3/16 юни 2019 г.

Неделя 8. след Пасха

ПЕТДЕСЕТНИЦА. СВЕТА ТРОИЦА

 

По: Синаксарь в Неделю святыя Пентикостии < https://azbyka.ru/>; Свв. Отцы о Святом Духе <http://www.pravoslavie.ru/> ; свт. Иоанн Златоуст. Толкование на кн. Деяний свв. Апостолов (Беседа 4) и пак от него: Слово на св. Пятидесятницу <http://azbyka.ru/> и <http://ekzeget.ru> ; свт. Василий Великий. „Правила“. – Каноны Православной Церкви <https://ru.wikisource.org/wiki/Каноны_Православной_Церкви> ; свт. Афанасий Великий. Праздничные (Пасхальные) послания (5., 10., 19.) <http://www.orthlib.ru/> ; свт. Григорий Богослов. Слова <http://www.pravoslavie.ru/> ; свт. Димитрий Ростовский. Жития Святых ; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года; История праздника <http://www.pravoslavie.ru/> ; св. Иоанн Кронштадтский. “О Святой Вере и Церкви Православной”; пак от него: Солнце Правды; свт. Серафим архиеп. Богучарский, Софийский чудотворец. Проповеди ; К. П. Победоносцев. „Предисловие“ – История Православной Церкви до начала разделения Церквей и Праздники Господни <http://dugward.ru/library/pobedonoscev/>; История богослужения … <http://troitsa.paskha.ru/> ; „День Святой Троицы. Пятидесятница“. – Троица <http://www.pravmir.ru/>

Именитият православен писател от XIX век, обер-прокурорът на Свещения Синод Константин Победоносцев в едно от своите исторически и празнични есета пише за празника Петдесетница, който с ликуване и преизпълнени с небесна радост, честваме в Неделя осма след Пасха. Днес, отбелязва той, приключва кръгът празници, чието начало се полага още в Неделята на митаря и фарисея. Като следваме този празничен цикъл, сякаш издигаме душите си по стълбицата на молитвеното съзерцание на божествените тайни от едно тайнство към друго. Съзерцавахме тайната на въплъщението, тайната на страданието, тайната на възкресението, тайната на възнесението... И като венец на всичко това, като алфа и омега, началото и краят на съзерцанието отвъд всякаква крайност, възсиява и ни осиява вечната, отвъд-времева радост на празника на Светата Троица. „Ей, хора Божии! – възкликва христолюбивият писател. Та това е най-голямата дълбина на нашата вяра!“

От Синаксара на днешния Велик празник научаваме за корените на това празнуване у древните иудеи, от свещените книги на които сме го и възприели - ала като сме го възприели, и същностно сме го преобразували на по-високо стъпало. Защото, казва свещеният сборник, както те си празнуват своята Петдесетница, така и ние. Днес те отбелязват числото 7 още и затова, че след като скитали из пустинята 50 дни след своята Пасха, възприели своя закон. Също и ние, като празнуваме 50-те дни след нашата Пасха, приемаме Светия Дух, Който установява закон, насочващ всяка истина към богоугодното. По-нататък четем в Синаксара: „Пасхата си [евреите] извършвали като възпоменание за прехода им през Червеното море (в превод Пасха тъкмо това и означава - преход, изход от едно място и навлизане в друго). А нас този празник ни препраща към изхода от греховната тъма и възвръщането в Рая. Като празнуват Петдесетница, евреите си припомнят злостраданията си в пустинята и как през много скърби са били въведени в Обетованата Земя, където се наслаждават на плодове, хляб и вино. И за нас този празник съживява ярко спомена за нашите бедствия, породени от неверието, но и спомена за навлизането ни в Църквата, където се приобщаваме към Тялото и Кръвта Господни. Други добавят, че на този празник евреите отбелязват и онзи 50-дневен пост, който си налага Моисей, след който приема написания от Бога Закон. Други пък считат, че евреите почитат Петдесетница заради достоинството на числото 7, което, умножено само по себе си, ги въвежда в следващия, 50-тия ден – деня, увенчаващ с плодове и блага предходното скитане и страдание. Ала достойнството на числото 50 се разпростира не само върху дните, но и върху годините, защото ... след седмократна поредица от периоди по седем години те оставят земята си незасята, дават отдих на добитъка си, а купените роби биват пускани на свобода (Втор. 31:10).

Трябва да помним и това, че Светият Дух низходи върху учениците с настъпването на 50-ия ден; та на светите отци бе угодно да разделят празника заради величието на Светия и Животворящ Дух, защото той е една от Ипостасите на Светата и Животворяща Троица.

Така още от времената на Моисей осмата Неделя след Пасхата, сиреч след изтичането на седемте седмици след нея, Ветхозаветната църква ежегодно чествала деня Петдесетница, който така се и наричал: празник на седмиците. Това тържество започвало с пищни обреди в чест на Синайското законодателство, наречено така, защото на планината Синай Самият Бог лично го връчва на водача на древноеврейския, тогава богоизбран народ - на великия пророк Моисей. Старозаветното Синайско законодателство е предобраз на Новозаветното Сионско законодателство, наречено така по името на Сионската горница, в която Светия Дух го установява сред Христовите ученици, станали с това и Негови Апостоли. За това пророчестват и боговдъхновените пророци Исаия (Ис. 2:3) и Иоил (Иоил. 2:28, 32). Преди да стъпи върху пътеката на Своите страдания, Самият Господ Иисус Христос също обещава на светите Апостоли да им изпрати Велик Утешител – Духа на Истината, Който да ги наставлява във всяка истина (Ин. 16:13).

Свт. Димитрий Ростовски (XVII в.) пише: „Снизхождането на Духа Свети върху Христовите ученици окончателно установява нов и вече непреходен, истински вечен Завет с хората, за което пророчества св. пророк Иеремия (Иер. 31:31-34). Светият Дух, Духът на Истината, Духът на Божията Премъдрост и на Божественото Откровение, начертава новия Сионски Закон вместо стария, Синайския. А той по думите на пророк Исаия (Ис. 2:3) и на св. ап. Павел (2 Коринт. 3:3) се връчва не опосредствено чрез каменни скрижали, а се пише непосредствено в сърцата на вярващите. Вместо Синайските гръмотевици повява благодатта на Сионското законополагане от Светия Дух. Затова Светата Църква този ден възпява Бога и с такива слова: „Този, Който в древността е начертал закон за Моисея, [днес] изписва великия Нов Завет в сърцата на апостолите и прояснява закона на благодатта“ (Песен 5. от Канона на Светия Дух).

Бл. Иероним (IV-V в.) пише: „На 50-ия ден след Пасха е дадено и Синайското, и Сионското законоположение. Тогава на Синайската планина се разтресла земята; сега се разтресъл домът на Апостолите. Тогава сред пламъци и блясъка на мълниите се чули гръмотевици и глас на буря; тук, заедно с огнените езици се чул шум от небесата, сякаш дихание на буря. Там тръбен глас огласил словата на Закона; тук Евангелската тръба прозвучала чрез устата Апостолски.“

Ето как денят на Петдесетницата, който преди това бил древноиудейски годишен помен за даряването на Закона Божий на Синай, за християните става годишен празник на свише дадената на Апостолите Божествена благодат да учат, да свещенодействат, да управляват. Приели тази божествена сила на Светия Дух, Апостолите тръгнали из цялата вселена да проповядват и свидетелстват за Иисуса Христа Спасителя. Оттогава те възприели да празнуват всяка година този ден и наредили на всички християни да го освещават по подобаващ начин. Светата Църква причислява този празник към великите Дванадесет Господски (и Богородични) празници. Свт. Григорий Богослов (IV в.) в Неделя на Петдесетница казва: „Празнуваме Петдесетница — идването на Духа, пълното изпълнение на обещанието, окончателното сбъдване на надеждата, най-велико и досточтимо тайнство.“ В словото си и свт. Амвросий Медиолански (IV в.) призовава християните: „Да се възвеселим в този свят ден, както сме се възвеселили на Пасха. На Пасха се кръстят огласените, а на Петдесетница са покръстени Апостолите, както е рекъл Господ на учениците Си, възнасяйки се на небето ...“ Свт. Иоан Златоуст (IV в.) нарича този празник Митрополия на празниците, същинския плод на Господнето обещание: „Много и всякакви блага е изпращал Той на човешкия род от небето, но такъв дар като днешния досега никога не е имало! ... Не мана небесна, нито огън, нито дъжд ни изпраща днес Той, а излива върху ни даровете на Светия Дух. Днес облаците се събрали не за да направят земята плодоносна, а за да раздвижат човешкото естество да даде плод добродетелен на Божествения Деятел. ... В един миг, както дъждовните капки променят природата, така и днес земята се изпълнила с ангели — ала не небесни, но явяващи се в човешки тела, и те станали носители на добродетели, присъщи инак на безплътните сили.“

Величието на този празник проличава и по древнохристиянския обичай да се извършва на него, както впрочем и на другите велики празници, светото тайнство Кръщение. Така още преди IV век християните почитали, по думите на свт. Григорий Богослов, явяването на Светия Дух. За това свидетелстват и свтт. Иоан Златоуст, и Прокъл Константинополски. Този обичай по всяка вероятност е съществувал още в Апостолските времена. Затова на днешната светата Литургия, преди четенето на Апостола, светата Църква пее Елицы во Христа крестистеся, во Христа облекостеся, вместо обичайното Святый Боже, Святый Крепкий, Святый Безсмертный...

Светата Православна Църква е възприела и благочестивия обичай на този празник да се украсяват храмовете и домовете на християните с дървесни зелени клонки, треви и цветя. Той може би идва още от старозаветната Църква като напомняне за Мамврийския дъб, под който патриарх Авраам посрещнал явилата му се Света Троица във вид на три Ангела. Освен това старозаветните евреи донасяли на този ден в храма първите плодове от жътвата. А в християнската Църква клонките и цветята символизират началото на пролетта и лятото, когато съзиждащият всичко Дух обновява цялата земя; те са и символ на плодоносящата Христова Църква. Според свт. Григорий Назиански дори у старите иудеи украсата на храмовете и домовете с листа и плодове предизобразявала Новозаветната Църква, поникнала вече след Закона.

Този празник поставя началото на Христовата Църква. Синаксарът така и нарича Петдесетницата — рожден ден на Христовата Църква. Тогава се изпълнили всъщност две обещания, дадени от Господа Иисуса: изпращането на Светия Дух и основаването на Църквата, на която и адовите врати не ще надделеят, защото е Църква на Живия и Всесилен Бог. „И ето, казва св. прав. Иоан Кронщатски, Чудотворец (XIX-XX в.), пустинята на човешкия род процъфтя, и от празнуваното днес събитие насетне Светият Дух я оживява, като я прави мощна, плодотворна и непреоборима сила в своята войнстваща Църква в подвизите на Нейните апостоли, мъченици, иерарси, като Я укрепва с радост и веселие мъжествено да понася безбройните адски страдания заради Христа... Чрез Своите апостоли и техните приемници от днешния ден насетне Бог е разпространил евангелската проповед по целия свят, а чрез тази проповед — отгледал и разширил Църквата из цялата Вселена; умъдрил светите Отци да низвергнат всички еретически заблуди, да съставят богомъдри писания и да съхранят вярата ни свята и непорочна чак до днес. Защото чрез третата Ипостас на Светата Троица, чрез Светия Дух, действащ в и чрез светата Православна Църква, Господ Бог свидетелства, че не ни е оставил, но винаги пребивава с нас и ни утешава — стига доброволно да му дадем всичко, що имаме, да загърбим всичко земно и суетно, да вперим детски погледи в Него и да Го последваме беззаветно и безвъпросно“.

„Затова, казва пак св. прав. Иоан Кронщатски, Светата Църква е най-великата, най-благодатната, най-премъдрата, най-необходимата наредба Божия на земята. Тя е истинската скиния Божия, която Господ е съградил, именно Бог, а не човек — не Лутер, нито Калвин, нито Мохамед, нито Буда, нито Конфуций, нито който и да било подобен на нас грешен и страстен човек. Църквата е богоустановен съюз между хора, обединени чрез вярата, учението, свещеноначалието и Тайнствата. Това е духовното опълчение Христово, въоръжено с духовното всеоръжие срещу безчислените дяволски пълчища. Тя е и духовна лечебница, където боледуващите от греховни язви човеци получават лек от цярове, които Самият Бог ни е дарил - чрез покаяние и причащение със Светите Тайни на Христовото Тяло и Христовата Кръв, и чрез Словото Божие, наставленията, съветите и утешенията, които ни дават пастирите на словесното Христово стадо. Тя е общата купел на очищението, възраждането и освещаването с Духа Свети чрез кръщение, миропомазване и останалите тайнодействия и богослужения.

... Църквата е една, главата Й е една; стадото Й е единно; тялото Й е единено с всичките си членове. Без Главата Христос Църквата не е църква, а самочинно сборище. Такива са лютераните, руските разколници, толстоистите ... А католиците пък си измислили нова глава, папата, и с това унизяват истинската Глава на Църквата, Христа; лютераните отпаднали от Църквата и така останали без глава. Същото важи и за англиканите - те нямат Църква, скъсали са единството с Главата, затова и са изгубили всесилната Й помощ. Но велиарът воюва с цялата си мощ и коварство, затова са толкова много жертвите [сред „обезглавените“ народи].

Който не е в Църквата, той не е с Христа, той няма общение с Бога — нито тук на земята, нито там на небето ще има той такова общение. Да разберем веднъж завинаги, че в Църквата, във всичките Й служби, тайнства и молитвословия лъха дух на святост, дух на покой, дух на живот и спасение. А това са черти, присъщи на Духа Свети.

Някои прогресисти смятат, че Църквата е техен заклет враг. Но ако има нещо най-любвеобилно, най-благожелателно, най-мъдро в любовта към хората след любовта към Бога — то е именно Църквата. Църквата е истинската Майка на цялото човечество, което православно изповядва Христа. Тя е най-верният приятел на християните. Тя отговаря на всички съществени потребности на християнската душа и тяло, дейно му помага — чрез силата на Господа Иисуса Христа и Светия Дух, Който съживява всяка душа.

Мнозина обаче разбират доста превратно любовта към Бога. „Обичам Бога по своему”, казват те. Но Светото Писание и Светите Отци са ни оставили ясен и прост критерий за любовта на човека към Бога. Самият Спасител ясно се олицетворява с Църквата, дори и с храма. И св. ап. Павел говори за Църквата като за Тяло Христово (Еф. 11:22-23), а за християните — като за храм Божий, в който живее Духът Божий (1 Коринт. 1:16). Затова любовта към Христовата Църква е и любов към Самия Христос. Затова трябва да обичаме Църквата като Божествена наредба. Свщмчк Киприан Картагенски (III в.) строго предупреждава: „Не може да има за отец Бога този, който няма за майка Църквата.“ Защо е така? Просто защото, казва той, „извън Църквата не можем да съхраним любовта.“ Затова критиците на Църквата дълбоко грешат, като пренасят недоволството си от немощите на хората върху самата Църква и Нейното учение. Хората поотделно грешат, защото никой освен Бога не е без грях. Но Църквата в своята православна съборност не може да греши, защото Тя е именно Божието Тяло на земята. Такива критици обаче не са никакъв образец за любов и благочестие; по този начин те по-скоро искат да оправдаят собственото си нежелание да бъдат послушни на Църквата.

Московският старец от първата половина на ХХ в. прот. Алексий Мечов казвал, че дори в духовно оскъдни времена, когато е трудно да се намери нужният духовен наставник, истински грях е да не се ползваме от онова, с което Господ ни дарява — от съхраняваната в храма благодат, щом като имаме и Православна Църква, и свещени Тайнства. Църквата не е място за самочинни самоизяви на личности с раздуто Аз, обсебено от „творчески сърбежи“. А и кои сме ние, понякога се наскърбявал старецът, да променяме самочинно, по свое мнение и усмотрение църковните канони и църковно-богослужебния устав, завещани от светите Отци, та чак още от самите апостоли, които ги съставяли, водени от Самия Дух Свети!.. Врагът на нашето спасение, дяволът, който много добре разбира спасителния характер на нашия богоблагодатен съюз с Бога чрез вярата и Църквата, с всички сили и с цялото си коварство се стреми да скъса връзката ни с Бога. Това той се опитва да направи, като се възползва от плътските ни страсти и мирските ни пристрастия. Затуй всеки крепко да се държи за съюза си с Бога и с Църквата, като спазва Господните закони...Божиите светии отхвърлят всяка възможност поне с едничка дума или дори само с намек да изневерят на вярата и благочестието в името Христово; ако пък се случвало понякога да не устоят на лукавите хитрости на гонителя и с дума или с дело да изневерят на светата Истина, то те веднага прегръщали мъченията, та с мъченическа кръв да измият позорната си временна немощ. Ето колко строго се придържали светиите към православното изповедание. А какви сме днешните християни, скърбял старецът. Тръстика, люляна от вятъра!

О, земнородни човеци! -- завършва словото си за днешния празник св. прав. Иоан Кронщатски. Познайте Божиите дела в света и в Църквата Божия! Църквата е носителка и възвестителка на правдата и светинята, чрез нея снизхожда дълготърпеливият Бог. Извън Църквата е тъма, безбройни заблуди, гибел и мъка — и в земния още живот, и във вечния.

Какъв е спасителният извод, който трябва да си направи всеки християнин в този ден? Софийският чудотворец от ХХ век свт. Серафим, архиеп. Богучарски пояснява: „Благодатта на Светия Дух е най-драгоценното ни съкровище, а щом е тъй, то сме длъжни да го пазим. Като възприемаме тази благодат чрез Тайнствата на Църквата, изцяло да се стремим да не я изгубим и да не отпаднем от нея.“ Пък и не само това; не само да не се лишим от нея, но и да я умножаваме – към това трябва да се стремим, та да може чрез нея да процъфтят у нас даровете на Светия Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание... За тях говори св. ап. Павел в посланието си до Галатяни (Гал. 5:22-23). Ала за да умножаваме благодатта, трябва да бягаме далеч от греха. Та нали заради греховете благодатта на Светия Дух отстъпва от нас, защото Неговата благодат, Неговите Дарове са несъвместими с греха, така както са несъвместими едно с друго светлината и мракът, сияйната вис и бездънната черна бездна. Да бягаме далеч от всяко гордо превъзнасяне и да се устремяваме към дълбоко смирение; да не осъждаме никого, освен самите себе си! Защото Бог и Неговото земно устроение, светата Православна Църква, са стълб и твърдина на Истината. В своята дълбинна здравина и непоклатимост, в своята нерушимост и съборност, сиреч неразделна цялост, Църквата е благодатно непогрешима и съвършена, та не се нуждае нито от „усъвършенстване“, нито от „възраждане“, нито от „оздравяване“. Ние, немощните човеци, сме слаби, а Тя – не. Ние, преходните пътници, овехтяваме и се износваме, но Тя – не. Ние, грехолюбивите човеци, се разболяваме. Но Тя – не.

И така, по думите на свт. Теофан Вишенски, Затворник (XIX в.), в честваното днес събитие се изпълва икономията на нашето спасение – по милостивата благодат на нашия Творец Бог. От днес върху ни единодействат и трите Ипостаси на Пресветата Троица. Това, което е благоволил Бог-Отец, което в Себе Си е изпълнил Синът Божий, това снизхожда да дари на човеците и Светият Дух. Затова този ден се нарича още и Троицин, а самият празник Петдесетница също и Света Троица. Които пък не изповядват Триединната, Единосъщна и Неразделна Света Троица, такива как ще имат дял в спасителните дела на Нейните Божествени Ипостаси, и следователно как биха могли да се сдобият и със спасение във вечността!

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух, на Единосъщната и Неразделна Троица, Която ни е дарила с вярното Си изповедание!

Богу нашему слава, сега и всякога и във вечни векове! Амин.