15/28 август 2018 г.

УСПЕНИЕ

НА ПРЕСВЕТАТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА

И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ

По: Свт. Димитрий Ростовский.­­ Жития Святых — м. Август; пак той. Слово в день Успения Пресв. Богородицы; Свт. Теофан Затворник. Слово на Успение Пресвятыя Владычицы нашея Богородицы; Свт. Иоанн (Максимович). Слова; Григорий, Затворник Задонский. Творения; свт. Игнатий Брянчанинов. Собр. писем; пак той. Слово о смерти; о. Г. Дебольский. Дни Богослужения … Т.1; свящ. Вадим Марков. Успение Божие Матери: настоящая цена всего <http://foma.ru/uspenie-bozhiey-materi-nastoyashhaya-tsena-vsego.html> ; Успение Пресвятой Богородицы <http://www.portal-slovo.ru/theology/43272.php?sphrase_id=98123 >

     След неописуемото по величие и милосърдие дело по спасението на падналото в грехове човечество и след възнесението на Господа и Спасителя наш Иисус Христос при Небесния Му Отец, Пречистата и Преблагословената Майка Божия Приснодева Мария дълго време поживяла сред първите християни, преизпълвана с висша радост при вида на вселенското победно шествие на Благата Вест, завещана от Нейния Син. В тези ранни и изпълнени с труд и гонения дни на съзиждане на Църквата Христова за Пречистата Дева с пълна очевидност се сбъдвали всичките завети Господни, включително и този, че всички родове ще Я ублажават (Лк. 1:18). Пресвета Богородица доближила предела на земното си битие в сравнително вече напреднала възраст. Като пребивавала в Сионския дом на Своя наречен син, св. ап. и ев. Йоан Богослов, Пресветата Дева често посещавала градината на Елеонската планина, откъдето Синът Божий се възнесъл на Небето. И там — усамотена, обхваната от любов по Бога, по-пламенна и от любовта на серафимите, Тя безспир възнасяла към Него сърдечни молитви за по-скорошна земна кончина. Защото за всичко земно Тя била вече умряла, сякаш изобщо не е живяла за земното, по думите на блажения Задонски Затворник от ХIX в. Георгий. Затова и Господ Я дарил с истински живот след земната Й кончина — истински живот и на пресветлата Й душа, и на пречистото Й тяло.

     Пресвета Дева Мария усърдно посещавала всички места, свързани със земния живот на Божествения Й Син и така станала основоположничка на благочестивия християнски обичай — поклонението на светите места. При едно такова посещение на Елеонската планина по време на молитва Тя получила радостното благовестие за скорошното Й преселване в Божествените Райски селения. Пред Нея се явил Архангел Гавриил и пак Й благовестил радост, а именно че след три дни Нейният Син, Иисус Христос, Синът Божий ще я вземе при Себе Си.

     Обстоятелствата на това чудесно преселение са добре запазени в православната традиция още от апостолските времена. От най-древните сказания за това събитие, събрани от църковния историк от ХV в. Никифор Калист узнаваме, че то било съпроводено с множество преславни чудеса. Светите Апостоли били пренесени на облаци от всички краища на света, за да присъстват на опелото и погребението Й, а в самия ден на кончината в необикновена светлина се явил Господ с Ангелите, за да посрещне пречистата душа на най-прославената Девица. По време на самото погребение над пречистото Й тяло се извисил и го покрил светъл облачен стълб, който укривал процесията от иудейски злосторници — подобно на стълба, който в древни времена скривал богоизбрания тогава израилски народ при прехода му през пустинята. А на един от иудейските първосвещеници, насъскан да оскверни пречестното Й погребение, Ангел Господен отсякъл дръзките китки, които едва след сърдечното му покаяние отново се сраснали и осакатените му ръце напълно оздравели.

     По завещанието на Самата Приснодева пресветото Й тяло било положено в Гетсимания, на хълма Елеон край Йерусалим - там, където били погребани праведните Й родители и блаженият Й обручник Йосиф. На третия ден отсъствалият от погребението св. aп. Тома пожелал да Я зърне за сетен път. Ала когато открили гробницата, пречистото Й тяло не било там — Господ изпълнил обещаното и Я преселил при Себе Си в небесните Си обители. Синът Божий възнесъл Пресветата Богородица Мария с тялото Й на небето и така се изпълнило предсказаното от богопросветления цар и пророк Давид: „Възкръсни, Господи, на мястото на Твоя покой — Ти и ковчегът на Твоето могъщество” (Пс. 131:8).

     Кончината на Божията Майка наричаме успение (заспиване, сън), защото както се казва в Четьи-Минеи, „тя сякаш само за кратко била заспала в смъртта си, но и бързо се пробудила от смъртта — като от сън, и като отърсила от очите си гробното мъртвило, сякаш то било само една лека дрямка, Тя съзряла безсмъртния живот и слава в сиянието на Божествения Лик.” Гробът на Пресвета Богородица и днес е едно от най-благодатните места за поклонение на благочестивите християни. Ала даже и друговерци отдават на това свещено място почит и възнасят към Пресветата Дева молби за милост и помощ. И Тя, многострадалната, но и всесъстрадателна Майка, откликва на всеки вярващ и истински нуждаещ се.

     Празнуването на Успението на Пресвета Богородица било установено още в най-древните времена на християнството. Светата Православна Църква причислява този свещен празник към дванадесетте Велики вселенски църковни празници. Бл. Йероним Стридонски (IVв.) нарича този празник най-велик от всички, посветени на Божиите светии, защото в тоя ден самият Спасител на всички в цялата Си слава радостно посрещнал Майка Си и Я поселил при Себе си. След V Вселенски Събор победилият персите именно в деня на Успение Богородично император Маврикий (582-603) определя този празник да бъде един от най-тържествените за Православната Църква, който понякога дори е наричан Богородичен Великден. Предшестван от пост (наречен затова Богородичен), самият празник се чества в продължение на осем дни.

     При все това може да възникне и един наглед закономерен въпрос: как можем тъй тържествено, светло и радостно да честваме … една смърт? Още повече — смъртта на някого, когото тъй обичаме и почитаме.

     Наистина, атеистът може цял живот да вижда в смъртта само едно пълно разложение, пълна противоположност на живота. Ала християнинът дори когато се подготвя за смърт, всъщност се подготвя за живот. Свт. Фотий, патр. Константинополски (IX в.) мъдро отбелязва: „Бог не сътворява смъртта, но създава човека като венчан в безсмъртие.“ Разбира се, повечето християни съвсем не считат смъртта за нещо естествено, нито го чувстват като благо. Има и изключения — великите светии с радост очаквали преселването си в истинския живот, към който смъртта на плътта е само един праг за прекрачване. За тях смъртта е преход от неистински (непълноценен, преходен) живот към живот истински, вечен. Особено това важи за смъртта на хора, посветили целия си земен живот, цялата си душа, сърце и ум на своя Създател. Свт. Игнатий (Брянчанинов) често споделя в писмата си колко го радва мисълта за предстоящата му раздяла със земния си живот — в очакване на среща с горещо възлюбения Господ. А в една от великите си творби, Слово за смъртта, той уточнява: „Християните, само православните, при това живели земния си живот благочестиво и очистили се от греховете си чрез искрено покаяние пред духовния си отец, <…> наследяват заедно с Ангелите вечно блаженство. Напротив, нечестивците, сиреч такива, които не вярват в Христа, също и злочестивите, тоест еретиците, пък и онези от православните, които прекарват живота си в грехове и не се покайват, наследяват вечни мъки заедно с падналите ангели.“ Във всеки случай обаче, смъртта, според думите му, е едно велико тайнство: „смъртта е раждане, преход от земния временен живот — във вечността“.

     Като цяло обаче Творецът не е желаел за хората смърт. Затова Той, Който притежава удивителна възможност да обръща дори хорското зло в благо, превръща разрушителното човешко нещастие, смъртта, в път към придобиване на вечното радостно пребъдване на човека със своя Творец. Очевидно затова светата Църква чрез днешното Евангелие ни напомня за онова, което едничко ни е потребно, за „добрата част“, която единствено трябва да избираме още приживе на земята. Именно наличието на смъртта ни приканва към най-правилния избор, към спасението чрез покаяние, добродетелен живот и всеобхватна любов „во Христе“ (в името на Христос).

     Затова смъртта на Божията Майка, Която в изпълнението на Своето призвание надминала по Святост дори херувимите и серафимите, се превръща в неизразима с думи радост, в светло и утешително събитие за всички християни. <…> Това събитие еднакво дарява на всеки православен християнин надежда за пробуждане от обременяващия земен сън към вечното бдение, за възсъединение със своя Творец. И така, смъртният сън, успението всъщност е пробуждане към живот, в който Всеправедният Съдия въздава всекиму според земните дела. Църквата учи, че след възкресението праведните ще влезнат в Небесното Царство, където вечно ще пребъдват с Бога, с Неговите угодници и Ангели; праведниците ще станат причастни на цялата слава и любов Божия. Грешниците пък ще се събудят във вечния мрак на ада, където по евангелското слово е вечна скръб, скърцане със зъби, където червеят гризе безспирно.

     Нищо странно, нищо нелепо няма в това да кажем, че Успението на Пресвета Богородица е празник на нейната земна смърт, с която всъщност Тя преминава в най-истинския, най-пълен живот. Затова и цялото православно богослужение, посветено на това събитие, което по обичайните земни представи би следвало да бъде скръбно и мрачно, всъщност е преизпълнено с радост и светлина - в него трудно ще открием призив да скърбим. Така са го чувствали и празнували най-ранните християни. Св. Игнатий Богоносец например още приживе на Божията Майка пише в писмото си от Антиохия до св. ап. Иоан Богослов, че мнозина антиохийски жени желаят да посетят Пречистата Дева… „Разказват, пише той, че и в беди и гонения Тя е винаги весела; в нужди и нищета не се натъжава; на тези пък, които й нанасят оскърбления, тя не само че не се гневи, но и им отвръща с добро; в благополучието Тя е кротка; към бедните милостива и им помага с каквото и както може…“ Неслучайно сравняват личността на Пресвета Богородица с брилянт, а в песнопенията си светата Христова Църква Я възпява като по-славна и от висшите ангели, а молитвата Й се поставя над всяка човешка молитва.

     Та и как би могло да бъде другояче? „Дивната Майка на Дивния Бог е дивна от начало до край: дивна е в зачатието Си, дивна е в житието Си, дивна е и в кончината Си; цялата Тя е едно предивно чудо.” Така казва в празничното си слово на този ден свт. Дмитрий Ростовский. С кончината Си Тя не слиза в земен гроб, а възлиза от гроба на Небето. Затова днес пеем: гробът става стълба към Небето — подобно на стълбата, която в древни времена Бог явил на Патриарха Иаков. Тук дори гробът е чудо, а и самият мъртвец е чудо, защото остава жив и подир смъртта си: в рождеството Си Дева и след смъртта Си Дева. В празничния тропар се казва: В рождеството Си съхранила девството Си, и в успението Си не си оставила света, Богородице, а Си се преселила при Живота — Ти, Майката на Живота … След като влязла в този живот през вратата на земното си рождество, казва свт. Теофан Затворник, през вратата на Своето успение преславната Божия Майка стъпва в истинския Си живот.

     Затова, призовава свт. Дмитрий Ростовский, нека и ние застанем, подобно на светите Апостоли с непоколебим ум и пламтящо сърце пред дивния безсмъртен гроб на Божията Майка като пред стълба, по която ни предстои да се изкачим на Небето. Ако пък внимателно се взрем, продължава той, с вътрешното си зрение в стъпалата на тази стълба, то ще видим как Тя я се е изкачила по стъпалата чрез вярното Си служение на Пресвета Троица: с девствената Си чистота е служила на Светия Дух, със смирението Си на Бог Син, а с любовта Си — на Бог Отец. Чрез девството Си Тя станала жив одушевен храм на Духа Свети, Негов Божествен дом, където няма място за никаква нечистота; чрез неизразимото Си смирение Тя се удостоила да се посели там, откъдето е изхвърлена всяка гордост; чрез любовта Си, тази най-висша добродетел, Тя се удостоила да стане Дъщеря на Небесния Отец. Защото самата Й любов е била божествена — не като нашите човешки любови, непълни, несъвършени, пристрастни, половинчати, нащърбени, егоистични. Не, не такава е Нейната любов, защото Онзи, Когото Тя възлюбва, е за Нея и Предвечен Отец, и Единороден Син, и Нетленен Жених. Затова светата Църква нарича Пресвета Дева Мария и Невеста на Светия Дух, и Майка на Сина Бог и Дъщеря на Бог Отец.

     В тази безпределна и гореща Богородична любов има място за всички Божии чеда, колкото и несъвършени и немощни да са те. Както ни обича всички Всеблагият Творец, така и Пресвета Богородица е възлюбила човешкия род, заради чието спасение се принесъл в саможертва Божественият Бог Син и който сияйно просвещава и освещава Божественият Дух Свети. Затова и в кондака, посветен на Пресветлото Й Успение пеем съборно с цялата света Православна Църква: в молитвах неусыпающую Богородицу ... Затова, макар след славното Й успение узнаваме за Нея единствено от небесните духове и от праведните души на Божиите подвижници, на които Тя благоволява да се яви, не бива никога да изоставяме и ние молитвите си към вечно живата Богородица Мария. Свт. Серафим, архиеп. Богучарски, Софийски чудотворец, отечески ни назидава: „Нека винаги пребъдем с Богородица, нека не секва молитвата ни към Нея и тя (молитвата) да бъде винаги най-първото движение на нашия ум и сърце — във всички беди и напасти, с които ни връхлитат бесове или които сами си сторваме, или други злосторници ни причиняват“. Светите Отци и Учители на Православната Църква винаги са казвали, че бесовете треперят още като чуят името на Божията Майка, защото роденият от Нея Спасител разрушил трона на техния горд и злодишащ родоначалник и властител на злото. „Образът на Божията Майка е непоносим за бесовете. Дяволът ненавижда самото Й име. За нас пък това значи, че самото Й име е спасително. Колкото по-често прибягваме към молитвения Й покров и застъпничество, толкова повече ще виждаме действието му в живота си … “

     Така, по думите на свт. Йоан (Максимович), Архиепископ Шанхайски и Санфранциски Чудотворец, „краят на земния живот на Пресвета Богородица става начало на величието Й … Любвеобилна и милосърдна, Тя проявява любовта Си към Своя Син и Бог чрез любов към човешкия род, предстои заради него пред Милостивия, и като обикаля земята, помага на хората. И понеже Сама е изпитала тежестта на земния живот, Застъпницата на християнския род вижда всяка сълза, чува всяко стенание и молба, обърнати към Нея. Особено са Й близки тези, които се трудят в борба със страстите и ревнуват по Богоугоден живот; ала също и в житейските грижи Тя е незаменима помощница.”

     Когато светата Православна Църква пее за непременното ни упование на Божията Майка, тя ни подсеща, че Пресвета Дева винаги изпълнява молбите и на най-големите и паднали грешници, стига те непреклонно да вярват в помощта Й и да се каят от дълбини. Така Тя превърнала в изпълнен с благодат съсъд някогашната блудница, а сетне велика праведница преп. Мария Египетска; един свиреп атаман заедно с всичките му подчинени разбойници обърнала в най-смирени и благочестиви иноци; та даже богоотстъпника Теофил след съкрушеното му покаяние Тя направила ублажаван Божий угодник.

     Затова ако ние, застанали пред свещения Богородичен гроб, тази стълба към Небето, се обръщаме към Нея с непрестанна хвалебна песен „Богородице дево, радуйся!“ или просто с „Пресвятая Богородице, спаси нас!“, Тя ще ни избавя от всякакви напасти, ще ни преведе през пропастта на злощастното ни разединение от Христа, ще спаси душите ни от вечните адски мъки на един живот (а по-вярно — смърт) без Истинския Бог. Затова, приключва чудното си слово на днешния ден свт. Серафим, архиеп. Богучарски, : „Заради постоянното ни обръщане към Божията Майка Тя ще изпълни спрямо нас думите на днешния празничен тропар: и с Твоите молитви избавяш от смърт душите ни“. А докато Тя се моли за нас на небето, казва свт. Дмитрий Ростовский, ние, като прославяме Единия в Троицата Бог Отец, Син и Свети Дух, прославяме след Него и Пречистата Майка Божия - Тази, Която от векове прославят и ублажават всички родове, и на която ние трябва неуморно най-усърдно да се кланяме.

Богу нашему слава
всегда, нине и присно и во веки веков!
Амин.