Св. Иоан Златоуст

Осмо слово

„За покаянието"

  1. Макар че вчера останах далеч от вас не по свое желание, а по принуда - останах далеч телом, не духом. Останах далеч, но отсъствуваше само тялото ми, духът ми беше с вас. И наистина, прегръщах всички ви, доколкото можех, и ви носех в мислите си. А след като прекарах повторно тази краткотрайна болест, изпитах още по-силно желание да видя вашия образ, братя. Затова въпреки че не бях оздравял напълно, побързах да се върна към вашата обич. Другите болни след болестта искат лековити бани, а аз реших, че трябва да видя любимите ви образи и да изпълня вашето неудовлетворено желание да слушате. Защото вие сте голямо, но безсолно море, море без вълни. Дойдох да видя вашата чиста земя. Понеже има ли друга такава поляна като Църквата? Има ли друга такава райска градина като вашето множество? Тук няма коварна змия, а има Христос, Който ни въвежда в тайнствата; не съществува Ева, която ни хвърля в греха, а съществува Църквата, която ни вдига от греха; тук няма листа на дървета, а има плод на Духа, тук няма преграда от тръни (Бит. 3:18), а има плодородна лоза. Ако попадна на трън, превръщам го в маслина, защото тук нещата не са подчинени на безсилието на природата, а са удостоени със свободата на волята; ако попадна на вълк, правя го овца, като променям не природата му, а желанията му.

Затова не би сбъркал някой, ако нарече Църквата по-велика от Ноевия ковчег, защото ковчегът приемаше животните и запазваше животинската им природа, а Църквата приема животните и ги преобразява. Нека дам пример: влезе ястреб в ковчега и излезе пак ястреб, влезе вълк и излезе пак вълк. А в Църквата влиза ястреб и излиза гълъбица - не защото Църквата променя природата им, а защото прогонва злото. Затова говоря непрестанно за покаянието, защото покаянието — страшно и ужасяващо за грешника - лекува прегрешенията, заличава простъпките, пресушава сълзите, вдъхва смелост пред Бога, то е оръжие срещу дявола, нож, който го обезглавява, надежда за спасение, край на отчаянието. То отваря небето, отвежда в рая, побеждава дявола (точно затова непрекъснато говоря за него), също както и прекалената самоувереност ни хвърля в греха. Грешен ли си? Не се отчайвай! Постоянно ви давам тези лекарства, защото зная колко силно оръжие срещу дявола е това да не се отчайваме. Ако имаш грехове, не се отчайвай, постоянно повтарям това. Дори и всеки ден да грешиш, всеки ден се разкайвай! И също както постъпваме със старите къщи - кога изгният, отстраняваме повредените части и ги възстановяваме с нови и никога не забравяме да се грижим за тях непрестанно - нека постъпваме тъй и със себе си! Ако грохнеш днес от греха, възстанови се чрез покаянието! Но наистина ли е възможно, пита някой, да се спаси покаялият се? - Разбира се, че е възможно. Прекарах целия си живот в грехове, но ако се разкая, спасявам ли се? Разбира се. Откъде се разбира? От човеколюбието на твоя Господ. Мога ли да се доверя на твоето покаяние? Нима твоето покаяние е способно да заличи толкова големи злини? - Ако покаянието беше само, с право щеше да се страхуваш, но тъй като то е съчетано с Божието човеколюбие, не се бой, защото Божието човеколюбие е безмерно, а Неговата милост не може да се опише с думи. Докато твоята лошота се изчерпва, лекарството е неизчерпаемо. Твоята лошота, каквато и да е, е човешка лошота, а човеколюбието на Бога е неизмеримо. Тъй че имай смелост, защото то превъзхожда лошотата ти! Представи си една искра, която пада в морето - нима може да се задържи или да свети? Колкото е нищожна една искра в сравнение с морето, толкова е и твоята лошота в сравнение с Божието човеколюбие или по-скоро - не толкова, а много повече, понеже морето, колкото и да е голямо, има край, докато Божието човеколюбие е безкрайно.

Казвам това, не за да ви направя по-нехайни, а за да увелича усърдието ви. Много пъти съм ви съветвал да не ходите в театъра. Ти си чул това, но не си се подчинил, отишъл си в театъра, не си послушал думите ми. Не се срамувай да дойдеш пак тук и да чуеш наставленията ми. „Чух ги и не ги спазих, как мога да дойда отново тук?" Сега съзнаваш много добре, че не си ги спазил, сега се срамуваш, сега се червиш, сега, въпреки че никой не те укорява, се смиряваш, сега вече моето слово е пуснало корени в душата ти, сега, макар и незабележимо, моите наставления те пречистват. Не ги спази, но нали упрекна себе си за това? Дори и да не си ги спазил, ако си казал: „Не ги спазих.", наполовина си ги спазил, защото който упреква себе си за това, че не е спазил нещо, стреми се да го спази. Гледал си представление в театъра? Сторил си този грях? Спомнил си си отново моите думи? Засрамил си се? Ела тук! Скърбиш ли? Помоли се Богу! С всичко това дотук си се вдигнал от грехопадението. „Горко ми, чух наставленията и не ги спазих, как да отида в Църквата, как да ги чуя отново?" След като не си ги спазил, още по-необходимо е да дойдеш, за да ги чуеш отново и да ги спазиш. Ако лекарят ти даде лекарство и то не те излекува, няма ли да ти го даде на другия ден пак? Или ако някой дървар, да речем, иска да отсече дъб - взима брадвата и, ако удари веднъж, а безплодното дърво не падне, няма ли да удари отново, няма ли да удари още четири, пет, десет пъти? И ти постъпи така! Дъб е Блудницата, безплодно дърво, което ражда само жълъди, храна за неразумните свине. От дълго време тя е пуснала корени в ума ти, с листата си е задушила съвестта ти. Брадва е моето слово, слушал си го един ден - но как може за един ден да падне това дърво, което е пуснало корени от толкова дълго време? Няма значение дали два пъти, или три пъти, или сто пъти, или хиляда пъти ще чуеш словата ми, важното е да отсечеш това коварно и силно нещо, този лош навик. Манна ядяха евреите и въпреки това търсеха лука, с който се хранеха в Египет: „добре ни беше в Египет." (Числ. 11:18) - такова срамно и лошо нещо е навикът! Недей да мислиш, че ако се справиш за десет, или за двадесет, или за тридесет дена, а не за един, няма да те обичам, няма да се радвам, няма да те прегръщам. Само не се уморявай, а се срамувай и се упреквай!

  1. Говорил съм ви също и за обичта. Ти си чул, излязъл си от Църквата, но си сторил някому зло, така ли? Не си доказал на дело, че си чул словата ми? Не се срамувай да дойдеш пак в Църквата! Срамувай се, когато съгрешаваш, а не когато се каеш! Забележи какво стори дяволът! Съществуват две неща - грехът и покаянието. Грехът е рана, покаянието е лекарство. Също както за тялото има рани и лекарство, тъй и за душата има грехове и покаяние. Грехът носи срам, а покаянието дава увереност. Моля те, внимавай много да не объркаш реда и да не се лишиш от ползата! Имаме рана и лекарство, грях и покаяние - раната е грехът, лекарството е покаянието. Раната гноясва, лекарството почиства гнойта. Грехът причинява гангрена, грехът причинява позор, грехът предизвиква присмех - покаянието дава самоувереност, покаянието дава свобода, покаянието очиства от греховете. Внимавай добре! След греха идва срам, след покаянието - увереност. Слуша ли внимателно това, което казах? Сатаната преобърна този ред и даде самоувереност на греха, а срам на покаянието. Няма да си тръгна до вечерта, докле не обясня това объркване. Трябва да изпълня обещанието си, не мога да си тръгна! Имаме рана и лекарство: раната има гной, лекарството почиства гнойта. Да не би в лекарството да е гнойта? Да не би раната да лекува? Да не би да съществува един ред при раните и лекарствата, а друг при греховете и покаянието? Може ли покаянието да заеме мястото на раната, а грехът - мястото на лекарството? В никакъв случай! Нека се обърнем към греховете на душата! Грехът причинява срама, грехът предизвиква упрека, грехът има за жребий позора — покаянието дава увереността, покаянието е свързано с поста, покаянието осигурява праведността. Защото е казано: „Говори, за да се оправдаеш." (Ис. 43;26), и: „Първият в тъжбата си е прав." (Притч. 18:18) И тъй, като видя сатаната, че грехът е причина за срам, за нещо, което наистина може да отблъсне съгрешаващия, и че покаянието дава увереност - нещо, което е способно да привлече каещия си, размени местата им и даде срама на покаянието, а самоувереността на греха. Откъде се разбира това? Ще ви кажа. Някой бива силно привлечен от улична блудница, тръгва след нея като пленник, влиза в жилището й, прегръща я без да се срамува, без да се черви, съгрешава. Нито срам изпитва, нито се изчервява. След като стори греха, излиза оттам, но се срамува да се покае. Нещастнико, когато прегръщаше блудницата, не се срамуваше, а сега, когато дойде да се покаеш, се срамуваш, нали? Кажи ми, не те ли беше срам тогава? Защо, когато извърши блудството, не се срамуваше? Извършва греха и не се срамува, а когато казва какво е сторил, се изчервява, тъй ли? Това зло е дело на дявола. Когато човек съгрешава дяволът не го оставя да се срамува, а го кара да върши греха пред очите на всички. Защото знае, че ако човекът се засрами, ще избегне греха. Когато пък се кае, кара го да се срамува, защото знае, че ако човек изпитва срам, няма да се покае. Две злини причинява дяволът — тегли към греха и пречи на покаянието. И тъй, от какво се срамуваш? Когато вършеше блудството, не се срамуваше, а когато взимаш лекарството, се срамуваш, така ли? Срамуваш се, когато се избавяш от греха? Когато съгрешаваше - тогава трябваше да се срамуваш, тогава трябваше да чувствуваш срам. Когато ставаше грешник, не се срамуваше - сега, когато ставаш праведник, се срамуваш, така ли? „Говори, за да се оправдаеш." Колко голямо е човеколюбието на Господа! Не каза: „за да не бъдеш наказан", а: „за малко и да се оправдаеш." Не Му ли стига, че не го наказа, ами го правиш и праведен? „Разбира се, че не. Но слушай много внимателно думите Ми! Правя го праведен." И в кой случай Бог направи това? С разбойника - само защото каза на другаря си: „Та и от Бога ли се не боиш... А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си." Спасителят му рече: „Днес ще бъдеш с Мене в рая." (Лук. 23:40-41, 43) Не каза: „освобождавам те от мъчението и наказанието", а го въведе в рая вече праведен.

Видя ли как разбойникът стана праведен чрез изповедта? Премного човеколюбив е Бог — Сина Си не пощади, за да се смили над роба, Единородния Си Син отдаде, за да купи неблагодарни роби, заплати цената им с кръвта на Своя Син. Колко голямо е човеколюбието на Господа! И не ми казвай пак: „Много съгреших, как ще мога да се спася?" Ти не можеш - твоят Господ може, и то така, че и греховете ти да заличи. Слушай много внимателно думите ми! Господ тъй заличава греховете, че да не остане нито следа от тях. При телата това е невъзможно. Ако лекарят положи много усилия, ако наложи с цярове раната, тя изчезва. Много често обаче, когато някой получи рана на лицето си, въпреки че тя заздравява, остава му белег и той прави грозно лицето, така че напомня винаги за получената рана. А лекарят се старае по всевъзможни начини да заличи белега, но не може, защото му пречат слабостта на природата, безсилието на изкуството му и несъвършенството на целебните средства. Когато обаче Бог заличава греховете, не оставя белег, не позволява дори следа да остане от тях, но заедно със здравето дарява хубост, заедно с избавлението от наказанието дава и праведност, и прави онзи, който е съгрешил равен на онзи, който не е съгрешил. Бог унищожава греха и той не само не съществува вече, но сякаш никога не го е имало; заличава го напълно, така че не остава нито белег, нито следа, нито спомен, нито знак.

  1. И откъде се разбира това? Длъжен съм да представя и доказателства за думите си, тъй че не само своите мисли да изричам, но и да ги доказвам чрез Писанието - та да бъде подкрепено със свидетелство изучаваното от вас. И тъй, представете си огромно множество ранени хора, покрити с язви, гной и червеи, целите в рани, целите в язви. И ето, те могат да бъдат излекувани тъй, че да не остане нито белег, нито следа, нито знак - въпреки че имат не една, не две, не три, не четири рани, а са покрити с рани от главата до петите. Слушайте много внимателно словото ми, защото то е спасително за всички нас! Аз приготвям лекарства по-добри от тези на лекарите, каквито и царете не могат да приготвят. Какво може да направи един цар? Да извади от затвора - но от геената не може да избави, да дари богатства - но душата не може да спаси. А аз ви подавам ръката на покаянието, за да познаете нейната мощ, за да познаете нейната сила, за да разберете, че никое прегрешение не я побеждава, нито пък съществува достатъчно велико беззаконие, та да надделее над тази мощ. Сега ви показвам не един, не двама, не трима, а много хиляди ранени и пострадали, пълни с безброй грехове, които могат да се спасят чрез покаянието, тъй че да нямат нито следа, нито белег от предишните рани.

Но слушайте много внимателно думите ми, и не само ги слушайте, а запомняйте казаното, за да поучите онези, които не дойдоха. Така чрез словата ще направите по-усърдни и тях - които не ги чуха. И тъй, нека се яви пред нас Исаия, който видя серафимите, който чу онази тайнствена мелодия, който изрече безброй пророчества за Христа. Нека го попитаме какво казва: „Видение на Исаия,... което видя за Иудея и Иерусалим." (Ис. 1:1)

— Кажи ни видението, което видя!

„Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори." (Ис. 1:2)

- Едно обещаваш, а друго казваш!

- Какво друго съм обещавал?

— В началото казваш: „Видение за Иудея и Иерусалим", сетне оставяш Иудея и Иерусалим, разговаряш с небето и отправяш слова към земята. Защо се отказа от разумните хора и разговаряш с неразумните стихии?

Защото разумните станаха по-неразумни от неразумните. И не само заради това, а защото Моисей, готвейки се да ги отведе в обетованата земя и предвиждайки това, което щеше да се случи — сиреч, че ще презрат дадения им от Бога закон, казва: „Внимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми." (Втор. 32:1) „Призовавам за свидетели пред вас небето и земята, казва Моисей, че ако влезете в обетованата земя и изоставите Господа Бога, ще бъдете разпилени сред всички народи." И ето: Дойде Исаия когато заплахата щеше да се изпълни. Той не можеше да повика за свидетел Моисей, който беше умрял, нито онези, които чуха тогава думите му и също бяха вече мъртви. Затова се обърна към стихиите, които и Моисей призоваваше за свидетели.

„Ето, лишихте се от Божието обещание, юдеи, ето, изоставили сте Бога! Как да те повикам за свой свидетел, Моисей? Та ти умря и не си между живите. Как да те повикам Аарон? Та той също е мъртъв."

„Не можеш ли да повикаш за свидетел човек - повикай стихиите!" — казва Моисей. Затова и аз, казва Исаия, докато бях жив, призовах за свидетели не Аарон и други, които щяха да умрат, а призовах пред вас за свои свидетели дълговечните стихии - небето и земята. И тъй, казва Исаия: „Чуйте небеса, и слушай земьо (Ис. 1:1) - защото вас заръча Моисей днес да призова." Но не само заради това призова стихиите, а защото на юдеите говори. „Чуйте небеса, защото вие пуснахте манната, слушай земьо, защото ти даде пъдпъдъците. Чуйте, небеса, чуйте, защото вие пуснахте манната, защото вие направихте повече от това, на което е способна природата ви. Отгоре бяхте и се превърнахте в харман. Слушай, земьо, защото отдолу беше и се преобрази в трапеза."[i] Природата бездействуваше, но работеше благодатта. Волове не се трудиха, но класовете узряха. Не ръце на готвачи я приготвиха, нито я поръча някой, но всичко ставаше манна и свещен извор. И природата забрави своята слабост. Как не овехтяха дрехите им? Как не се износиха обувките им? Всичко беше в помощ на юдеите. „Чуйте, небеса, и слушай, земьо." След такива благодеяния и след такива напомняния, хулят Господа! Към кого да се обърна, освен към вас, стихии? Няма човек, който да ме чуе. Ето дойдох и нямаше човек сред тях. Говорих и нямаше кой да ме чуе. Разговарям с неразумните, защото разумните паднаха до нищожеството на неразумните.

Ето защо и друг един пророк като видя, че царят е обезумял, че почита идол, че хули Бога и че всички други са се свили от страх каза: „Жертвенико, жертвенико." (3 Цар, 13:2)

- С камъка ли разговаря?

- Да, защото царят беше по-безчувствен от камък. „Жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ." И веднага жертвеникът се срути, и чу камъкът и се разцепи и се изсипа жертвеният прах. Как чу камъкът, а не чу човекът? Царят протегна ръката си, за да хване пророка. И какво стори Бог? Вцепени ръката му. Виж какво направи, виж човеколюбието на Господа и греха на роба!

- Защо не вцепени ръката му от самото начало?

За да се вразуми от това, което се случи с камъка. „Ако не беше се разцепил камъкът, казва Бог, щях да те пощадя, но след като камъкът се разцепи, но ти не се поправи, насочвам гнева си срещу тебе." И стоеше ръката на царя като паметник в знак на победата на Бога. И въпреки че имаше толкова много телохранители, военачалници, подкрепления - не можеше да я дръпне назад, и тя стоеше като паметник и сякаш говореше и известяваше на всички поражението на безбожието и победата на благочестието - Божието човеколюбие и безумието на царя. И не можеха да я дръпнат назад.

 

  1. Но за да не забравим нашата тема, тъй както редим слово след слово, нека докажем това, което обещахме. Какво обещах? Че ако някой има хиляди рани, но се разкае и направи някакво добро, Бог така заличава раните, че не се вижда нито белег, нито следа, нито знак от предишните грехове. След като съм обещал това, ще се опитам да го докажа. „Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори." (Ис. 1:2)

- Кажи ми, какво казва Господ?

„Аз възпитавах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. Волът познава стопанина си (а юдеите са по-неразумни и от неразумните животни), и оселът - яслите на господаря си (а те са по-глупави и от магаретата); а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. Уви, народе грешни!" (Ис. 1:2-4)[ii]

- Защо, няма ли надежда за спасение? Защо казваш „Уви", кажи ми?

„Защото не намирам начин да ги излекувам."

- Защо казваш „Уви"?

„Защото дадох лекарства и раната не се излекува, затова Аз се отвърнах от тях. Какво друго мога да направя? Напразно се мъча да ги излекувам."

Той плаче като жена и добре прави. Моля, слушайте много внимателно! Защо каза „Уви"? Защото същото се случва и при телата. Когато лекарят види, че болният няма надежда за спасение, рони сълзи, близките и роднините също плачат, но напразно и безполезно. Понеже щом като лежащият на смъртно легло трябва да умре, дори и целият свят да плаче, няма да го вдигне. Тъй че това е траурен плач, а не плач, за да се поправи злото. Но при душата не е така, а често пъти, ако плачеш, успяваш да вдигнеш душевно мъртвия. Защо? Защото тялото, когато умре, не може да бъде съживено от човешка сила, но когато душата умре, може да се съвземе чрез поправянето на греха. Когато видиш блудник, плачи за него и с това може да успееш да го спасиш. Затова и Павел не само пишеше, не само съветваше, но и плачеше със сълзи, докато наставляваше всеки един.

- Хубаво, наставляваш, но защо и плачеш?

„За да помогнат сълзите, ако не подействуват наставленията. По същата причина плаче и пророкът. Нашият Господ, предвиждайки падането на Иерусалим, казва: „Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе!" (Мат. 23:37) Припомня си, че градът ще падне, и затова плаче като жена. Пророкът също плаче: „Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония!" (Ис. 1: 4)

- Да не би да е болно тялото му? Да не би да видя, че са покрити с рани?

„Племе от злодейци, синове пагубни." (Ис. 1:4)

- Защо плачеш, кажи ми?

„Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев." (Ис. 1:4) Защо искате да получите още рани? С какво друго мога Аз да ви поразя? С глад или с болест? Всякакво наказание ви сполетя, но вашата порочност не беше унищожена. След като прибавихте нови беззакония, „цяла глава е в рани, цяло сърце е изнемогнало." (Ис. 1:5) Няма рана, няма синина.

— Чудно нещо! Преди малко казваше: „Племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев", и още: „Уви, народе грешни!" Плачеш, биеш се в гърдите, изброяваш раните и продължавайки, казваш: „Няма нито рана, нито синина."

Внимавай! Рана има тогава, когато една част от тялото става безчувствена, а останалото тяло е здраво, но тук се казва, че цялото тяло е една рана. „От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпеи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей. Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат." (Ис. 1:6-7) Направих всичко това и вие не се оправихте, приложих цялото Си изкуство, но мъртвият не се съживява. „Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! За какво Ми са многото ваши жертви?" (Ис. 1:10-11)

— Какво? На содомците ли говори?

Не, а нарича юдеите содомци, тъй като подражаваха на техния начин на живот - затова им даде и името содомци. „Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни... и кръв... от агнета... не искам. Не принасяйте вече суетни дарове, каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи... не мога да търпя... Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници... И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си." Има ли нещо, което да се равнява на този гняв? Пророкът призовава небето, плаче, ридае, скърби и казва: „Има не една рана, има не една синина." Бог се гневи, не приема нито жертва, нито новомесечие, нито събота, нито симид, нито молитва, нито протегнати ръце. Видя ли каква рана? Видя ли каква неизлечима болест не на един, не на двама, не на десетина, а на хиляди човеци?

И какво казва след това? „Умийте се, очистете се." (Ис. 1:16) И тъй да не би да има грях, от който да няма надежда да се спасим? Самият Бог казва: „Не ви чувам." Но след това казваш, Господи: „Умийте се." Защо казваш първо едното, после другото?

„И двете са в тяхна полза: едното казвам, за да ги изплаша, а другото, за да ги приближа до Себе Си."

- Ако не ги чуваш, значи нямат надежда за спасение, ако нямат надежда за спасение, защо им казваш: „Умийте се"?

Но нашият Отец е нежнолюбящ, неподражаемо благ и много по-състрадателен от баща. И за да се убедиш, че се грижи за тях като баща, чуй какво им казва: „Какво да направя, юдеи?"

- Не знаеш ли какво да направиш?

„Зная, но не искам. Греховете изискват да го сторя, ала Ме възпира голямото Ми човеколюбие. Какво да направя с тебе? Да те пощадя ли? Но ще станеш по-нехаен. Или да те погубя? Но не го допуска човеколюбието Ми. Какво да направя с тебе? Да постъпя, както със Содом, или да те унищожа, както Гомор?" „Превърна се в Мене сърцето Ми." Безстрастният Бог се държи като чувствителен човек, или по-скоро като нежнолюбяща майка. „Превърна се в мене сърцето ми" би казала и една жена за детето си. „Превърна се в мене сърцето ми" - също както на една майка. Но не се задоволи само с тези думи, а добави: „Развълнувах се, защото те съжалявам."53[iii]

- Бог да се вълнува? Какво говориш? Дано никога не се случи това! „Превърна се в Мене сърцето ми." (Ос. 11:8) „Умийте се, очистете се."

Какво ви бях обещал? Да ви докажа, че след като Бог поеме грешниците, дори и да са пълни с хиляди грехове и рани, ако се покайват, така ги лекува, че не оставя по тях нито следа от греховете, не оставя нито белег, нито спомен от тях. „Умийте се, очистете се;... престанете да правите зло; научете се да правите добро." (Ис. 1:16-17)

- Какво добро заповядваш да правим?

„Защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица." (Ис. 1:17) Тези заповеди не са тежки, а са съобразени и с човешката природа. „Тогава дойдете — и ще отсъдим, казва Господ." (Ис. 1:18) „Направете нещо малко, а Аз добавям останалото, малко дайте, а Аз ви дарявам всичко. Дойдете."

- И къде да отидем?

„При мене, Когото разсърдихте, Когото разгневихте, при Мене, Който казах: „Не ви чувам", за да разсеете гнева Ми след като се уплашихте от заплахата Ми. Елате при Мене, Който не чувам, за да ви чуя."

- И какво ще направиш?

„Няма да оставя и следа, няма да оставя знак, няма да оставя белег. Дойдете - и ще отсъдим, казва Господ," и добавя: „Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля." (Ис. 1:18)

- Да не би да остане някакъв белег? Да не би да остане някое петно и върху чисто белия цвят?

„Да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля." (Ис. 1:18)

„Да не би да остане някое черно петно? Да не би да остане някой порок? Как става това? Да не би друго да обещава Бог?" Точно това изрече устата Господня. Ти видя не само колко големи са обещанията, но и колко могъщ е дарителят. Защото за Бог, Който може да очиства нечистотата на греха, всичко е възможно. И тъй, след като чухте това и разбрахте какво лекарство е покаянието, нека Му отдадем слава, защото Негова е славата и силата во веки. Амин.

 

[i] Мисълта на св. Йоан Златоуст е следната. Прор. Исаия призовава небето и земята за свидетеля, тъй като людете не желаят да 'чуят Божиите слова. Но това обстоятелство е още по-срамно за юдеите, тъй като те - неодушевените стихии - някога изпълняваха волята Божия, като небето даде манната (чудната храна, с която Господ нахрани вървящите през пустинята), а земята прие върху себе си тази манна. Така небето стана харман (място, в което се съхранява житото, хляба), и земята стана трапеза. Никой друг по-добре от юдеите не знае това, защото на техните деди Бог показа Своята милост и те видяха как дори небето и земята изпълниха Божията воля. Призовавайки небето и земята за свидетели на думите си пророкът още повече засрамва юдеите - те не останаха верни на Бога, Комуто дори стихиите останаха верни.

[ii] Думите в скоби не са цитат от прор. Исаия, а пояснения на самия св. Иоан Златоуст към цитираното място.

[iii] В библейския текст е казано буквално: „Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост". (Ос. 11: 8)