Празнично слово за Томина Неделя 2019 г.

 22 април / 5 май 2019 г.

НЕДЕЛЯ ВТОРА СЛЕД ПАСХА.

ТОМИНА НЕДЕЛЯ. АНТИПАСХА

По: бл. Аврелий Августин, еп. Иппонийский. „Dies octavus. Проповед в Ден Господен”. – Проповеди <https://azbyka.ru/otechnik/ > ; свт. Григорий Богослов. «Слово 44. На неделю новую, на весну...” – Слова < https://azbyka.ru/otechnik/ > ; свт. Иоанн Златоуст. Беседа о Фоме и против ариан; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года … ; митр. Макарий (Булгаков). Слово в Неделю Антипасхи или Фомину <https://azbyka.ru/otechnik/ > ; Богословско-литургический словарь <https://azbyka.ru/ > ; Православная энциклопедия < http://www.pravenc.ru/ > ; Удивительное значение чисел и цветов в текстах Священных Писаний (2. изд. М.: 2001).

Днес е вторият неделен ден след Пасхалното Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Сина Божий. Нарича се също „нова Пасха“, а също и „Антипасха“. В последния случай наименованието иде пряко от старогръцката употреба на думата ἀντί, която означавала не толкова съвременния си смисъл, а по-скоро една разположеност — не „срещу“ (като активно противопоставяне и противодействие), а по-скоро „отсреща“, не „наместо“, „вместо“, а по-скоро „обновяване“, „подновяване“, „ново начало“ и така – безкрайност. Такова обновено възпоменание за Христовата Пасха се извършва на осмия ден след Неговото Възкресение. От древни времена числото осем символизира вечност, безкрайност (това се е запазило и днес в извънцърковна употреба, например „легналата“ цифра 8 в математиката). Затова и в Светото Писание числото 8 е символ на ново начало, на възкресение от смъртта, на безсмъртие.

Надали е въпрос на случайни съвпадения наличието на такова множество осмици в библейските текстове. Ето само няколко примера. Авраам има осем сина (седем „по плът“ и един „съгласно обета“); обрязването се извършва на осмия ден; посвещението на Аарон и синовете му става след седемдневното им чакане пред Скинията - тоест, също на 8-ия ден. Първородното се посвещава на Яхве на 8-ия ден след раждането; обрязването се извършва също на 8-ия ден, като символизира обет пред Бога и отпраща вярващия към идното осмо хилядолетие, когато смъртта ще бъде победоносно отхвърлена. Празникът на Шатрите, който отварял пътя към великата Реколта на изобилието, също траел 8 дни. Осем дена плува Ноевият ковчег към спасителната суша, докато потопът очиства земята от греха; св. пророк Илия извършва осем (записани) чудеса; благоверният цар и пророк Давид, от чието коляно трябвало да се роди Месията, е осмият син на Иесей; името Иисус-Христово в Новия Завет се споменава 888 пъти, според някои библейски екзегети.

Примерите могат още да се умножават, но по-важно е нещо друго. В някои от широко известните пророчества на св. прор. Исаиа (по-точно: Ис. 65:17; 66:22), където се говори за излизането на иудеите от плен (Вавилонския) и поселването им в нови земи, обещани от Бога, става дума за тяхното ново обществено устройство и управление, новото им политическо и силово положение сред другите народи. Св. ап. Петър ни оставя важно пояснение във връзка с тия пророчества, в които всъщност става дума за пълното същинско обновление на човечеството с Бога-Творец и Вседържител, за пълното и окончателно възцаряване на Истината Христова, на Самия Иисус Христос като най-висша Истина. В своето Второ Съборно послание (2 Пет. 3:10–14) светият апостол пише: „И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, които очаквате и желаете скорошното дохождане на Божия ден? ... Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост...“ Тоест, Исаия предсказва не просто земно, телесно и душевно, политическо, социално и друго обновление, а духовно и праведно - а само у Иисуса Христа можем да черпим абсолютна праведност. Това, което едничко е от значение, е обновлението в праведност, а нейният същински носител може да бъде единствено Синът Божий, Иисус Христос.

Също и св. ап. ев. Иоан Богослов в известното си божествено видение свързва предстоящето сбъдване на древното пророчество с Деня Господен: „И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше. Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж“ (Откр. 21:1-2). Така едва в християнството числото 8 придобива своя същински дълбинен и свещен смисъл - „осмият ден“ символизира и самото Царство Божие, тоест Небесното Царство Христово, а значи и вечната радост, която носи то на християните. Така става ясно защо денят Антипасха е наричан и Нова Пасха.

Една от най-ранните употреби на термина антипасха в смисъл на неделя, следваща след самата Пасхална Неделя, Неделята на Възкресението, се съдържа в каноничните правила, за чийто автор се счита свт. Иоан IV, Постник, патр. Константинополски (VI в.). В древните исторически податки денят Антипасха се свързва от една страна с Христовото Възкресение, тъй като приключва 8-дневните пасхални тържества, а от друга страна с тайнството Кръщение, защото тъкмо в тези дни кръстените на Пасха или на Велика събота неофити събличали белите си кръщелни ризи и ги предавали за съхранение в храмовете. Този обичай полага начало на древното (западно) именуване на празника Dominica in Albis (Ден Господен в бяло). Това споменава и бл. Августин Ипонийски, който в словото си на Неделя втора след Пасха, която той нарича dies octavus, или Осмият ден (сиреч, Антипасха) казва: „С днешната радост приключват пасхалните тържества, защото днес неофитите сменят одеждите си, ала тъй, че белотата от тези им одежди остава завинаги в сърцата им“. На осмия ден новопокръстените оставят предназначените им преди това места в храма и се присъединяват към целия вярващ народ. Това е празникът на узряването, на съединяването с общината. Наричаните по-рано infants, младенци, сега получават името fideles, тоест верни („Приидите вси вернии, поклонимся святому Христову Воскресению“).

Ето защо Църквата посвещава днешния ден и на размисъл върху обновяването на цялото творение чрез Христовото Възкресение. За това боговдъхновено говори свт. Григорий Назианзин (IV в.) в словото си върху Неделя Нова, на което Византийският Типикон придава статута на едно от главните уставни четения на празника. В това слово светителят разкрива дълбоката връзка между първото сътворяване на света, започнало с първия неделен (възкресен) ден на седмицата и новия възкресен ден, когато Христовата Пасха обновява света и сякаш наново го сътворява, пак чист от всеки грях. Този ден е като ден на ново сътворение, а и в двата случая сътворението започва в ден неделен. Именно този ден, ден 8-ми след Пасхата, казва светителят, празнуваме като Ден на обновлението, понеже, за разлика от Пасхалния ден, деня на самото спасение, който е като граница между погребението и Възкресението, днешният ден е ден на „възпоминание на спасението“, ден на „чисто ново раждане“. Така съдържанието на днешното честване за всеки вярващ християнин, приношението, което той поднася на Бога, трябва да бъде вътрешното му обновяване. „Обновете се, призовава светителят, отхвърлете ветхия човек и за ветхото си спомняйте единствено с цел да го отбягвате“. Затова съвпадащото по време с Антипасха обичайно пролетно обновяване на природата придобива ново значение като видима проява и свидетелство на вътрешното обновяване на всичко сътворено. „Царицата на времената триумфално шества в чест на Царицата на дните и й приподнася дарове от всичко, що има най-красиво и радостно.” С това светителят подчертава величието на празника чрез съгласуваното обновяване на видимото и невидимото – обновяване, предхождащо идните „ново небе и нова земя“ (Откр. 21:1). „Днес, възкликва свт. Григорий, е пролет земна, пролет духовна, пролет и за душите, и за телата; о, да бихме могли да участваме в нея там, като прекрасно се променим тук и обновени да се прехвърлим в обновения живот в Христа Иисуса, нашия Господ!“ Да, наистина, не само духът и душата, но и разумът, и чувствата, пък и самите ни телесни сетива се обновяват чрез Христовата Пасха и човек се готви към подобаващо цялостно обновление и встъпване в „ново небе и нова земя“ — Новият Иерусалим, вечното Небесно Царство Христово.

Според свидетелството на светите отци честваните събития около Пасхата сочат, че истинската вяра притежава духовно зрение, проникващо зад булото на видимото и осезаваното. Отстрани и сега може да ни изглежда невероятно, че Тома и неговите другари могат да проявят такова неверие, та даже и невярност към своя Учител. Нима Той не им е обяснявал (и то не веднъж!) какво е имало да стане? Нима дори не им е призовал и свидетели (и то какви - Моисей и Илия!)? Не им ли е разяснявал Той (и пак — не веднъж!), че Синът Божий има власт над живота и смъртта? Че идните опозорявания и страдания не са поражение, а победа и слава, увенчана с Възкресение! И въпреки всичко това какво става? Апостолите губят бдителност, трикратно заспиват, а после се разбягват от страх в Гетсиманската градина; Петър малодушно се отрича от Учителя; а изпадналите в униние Лука и Клеопа напускат Иерусалим, където Той е заръчал на учениците Си да Го чакат. Да, може и трябва да ни се напомня, че те са били обикновени хора, благочестиви и верни на традицията, която им диктувала съвсем друг образ на Месията като могъщ земен цар-всевладетел, и истинският смисъл на Неговото пришествие им се разкрива не отведнъж. Отбелязваното от светата Църква днес ново чудо, новото явяване на Иисус Христос в заключената горница и станалото с апостол Тома, е едно необходимо стъпало в Божественото просветление на Христовите ученици, пък и на всички вярващи християни.

Във вече споменатото му слово в Неделя 2. след Пасха, бл. Августин се запитва: „Нима Тома не е бил обикновен човек, един от учениците, едва ли не човек от тълпата? Казват му другите ученици: видяхме Господа. А той им отвръща: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Ин. 20:25). Блаженият светител се обръща към Тома и го призовава да повярва поне на евангелистите, които свидетелстват за събитието. „Тома, възкликва Августин, евангелистите ти обявяват за случилото се и на тях ли ти не вярваш! Светът повярва, а ученикът Христов — не? ... Благовестието стига дори до пределите на земята, целият свят повярва, всички ученици увещават едного — а той не вярва!“ Защо? — недоумява бл. Августин. И така отговаря: защото за него още не бе станал „този ден, който сътвори Господ“. Все още мракът витаеше над бездната в дълбините на човешкото му сърце ... Там бе тъма. Затова нека дойде Господ, да влезе Началото на този ден и да ни каже търпеливо, снизходително, без намек за гняв: „Ела! Дойди! Докосни и вярвай!“ Ти, Тома, казваш: „Ако не Го докосна, ако не вложа пръста си ... Ето, сега ела, сложи си пръста тук в раната; виж ръцете Ми; протегни си ръката и я вложи тук в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ (Ин. 20:27). Като познавам раните на твоята душа, ето, за теб съхранявам Своите рани“. И наистина, като поставя ръката си в Господните рани, Тома придобива вяра в цялата й пълнота. Какво съдържа тази — изцяло пълна — вяра? Трябва да повярвам, че Христос е не само човек, нито пък е само Бог, но е и човек, и Бог едновременно. Такава е пълнотата на вярата, защото „Словото стана плът и живя между нас“ (Ин. 1:14). И ето, този ученик, комуто Спасителят позволява да докосне раните Му, възкликва: „Господ мой и Бог мой!“ (Ин. 20:28). Той докосва човека, но съзира Бога, защото наистина, съвсем буквално и действително - „Словото стана плът и живя между нас“.

Плътно следва тази линия на православно тълкуване на дълбинната връзка между предпасхалното състояние, Пасхалното Божествено Събитие и Антипасхалното просветление при случая със св. ап. Тома златоустият Константинополски архиеп. свт. Иоан (IV в.). В своята Беседа за ап. Тома и срещу арианите той казва нещо тъй близко до казаното от блажени Августин (а и как би могло да бъде иначе — боговдъхновеното зрение съзерцава едни и същи вечни и непроменливи Божествени същности!). На честваното днес посещение на Христа сред учениците Си Той може да е отправил към единия от тях, към Тома, следните слова: „Защо се препираш с Петър и с приятелите си? Ела тук, познай чудото по свой личен опит ...; подай си ръката и докосни тялото ми … Ако пръстите ти са чисти, докосни моите рани; ако повярваш, ще можеш го стори; ако ли просто възразяваш [само за да спориш], нищо не ще откриеш; ако пък не повярваш, не ще познаеш; ако се съмняваш, не ще почувстваш Страстотерпеца; ако страст те води, не ще разбереш Безстрастния.“ По-нататък в беседата на светителя сякаш чуваме собствения глас на светия апостол: „Като чух тези слова, освободих душата си от неверие, прокудих от мисълта си всяко съмнение, укрепих разума си в твърда увереност. И усетих тялото (Господне) с радост и трепет, а заедно с външното осезаване се преизпълних и с вътрешен усет, и чувствата ми станаха дваж по-силни. Докоснах и видях с очите си, и с пръстите си осезах тялото, а с душата си съзрях Самия Бог; външното ме изуми, но вътрешното ме ужаси свещено ... Именно тогава, поразен от станалото, се провикнах: Господ мой и Бог мой! (Ин. 20:28).“ По-сетне, заедно със св. апостол Христовата Църква век подир век, та и до днес, прославя Възкръсналия наш Господ и Бог със същия този възглас.

Петнадесет столетия след златоустия светител Иоан Константинополски друг богомъдър архипастир записва в духовния си дневник на днешния ден следното: „Господ мой и Бог мой! — така възкликва към Господа св. апостол Тома. Нали усещате цялата сила, с която той се вкопчва в Господа? Как здраво Го държи! По-силно и от удавник, вкопчил се в дъската, с помощта на която се надява да се спаси от гибел. … Като казваме „Господ Спасител“, имаме предвид, че Той спасява всички. Апостолът пък казва: „Господ мой Спасител“. Който може така да каже „мой Спасител“, живо чувства спасението, което Господ му предлага. Усещането на спасението пък е свързано с усещането за гибел, от която Спасителят изтръгва спасявания. Усещането за собствената гибел на жизнелюбивия по самата си природа човек, когато той разбира, че сам не може да се спаси — това чувство го кара да търси Спасителя. А когато Го намери, когато усети спасителната Му мощ, той крепко се вкопчва в Него и за нищо на света, дори и с цената на живота си, не ще допусне да Го изгуби. Умът не може да побере събития от този род в духовния живот на християнина – те се преживяват реално чрез самото им чудо. Защото както вярата му в Христа, така и съчетанието му с Него се свързват здраво на живот и смърт. Такъв човек може само искренно да възклицава [заедно със св. ап. Павел]: „кой ще ни отлъчи [от любовта Божия, скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?]“ (Рим. 8:35).

Този богомъдър размисъл принадлежи на свт. Теофан Затворник (XIX в.). Неговият съвременик, именитият православен богослов и литургик митр. Макарий (Булгаков) в словото си в Неделя втора след Пасха (1858) казва: „Истината на Възкресението Христово е тъй важна, защото върху нея се гради цялото християнство: по словото на божествения апостол, „ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви...“ (1Кор. 15:17–18). Затова не е за чудене, че св. Тома, който не е бил пряк свидетел на първото явяване на Жизнодавеца сред учениците Си, толкова силно е жадувал лично да се увери в тази истина — в пълната й очевидност ... Господ не отхвърля желанието на Тома ... Напротив, осем дни след Своето възкресение, Той пак се явява пред апостолите, и то именно когато и Тома е сред тях. И след като го оставя лично, чрез собствените си сетива да се убеди, че стои пред Самия Иисус Христос с цялата Му възкръснала пълнокръвна плът, Спасителят казва: „бъди не невярващ, а вярващ“ (Ин. 20:27). А това означава още: „бъди не неверен, но верен“! Ето така по думите на свт. Иоан Златоуст този, който е бил по-слаб от другите апостоли по вяра, сега става по благодат Божия по-твърд, по-ревностен и по-неуморен от мнозина от тях.

Обновената вяра и вярност на св. ап. Тома му позволяват да обиколи с проповед на Евангелието почти цялата земя и да огласява Словото Божие сред дивите народи. Според църковното Предание св. Тома основава Палестинската, Месопотамската, Етиопската, Индийската Църкви. Своята евангелска дейност той подпечатва със сияен печат, като приема и мъченически венец от Милостивия Спасител, Когото ревностно и верно проповядва докрай. Части от светите му мощи се съхраняват в Индия, Унгария, на Атон. Нему, като на човек, сам претърпял мъките на слабоверието и недоверието, усърдно се молим, когато и нас самите ни връхлитат пристъпи на неверие, колебливост, мнителност и съмнение. Защото в делата на вярата св. ап. Тома е нашият много бърз застъпник пред Бога.

Богу нашему слава сега и винаги, и през всички векове! Амин.