6/19 август 2019 г.

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

(По: Преп. Ефрем Сирин. Слово за Преображение Господне; Свт. Димитрий Ростовский. Житiя Святых Август; Свт. Теофан Затворник. Евангельская история; Свт. Иоанн Максимович. Слова. Закон Божий;
прот. Григорий Дьяченко. Объяснение праздничных Евангелий; прот
. Григорий Дебольский. Богослужебные дни ...)

На днешна дата светата Православна Църква тържествено чества славното Преображение на нашия Господ Иисус Христос. Този ден се почита като един от великите празници. Със Своето Преображение Спасителят ни показва какви ще станат верните Нему в бъдещето, когато Господ ги възкреси за нов живот, когато се удостоят да се поселят близо до Бога в Царството Небесно и как ще се преобрази целият ни земен свят и ще стане Нова Земя и Ново Небе.

Важността на празника проличава и по наглед най-дребните практически определения на Църквата. Дори и да се случи в сряда или петък, на този ден се разрешава да се яде риба. След отслужването на светата Божествена Литургия се благославят и освещават донесените от вярващите грозде или дървесни плодове (ябълки, круши, сливи и др.). С това светите Отци на Църквата искат да настроят душите на християните към смирение и послушание, та нищо да не употребяват без църковно благословение. А който самочинно яде грозде преди Преображение, се наказва да не вкусва от плода до края на август (по стария стил). След този празник обаче, нареждат светите Отци, през седмицата трябва три пъти да се поставя грозде на трапезата - в понеделник, сряда и петък. Като благославя донасяните в Божия храм плодове, светата Църква с това иска да ни напомни, че в нея като в свещено общество всичко от човека до растението трябва да се посвещава на Бога. Защото всички сме дело на Неговия премъдър творчески замисъл и всесвят божествен Промисъл.

Въпреки това висшето Божие творение, човекът (висше, защото Божественият Творец го е създал по Свой образ, т. е. с просветлен ум и творчески способности, с висш нравствен закон и стремеж към святост), поради грехопадението си е затъмнил този свещен образ и изкривил това Божествено подобие. Грехът, казва свт. Иоан Максимович, е нарушил и Божия образ у нас, а ни пречи и да се сдобием с Божието подобие, макар и да не сме се лишили окончателно и безвъзвратно от тях. Дори и в неузнаваемо падналата душа можем да открием и ум, и нравствени представи, и всички други божествени качества, колкото и изкривени и изопачени да са те поради собствената ни зла воля. Затова за да се доближим отново до Бога, са нужни големи усилия.

На Тавор Христос се преобразил пред учениците Си, за да покаже на тях, а чрез тях и на цялата вселена - чие подобие е човекът, към Кого може да се приближи той, ако положи усилия за духовно извисяване. Освен това Спасителят искал да укрепи вярата на учениците Си, предвиждайки как те поради човешката си немощ биха могли да се съблазнят, когато Го видят да страда, да увисва на кръста, да умира, да се предава на погребение. Затова малко преди страданията Си Той повикал трима от най-духовно издигнатите си ученици - Петър като пръв сред апостолите по вяра, Иаков като пръв от тях по търпение и мъченичество, и Иоан като пръв по християнска любов, и с тях се изкачил на една стояща отделно от другите планински вериги прекрасна, потънала в зеленина планина на Тавор. Тях тримата Спасителят избрал, очевидно защото знаел, че останалите Му ученици още не са готови да понесат Божествената Му слава. Особено непоносима Таворската светлина би била за бъдещия предател Иуда, пък само него да не вземе, би значило да му даде повод да се почувства засегнат, обиден, да се оплаква и накрая да се себеоправдава заради предстоящото престъпление спрямо Господа. Така, според бл. Теофилакт, той се оказал лишен от всяко видимо основание за злото, което му предстояло да стори Господу. А свт. Димитрий Ростовски добавя, че Господ е устроил така, щото Иуда дори и да не завиди на тримата апостоли, мислейки, че те се изкачват на високия връх за всенощна молитва - като нерадив той предпочитал да се отдава на сънлива леност.

Усамотения Таворски връх Спасителят избира, сякаш за да запази неразпиляна цялата слава и благодат, която предстояло да се излее върху планината свише. Тавор (на староеврейски: чертог на чистота и светлина) пазил спомена за множеството славни събития от историята на богогоизбрания народ. Но всички те били само предобраз на онази най-велика слава, с която Бог удостоил това място вече в новозаветното време.

И ето горе, докато Спасителят се молел, уморените Му ученици заспали. Внезапно обаче те се събудили (очевидно, както подчертава свт. Теофан Затворник, от ослепителната светлина, която се разляла над върха). И в изумление видели преобразения Иисус Христос, Чието лице ослепително сияело като слънце, а одеждите Му блестели като сняг. Той беседвал с двама явили се в небесната си слава пророци Моисей и Илия, за страданията и смъртта, които Му предстояло да понесе заради нашето спасение. Когато те започнали да се отдалечават, св. ап. Петър възкликнал: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия (Мат. 17:4). Докле още говорел Петър, сияен облак ги засенил и от облака се разнесъл глас: Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте (Мат. 4:5). И макар да се чувствали добре там, от този глас учениците Христови изпаднали като в несвяст и се проснали на земята ничком от преголям страх и трепет. Ала всеблагият Иисус пристъпил към тях, докоснал ги кротко и им казал: станете и се не бойте.

Дълбок е смисълът на това наглед простичко и кратко изречение. С нежното Си докосване до разтреперените ученици, казва бл. Иероним, Христос разсейва страха им и укрепва разслабените им тела. С изричането станете Той изцелява чрез словото Си падналите, които милостиво благоволява да повдигне с Божествената Си десница. С кроткото Си не бойте се Той пропъжда страха от сърцата им, за да влее в тях Своята всеблагодатна любов. Защото Неговият закон християнската любов е несъвместим със земния страх.

На обратния път към долината Христос строго наредил на тримата ученици да не разказват никому за видяното, докато Той не възкръсне от мъртвите. Защото Синът Божий никак не държал на земна слава, но най-много държал следовниците Му да се откажат от всякакви мечти за земни царства и господства, за венци и първенство, да изоставят всякакви страхове, оплаквания, съперничества, подозрения и други човешки немощи и страсти, и изцяло да се устремят нагоре, към Таворското просветление. Към едничкото, що е потребно към прославата на Бога, към Небесната Му слава. Затова едва след края на земния живот на Спасителя, след великата тайна на Кръста и Възкресението, е станало и възможно, и необходимо да прогърми из цялата вселена свидетелството за Божествената слава на Иисуса Христа, Сина Божий, просияла на Тавор.

Какъв е общият смисъл на това велико събитие, което на днешна дата тъй тържествено чества светата Православна Църква? Свт. Иоан Златоуст така тълкува Господнето Преображение: като открил на учениците си нещо от Божеството Си толкова, колкото те могли да поберат, Божествената слава на Богочовека Иисуса се отразила в човешкото Му естество, а човечеството Му просияло с Божествена слава. Тази слава е несравнима с никакво сияние, дори на най-сияйното светило, което виждаме слънцето, но немощното човешко зрение, телесно и духовно, не било в състояние да оприличи Христовото сияние с нищо друго.

Моисей и Илия се явили в тази всепреобразяваща светлина на Божествената слава, за да засвидетелстват изцяло Божеството на Спасителя. Най-древните от пророците затова се явили, за да се убедят иудеите, че Иисус не е нито Моисей, нито Илия, нито изобщо просто пророк, за какъвто го мислили мнозина, а е именно Син Божий. А бл. Августин Аврелий добавя още една причина: Моисей и Илия, казва той, затова се явили в средището на Божественото Иисус-Христово Преображение на Тавор, за да стане ясно, че Евангелието извлича свидетелствата си от закона (въплътен в Моисей) и от пророчествата (въплътени в Илия). Прот. Григорий Дьяченко отбелязва като достойно за особено внимание обстоятелството, че при Преображението Си, Господ се явил заедно с живия и пребъдващия телесно на Небето Илия, също и вкусилия тлен Моисей, когото Бог призовал тук от гроба му телесно, т. е. възстановил го такъв, какъвто той бил приживе на земята преди много векове, т. е. буквално го възкресил. Това подтвърждава истината, че на мъртвите предстои да възкръснат, изтлелите пак да се възстановят, да приемат предишния си вид и да се съживят.

„Издигнал ги в планината, проникновено изрича преп. Ефрем Сирин, за да им покаже още преди Възкресението славата на Божеството, та когато възкръсне от мъртвите в тази Си слава на Божественото Си естество, да им стане ясно, че не за да ги уплаши е приел Той тази слава, нито като нуждаещ се от слава, но че тя му принадлежи отпреди всички векове с Отца и у Отца... В това изкачване на планината имало радост както за пророците, така и за апостолите. Пророците се възрадвали, защото са видяли човечеството Му; апостолите се възрадвали, като видели славата на Неговото Божество, което [още] не разбирали. И като се вглеждали едни в други, пророците в апостолите и апостолите в пророците, те се видели като първо-водачи на Стария Завет и на Новия Завет.“

Очевидците на великата слава Господня, строго спазили разпоредбата Иисусова и чак след възкресението Му първи възвестили на другите за предизобразената Му Божествена слава на Тавор. В съответствие с тяхното свидетелство първите християни нарекли Тавор планина на Преображението. За това свидетелства и свт. Кирил Иерусалимски, и бл. Иероним. Св. равноапостолна царица Елена украсила Тавор с боголепен паметник, като построила на върха му храм с три престола в съответствие с думите на св. апостол Петър за трите сенника. През ІІІ век тук съществувал и монастир, но до наши дни от всичко са се съхранили само останките на храма, построен от св. благоверна Елена, защото в ХIII век и по-късно и храмът, и манастирът били разрушени от Саладин. Дълго време всяка година на този ден православен (гръцки) епископ отслужвал там Божествена литургия, ала после мястото било обсебено от римокатолически монаси. Слова за този празник са изричали и писали още отците на древната Църква Христова: св. Ефрем Сирин и св. Иоан Златоуст (ІV в.); св. Прокъл Цариградски и св. Лъв Велики (V в.). Още тогава (св. Анатолий Константинополски), а по-късно, в ХІІІ в. св. Иоан Дамаскин и св. Козма Маюмски съставили много песнопения, включени от светата Православна Църква в честването на Светото Преображение Господне.

Този празник ознаменува ново Богоявление за Христовите ученици, които при първото Му Кръщение още не били призовани за апостолско служение. В Преображението им се явила видимата и телесната слава на Иисуса Христа като Син Божий. Дотогава тази слава оставала скрита за тях под покрова на плътта Му. Затова и светата Църква пее за днешния празник: Зрим като човек, но скрит като Бог, Христос възхожда на Тавор. Тайната на Преображението е най-тържествуващото доказателство за Божеството на Спасителя. Същевременно то е и предобраз на нашето духовно просветление, преображение и възкресение за нов живот во Христе, с преобразен, възстановен, обновен, осиян образ и подобие Божие. Затова и ние трябва да се грижим най-вече за своето преобразяване да следваме закона Христов и да внимаваме в ученията и пророчествата на светите Му апостоли, за да просветим сърцата и душите си със светлината на Божествената благодат, а телата си да запазим в чистотата на светлото целомъдрие. Като ни припомня това пресветло велико събитие, светата Майка Православна Църква иска да ни утеши нравствено, както Господ е утешавал учениците Си пред предстоящите им страдания в света. Станете, не бойте се! ни подканва Тя. Тя ни внушава, че след земните страдания ще възсияе блажената Таворска светлина, в която ще участва и тялото ни. Затова ни е нужно безстрастие спрямо светските прелъстяващи страсти, нужна ни е и гореща молитва за укрепване в борбата ни с греха, за укрепване на душата. Не случайно Господ е изкачил учениците на славната Таворска планина, високо над мирските суетни дела. Затова се молим всяка сутрин на Бога с боговдъхновените слова на преп. Макарий Великий: Ти Сам, Владико, Творец на всичко, удостой ме с истинската Си светлина, та с просветено сърце да върша Твоята воля! А заедно със св. Василий Великий всекидневно възклицаваме: Безначална и Присносъщна Светлина, Ти Си истинската Светлина, Която просветява и освещава всичко, и всяка твар Те възпява во веки веков! Затова чрез една от стиховните стихири на празника светата Църква ни призовава: Да се просветим със сиянието на добродетелите, да се изкачим на светата планина, да съзрем Божественото Преображение Господне. Превисоката планина е сърце, очистено от страсти. Да съзрем Христовото Преображение, което просвещава нашите умове.

Да съблечем плътския човек и да се облечем, по думите на Божествения Апостол, в нашия Господ Иисус Христос (Рим. 3:30), посредством молитвата, любовта и християнските добродетели да отворим сенниците на сърцата си за Него, да прокудим помислите на тщеславието и користолюбието от лозето на добрите си дела, защото трябва да поднесем на Господа и наш Спасител недокоснати и съхранени гроздовете от плодовете им. Защото Нему най-вече подобава цялата слава, чест и поклонение, с Безначалния и Всеблагия Отец, и Пресветия и Божествен Дух во веки.

Богу нашему слава, всегда, ныне и присно, и во веки веков. Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза