НЕДЕЛЯ І НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ — ПРАВОСЛАВНА
ТЪРЖЕСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО
По: Свт. Димитрий Ростовский. Жития Святых — Февраль; Свт. Йоан Златоуст. „За Св. Причастие.” — Сб. Духовно огледало; Свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день...; пак той. О Покаянии...; Свт. Игнатий (Брянчанинов). Аскетическая проповедь; Свт. Йоан (Максимович). Слова; Архиеп. Иннокентий. Поучения на св. 40-ницу; о. Йоанн (Крестьянкин). Проповеди; Синаксар; Уч. добродет. жизни; День за днем; Сим победиши
На последния Седми Велик Вселенски събор преди дванадесет столетия светите отци и църковни учители от целия християнски свят, стъпили върху свещеното наследство на предходните Вселенски събори, след дълги и дълбоки размисли и обсъждане постановяват съборно и за вечни времена каква трябва да е правата вяра и правото богопрославяне на Църквата, чийто основател и Велик архиерей е Самият Син Божий Иисус Христос. Деянията, решенията на VII Вселенски Събор, носят за вечни времена несломим свещен печат, който гласи: „Тази вяра е Апостолската, тази вяра е на светите Отци, тази вяра е Православната, тази вяра утвърди Вселената.“
С тези думи от Деянията на Светия и Велик VІІ Вселенски Събор (ІХ в.) и с Вечная память по всички пострадали, убивани, прокуждани, оклеветявани, огорчавани радетели на светото Православие, Църквата днес чества победата на православното божествено учение над иконоборческата, а и над всяка друга ерес, лукаво маскирана като християнство. Празникът е установен в ІХ в. по време на царуването на византийския император Михаил ІІІ и благочестивата му майка Теодора, чиято памет съвсем наскоро почетохме. Възстановеното почитане на светите икони е особено важно, защото то символизира възстановяване на цялото Православие. Борбата срещу иконите е и борба срещу Православието, тя е бунт срещу истинското християнство, срещу Самия Христос, срещу Самия Син Божий, а значи срещу Самия Бог! Иконата, по думите на свт. Йоан (Максимович), Митроп. Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец, ни напомня за Богочовека Христос, за Пречистата Му Майка, за пресветлите Ангели Господни, за последвалите Христа подвижници. Чрез иконите прославяме не дъските, боите, нито дори художниците-човеци, а Самия Господ. „Като почитаме иконата, почитаме самата Слава Господня. А който се радва на Славата Божия и на всичко, що ни напомня за тази Слава в тукашния живот ще изпитва неописуема радост и в бъдещия.“
Кратко и ясно! Както е кратко и ясно казаното на днешния ден и от друго ярко светило на небосклона на Вселенското Православие, свт. Игнатий (Брянчанинов): това, на което ни учи Светият Дух, е драгоценно съкровище. На него ни учат Светото Писание и Светото Предание на Православната Църква. В него е залогът на нашето спасение. С нищо не е сравнимо и с нищо незаменимо е предлаганото ни вечно блаженство. За да съхрани този залог, Светата Църква днес открито отхвърля онези учения, които са породени и произведени от сатаната - те са израз на вражда срещу Бога, те клеветят срещу нашето спасение, те искат да ни лишат от него. Църквата изобличава тези учения като хищни вълци, като смъртоносни змии, като крадци и убийци. За да ни предпази от тях и за да върне към спасението онези, които те са успели гибелно да прелъстят, Тя предава на анатема и самите учения, и онези, които упорстват в тях.“
Днес някои сами се плашат или пък лукаво сплашват хората, че уж думата анатема била средновековно плашило, че тя не отговаряла на модерните либерално-демократични нагласи на модерния свят и други подобни. Но ето как би отговорил на такива лукави радетели на мнимата свобода, която всъщност означава робство на греха и баща му дявола, свт. Игнатий: „Думата анатема означава отлъчване, отхвърляне. Когато Църквата предава някакво учение на анатема, това означава, че дадено учение съдържа хула срещу Светия Дух и заради спасението ни то трябва бъде отхвърлено и отстранено, както отстраняват отрова от храната. Ако предават на анатема някой човек, това означава, че този човек е станал непоправим привърженик на богохулното учение, с което лишава от спасение и себе си, и онези от ближните си, които възприемат неговия начин на мислене. Ако човек възнамерява да изостави богохулното учение и да приеме учението, което изповядва Православната Църква, той е длъжен — по собствените Й правила — да предаде на анатема лъжеучението, което дотогава е поддържал и което го е погубвало чрез отпадането му от Бога, чрез изпадането му във вражда срещу Бога, в хула срещу Светия Дух, в общение със сатаната.
Анатемата има значение на духовно църковно целебно лекарство срещу недъзите на човешкия дух — недъзи, които причиняват вечна смърт. Вечна смърт причиняват всички човешки учения, които се опитват да вкарат своето умуване (почерпено от лъжовния разум, от плътското мъдруване — това общо достояние на падналите духове и човеците) в учението за Бога, което Самият Бог ни е открил. Човешкото умуване, проникнало в учението на християнската вяра, се нарича ерес, а следването на ереста — зловерие (Лествица, Слово 1)“. Т. е. всяко отстъпление от свещения завет на Самия Бог, на светите Му Апостоли, на светите Му угодници и мъченици, дори и най-незначителното (например причастяване без изповед или изобщо бягство от покаяние и от Светите Тайни), отваря врати за всяка ерес. Всяко нововъведение, колкото и „разумно“, „своевременно“, „основателно“, „икономично“ да изглежда, ако не е осветено от съборния глас на светата Православна Църква, от светата Й божествена традиция, е бременно с отстъпление. Всякакви „рационални“, „научно обосновани“ доводи тук са просто неуместни, защото не става дума просто за знание, на което е присъщо да се развива. С нашите немощни човешки познания и умувания се наемаме да „модернизираме“, съдим, прекрояваме, изопачаваме, допълваме, с една дума — да извращаваме — завещаното от светите Отци, изстрадали с подвизи и кръв своето и вселенското Православие!
Свт. Йоан (Максимович) казва: „Православието ни дава не някакво отвлечено знание; то ни дава духовни сили да водим правилен начин на живот, защото чрез Църквата ни се подават даровете на Светия Дух, които ни укрепват в доброто. Всяко отстъпление от Православието уврежда ясното ни духовно зрение, отслабва духовните ни сили. Затова онези, които не само сами отстъпват от Православието, но и други увличат, Църквата отсича от себе си; така изрязват заразената от ракови клетки или от някаква друга опасна болест тъкан, за да предпазят цялото тяло. На гръцки език това отсичане се нарича Анатема, което означава „отделяне и отпращане нагоре.“ Т.е. анатема ще рече предаване (на нещо или някой) на съд Божий. Здравите прекратяват общение с болните, но не ги проклинат, както често се смята, не ги осъждат, защото само Божият съд е висшият. Нека Бог ги съди, а ние просто да нямаме с тези „инфекциозно заболели“ никакво молитвено и евхаристийно общение, та да не прихванем и ние опасната зараза. В същото време, продължава свт. Йоан, възнасяме молитви за заблудените и погиващите — дано Господ обърне всички заблудили се към Истината и да я следват неотклонно!“
Затова са нелепи всякакви модерни обвинения срещу ревнителите на Православната вяра в цялата й първозданна божествена чистота, в „лош фундаментализъм“. Свт. Йоан (Максимович) в едно свое слово подчертава: „Православието е чисто християнство, без привнесени човешки измислици. Фундаментът Му е Светото Писание и Светото Предание, идещо от светите Апостоли, които Самият Син Божий е изпратил след слизането на Светия Дух върху тях да проповядват Истината сред народите. По-сетне Вселенските Събори и светите Отци на Църквата само установявали кое се съгласува със Светото Писание и с учението на светите Апостоли и кое се отклонява от тях.“
А как можем да мерим и теглим с плътските си немощни човешки мерки и теглилки боговдъхновените дела и божествените слова на Светите Отци! Свт. Игнатий (Брянчанинов) казва: „Няма Православие в човешките учения и мъдрувания: в тях цари лъжлив (плътски) разум, който е плод на падението ни. Православието е учение на Светия Дух, което Бог е дал на човеците за тяхно спасение. Няма ли Православие — няма спасение.“
Ето, днес пак пристъпваме към светите Христови Тайни, с които Господ неописуемо ни е облагодетелствал, предадени ни от светата Православна Църква в най-чист вид, от които са лишени и се самолишават разни големи и малки уж „автентични“, а всъщност еретични „християнски“ конфесии и деноминации. Защо ни е завещал нашият Господ и Спасител Иисус Христос Причастието с Пречистите Му Тяло и Кръв? Поради неизтощимото Си състрадание и любов към нас, неразумните горделивци, към нас падналите, нас грешните, окаяните, обезсилените, немощни и все повече изнемогващи. Свт. Йоан Златоуст така описва благата, към които ставаме причастни чрез смиреното общение с Православната Църква чрез светата Евхаристия: онези, които подобаващо се причастяват със свещените Тяло и Кръв Христови, придобиват по-здрави кости и стави, общо и специфично изцеление, сила, телесно и душевно здраве, прощават им се греховете, умъртвяват се страстите им, очистват се от скверноти душите им, стават труднодостъпни за зли намерения и влияния от страна на зли духове и техни човешки слуги, умножават се добродетелите им, поправя се животът им, изпълват се с истинска мъдрост и упование, с твърда и истинска (Православна) вяра. Така причастниците се сдобиват с дръзновение пред Самия Бог и се приобщават към небесните блаженства още тук, на земята.
„С очистена чрез тайнството покаяние съвест и с искрено желание да поправим живота си, нека по-често пристъпваме и вкусваме от Небесната трапеза, която ни се предлага в тайнството на Тялото и Кръвта Христови.“ Това чрез златната уста на великия Константинополски Христов светител, чиято памет честваме и на всяка Божествена Златоустова Литургия, ни е завещало светото Православие. „Чрез достойно приемане на този висок дар ще приемем всички дарове, с които това велико Тайнство ни дарява.“ Като вкусваме достойно тази най-свята трапеза тук, на земята, „да се сподобим да влезем в истинско общение с Христа и на Небето, където вечно да сме с Него, нашия Творец и Изкупител.“
Богу нашему слава! Амин.