18 / 31 март 2019 г.
НЕДЕЛЯ ТРЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - КРЪСТОПОКЛОННА
Свт. Кирил, архиепископ Йерусалимски
По: Синаксар; Свтт. Йоан Златоуст и Софроний Йерусалимски. Слова на Неделя Трета …; преп. Теодор Студит. Слово за поклонението ...; свт. Теофан Затворник. Мысли на каждый день года...; прот. Григорий Дебольский. Дни Богослужения Православной Церкви... <https://azbyka. ru/days/>
Неделята на Третата седмица на Великия пост в Православната Църква се нарича Кръстопоклонна. Така се нарича тя, защото в края на утренята след Великото славословие се изнася св. Кръст Христов и се полага в средата на храма за поклонение на вярващите християни. Това се прави, за да могат всички –– и свещенослужители, и иноци, и миряни, и стари, и млади –– да прибегнат до благодатната сила на Христовия кръст и да му се поклонят. Светата Църква с боговдъхновени молитвословия и песнопения възхваля свещеното Дърво: „На Твоя Кръст се покланяме, Владико и прославяме Твоето свято възкресение!“
Подобно изнасяне и полагане в средата на храма на светия Кръст Господен за всеобщо поклонение става и на църковния празник Въздвижение на Честния Кръст Господен, известен като Кръстовден (14/27 септ.). Този обичай изначално е свързан с намирането на Животворната светиня в 326 г. край хълма на Голгота, където обезумелите иудеи разпъват своя дългоочакван истински Месия. Достоверно са известни обстоятелствата на чудесното му намиране от светата равноапостолна царица Елена. Специалното честване на светия Кръст е свързано и с по-сетнешното му завръщане (VII в.) от персийския плен след триумфалното приключване на 26-годишната война, водена от Византия срещу завоевателите, предвождани от Хозрой. Счита се, че именно през месец март на 631 година византийският император Ираклий I, съпроводен от свт. Захарий, патриарх Константинополски, собственоръчно и смирено връща на Йерусалим отвоюваната от иноверците велика християнска светиня.
Постепенно празнуването в чест на това историческо събитие надхвърля пределите на Йерусалимската църква и придобива вселенски характер, като Въздвиженският празник се обявява за един от дванадесетте Велики Господски празници. Защото, както гласи едно поетично-богословското обяснение в едно от днешните празнични песнопения, „Кръстът охранява цялата вселена, кръстът украсява Църквата, кръстът е силата на царете, кръстът укрепва вярващите, кръстът е слава на ангелите и поражение на демоните“.
Що се отнася до Великопостното кръстопоклонение, то придобива и по-особени духовни смисли. Трябва да се отбележи, че в древни времена християнската Църква все още не подлага на специално обсъждане нито строгостта, нито точното времетраене на Великия пост. А и редът на великопостните служби тогава тепърва се формира. Когато пък Църквата установява обичая да пренася честването на големите празници, ако такива се паднат в делничен ден от Великопостната седмица, към дни съботни и неделни (с оглед да не се нарушава строгата нагласа на великопостния делник), тогава и празничното честване на Кръста също пренася към най-близкия неделен ден. Така той трайно се установява свързан с Неделя трета на Великия пост. За това има също и други, по-особени основания.
Тъкмо средата на Великия пост Църквата определя като начало на подготовката на онези от огласените, които възнамеряват да приемат свето Кръщение в светлите дни на Господнята Пасха. Затова от идната сряда, от средопостния ден нататък, на всяка Преждеосвещена литургия след ектенията за оглашените се добавя още една –– за тези, които „се подготвят за просвещение“, които тъкмо от Средопоста начеват особено усилна и усърдна подготовка за светото Таинство Кръщение. Съвсем естествено тази подготовка започва именно с поклонението на светия Кръст Иисус-Христов.
С изнасянето и поклонението на светия Кръст в непосредствена близост до Средопост светата Майка Църкватани напомня за страданията и кръстната смърт на Сина Божий, за да въодушеви и укрепи постещите си чеда, да влее нови сили в постническото им подвижничество. Когато тръгнем по пътя на подвига, (а светата Четиридесетница е именно такъв път), знаем колко е голямо въодушевлението ни както в самото начало, така и към края му. В началото, защото сме преизпълнени с все още свежи и неизразходвани сили; в края пък заради предвкусването на наближаващото тържество - победата над смъртта, провъзгласена от Христовото възкресение. Ала средата на попрището често пъти се оказва препъни-камък за постещия. Ето как изяснява честването на светия животворящ Кръст Господен в средата на Великия пост прот. Григорий Дебольский. (XIX в.) Църквата никога не е изоставяла чедата си безутешни и разколебани. Така и насред Великия пост, когато всеки истински християнин трябва пределно да разпъне плътта си с всичките й страсти и похоти, от Четвърта седмица тя започва да обръща още по-голямо внимание върху духовното състояние на подвизаващите се с пост и молитва свои чеда, като още по-енергично ги наставлява, подкрепя, ободрява. С тази цел тя с особено старание предлага на техните сърца и умове образци на благочестивото подвижничество и себеотричане, на търпение и благодушие. Несъмнено най-големият Подвижник, най-дълготърпеливият и смирен Страстотерпец е Самият въплътил се в Син Човечески Син Божий, Богочовекът Иисус Христос. Знаем, че това превелико чудо Той извършва, за да освободи човечеството от адовата империя на греха, като Сам се принесе във всеизкупителна саможертва и като Агнец Божий поеме греховете на света, та да излекува смъртоносните му язви. Тази саможертва Иисус Христос принася чрез смятаната дотогава най-позорна и мъчителна смърт, предназначавана само за провинили се роби и жестоки разбойници убийци. Ала чрез тази смърт, колкото позорна, толкова и страшна и мрачна, Иисус открива пред грехопадналото човечество сияйните победни порти на спасението. Така, дървото на позора, кръстът - това оръдие на поражението и неизменна смърт - се превръща във всепобедно оръжие на Истината, извисяващ човека всемогъщ символ на спасение и възкресение от мъртвите. Затова светата Църква ни нарежда в Третата Неделя от Великия пост (а и в следващата я седмица) да честваме и се покланяме на животворящия Кръст Господен. Затова и Синаксарът на този неделен ден започва с такъв боговдъхновен стих: Нека целият свят се поклони на Кръста, чрез който се е научил пред Теб, Слове, да се прекланя!
Като издига насред светата Четиридесетница пред вътрешния и външния ни взор св. Кръст Господен, казва пак прот. Григорий Дебольский, светата Църква се стреми да ни напомни за страданията и смъртта на Господа, които Той драговолно претърпява, за да спаси света, та чрез всечестния и животворен Кръст да въодушеви вярващите да продължат поста, да се укрепят [в молитва] и да се осветят [по избрания от тях път на подвига]. „Щом Самият Господ заради нас е бил разпнат, възкликва той, то не трябва ли и ние да се отречем от благините на света, защото те спъват подвизите на благочестието?“ Прекомерно трудно, ако изобщо е възможно да се съчетава мирското безгрижие и веселби, ако не и прякото участие, то дори само гледката на развихрящите се в света смъртни грехове, беззакония и страсти, цялото това тържество на плътта с тихата, смирена, благочестива и целомъдрена нагласа на светата Четиридесетница. Както се пее на Среднопостната църковна служба, „Като се разпнем заедно с заради нас Разпнатия, нека умъртвим всичките членове на плътта си в пост, молитва и моления!“ Чрез благовестието за Кръста и поклонението му насред великопостното поприще светата Църква иска майчински да ни утеши и насърчи да не губим решимостта си, да не се отклоняваме от единствения верен път чрез спасителните кръстни страдания към вечното блаженство в лоното Господне.
Освен всичко това Кръстът Господен предначертава Пасхалното ликуване. Както при триумфалното посрещане на победилите пълководци обикновено внасят предварително победните им знаци и трофеи, така и Христовата Пасха е предшествана от победния знак на Христа Победителя на греха и смъртта. Този знак е именно животворният Му Кръст. И тъй, ако страдаме заедно с Христа, с него ще и се прославим; ако умираме с Възкръсналия, с него и ще възкръснем.
Заради благовестието и поклонението на светия Кръст цялата Четвърта седмица на великия пост също се нарича Кръстопоклонна. Сред съчиненията на свт. Йоан Златоуст (IV в.) има и поучения, посветени специално на Кръстопоклонните Неделя и седмица. В едно от тях този велик църковен отец казва: „Ето, пак се връща при нас този всепочитан и светъл ден, средната седмица на светите пости, която ни донася триблажения и животворящ Кръст на нашия Спасител Иисус Христос!” Като ни подканва да му се поклоним с искрено сърце и чисти уста, светата Църква ни подготвя за още по-мъжествено, усилно и усърдно изминаване на светото постническо поприще. Също и свт. Софроний, патр. Йерусалимски (VII в.), в словото си на днешния празник казва: „Постът заедно с поклонението и целуването на честния и животворящ Кръст са еднакво полезни да ни подготвят за достойно посрещане на светия ден на Възкресението: постът – защото бдително поддържа тялото в благотворна ведрина, а поклонението на изнесения и положения пред нас животворен Кръст ще откъсне ума ни от срамни помисли и ще устреми духовния ни взор към небесните жилища. Затова нека като възхваляваме поста с всичките произтичащи от него духовни блага, да възхвалим и предложеното ни за поклонение дърво на Кръста!“
Накрая (по ред, но не и по значение), днешното средвеликопостно кръстопоклонение носи и друг важен смисъл, съхранен за нас от неоценимото велико многовековно светоотеческо наследство. Свт. Теофан Затворник (XIX в.) на днешния ден записва следното по повод четеното днес евангелско слово, по-точно на Христовите думи (Марк. 8:34): „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“. Затова, казва светителят, „след понеслия кръста Господ ние не можем да вървим, без да носим и ние кръста; всеки, който Го следва, непременно трябва да си носи кръста. Що за кръст е нашият? Всякакви притеснения и несгоди, обременяващи ни и отвън и отвътре. И всеки, който се стреми добросъвестно да живее според Господните заповеди и в духа Господен, усеща това върху себе си. Този кръст така се е сраснал с християнина, че където има християнин, там го има и този кръст, а където няма такъв кръст, там няма и християнин“.
В Синаксара Кръстът Господен е сравнен с „дървото на живота“, с онова дърво, което неведнъж спасявало страдащия в богоизбрания народ през 40-годишното му скитане из пустинята по дългия му път към Ханаан, услаждало горчивите води на Мера, а също и с широколистното дърво, в чиято сянка намирали отдих и възстановявали силите си пътуващите към земята на спасение. На едно място в беседите си преп. Теодор Студит (VIII в.) съпоставя дървото на светия Кръст Христов с едемското дърво на познанието на доброто и злото. „Съзерцаваното от нас животворното дърво на Кръста, казва той, изцелява очите на онзи, който бе прелъстен в Едемската градина, като погледнал, а после и посегнал към онова смъртоносно дърво (на познанието на доброто и на злото). А като докосваме дървото на Кръста със своите устни, … ние се освобождаваме от допира и осезаването на онова смъртоносно дърво… О, неизразимо блаженство! Някога умъртвени от дърво, днес пак придобиваме живот чрез дърво; прелъстени по-рано от змея чрез онова дърво, днес пак чрез дърво прогонваме древния змей. Вместо смърт пак се сдобиваме с живот, вместо тление – с нетление, вместо безчестие – със слава! … От Кръста засиява висшата премъдрост, която посрамва гордата мъдрост на света и прави явно нейното (на мирската мъдрост) безумие. … Дори само видът и образът на това дърво исконно вече са били предвестия и предтечи на велики събития. … Кръстът е най-драгоценното богатство! Кръстът е най-безопасното убежище за християните. Кръстът е най-лекото бреме, което трябва да възложат върху плещите си следовниците Христови. Кръстът е най-сладкото утешение за скърбящите души. … Който понася своя кръст, той става следовник на Самия Иисус Христос, чрез Когото и ще бъде прославен. Който полага върху си кръстния знак, тогова Кръстът спасява и съхранява, прогонва страховете му и връща покой в душата му. Като към живо същество се обръщам към теб, Кръсте Христов! Защити тези, които те прославят с пламенни сърца! Съхрани тези, които с вяра ти се покланят и те целуват! Настави рабите ти в мир и непоклатна вяра! Удостой всеки да стигне до радостния и светлия ден на Възкресението!“
Богу нашему слава, сега, винаги, и във вечните векове! Амин.