8 / 21 април 2019 г.
НЕДЕЛЯ 6-та НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ (Вайя, Цветница, Връбница)
ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ
Свв. апп. от 70-те: Иродион, Агав, Руф, Асинкрит, Флегонт, Ермий и др. Икона на Пресвета Богородица „Испанска“.
По: Синаксар, из Слова и Беседи на свтт. Амвросий Медиолански, Методий Патарски, Йоан Златоуст, Епифаний Кипърски и „За символиката на върбовата клонка“ <http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/>; свт. Игнатий Брянчанинов. Аскетическая проповедь; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года ...; Училище добродет. жизни; прот. С. В. Булгаков. Настольная книга ... Ч. І; прот. Григорий Дебольский. Богослужебные дни…
От най-ранните времена на християнството светата Църква Христова особено благоговее пред великия празник Вход Господен в Йерусалим, който честваме днес. За това свидетелства и фактът, че тя отколе го е причислила към Дванадесетте празници. Самите свети Апостоли почитали паметта за това светло събитие с ликуваща радост. А по-късно монасите-подвижници тъкмо на този ден започвали да се прибират по своите обители след пустинническите подвизи, на които се посвещавали ревностно от самото начало на Светата Четиридесетница. До наши дни е запазено голямо множество поучения за този празник на светите Отци и Учители на Църквата от ранните й времена до наши дни. И мнозина велики песнописци от ранните векове на християнството и насетне са ни завещали тропари, кондаци и канони за този ден като скъпоценни сияйни перли в божественото поетично-богословско наследство на светото Православие.
Възседнал безсловесно жребче, Тоз, Който е създал небето чрез Словото Си, пожелава да освободи човеците от безсловесие — така започва днешният Триоден Синаксар. След възкресяването на Лазар това е второто събитие, прославило Господа по време на последното Му пасхално отправяне към Йерусалим, което е не просто влизане в главния иудейски град, но и най-вече стъпване върху пътя на страдания и смърт за спасение на падналия човешки род. Наричат този вход царски — в пълно съответствие с пророчествата и Евангелието, където влизащият в Йерусалим Иисус Христос се нарича Цар. И преди входа, и по време на самото влизане в града, Иисус многократно свидетелства, че знае какво Го очаква там, показвайки, че пътят Му към страданията и смъртта е напълно драговолен. Това драговолно шествие на Господа се извършва в пълно царско величие — с множество прославящ Го народ, с викове Осанна!, а и в самия Йерусалимски храм дори прокудените от Него нагли търговци не смеят да му се противопоставят.
Пътят на Христа и влизането Му в Йерусалим е белязано и с неограничената Му власт над естествените закони. И мъртви Той възкресява, и недъгави, хроми, разслабени и слепи изцелява. Така всичко се подчинява и служи на Иисуса Христа като на Творец, Цар и Господ. В същото време, подчертава прот. Григорий Деболски, този вход е бил и величествено-царски, и смирено-кротък - по нищо не се различавал външно Христос от народа. Народът обаче се изпълва с велико благоговеене пред кроткия и тихия Иисус и започва велегласно да Го прославя с царски славословия и почести. И сред цялото това царствено тържество единствено първосвещениците заедно с книжниците и фарисеите недоволстват и мислят как да погубят Иисуса Христа — тъкмо очевидната Му сила и слава ги карат да се плашат за собствената им власт над народа!
В памет на това посрещане, когато народът сече палмови клонки, за да ги размахва и постила с тях пътя пред яздещия ослето Иисус (откъдето иде и наименованието на този ден Неделя на Вайа, т. е. на млади оживяващи клонки, символ на възкресението), от древни времена на днешния празник е възприето храмовете да се украсяват с клонки и цветя. Затова тази Неделя се нарича още Цветоносна или просто Цветница. Там, където не растат палми, се използват върбови клонки, защото у върбата преди всички други дървета покарват пъпки - оттук и другото название на празника Връбница. Застанали пред Господа с върбови клонки и свещ в ръце, ние сякаш посрещаме невидимо идещия Спасител и Го приветстваме като Цар, като Победител на ада и на смъртта, като държим „знамето на победата.“
Ала Господ влиза в Йерусалим не за да дари на някога богоизбрания народ военни победи и земни богатства, не за да въздава на човеците по земен начин заради оказаните Му царски земни почести. Да, писано е „ето твоят Цар иде, за да те спаси“, но то има друг, неземен смисъл. Истинският Месия носи вечно духовно спасение, стига да Го приемат с вяра. Този кротък Цар е готов да приеме под отеческата Си закрила и целия Йерусалим с всичките му чеда; на самите иудеи е готов Той да дарува истински мир!
Но не само на радост е днешният ден; той е и ден на скръб. И не само на бляскаво тържество е той, но и на кротко смирение. Светите евангелисти повествуват как преди да влезе в Йерусалим, Христос се натъжава и изрича известните горчиви думи: „Йерусалиме, Йерусалиме, който убиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти както кокошка събира пилците си под крилете и не рачихте! Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Мат. 13: 37-38; Лук. 13:34-35). Св. ев. Лука разказва по-нататък: „И като се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти...“ (Лук. 19:41-42). И с какво отвърнаха заслепените иудеи на тази царска и отеческа жал и любов? Стареите и духовни водачи не само сами отвръщат с омраза, но те успяват и самия народ да заблудят дотам, че същите люде, дето ликуват с прославящи възгласи „Осанна!“, след само четири дни ще беснеят в зверска ненавист към своя Спасител с безумни вопли: „… да бъде разпнат! … Кръвта му нека падне върху нас и върху чедата ни!“ (Мат. 27:22, 25).
Колко тъжно, срамно, грозно е това! Но нали и всички ние, тъжи свт. Теофан Затворник (XIX в.), правим същото: едва-що приели светите Христови Тайни, едва-що посрещнали Христа, още със самото излизане от храма забравяме всичко — и милостта Му, и драговолната Му саможертва заради нашето спасение. И още преди дори да са минали четирите дни, делящи славния Му вход от страшната Му смърт, със самите си грехове ние вече крещим ведно с враговете Му срещу Него: „Разпни Го!“ И всичко това Господ вижда и чува! И все пак безгранично е Неговото дълготърпение... „Слава долготерпению Твоему, Христе!“ Също и тогава, както днес, отбелязва свт. Теофан, „видимостта била тържествена, но Господ виждал невидимото душевно състояние на тълпата и го намерил достойно за плач. Също и нашите църковни празници могат да изглеждат празнично, но не е ли това само илюзорно, но такава ли е действителността?“
И ето, както в случая с чудото и тържеството на Божието всесилие при вчерашното възкресяване на Лазар, и тук видът на едновременно царския и смирено-кротък вход Господен в Йерусалим кара дявола да подтикне иудейските стареи, първосвещеници, книжници и фарисеи към още по-люта завист и ненавист към Иисуса Христа. Те все по-трескаво кроят заговори да погубят Месията. Виждайки и чувайки, че и децата приветстват Иисуса с викове Осанна на Сина Давидов, те завистливо и злонамерено възнегодуват. Ето, съскат те, нали виждате! Народът го следва! И ги обхваща страх, че като тръгне подир Христа, народът ще ги загърби тях, честолюбивите, властолюбивите, коравосърдечните и алчните лицемери.
Свт. Амвросий Медиолански (IV в.) в словото си по случай това събитие пояснява, че множеството народ, придошло този ден в Йерусалим, спазвайки Моисеевата заповед относно празнуването на Пасхата, посрещало Христа с палмови клонки в ръце в знак на признаването Му за победител, както по обичай именно на победителите се поднасят венци от палмови клонки. Други пък отсичали маслинови клонки, за да ги постилат пред нозете на яздещия безсловесното осле Бог-Слово. Именно маслиновото дърво, от което се получава елей, символизира дела на милосърдието - както елеят успокоява раните, затова тая дума означава „милост“. Устременото пък нагоре палмово дърво ни сочи пътя, подсказвайки ни, че дните на скръбта вече наближават своя край и ни очаква Горното Отечество. Не случайно и Венценосният Псалмопевец казва, че праведникът ще процъфти като палма (Пс. 91:13). Затова, призовава свт. Амвросий, взели в ръцете си маслинови клонки, нека покажем и дела на милосърдие; да вземем и палмови клонки, за да покажем, че не земни утехи очакваме като награда за милосърдието си, а радостите на Небесното ни Отечество!” Затова зелените клонки и свещи, които християните държат на днешното богослужение, са знак на победа над смъртта, знак на идното възкресение — първо на самия Иисус Христос, а след Него и чрез Него на повярвали в Него.
Освен това, посочва свт. Методий Патарски (III в.), върбовите клонки предизобразяват и Кръста Господен – носейки ги, ние изразяваме готовността си да състрадаме с Христа. Затова нека имаме предвид, че тази празнична зеленина, която свещенослужителите освещават чрез специален чин в храмовете на празничната утреня, после се раздава не за „късмет“, за земни успехи и благоденствие, както суеверно считат мнозина, а за благословение, което не зависи нито от броя, нито от външния вид на клонките. Те символизират небесна радост, те свидетелстват, че посрещаме Иисуса Христа като Син Божий и Спасител на цялото човечество, на всеки, който вярва в Него и Го обича с цялото си сърце. Затова тези осветени от свещенослужители в храма (а не купени от търговци!) клонки като празнични символи и знаци за църковна благословение по древна традиция се занасят у дома и се поставят над иконите или над вратата на жилището, та да ни подсещат не само че днес тържествено посрещнахме Господа, но и за синовния ни дълг нито за миг да не отстъпваме от волята и учението Му. Робуват на суеверия и дори постъпват кощунствено онези, които пъхат осветените клонки под матрак, възглавници или под килим и на други странни места в очакване те да им гарантират сбъдване на земните им желания и мечти.
Свт. Амвросий Медиолански обръща внимание и върху деня, в който Господ влиза в Йерусалим. Това е десетият ден на месеца, когато се избирал пасхалният агнец, който израилтяните заколвали на 14-тия ден. Следователно, пише той, Христос е истинският Агнец, Който доброволно отива на заколение, което ще стане след още четири дена в петък. Затова светата Църква нарежда и ние, подобно на ликуващия народ, да нарежем зелени клонки, да постелем с тях и с одеждите си пътя на Идещия в името Господне — разбира се, най-вече духовно да сторим това. Ослицата днес замества всяка праведна душа - тя е предназначена да пренесе Господа в Йерусалим. И това наистина става, ако пребиваващият в душата ни Господ успява да я отврати от всичко земно, да възпламени в нея огнището на любовта към Небесното Отечество.
Какво ще рече духовно да постелем одеждите си в нозете на Господа? Това ще рече да усмирим плътта си чрез въздържание и лишения (светия Пост). От кои духовни дървета да наберем вечно зелените клонки, за да посрещнем Иисуса? Авраам, Йосиф, Давид и всички праведници — това са плодоносните дървета на Църквата Божия. Затова нека се поучим от Авраам на безусловно послушание, от Йосиф на непоклатимо целомъдрие, от Давид на кротко смирение. Така с тези духовни клонки, като със знамена на духовна победа, чрез Христовата вяра и самия ни добродетелен живот ще се борим с дявола. Ала напразно размахва дървесните клонки онзи, който, макар и да ги държи в ръцете си, остава във властта на дявола...
Свт. Епифаний Кипърски (IV в.) в беседата си запитва учениците си: „Защо Христос, който до този ден е ходил все пеша, днес възсяда животно?“ И отговаря: „За да покаже, че Му предстои да се възнесе на кръста и така да се прослави“. „И този, Чийто престол е цялото небе, възсяда осле, за да влезе в Йерусалим“ (Синаксар). Защо обаче Той не възсяда кон, а осле? За повърхностния поглед един хубав кон повече би съответствал на тържественото царско посрещане, защото в онези времена конят символизира могъщество и слава. Но ето, Христос пред земните почести предпочита смиреното самоунижение, и избира такова невзрачно животно като осле. Защо Синът Божий постъпва така? Първо, за да се изпълни древното пророчество: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9) и така да подскаже на народа за какво иде реч от векове насам. Второ, за разлика от коня ослето не може да се впрегне в колесница, т. е. да се използва за военни цели; затова който язди осле, идва с мир — та нали самото име Йерусалим се тълкува като „град на мира“! Трето, Синът Божий иска да подсети иудеите, че не земната слава и величие са белезите на истинския Месия; Той идва като смирен и нищ скиталец, като Син Човeчески, Който по собствените Му думи „няма де глава да подслони“ (Мат. 8:20; Лук. 9:58), Който претърпява лишения, гонения, неправеден съд и надругаване, та дори и позорна смърт. Да ги подсети се стреми Той да не се увличат по земни блага и преходна слава; да вразуми дотогава богоизбрания народ, че Божият завет за покоряване на света няма груб плътски смисъл на поробване на други народи; че смисълът на всички обещания за идващия Месия имат не земно, плътско, а небесно, духовно естество.
От друга страна на въпроса „Какво означава ослицата?“ свт. Епифаний предлага и такова тълкуване: това е „несъмнено синагогата, която живяла обременена, но чието бреме един ден ще смени възседналият я Христос. А какво означава ослето? Това е необузданият езически народ, когото никой не е обяздвал - нито закон, нито страх, нито ангел, нито пророк, нито писание, а само Единият Бог Слово, Който [в началото], във Витлеем легна в една ясла с безсловесни скотове, [а накрая, в Йерусалим яхна безсловесно осле], та като ни освободи от безсловесието, да ни научи на богословесност, сиреч богопознание. <…> Също и децата, продължава светителят, какво предзнаменуват те с постилане на дрехите си? Те показват събличането на ветхия човек, оголване, сиреч опустошаване на синагогата. А децата, които пеят песни? — Несъмнено това е верният народ на Църквата, Христовото поколение. <…> Маслиновите клонки символизират милосърдните души, а палмовите клонки — душите на праведниците, освободени от дявола и ада. Слизането от Елеонската планина е слизане от Небето, а пътят [по който Христос влиза в града] е пътят, по който се придобиват добродетели, чрез които събличаме от себе си ветхия човек. Градът пък предзнаменува горния Йерусалим, а светилището — Царството Небесно, в което Христос няма да допусне иудеите-търговци, сиреч недостойните“.
Векове по-сетне свт. Игнатий Брянчанинов (XIX в.) също подчертава: Господ въвежда учениците си в Йерусалим — в лоното на Своята света Църква, във вечния и неръкотворен град Божий, в града на мира, на спасението и блаженството. Отхвърлените иудеи също присъствали на събитието. С устата си и те мълвяли: „Царю Израилев“, ала в душата си, в този свой вътрешен Синедрион, те вече са взели решение да умъртвят Иисуса Спасителя. А „жребя ослее“ означава всеки човек, който се води от безсловесните си желания, който е лишен от духовна свобода, който е привързан към пристрастията си и плътските си навици. И ето, Христос освобождава ослето от свързващия го ярем, т. е. освобождава душите ни от ярема на плътската ни греховна воля. Душата, подéла върху си Господа, я приветства Самият Свети Дух: вместо отхвърлените плътски земни радости Той й предлага радост духовна, нетленна, вечна. Господ шества в тези блажени човешки души, които са положили в краката Му [земните си одежди, тоест] са пожертвали заради Него плътските си страсти и пристрастия.“
За такива светли души златоустият свт. Йоан (IV в.) казва: някога блаженият Давид чрез песента на децата високо се радвал и духом заедно с тях тържествувал пред лицето на ковчега Божий и възкликвал с тях: „блажен е, Който иде в име Господне!“ Ала ако го запитаме сега Кой е Този, дето идва, пророкът би ни отговорил: „Не ни е работа сега да ви уча: това сега е предоставено на децата от Онзи, Който от устата на младенци е приготвил възхвала за победата над врага… Ако пък запитаме децата Кой ги е научил на тази приятна възхвала и песен, Кой ги е повикал, те ще ни отговорят: тържествувайте и пейте с нас, за да узнаете желаното от Моисей и другите пророци… <…> Когато децата тържествуваха, когато учениците се радваха, закоравялата завист против славата на Господа се възбуди, градът изпадна в смут и почна да пита: кой е Този? като че ли не са видели Благодетеля, прославен с безброй божествени чудеса! <…> Цяла Иудея е преизпълнена с Негови благодеяния, а те сега питат кой е Този? О, неразумни люде, които лъжливо се наричате учители! О, безсмислени старейшини! … Малките деца познали Твореца си, а непокорните бащи питали: кой е Този? Младото поколение възпявало Бога — а закостенелите в злото питали: Този пък кой е? Кърмачетата проповядват Бога, а престарелите богохулстват! Отрочетата благочестиво отправят свещена хвала, а безбожните иереи нечестиво негодуват! О, жестоки човеци, представящи се за праведници, … защо Вие предпочитате нощния мрак пред слънчевия блясък? Защо замисляте война против мира, който нищо не може да смути? От собствените си чеда се поучете: кой ги е научил на това, кой ги е събрал наедно, откъде е дошло това учение, какво е това ново богословие и старо пророчество?! Изпълнете сърцата си с радостта на децата; не затваряйте очите си пред истината! Участвайте в радостта на Господа! С всички тях — деца и бащи — нека и ние издигнем хвала и кажем: благословен е Идещият в името Господне! Осанна на Давидовия Син!“
Богу нашему слава! Амин.