14/27 септември 2019 г.

ВСЕМИРНОТО ВЪЗДВИЖЕНИЕ

НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН

Света благоверна императрица Елена, майката на император Константин Велики, пожелала да намери самия Кръст, върху който е бил разпнат Синът Божий Иисус Христос. С тази цел тя отишла в Иерусалим заедно с патриарх Макарий - там те дълго търсили Кръста Господен, ала никой не знаел къде се намира той. Най-сетне един престарял евреин на име Иуда, а в Светото Кръщение Киприян (по-сетне епископ Иерусалимски и свещеномъченик), открил мястото на някогашната Голгота. Там император Адриан бил издигнал капище на Венера, което царица Елена заповядала да разрушат. И ето че под развалините, дълбоко под земята открили от едната страна пещера—гроб, в който е възкръснал Христос; а на известно разстояние от него — три кръста, положени един до друг, една дъсчица с букви „И.Н.Ц.И.“ и гвоздеи. И докато патриархът и царицата недоумявали кой от трите кръста е Кръстът на Спасителя, случило се по Божий Промисъл край тях да мине погребално шествие. Патриархът спрял процесията и заповядал да положат върху умрелия последователно трите кръста. Два от тях не оказали никакво въздействие, но като докоснали погребвания с третия Кръст, мъртвецът възкръснал. След това докоснали с него една болна жена и тя веднага оздравяла. Тези чудеса ясно сочели, че именно този кръст е Животворящият Кръст Господен. Сърцата на всички християни се изпълнили с неизказана радост - като гледали Животворящото Дърво, те благоговейно му се кланяли и го целували. Тогава патриарх Макарий се изкачил на възвишение и въздвигнал, т. е. издигнал Кръста така, че народът да може да го види, а народът, припадайки в земни поклони, възклицавал: „Господи, помилуй!“ След това Свещеното Дърво било тържествено въдворено в Иерусалимския храм на Възкресението. Събитието е станало в 326 година, а празнуването е от 335 г.

В 614 г. персийският цар Хозрой завладял Иерусалим и ограбил храма на Възкресението. Заедно с другите съкровища той похитил и Кръста Господен, който останал в ръцете на езичниците в продължение на 14 години. В 628 г. император Ираклий, след едно успешно сражение, сключил мир с персийския цар Сирой (син на Хозрой) и върнал Кръста Господен в Иерусалим. Самият император тръгнал да внесе Свещеното Дърво в града и да го постави обратно в храма на Възкресението. Пред градските порти обаче някаква невидима сила го спряла. По Божие откровение патриархът Захарий разбрал причината. Ираклий бил украсен със знаци на императорско величие - такова великолепие не отговаряло на унижението, което Господ претърпял по пътя към Голгота. Тогава императорът снел от себе си всички отличителни знаци на царското си величие и в прости одежди, бос, внесъл Кръста Господен в храма и го поставил на мястото, на което и до днес людете му се покланят. Празникът Въздвижение на Честния Кръст Господен е установен в чест и на двете събития - намирането на Кръста и завръщането му от персийския плен.

И ето, братя, на великия празник на Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен, за какво друго можем да мислим, освен за Кръста, който Спасителят е издигнал за нашето спасение? На какво друго да се радваме, освен на спасението си чрез този Кръст? Не трябва ли обаче в този празничен ден и да заридаем — за греховете си, причинили осъждането на Праведния, страданията на Безстрастния, смъртта на Безсмъртния?

***

Ето думите на великия Божий угодник, свт. Иоан Златоуст, казани за Честния Кръст Господен:

„Чрез него най-после земята стана небе! Кръстът ни е освободил от заблуда; той ни е измъкнал от тинята на порока; той е унищожил измамата; той е изтребил бесовското служене; той ни е възкачил на върха на благочестието! Чрез кръста се тури край на дима, смрадта и проливането на кръв на безсловесни животни; чрез кръста се въведе духовното служене, молитви и песнопения; чрез кръста бесовете се прогониха и дяволът бе отстранен; чрез кръста човешкото естество подражава на ангелския живот; чрез него се въдвори и целомъдрието на земята. Той ни е просветил — нас, тънещи в мрак; той ни е освободил — нас, пленените; той ни е сближил — нас, отчуждените; той ни е направил граждани на Небето — нас, бившите странници [на земята][1] … На кръста е принесена жертва, а където има жертвоприношение, там е и изкуплението, там е примирението с Бога, там е празникът и радостта! Кръстът отвори вратите на Рая; въведе в него разбойника; опрости Адама; внесе покой в света! … Затова нека всякога усърдно го изобразяваме в домовете си, по стените, по вратите, по челата си, а най-вече в сърцата си. Защото кръстът е извор на нашето спасение, знак на освобождението и милосърдието Божие; като на заколение Бог се издигнал на кръста. Ето защо, когато се кръстиш, винаги си представяй силата и достойнството на Кръста, изпълвай се с умиление, погасявай гнева, изкоренявай страстите, примирявай се с ближния, благоугаждай на Бога! Кръстът е наша похвала, начало на всички блага, дръзновение към Небето — неувяхваща красота на земята!“

А св. праведен Иоан, Кронщатски Чудотворец съкровено споделя: „Искам да въздам слава на Животворящия Кръст Господен! Многократно овладяваха сърцето ми страсти и чрез тях демонът сякаш получаваше тиранична власт над душата ми и тежко я налягаше; аз пък като изобразявах с вяра кръстния знак, нарочно налягах с долния край на кръстния знак корема си — и цялата адска тежест мигновено изчезваше заедно със страстта; спокойствието и радостта отново се вселяваха в душата ми. И тъй, при всяка страст изобразявай със сърдечна вяра кръстния знак, и дето чувстваш тежест, там особено полагай кръстния знак. И помни, че думите на Църквата за силата на Кръста не са напразни; моли в молитвите си Господа да ти дарява, наред с другото, духовните блага — чрез силата на Неговия Кръст. Дивна е силата на Името Господне и на Животворящия Кръст! На Кръста е разпнат за нас Господ — именно затова той притежава такава сила, именно затова той е животворящ. Затова още в Стария Завет праобразът му също е имал голяма сила: дървото, на което била издигната змията, е изцерявало ухапаните от змии; кръст, начертан със жезъла на Моисей, е разделил водите; ръцете на Моисея, издигнати кръстообразно, са победили Амалика и пр. От животворящия кръст, даже от самия му знак, треперят демоните, защото към дървото на Кръста е бил прикован Божият Син, чрез страданията Си Той го е осветил. С кръста и кръстното знамение Господ Иисус Христос е винаги с нас … След страданията на Спасителя кръстът е станал знак на Сина Човешки, т.е. кръстът означава Самия въплътил се и пострадал заради нашето спасение Син Божий. … Ето защо ние го почитаме с такова голямо благоговение! Затова за вярващите той винаги е велика сила, избавяща ги от всяко зло, особено от злодействата на невидимите врагове! … Не можем да си представим или да си помислим за Кръста без любов; дето има Кръст, там има и любов. Навсякъде и върху всичко в църквата виждаме кръстния знак — за да ни напомня на всички, че сме в Храма на Бога на любовта, в храма на Любовта, разпната за нас.

…Когато гледаш Кръста на Спасителя, съзерцавай разпънатата върху него заради нашето спасение Любов и си мисли за какво блаженство ни е спасил Той нас, от какви мъки ни е изкупил! От челюстите на какъв звяр ни е изтръгнал и при какъв Отец ни води Той! О, [каква] любов! О, [какъв] откуп! О, ужаси на безконечни мъчения! О, неописуемо и безкрайно блаженство!“

Затова ако не виждаме върху Кръста Христа или ако не виждаме Христа, понесъл Кръста, той не ще ни дари чудесния си цяр и спасителното си избавление. „Кръстът е в Христа, казва св. Иоан Кронщатски, и Христос е на кръста; … [именно затова] самият Кръст е образ на разпнатия Христос, Син Божий; затова и неговият знак, дори самата му сянка е тъй страшна за демоните — защото това е знакът и сянката на Самия Христос.“ Затова и „кръстното знамение на свещеника или архиерея е израз на Божие благословение и благоволение към човека в Христа и заради Христа. Какъв радостен, знаменателен, драгоценен обред! Блажени са всички, които с вяра приемат това благословение!“

Затова е толкова велик този ден, денят на Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен! Чрез него пред очите ни се издига самата Божествена Любов на нашия Господ Бог, Който в лицето на Иисуса Христа чрез най-страшната Му саможертва пожелава да спаси грехопадналото Си творение — нас, люде недостойни, нас, грешните, да издигне нас, падналите, и отново да ни примири със Себе Си — нас, враждуващите срещу Него, Който е най-великата благост и милост!

Това боговдъхновено учение за Кръста на светата Православна Църква намира израз и в предшестващия поклонението чин на Въздвижение. Този чин е затрогващ умилителен молитвен показ на вярата в силата на Кръста и служи за освещаване на света във всичките му четири посоки. Затова в чинодействието са включени просителни ектении „Помилуй нас, Боже“; и докато хорът при всяко прошение пее „Господи, помилуй“ (по сто пъти на всяка от четирите посоки на света), предстоятелят осенява с кръстно знамение последователно изток, запад, юг и север с поклон почти доземи и след това с въздигане на кръста нагоре. Чрез тези действия Църквата ни напомня за обстоятелствата, при които Кръстът е бил намерен, за извисяването му от патриарх Макарий и показването му на четирите страни пред насъбралото се многолюдно множество, така че целият народ да го види и му се поклони, както и за по-сетнешното му връщане от плен. И в двата случая, народът възкликвал с чувство на радост и смирение „Господи, помилуй!“ Затова и при прекланянето на коленете пред Светия Кръст, с което свещенослужителите и народът му отдават почит, а чрез него и на Самия Разпнат за нас Спасител, хорът умилено пее: „На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето Свято възкресение славим!“

Почитането на Светия Господен Кръст е узаконено и от светите Отци на VІ Вселенски Събор (680 г.). Те приемат специално Правило (73-то), което гласи: „Понеже Животворящият Кръст ни е явил спасението, то подобава с усърдие да му се отдава подобаваща чест — като спасение чрез него от древното грехопадение. Затова и с мисъл, и със слово, и с чувство повеляваме да му се отдава поклонение; изображенията на кръста, начертани на земята, съвсем да се заличават, за да не се тъпче знамението на победата от ходещите.“ С мисъл — като размишляваме за благата, които чрез Кръста се изсипват върху нас; със слово — като говорим пред други за това с благоговение и трепет, с благодарствени химни към Спасителя и към кръстното оръдие на Неговото Спасение; с чувство — като му се покланяме и целуваме с дълбоко смирение, слъзно покаяние и умиление. Като почит към понесените от Богочовека непоносими за човеците страдания, нека в този макар и тъй светло-празничен ден се отдадем на съкрушена молитва и пост — не просто телесен, ала и духовен! Да скърбим в подножието на кръста, подобно на Пресветата Божия Майка и любимия Христов ученик—апостол, защото чрез тази скръб Господ ни удостоява с вечното и блажено веселие на спасението.

В песнопенията, съпровождащи поклонението и целуването на Светия Кръст, има и такива забележителни думи: „Четирикрайният свят с четирикратното издигане на Твоя Кръст, Христе Боже наш, днес се освещава и славата на православните християни се разгласява, а с това силата на враговете се съкрушава: Велик Си, Господи, и дивен в Твоите дела — слава на Тебе!“ Така трябва да се молим и ние заедно с цялата света Православна Църква, когато виждаме първо снишавания от висините и после извисявания над низините Кръст Господен. Всеки от нас е бил някога в рая на невинността, напуснал е в чистота купела на светото Кръщение оправдан и очистен от първородния грях. Всеки от нас е попадал и в духовния рай на съкрушената изповед пред Бога и на причастяването със Светите Божествени Христови Тяло и Кръв — во оставление грехов. Но колко често продаваме първоначалната си обновена чистота, придобития чрез Божията милост вечен живот за измамната сладост на греха! Именно това наше предателство, това наше безразсъдно престъпване на светите Божии заповеди, това наше падение още от юношеските ни години — от висотите Небесни до долините на плача и безчестието на безсловесните скотове - това наше отпадане от богоподобието трябва да виждаме в снишаването на Христовия Кръст доземи. Тук трябва да се съкрушим в сърцето си и от цялото си същество да викаме: „Господи, помилуй!“ А тъй като Господ Иисус Христос не заради своите (несъществуващи), но заради нашите (реални и безкрайни) грехове се е жертвал за нашето спасение и лишил Самия Себе Си от исконната Си небесна Слава, за да ни върне от самоволното и самолюбиво отпадане от Божията Благодат и себепредаването ни във всегубителната власт на дявола, то толкова повече трябва да се весели сърцето ни, когато виждаме как чрез издигането Си на Кръста Господ и нас ни връща към височайша слава. Това трябва да съзерцаваме с духовното си зрение, когато виждаме Кръста Христов въздвижван отдолу нагоре, и със синовна благодарност и всеотдайна любов да викаме от дън душа и сърце все същото - „Господи, помилуй!“.

На този празник още от далечни времена е имало обичай вярващите да отиват в Иерусалим за да се поклонят на Светия Кръст. Сред тях е попаднала и преп. Мария Египетска (V в.), която оттам е понесла подвижническия си кръст на дълбоко покаяние, смирение и спасение. В своето слово върху Въздвижението един друг православен певец на дълбинното (de profundi) покаяние, св. Андрей Критски казва: „Кръстът се издига и всички верни се стичат. Кръстът се издига и градът тържествува, и народите подемат празненство. Кръстът се издига не само защото Христос е бил издигнат на него, но и затова, че след като е бил намерен, безумието на иудеите е станало явно. Затова и ние днес тържествуваме — защото в тоя ден е скрита Светинята, това именно скрито съкровище, извлечено от земята, възсияло като злато.“ Затова да не се уморяваме да повторяме и ние: Съхрани и нас, Господи, чрез силата на Честния и Животворящия Си Кръст!

Да благодарим на Господа, че ни е удостоил не заради някакви наши собствени съмнителни достойнства, а въпреки всичките ни недостойнства да възобновим това всеумилително свещенодейство — чинодействието на Въздвижението, когато с Четирикрайния Кръст се освещава целият свят и в четирите му основни посоки. Не визира ли и нас (особено и нас!) следполиелейният Седален на 8-и глас: „На времето си, когато бях в Рая, врагът ме направи гол и мъртъв защото вкусих от дървото; но издигнатото над земята Кръстно дърво облече човеците в одежда на живота и целият свят се изпълни с радост. Като го съзерцаваме извисен, нека заедно призовем с вяра към Бога: изпълни със славата Си Своя храм!“

Защото Божията сила и слава и днес е с нас, както винаги, така и през всички векове. Амин.

 

[1] Или, както се казва в една от стиховните стихири от службата на Въздвижението, чрез Кръста от тленни станахме нетленни: още на земни бяхме обожени, а дяволът окончателно бе низвергнат.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза