14 / 27 май 2018 г.

Неделя 8-ма след Пасха

ПЕТДЕСЕТНИЦА. СВЕТА ТРОИЦА

Мчк. Исидор
Мчк Райко-Иоан Шуменски (Ϯ 1802)

По: Свв. Отцы о Святом Духе <http://www.pravoslavie.ru/> ; свт. Иоанн Златоуст. Толкование на кн. Деяний свв. Апостолов (Беседа 4) <http://azbyka.ru/> и Слово на св. Пятидесятницу <http://ekzeget.ru> ; свт. Афанасий Великий. Праздничные (Пасхальные) послания (5., 10., 19) <http://www.orthlib.ru/> ; свт. Григорий Богослов. Слова <http://www.pravoslavie.ru/>; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года; История праздника <http://www.pravoslavie.ru/>; К. П. Победоносцев. „Троицын день“. – Праздники Господни <http://dugward.ru/library/pobedonoscev/>; История богослужения <http://troitsa.paskha.ru/>; „День Святой Троицы. Пятидесятница“.Св. Троица <http://www.pravmir.ru/>; День рождения Церкви. <http://azbyka.ru/> ; Святая Пятидесятница < http://days.pravoslavie.ru/>

     На петдесетия ден след Възкресението Господне християнската Църква си спомня и прославя съшествието на Свети Дух върху апостолите във вид на огнени езици. Това свещено чудо се описва от св. апостол и евангелист Лука в Деяния на светите апостоли (Деян. 2:1–4). Съшествието на Свети Дух върху апостолите е сключване на нов, този път вечен Завет на Бога с човека. Преди две хилядолетия, в деня на старозаветната Петдесетница, по неизразима Божия благодат светът бе посветен в пълнотата на свещената Божествена тайна, в тайната на Триединния Бог. Затова днешният празник се нарича и Ден на СветатаТроица. Църквата го причислява към Дванадесетте велики празници, а понеже е пряко свързан с Христовото Възкресение, той също като Пасха има подвижен характер.

     Старозаветният човек също признавал Единия Бог за Основател на Църквата — Ветхозаветната. Новият Завет ознаменува началото на по самата си същност нова ера — ерата Христова. Въплътилият се на земята Син Божий създава Църквата на Новия Завет. В деня на Петдесетницата Светият Дух се явява в света по видим начин (като шум на вятър и „като че“ огнени езици над главите на апостолите) и осезаем за човешката душа — с дарове на спасителната благодат. Когато Свети Дух се спуска върху общността на Христовите ученици, и полага началото на Христовата Църква, самата Тя става като едно одушевено тяло. От този момент насетне това одушевено тяло на Христовата Църква започва да расте чрез усвояване и присъединяване на други души. Така Светият Дух слага начало на нейното историческо време; чрез Църквата Той и досега действа и ще продължи да действа — до края на времената („до скончания века“). Затова днешният ден се счита и за рожден ден на Християнската Църква.

     Скончателното православно богословско учение за взаимоотношението между трите Ипостаси на Светата Троица обаче се оформя едва след няколко столетия - през IV век. В своята богомъдра и божествено-догматична неотменимост това учение сякаш се отпечатва върху новите скрижали — Никео-Цариградския Символ на вярата. И още по-късно, очевидно не по-рано от XII век, започва и посвещаването на храмове на свещеното име на Светата Троица.

      Празнуването на Петдесетницата е установено още от самите апостоли. След съшествието на Светия Дух те всяка година празнуват това събитие и нареждат то да бъде почитано от всички християни (1 Кор. 16:8; Деян. 20:16). В Кн. 5 гл. 20 на апостолските постановления се съдържа пряко нареждане да се празнува светата Петдесетница. Оттогава и насетне светата Църква винаги празнува празниците Петдесетница и Свети Дух особено тържествено, съпровождайки ги с покръстване на оглашените и със специални умилителни боговдъхновени коленопреклонни молитви, съставени в IV в. от свт. Василий Велики. В VIII в. преподобните отци Йоан Дамаскин и Козма Маюмски съставят в чест на празника песнопения, които и до днес молитвено пее светата Църква.

         Двойното наименование на празника (Света Петдесетница и Света Троица) сочи една дълбока мистична връзка между него и Ветхозаветната Свещена история. В Древния Израил петдесетият ден след еврейския празник Песах първоначално е бил свързан с първото събиране на реколтата, деня на специално отдаване благодарност на Бога, Комуто древните иудеи поднасяли първите събрани плодове. По-сетне в кръга на празнуването се включва и сключването на древния (Ветхи) Завет на Синайската планина между Бога и еврейския народ, чийто предстоятел е Моисей. Основанието за това разширяване на обхвата на празнуването се корени във факта, че времето между свещеното Синайско събитие и освобождението на еврейския народ от египетския плен, описан в Библейската книга Изход е било също около петдесетина дни. А именно свързаните с Изхода събития залягат в основанията на еврейската Пасха.

      Такива са, общо взето, причините древноеврейската Пасха да се почита като рожден ден на Ветхозаветната Църква. Как обаче се ражда основаната и оглавена от Самия Син Божий Църква на Новия завет? Какво по-конкретно става в Йерусалим на 50-ия ден след Христовото Възкресение?

      Св. апостол и евангелист Лука описва в Деяния на светите апостоли (Деян. 2:1–4) как след завръщането им от Елеонската планина след скръбно-радостното прощаване със своя Учител, възнесъл се с Божественото Си тяло на небето, учениците усърдно спазват Неговата наредба. Те не напускат Сионската горница, където очакват обещаното от Учителя - както казва светият Евангелист, „всички в единомислие бяха заедно“. И ето, когато идва денят на Петдесетницата, помещението се изпълва с шум сякаш от силен вятър и появилият се разделен на отделни огнени езици Божествен пламък — сетивното присъствие на Светия Дух — засиява над главите на всеки от учениците. Така Светият Дух ги преизпълва и то става явно, защото те всички изведнъж проговорват на различни, непознати дотогава езици — „според както Духът им даваше да изговарят“.

     В тези дни Йерусалим е изпълнен с множество народ, стекъл се за да почете и отпразнува ветхозаветната Петдесетница. От дългото изброяване на тези племена и народи, което прави (и не току-тъй!) св. Лука се вижда, че става дума за огромно множество поклонници, надошли от всички краища на Римската империя. Те всички също чуват шума, който възприемат като предвестие за наближаваща буря и потърсват прибежище в околните сгради. Не е трудно да си представи човек какво е тяхното недоумение и изумление при вида на група обикновени галилейци, проповядващи боговдъхновено и то на разбираем за всеки говор. Сред тях се откроява Христовият ученик Симон, наречен от Учителя Петър (камък), върху който ще се гради Новата Църква. Преизпълнен с Дух Светий, апостол Петър съобщава велегласно пред целия насъбрал се народ самия смисъл на новата — вече Новозаветна —Петдесетница. Това е ден, в който настава време вече да се изпълнят древните пророчества и обещания за Месията-Спасител, ала съвсем не в онзи смисъл, в който иудеите са виждали сбъдването им.

     Ветхозаветната Църква бе наричана „Църква на очакването“ — очакване на Месията, избавител и цар-покорител, който ще положи света в нозете на еврейския народ. Да, очакването вече се е сбъднало, Месианското Царство вече е основано, а истинският Месия се оказва разпнатият с „ръцете на беззаконниците“ дърводелец от Назарет, а всъщност Богочовекът Иисус Христос. Синът на Живия Бог, „разпнат от ръцете на беззакониците“ — Той е истинският Спасител — и то не само на иудеите, а и на всички народи, на всички човеци, на цялото човечество. А и самото Му спасение е от особено естество - нито е военно, нито е политическо, нито е икономическо, нито е социално, нито е национално. Не, чрез кръстната Си смърт, с цената на пролятата Си Божествена кръв Иисус от Назарет, Божият помазаник, Синът Божий освобождава човечеството от робството на греха. Дареното от Него спасение е от пределно висше естество. Ала именно Него, своя истински Месия-Спасител, коварно манипулираните и заслепени от безумно озлобление иудеи разпъват и убиват! С това те по същество сами разкъсват изначалния си завет с Бога. С това иде същинският край на „Църквата на очакването“. Настъпва ерата на сбъдването. Родената в този ден Църква на Новия Завет изпълва човешката история с нов, истински смисъл. Такъв е дълбинният смисъл на посланието, за пръв път открито чрез първото Петрово слово пред народа. И това слово е тъй силно, че, както знаем, още в същия ден току-що родената Църква Христова се попълва с три хиляди повярвали и новопокръстени членове.

     Низходилият на този ден в света Дух Божий просвещава всеки разум, та всеки придобива възможност да стане гражданин не на някакво земно царство/империя, колкото и тя да е обширна и могъща. Не, всеки повярвал и приобщил се (и то не формално, а с цялата си гореща вяра, надежда и любов, тоест по същество) към Новозаветната Църква на Христа, става жител на всеблаженото и всеблагодатно Царство Небесно дори още приживе тук, на земята. За това не са нужни дълги процедури и такси, нужно е малко нещо, но то е тъй съществено условие sine qua (без което не може), а именно — покаяние, свето Кръщение „в името на Иисуса Христа за прошка на греховете“. С това всеки получава възможността, по думите на св. Петър, „да приеме дара на Светия Дух“ (Деян. 2:38). Такова е накратко вътрешно-смисловото съдържание на първата открита апостолска проповед в деня на светата Петдесетница.

     Свети Дух оказва чудодейно благодатно въздействие върху Христовите ученици. От просто верни следовници и ученици сега те се превръщат в истински апостоли (от др.-гр. ἀποστέλλω, което ще рече „изпращам“, от там др.-гр. ἀπόστολος означава пратеник, посланик) и изповедници. Самите те също се променят под благодатното въздействие на Светия Дух. След паническото си бягство от Гетсиманската градина, след дори отчаяното отречение, след укриването „страха ради иудейска“, след утайката на недоумението относно обещанието на възнеслия се Учител, сега те стават сякаш други, нови човеци, открили в себе си необятна и неизразима любов към Бога и хората. Това е, според православното богословско обяснение, любовта Христова, с която Свети Дух е изпълнил душите им. Те забравят за страха, не ги плашат вече нито иудеите, нито езическите управници и императори - те откриват в себе си сила и дръзновение да пожертват всичко, включително и самия си живот, за прославата на Бога и спасението на хората, за растежа на Новозаветната Църква Христова, извън която няма спасение. Затова днес пеем с боговдъхновения химнописец, написал тропара на празника: „Благословен си, Христе Боже наш, показал рибарите като премъдри, като си им изпратил Светия Дух и чрез тях си уловил вселената. Човеколюбче, слава на Теб!“ Ето, тези просветлени и умъдрени чрез Светия Дух някогашни прости и незначителни на пръв поглед рибари сега открито и смело, на висок глас и без колебания се обръщат към цялата вселена. Това символизира и установеният в православната иконопис образ на днешната икона, където светите апостоли се седнали в полукръг, чиито отворени краища са обърнати към съзерцаващия я, сякаш приканвайки го да се присъедини към тържеството на родената в деня на светата Петдесетница Църква Иисус-Христова като висок и преобширен портал към Царството Небесно.

     Това истинно Месианско спасително Царство, чийто смисъл се прояснява в тези мигове и за самите ученици Христови, от този момент пребъдва в света в лицето на Църквата Христова. Самата дума Църква (на гр. еклесия) означава сбор, събор, съединение. Днес приключва отколешното трагично разделение на „езиците“ (народите) около Вавилонската кула, и обратно, възсъединяват се народите в единна, света, съборна Църква. Както възпява това събитие, св. Църква в днешния празничен кондак: „Когато Всевишният снизходи и смеси езиците, с това Той раздели народите [има се предвид Вавилонското смесване на езиците]. Когато пък Той раздаваше огнените езици [в деня на св. Петдесетница], Той призовава всички към единение. И ние единогласно прославяме Всесветия Дух“.

     Според светите отци, смисълът на това е следният: за разлика от Вавилонското разделение на езиците, а с това и на самите народи, разделилият се над апостолските глави на езици Божествен огън символизира, че са премахнати разделящите народите прегради. Истината се дарява на човеците. Не на иудей или на елин, или на скита, или на която и да било отделна „специална“ народност, племе, нация, а именно на човека като човек. Затова напълно основателно светите отци приемат деня на светата Петдесетница за рожден ден на Новозаветната Църква — свята, съборна, апостолска. Затова и на самата същина на Православието противоречи всякакъв (етно)филетизъм, тоест национално обособяване в резултат от поставяне на църковните интереси в услуга на национално-политическите — практика, впрочем, осъдена като ерес на Поместния Константинополски Събор в 1872 г.

     Празникът на светата Петдесетница, по думите на църковните песнопения, може да се нарече празник заключителен. Той е завършекът на всички велики празници — от Благовещение на Пресвета Богородица до Пасха и Възнесение на Господа Иисуса. Празникът Петдесетница ознаменува славен край на дългия, кръстния, трънливия път на спасението на света от Богочовека Христа. Това е ден на раждане на Църквата Христова, в чиято ограда се извършва спасението на хората чрез благодатта на Светия Дух.

     Православният писател от XIX век, близък на Ф. Достоевски, обер-прорукорът на Св. Синод Константин Победоносцев пише по повод на днешния празник: „Днес приключва кръгът от празници, в чието начало стои Неделята на митаря и фарисея. Тези празници са стъпала, по които душата се изкачва в молитвено съзерцание от едно тайна към друга. Съзерцахме тайната на въплъщението, тайната на страданието, тайната на възкресението ... И ето, възсиява и ни осиява самият венец на цялото това съзерцание, неговите алфа и омега, началото и краят — радостният празник на Светата Троица. … Това е най-голямата дълбина на нашата вяра!“ Затова Светата Църква в този ден възпява Бога и с такива слова: „Този, Който в древността е начертал закон за Моисея, в апостолските сърца изписва величието на Новия Завет и ясно изразява Закона на благодатта” (5 песен на Канона на Светия Дух).

     Един от първите отци на Църквата, християнският апологет от II в. блажени Йероним, еп. Лионски казва: „На петдесетия ден след Пасхата стават и двете законополагания — Синайското и Сионското. Тогава на Синайската планина се разтресла земята; сега се разтресъл домът на апостолите. Там, сред трясъка на бурята проблясвали светкавици; тук, в шумоленето на огнените пламъци се разнесло небесно дихание... ”

     Още от апостолски времена е възприето всички християни ежегодно да отбелязват този ден по най-тържествен начин и най-подобаващо да го осветяват. Свт. Григорий Богослов в словото си за днешния празник казва: „Празнуваме Петдесетница — идването на Духа, окончателното изпълнение на обещаното, сбъдването на надеждата, великото и достопочитано тайнство.” В словото си на този ден също и свт. Амвросий Медиолански призовава християните: „Да се възвеселим в този свят ден, както се възвесилихме на Пасха. На Пасха се кръстят огласените, а на Петдесетницата са покръстени апостолите…” А свт. Иоан Златоуст нарича този празник Митрополия на празниците, същинския плод на Господнето обещание: „Много и всякакви блага е изпращал Той на рода човешки от небето, но такъв дар, като днешния досега никога не е имало! ... Не манна небесна, нито огън, нито дъжд ни изпраща днес Той, а излива върху ни даровете на Светия Дух. Днес облаците се събрали не за да направят земята плодоносна, а за да раздвижат човешкото естество, да дадат плод добродетелен на Божествения Деятел. ... В един миг както дъждовните капки променят природата, така и днес земята се изпълва с Ангели — ала не [като същества] небесни, но явяващи се чрез човешките тела добродетели, които инак са наистина присъщи на безплътните сили.”

     Всичко това могло ли е да стане, ако върху Христовите ученици и Неговите апостоли не бе слязъл Светият Дух, ако още тогава не бе се изпълнило обещаното от Иисуса? „От този момент, казва свт. Серафим, архиеп. Богучарски и Софийски чудотворец, на днешния празник започва да съществува на земята светата Църква, защото благодатта е нейната основа. Ако Свети Дух не бе снизходил на земята, то не би имало на земята и св. Църква Христова. Не би имало и тайнства, чрез които Църквата предава тази благодат на вярващите. Тогава в живота ни не би могло да се извърши и спасението от греха, от проклятието и смъртта; не бихме могли да се съединим с Христа, защото това спасяващо и съединяващо ни с Бога средство е благодатта на Светия Дух, а всички ние щяхме да останем обречени на вечни мъки. Ето защо св. ап. Павел казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вярата…“ (Еф. 2:8). Ако не бе снизходила благодатта на Светия Дух върху апостолите, то в сърцата на вярващите нямаше да възсияе Царството Божие с неговата святост и райско блаженство. Когато Самият Господ говори за Царството Божие, по свидетелството на светите отци, Той има предвид именно тази възраждаща благодат на Светия Дух, изляла се върху апостолите на 50-ия ден .

     От това става ясно защо св. Симеон Нови Богослов учи, че възраждащата благодат на Светия Дух е именно Царството Божие, Царство Небесно. Ясно е, че тази благодат е за нас най-великото, най-драгоценното благо. … Какъв е спасителният за нас извод от казаното? … Щом благодатта на Свети Дух е най-драгоценното за нас съкровище, то трябва да го съхраняваме благоговейно. Затова като получаваме тази благодат чрез църковните тайнства, трябва всецяло да се стремим да не я изгубим, да не отпаднем от нея. … И не само да се страхуваме да не я загубим, но да се стремим и да я умножаваме. … А ще умножим получената от Бога благодат, ако избягваме всеки грях. Заради греховете благодатта на Светия Дух ни оставя, защото благодатта и грехът са несъвместими, както не са съвместими светлината и мракът. … „Какво общуване, пита св. ап. Павел, има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнината?“ ( 2 Кор. 6: 14—15).

     Значимостта на празника Петдесетница за християнския живот проличава и по това, че светата Църква е възприела благочестивия обичай на този ден да украсява храмовете и домовете на християните с пролетна зеленина - клонки, треви, цветя. Този обичай може би се корени още в старозаветната Църква, като напомняне за Мамврийския дъб, в сянката на шумолящите листа на който ветхозаветният патриарх Авраам посрещнал Света Троица, явила му се във вид на трима Ангели. Според християнските богослови тази среща е едно скрито явяване на Света Троица още във ветхозаветния свят (поради което три-ангелният образ на съответната икона се нарича понякога „Ветхозаветна Троица“). Освен това, както вече се спомена в началото, старозаветните евреи донасяли на този ден в храма първите плодове от жътвата. А в Новозаветната Църква тези клонки и цветя символизират пролетното и лятното обновяване, когато съзиждащият всичко Дух обновява цялата земя. Според свт. Григорий Богослов, още у древните евреи украсата на храмовете и домовете с листа и плодове в деня на ветхозаветната Петдесетница е била предобраз на Новозаветната Църква, чието раждане бе проповядвано от ветхозаветните пророци.

     И така, съшествието на Светия Дух в деня на Петдесетницата, появата на огнените езици сред небесния шум и първото открито апостолско изповядване на Христовата вяра пред събралия се от всички краища на света народ — всичко това, по словото на свт. Теофан Затворник, е първото дълбоко вдишване на Божествения живот от човечеството [подобно на новороденото жадно поемащо първата глътка въздух]. Така напоена с благодатта на Светия Дух, по словото на св. прав. Иоан Кронщадтски, „пустинята на човешкия род процъфтя, както пее Църквата, и от празнуваното днес събитие насетне Светия Дух я оживява, като явява мощна, плодотворна и необорима сила в своята войнстваща Църква — в подвизите на Нейните апостоли, мъченици, йерарси; като Я укрепва с радост и веселие мъжествено да понася безбройни адски страдания заради Христа и в тях и чрез тях Той върши множество чудеса. ... Чрез Своите апостоли и техните приемници от днешния празничен ден насетне Бог е разпространил евангелската проповед по целия свят, а чрез нея е отгледал и разширил Църквата из цялата Вселена; умъдрил светите Отци да низвергват еретическите заблуди, да съставят богомъдри писания и да съхранят вярата ни свята и непорочна — чак до днес.“

    Затова, отбелязва Крондщатският чудотворец, безпочвени са всякакви суемъдрия на т. нар. прогресисти (подобно на днешните т. нар. либерали), обявили Църквата Христова (сиреч Православната) за най-зъл враг на човечеството. Но няма нищо по-любвеобилно, по-благожелателно, по-любомъдро и човеколюбиво от боголюбивата Майка-Църква. Тя действително е Майка на цялото човечество, най-преданият и грижовен близък на християнина. Защото чрез третата Ипостас на Света Троица, чрез Светия Дух, действащ в и чрез светата Православна Църква, Господ Бог свидетелства, че не ни оставя, че винаги пребъдва с нас, винаги е готов да ни утеши — стига сами драговолно да положим в нозете Му всичко, що имаме, да загърбим всичко земно и суетно, да вперим поглед по детски чист и доверчив, и да Го последваме беззаветно и безвъпросно.“

     И така, каква е значимостта на днес чествания празник, посветен на съшествието на Светия Дух върху светите апостоли, а чрез тях и върху всеки човек? Светият Дух „осъществява“ (тоест, прави да съществува) всяка твар; в Него всичко живее и се движи … Чрез Светия Дух се преподава цялата дълбина на дарованията, богатството на славата, богознанието и премъдростта. Той е изворът на всички божествени съкровища, на святост, разум, обожение, на мир и блаженство. Защото Той е Живот, светлина, ум, радост, любов и благодат. Светият Дух разкрива пред човеците цялото дело по изкуплението и спасението на човечеството.

Богу нашему слава! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза