НЕДЕЛЯ І НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ — ПРАВОСЛАВНА

ТЪРЖЕСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО

 

По: Свт. Димитрий Ростовский. Жития Святых Февраль; Свт. Йоан Златоуст. „За Св. Причастие.” — Сб. Духовно огледало; Свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день...; пак той. О Покаянии...; Свт. Игнатий (Брянчанинов). Аскетическая проповедь; Свт. Йоан (Максимович). Слова; Архиеп. Иннокентий. Поучения на св. 40-ницу; о. Йоанн (Крестьянкин). Проповеди; Синаксар; Уч. добродет. жизни; День за днем; Сим победиши

На последния Седми Велик Вселенски събор преди дванадесет столетия светите отци и църковни учители от целия християнски свят, стъпили върху свещеното наследство на предходните Вселенски събори, след дълги и дълбоки размисли и обсъждане постановяват съборно и за вечни времена каква трябва да е правата вяра и правото богопрославяне на Църквата, чийто основател и Велик архиерей е Самият Син Божий Иисус Христос. Деянията, решенията на VII Вселенски Събор, носят за вечни времена несломим свещен печат, който гласи: „Тази вяра е Апостолската, тази вяра е на светите Отци, тази вяра е Православната, тази вяра утвърди Вселената.“

С тези думи от Деянията на Светия и Велик VІІ Вселенски Събор (ІХ в.) и с Вечная память по всички пострадали, убивани, прокуждани, оклеветявани, огорчавани радетели на светото Православие, Църквата днес чества победата на православното божествено учение над иконоборческата, а и над всяка друга ерес, лукаво маскирана като християнство. Празникът е установен в ІХ в. по време на царуването на византийския император Михаил ІІІ и благочестивата му майка Теодора, чиято памет съвсем наскоро почетохме. Възстановеното почитане на светите икони е особено важно, защото то символизира възстановяване на цялото Православие. Борбата срещу иконите е и борба срещу Православието, тя е бунт срещу истинското християнство, срещу Самия Христос, срещу Самия Син Божий, а значи срещу Самия Бог! Иконата, по думите на свт. Йоан (Максимович), Митроп. Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец, ни напомня за Богочовека Христос, за Пречистата Му Майка, за пресветлите Ангели Господни, за последвалите Христа подвижници. Чрез иконите прославяме не дъските, боите, нито дори художниците-човеци, а Самия Господ. „Като почитаме иконата, почитаме самата Слава Господня. А който се радва на Славата Божия и на всичко, що ни напомня за тази Слава в тукашния живот ще изпитва неописуема радост и в бъдещия.“

Кратко и ясно! Както е кратко и ясно казаното на днешния ден и от друго ярко светило на небосклона на Вселенското Православие, свт. Игнатий (Брянчанинов): това, на което ни учи Светият Дух, е драгоценно съкровище. На него ни учат Светото Писание и Светото Предание на Православната Църква. В него е залогът на нашето спасение. С нищо не е сравнимо и с нищо незаменимо е предлаганото ни вечно блаженство. За да съхрани този залог, Светата Църква днес открито отхвърля онези учения, които са породени и произведени от сатаната - те са израз на вражда срещу Бога, те клеветят срещу нашето спасение, те искат да ни лишат от него. Църквата изобличава тези учения като хищни вълци, като смъртоносни змии, като крадци и убийци. За да ни предпази от тях и за да върне към спасението онези, които те са успели гибелно да прелъстят, Тя предава на анатема и самите учения, и онези, които упорстват в тях.“

Днес някои сами се плашат или пък лукаво сплашват хората, че уж думата анатема била средновековно плашило, че тя не отговаряла на модерните либерално-демократични нагласи на модерния свят и други подобни. Но ето как би отговорил на такива лукави радетели на мнимата свобода, която всъщност означава робство на греха и баща му дявола, свт. Игнатий: „Думата анатема означава отлъчване, отхвърляне. Когато Църквата предава някакво учение на анатема, това означава, че дадено учение съдържа хула срещу Светия Дух и заради спасението ни то трябва бъде отхвърлено и отстранено, както отстраняват отрова от храната. Ако предават на анатема някой човек, това означава, че този човек е станал непоправим привърженик на богохулното учение, с което лишава от спасение и себе си, и онези от ближните си, които възприемат неговия начин на мислене. Ако човек възнамерява да изостави богохулното учение и да приеме учението, което изповядва Православната Църква, той е длъжен — по собствените Й правила — да предаде на анатема лъжеучението, което дотогава е поддържал и което го е погубвало чрез отпадането му от Бога, чрез изпадането му във вражда срещу Бога, в хула срещу Светия Дух, в общение със сатаната.

Анатемата има значение на духовно църковно целебно лекарство срещу недъзите на човешкия дух — недъзи, които причиняват вечна смърт. Вечна смърт причиняват всички човешки учения, които се опитват да вкарат своето умуване (почерпено от лъжовния разум, от плътското мъдруване — това общо достояние на падналите духове и човеците) в учението за Бога, което Самият Бог ни е открил. Човешкото умуване, проникнало в учението на християнската вяра, се нарича ерес, а следването на ереста — зловерие (Лествица, Слово 1)“. Т. е. всяко отстъпление от свещения завет на Самия Бог, на светите Му Апостоли, на светите Му угодници и мъченици, дори и най-незначителното (например причастяване без изповед или изобщо бягство от покаяние и от Светите Тайни), отваря врати за всяка ерес. Всяко нововъведение, колкото и „разумно“, „своевременно“, „основателно“, „икономично“ да изглежда, ако не е осветено от съборния глас на светата Православна Църква, от светата Й божествена традиция, е бременно с отстъпление. Всякакви „рационални“, „научно обосновани“ доводи тук са просто неуместни, защото не става дума просто за знание, на което е присъщо да се развива. С нашите немощни човешки познания и умувания се наемаме да „модернизираме“, съдим, прекрояваме, изопачаваме, допълваме, с една дума — да извращаваме — завещаното от светите Отци, изстрадали с подвизи и кръв своето и вселенското Православие!

Свт. Йоан (Максимович) казва: „Православието ни дава не някакво отвлечено знание; то ни дава духовни сили да водим правилен начин на живот, защото чрез Църквата ни се подават даровете на Светия Дух, които ни укрепват в доброто. Всяко отстъпление от Православието уврежда ясното ни духовно зрение, отслабва духовните ни сили. Затова онези, които не само сами отстъпват от Православието, но и други увличат, Църквата отсича от себе си; така изрязват заразената от ракови клетки или от някаква друга опасна болест тъкан, за да предпазят цялото тяло. На гръцки език това отсичане се нарича Анатема, което означава „отделяне и отпращане нагоре.“ Т.е. анатема ще рече предаване (на нещо или някой) на съд Божий. Здравите прекратяват общение с болните, но не ги проклинат, както често се смята, не ги осъждат, защото само Божият съд е висшият. Нека Бог ги съди, а ние просто да нямаме с тези „инфекциозно заболели“ никакво молитвено и евхаристийно общение, та да не прихванем и ние опасната зараза. В същото време, продължава свт. Йоан, възнасяме молитви за заблудените и погиващите — дано Господ обърне всички заблудили се към Истината и да я следват неотклонно!“

Затова са нелепи всякакви модерни обвинения срещу ревнителите на Православната вяра в цялата й първозданна божествена чистота, в „лош фундаментализъм“. Свт. Йоан (Максимович) в едно свое слово подчертава: „Православието е чисто християнство, без привнесени човешки измислици. Фундаментът Му е Светото Писание и Светото Предание, идещо от светите Апостоли, които Самият Син Божий е изпратил след слизането на Светия Дух върху тях да проповядват Истината сред народите. По-сетне Вселенските Събори и светите Отци на Църквата само установявали кое се съгласува със Светото Писание и с учението на светите Апостоли и кое се отклонява от тях.“

А как можем да мерим и теглим с плътските си немощни човешки мерки и теглилки боговдъхновените дела и божествените слова на Светите Отци! Свт. Игнатий (Брянчанинов) казва: „Няма Православие в човешките учения и мъдрувания: в тях цари лъжлив (плътски) разум, който е плод на падението ни. Православието е учение на Светия Дух, което Бог е дал на човеците за тяхно спасение. Няма ли Православие — няма спасение.“

Ето, днес пак пристъпваме към светите Христови Тайни, с които Господ неописуемо ни е облагодетелствал, предадени ни от светата Православна Църква в най-чист вид, от които са лишени и се самолишават разни големи и малки уж „автентични“, а всъщност еретични „християнски“ конфесии и деноминации. Защо ни е завещал нашият Господ и Спасител Иисус Христос Причастието с Пречистите Му Тяло и Кръв? Поради неизтощимото Си състрадание и любов към нас, неразумните горделивци, към нас падналите, нас грешните, окаяните, обезсилените, немощни и все повече изнемогващи. Свт. Йоан Златоуст така описва благата, към които ставаме причастни чрез смиреното общение с Православната Църква чрез светата Евхаристия: онези, които подобаващо се причастяват със свещените Тяло и Кръв Христови, придобиват по-здрави кости и стави, общо и специфично изцеление, сила, телесно и душевно здраве, прощават им се греховете, умъртвяват се страстите им, очистват се от скверноти душите им, стават труднодостъпни за зли намерения и влияния от страна на зли духове и техни човешки слуги, умножават се добродетелите им, поправя се животът им, изпълват се с истинска мъдрост и упование, с твърда и истинска (Православна) вяра. Така причастниците се сдобиват с дръзновение пред Самия Бог и се приобщават към небесните блаженства още тук, на земята.

„С очистена чрез тайнството покаяние съвест и с искрено желание да поправим живота си, нека по-често пристъпваме и вкусваме от Небесната трапеза, която ни се предлага в тайнството на Тялото и Кръвта Христови.“ Това чрез златната уста на великия Константинополски Христов светител, чиято памет честваме и на всяка Божествена Златоустова Литургия, ни е завещало светото Православие. „Чрез достойно приемане на този висок дар ще приемем всички дарове, с които това велико Тайнство ни дарява.“ Като вкусваме достойно тази най-свята трапеза тук, на земята, „да се сподобим да влезем в истинско общение с Христа и на Небето, където вечно да сме с Него, нашия Творец и Изкупител.“

Богу нашему слава! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза