да бъде разбрано като просто развитие на първосъздадената материя. Измислиците на съвременните мислители, опитващи се да проследят света назад, до някаква, в края на краищата, проста материя, която се е развила от само себе си, се оказват родствени на древните езически умозрения; радикалността на обяснението на Битие е извън рамките на едните и другите именно защото произхожда от Божието откровение, а не от човешки догадки и построения.

Християнинът, който приема абсолютността на Божия творчески процес в шест дни, гледа на настоящото творение с други очи, в сравнение с този, който го разглежда като постепенно развитие или „еволюция“ на първобитната материя (все едно дали я приема като сътворена от Бога или самосъществуваща). Съгласно последния възглед, светът се разглежда като „естествено“ дошъл в своето сегашно състояние, и може да бъде проследен назад до всевъзможни най-прости форми, всяка от които може да бъде разбрана „естествено“, но съгласно първия възглед, възгледа на книга Битие, той се помещава между двата основни полюса на екзистенцията – това, което той е сега и абсолютното нищо, от което се е появил внезапно, само по силата на Божията воля.

Има още един въпрос, който си задаваме относно първия ден: къде в него е мястото на сътворяването на ангелския свят? Моисей описва сътворението само на видимия свят; кога е бил създаден невидимият свят на духовните същества? Някои отци мислят, че те са включени в сътворението на „небето“; други не са толкова точни, но знаят, че са били сътворени също „в началото“. Свт. Василий учи:

„Вероятно е имало нещо и преди този свят; но това, макар и постижимо за нашето разбиране, не е въведено в повествованието като несъответствуващо на силите на новообучаеми и младенци по разум. Още преди битието на света е съществувало някакво състояние, подобаващо за безплътните сили, над времето, вечно, непрекъснато продължаващо. В него именно Творецът и Създателят на всичко е създал мислената светлина, подобаваща за блаженството на обичащите Господа, разумните и невидими природи и цялото украшение на умосъзерцаемите твари, превъзхождащи нашето разбиране по такъв начин, че не е възможно да се изнамерят и имена за тях. Те именно изпълват същността на невидимия свят“. („Шестоднев“ І:5, стр. 6).

По подобен начин свт. Амвросий пише:

„Ангелите, Господствата и Властите, макар и да имат началото на съществуването си в определено време, вече ги е имало, когато е бил създаден света. Защото „создана быша всяческая (…) видимая и невидимая, аще престоли, аще господствия, аще начала, аще власти, - всяческая Темъ и о Немъ создашеся“ (“чрез Него е създадено всичко (…) видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създадено“) ( Кол. 1:16). („Six Days“, 1:5, p.18).

И наистина, Бог е казал на Иов: „Егда (сотворены) быша звезды, восхвалиша Мя гласомъ велиимъ вси ангели Мои“ („при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост“) (Иов 38:7). Ние ще видим как на шестия ден Адам е бил изкушен от сатаната, поради което и знаем, че битката на небето с възгорделите се ангели, както е описано в Откровение (12:7-8), преди това вече се е състояла, и сатаната вече е паднал от небето, подобно на мълния (Лк. 10:18).

ДЕН ВТОРИ (БИТ. 1:6-8)

1:6-8 „И рече Богъ: да будетъ твердь посреде воды, и да будетъ разлучающи посреде воды и воды. И бысть тако. И сотвори Богъ твердь, и разлучи Богъ между водою, яже бе подъ твердию, и между водою, яже бе надъ твердию. И нарече Богъ твердь небо. И виде Богъ яко добро. И бысть вечеръ, и бысть утро, день вторый“.

(И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро – ден втори.“)

Някои са се опитали да намерят в този откъс „ненаучно“ изображение на небесата, уж Моисей ги е смятал за някакъв твърд кристален купол, в който са врязани звездите и над който се намира въображаем запас от вода. Но в този текст няма нищо толкова фантастично.

На нас ни се струва, че думата „твердь“ в Писанието има два смислови оттенъка: единият е напълно отчетлив и „научен“, а другият е общ. В общото значение „твердь“, „небеса“ или „небо“ имат повече или по-малко еднакъв смисъл: звездите са наречени „светила на тверди небесней“ („светила на небесната твърд“) (Бит. 1: 14), „по тверди небесней“ („по небесната твърд“) (Бит. 1: 20) летят птиците. Като сме изгубили това специфичното значение на думата „твердь“, ние обикновено я пропускаме в такива описания и казваме, че и звездите, и птиците ги виждаме „в небесата“. Представата за това, че звездите са врязани в кристални сфери, принадлежи на античната езическа мисъл и не трябва да се пренася върху Боговдъхновения текст на Писанието.

Какъв е тогава пък специфичният, „научният“ смисъл на думата „твердь“ в този текст? Свт. Василий учи, че макар и обозначаваното с думата „твердь“ да се нарича още и с думата „небеса“, но то не е едно и също с „небеса“-та, упоменати в началото на книга Битие:

„… доколкото ни е предадено и различното име и особеното предназначение на второ небе, то то е различно от сътвореното в началото, има по-плътно естество и особено предназначение във вселената.

… мислим, че тази дума е употребена за някакво достатъчно твърдо естество за удържането на водата, която лесно се стича и разлива. Но на това основание, че твърдта, според общоприетото мнение, се приема за произлязла от водата, все още не следва да се смята, че тя е подобна или на втвърдена вода…, или на прозрачен камък…, подобен по прозрачност на въздуха. Затова ние не уподобяваме твърдта на нищо такова. Защото, разбира се, за детския и простия разум е свойствено да има такива представи за небесното… Не някакво естество устойчиво, твърдо, имащо тежест и съпротивление нарича то (Писанието – бел. пр.) „твърд“ ( в такъв случай това наименование много повече би прилягало на земята), напротив, доколкото всичко намиращо се по-нависоко по своята природа е тънко, рядко и неуловимо за чувствата, то именно сравнена с това най-тънко и неуловимо за чувствата, тя е наречена „твърд“. Представи си някакво място, в което се разделят влагите, и тънката, процедена влага се пропуска нагоре, а грубата и землиста се отлага надолу, така че при постепенното унищожаване на влажностите, от началото до края да се запазва все същото благоразтворение “(„Шестоднев“, ІІІ, 3, 4, 7; сс. 42, 44, 48).

И така, „твърд“-та в Писанието е своего рода естествена преграда или филтър, разделящ две нива на атмосферната влага. В наше време ние не наблюдаваме такова определено явление, което можем да наречем „твърд“. Може би, на първоначално създадената земя е било по-различно?

Свт. Василий приема, че твърдта е била предназначена да запазва благоразтворението по цялата земя. Така, сега ние знаем, че в доисторическо време на земята е съществувал известен „парников“ ефект: в арктическия лед бяха намерени тропически растения и животни, указващи, че някога на север действително е имало умерен климат. По-нататък, във втора глава на Битие ние ще узнаем, че до създаването на човека „не (…) одожди Господь Богъ на землю (…). Източникъ же исхождаше изъ земли и напаяше все лице земли“ (Бит. 2:5-6) („Господ Бог не пращаше дъжд на земята (…) но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице“).

Следователно, младата земя е била нещо съвсем различно от това, което познаваме днес: навсякъде климатът е бил умерен, обилна влага постоянно е оросявала богатата растителност, която, както ще видим, е съставлявала всичко, което Бог е предназначил за храна не само на човека, но и на зверовете (Бит. 1:30).

Кога е завършило това щастливо положение на нещата? Скоро ние ще разгледаме последствията от грехопадението на човека; обаче съществуват указания за това, че даже след грехопадението земята е съхранила някои черти от младата земя. Нека да разгледаме накратко, в светлината на нашите научни знания за атмосферата, това, което казва Светото Писание. Самите свети отци често са използвали научното знание на своето време за разбиране на Писанието; ние също можем да постъпваме така, но при условие, че не изкривяваме текста на Писанието и мислим за нашето собствено предполагаемо разбиране скромно и смирено. Затова, следващото по-долу обяснение, трябва да се приема не като догмат, а просто като размишление.

Сам по себе си дъждът като явление не се упоменава в текста на книга Битие до времето на Ной; пък и тогава това е бил не просто дъжд, а всеобхватна катастрофа: „разверзошася вси источницы бездны, и хляби небесныя отверзошася. И бысть дождь на землю четыредесять дний и четыредесять нощей“(„… се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи“) (Бит. 7:11-12). Грамадни, за нас почти невъобразими, количества вода се разпространили по земята, довеждайки я фактически до състоянието от първия ден на сътворението, когато „бездна“-та покривала земята. Обичайните за нас дъждове не могат да причинят това. Но в текста е изобразено даже нещо по-лошо: бил освободен грамадният запас от подземни води, а „твердь“ (твърдта) – атмосферният кондиционер, постоянно поддържащ във въздуха наличието на маси вода, очевидно, под формата на облаци, както това е и сега на планетата Венера – е била буквално „пробита“ и е изсипала своето съдържание на земята.

В светлината на казаното можем да разберем защо Бог е дал дъгата като знамение на Своя завет с Ной и с цялото творение, че повече на земята няма да има такъв потоп. Как би могла да бъде знамение дъгата, ако тя, както мислят някои, е съществувала векове преди потопа? Очевидно е, че дъгата се е появила тогава за първи път. Дъгата се образува при падането на преки слънчеви лъчи върху капки атмосферна влага. Ако в резултат на гибелта на „твърдта“ плътният облачен покров на планетата се е разсеял, тогава излиза, че пряката слънчева светлина си е пробила път до земята за първи път, в буквалния смисъл на думата, след потопа. До това време дъгата не е била известна на човека – ето защо отсега тя може да бъде за него знамение за това, че действително запасът на влага във въздуха се е намалил и вече не може да стане причина за всемирен потоп.

Неотдавна някои учени предположиха, по различни съображения, че преди около пет хиляди години количеството на падащата на земята космическа радиация поради някаква причина рязко се е увеличило. Разбира се, това би било вярно, ако дотогава водите над твърдта са служили за филтър и са задържали пагубната радиация.

Предвид на казаното се получава, че времето след потопа, това е съвсем нова епоха в историята на човечеството. Сравнително „райските“ условия, съществували на земята чак до времената на Ной, когато на цялата планета е царил умерен климат, а обилната растителност е удовлетворявала потребността на човека от храна, така че не е имало нужда да се яде месо (Ной е бил първият, който е получил от Бога позволение да яде месо (Бит. 9:3)), са отстъпили място на по-суровите условия на познатата ни след потопа земя, в които има „сеятва и жатва, зима и зной, лето и весна“ („сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима“) (Бит. 8:22), а хората вече не живеят по 900 години, както Адам и първите патриарси, а възрастта им бързо се е намалила до 70 или 80 години, което се явява средният предел на нашия живот даже до днес.

ДЕН ТРЕТИ (БИТ. 1:9-13)

1:9-10 „И рече Богъ: да соберется вода, яже подъ небесемъ, в собрание едино, и да явится суша. И бысть тако. И собрася вода, яже подъ небесемъ, в собрания своя, и явися суша. И нарече Богъ сушу землю, и собрания водъ нарече моря. И виде Богъ, яко добро“.

(„И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро.“)

През всеки ден от сътворението се дава заповед, която става закон на природата за цялото последващо време. От първия ден започва последователността на деня и нощта; а от третия – водите започват своето непрестанно движение. И така, „на водното естество е заповядано да се движи, и по тази заповед, то бърза непрестанно, без умора“ (Свт. Василий, „Шестоднев“, ІV, с. 59).

За нас е съблазнително, в гордостта на нашите научни знания, да разсъждаваме за това, как е станало това: стекли ли са се водите в подземни резервоари? Или се е издигнала земята? Писанието мълчи, ето защо и светите отци говорят малко за това. Свт. Амвросий пише:

„Извършеното от Него в действителност, за което не съм узнал от ясното свидетелство на Писанието, преминавам с мълчание, като тайна, за да не възбудя случайно други въпроси, започвайки от това място. Независимо от това, азподдържам, в съответствие с Писанието, че Бог може да разшири ниските области и откритите равнини, защото Той казва: „Азъ предъ тобою пойду и горы уравню“ („Пред тебе ще вървя, планини ще уравням“) (Ис. 45:2).“ („Six days“, III:3, p. 78)

За това същото „как“ по отношение на сътворението свт. Григорий Нисийски пише:

„Но въпросът за това как е произлязло всяко нещо, трябва напълно да бъде отстранен; защото и за подвластното на нашето разбиране, за което имаме понятие с помощта на чувствата, дори относно него би било невъзможно за изследващият разум да постигне как се е образувало това видимо; подобни неща даже от Богоносните и светоносни мъже са признати за непостижими. Защото „верою, - казва Апостолът, - разумеваемъ совершитися векомъ глаголомъ Божиимъ, во еже отъ неявляемыхъ видимымъ быти“ („Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.“) (Евр. 11:3)… Че по воля Божия е създаден и самият век, и всичко, което е в него сътворено…, - това вярвам, казва Апостолът. А това: как е сътворено – той е оставил неизследвано, отбелязвайки само, че устремлението на Божественото произволение, когато пожелае, става дело, и желанието се осъществява, като незабавно се превръща в естество…“ („О душе и возкресении“, сс. 293-295).

И така, за всичко, което се отнася до шестте дни на сътворението св. Отци почти не правят догадки (при това, те винаги са предпазливи) за това, как е творил Бог; и ние следва също така да се въздържаме от пренасянето върху първосъздадения свят на нашите „как“, взети от съвременния свят (доколкото ни позволяват малките познания за този свят).

Сушата се е появила по Божие повеление, а не в резултат на някакъв природен процес:

„Устроено е така, че земята, както по всичко се вижда, я е изсушила по-скоро Божията ръка, отколкото слънцето, защото всъщност земята е станала суха преди да бъде създадено слънцето. Ето защо Давид също, отделяйки морето от земята, е приписал това на Господа Бога: „Яко Того есть море, и Той сотвори е, и сушу руце Его создасте“ („Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата“) (Пс. 94:5)“ (Свт. Амвросий, „Six days“, III:4, p. 80).

1:11-13 „И рече Богъ: да прораститъ земля былие травное, сеющее семя по роду и по подобию, и древо плодовитое творящее плодъ, емуже семя его въ немъ, по роду на земли. И бысть тако. И изнесе земля былие травное, сеющее семя по роду и по подобию, и древо плодовитое, творящее плодъ, емуже семя его в немъ, по роду на земли. И виде Богъ, яко добро. И бысть вечеръ и бысть утро, день третий“.

(„И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден трети.“)

Светите отци единодушно подчертават чудесния характер на сътворението в третия ден. Свт. Василий учи:

„Да прораститъ земля былие“ („да произведе земята злак“). И земята, съблюдавайки законите на Създателя, започвайки с кълновете, в кратко мигновение от времето преминала всички форми на израстването, и тозчас развила растенията до съвършенство. Ливадите се напълнили с изобилна трева; плодоносните равнини, натежали от жътва, с полюшващите се класове, наподобявали развълнувано море. Всеки зеленчук и всеки род овошки, всичко, което расте по храстите и принася своя плод в шушулки, в пълно изобилие се появили тогава на земята… Но е казано: „И древо плодовитое творящее плодъ, емуже семя его въ немъ, по роду на земли“ („и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него“). По тази дума се появили гъстите гори, стремително произлезли от земята всички дървета, обикновено достигащи извънредна височина – ели, кедри, кипариси, певги; също така изведнъж израсли всички храсти с гъста и буйна зеленина; и растенията, употребявани за венци – рози, митри и лаври. Нищо такова не е имало преди това на земята и всичко за едно мигновение дошло в битие с принадлежащото му свойство…“ („Шестоднев“, V, стр. 75)

Преп. Ефрем Сирин определено твърди:

„Злаковете, по време на своето сътворение са били плод на едно мигновение, но на вид са изглеждали като след месеци растеж. Също и дърветата, по време на своето сътворение са били породени в един ден, но по съвършенство и по плодовете, обременяващи клоните им, са изглеждали като след години растеж“ („Толкование на книгу Бытия“, гл. І, с. 222-223).

Свт. Григорий Нисийски също подчертава, че Бог е създал не просто семена или някакъв растителен потенциал, но действителните творения, които ние познаваме; семената са произлезли от тези първосъздадени растения:

„В началото на миросътворението, както узнаваме това от Писанието, първо, както говори словото, е произвела „земля былие травное“ („земята злак, трева“) (Бит. 1:12), след това от кълна е произлязло семето, от което, когато е паднало на земята е изникнал отново същият този род, който е произрастнал първоначално… И така, не класът от семето, но семето от класа; после вече класът израства от семето…“ („О душе и возкресении“, сс. 322-323).

Отците повтарят отново и отново: тревата и дърветата са се появили на земята именно преди съществуването на слънцето. Свт. Йоан Златоуст пише:

„…(Моисей) ти показва, че всичко е било завършено до създаването на слънцето, за да не приписваш съзряването на плодовете на него, а на Твореца на Вселената…“ („Беседы на книгу Бытия“, VI, 4, с. 44).

Свт. Василий твърди:

„…земята се украсява преди слънцето, за да престанат да се кланят на слънцето заблуждаващите се и да признават, че то уж е причината на живота“ („Шестоднев“, V с. 69).

Още по-красноречив е свт. Амвросий:

„Преди да се появи слънчевата светлина, да бъде произведен тревния злак, да бъде неговата светлина предшестваща слънчевата светлина. Да произрасте земята преди още да изпита отхранващата грижа на слънцето, за да няма повод за нарастване на човешките заблуждения. Всеки да бъде известен, че не слънцето е виновник за растителността… Как може слънцето да даде на растящото способността да живее, когато то вече е било породено от жизнодателната творческа Божия сила преди слънцето да встъпи в подобен живот? Слънцето е по-младо от зеления филиз, по-младо от зелената трева“ („Six Days“, III:6, p. 87).

Зеленината и дърветата произвели семе по „роду своему“. Този израз на Писанието е ключов за светоотеческата мисъл; ние ще му посветим много време, когато говорим за петия ден на сътворението, когато живите същества са били произведени също „по родомъ ихъ“.

Следва

 

---