6/19 януари 2018 г.

КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ

(БОГОЯВЛЕНИЕ, ПРОСВЕЩЕНИЕ)

 

По: Правила на светите Апостоли; свт. Кирил Иерусалимски. За кръщението; свт. Иоан Златоуст. Беседи върху Евангелието от Матея; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года …; св. прав. Иоанн Кронштадтский. Слово на Богоявление; Крещение Господне. На берегах Иордана <https://azbyka.ru/> ; “Крещение Господне (Богоявление)”. – БЛС <https://azbyka.ru/otechnik/> ; „Богоявление Господне“ <http://www.pravoslavie.ru/>.

     Когато наближило времето Иисус Христос, Спасителят на човечеството от греха да благовести Царството Божие сред човеците, в петнайсета година от управлението на Тиберий св. Пророк и Предтеча Господен Иоан по откровение Божие започва проповедта си в земите Йордански, че вече настава Царството Божие, пътя към което ще ни открие дългоочакваният Месия. Затова св. Пророк призовава всеки да принесе истинска жертва — достойни плодове на покаяние и да се подготви за идещото Царство Божие. За това било нужно всеки да изповяда греховете си и да приеме кръщение. Пророкът кръщавал стичащия се при него народ, като потапял хората във водите на река Йордан. Оттам произхожда и самата дума кръщение (от гр.: βάπτισμα – потапяне във вода). Самият Иисус Христос също дошъл при него, за да приеме и Той кръщение по плът. Затова св. Иоан Предтеча (т.е. предходник, предвъзвестител) се нарича също и Кръстител.

    По думите на свт. Иоан Златоуст даваното от Иоан Предтеча кръщение е било само подготовка, подстъп към същинското таинство. То също е било „предтеченско“, сиреч, предхождало, подготвяло онова Кръщение, което заляга в самите основи на християнския живот — светото таинство Кръщение, осветено от Самия Христос, чрез което вярващият християнин става пълноценен член на Христовото стадо.

    Като благоволява да освети йорданските води чрез докосването им с Божественото Му Богочовешко естество и да установи Тайнството Свето Кръщение, Спасителят Сам става път към Нов, вече вечен Завет. За да отдаде полагаемата височайша почит на това божествено събитие, светата Църква още в древни времена постановява да се празнува този празник именно днес. За това свидетелства и Светото Предание, и светоотческите богословски и омилетични творби, пък и цялата историческа традиция на християнския свят. Още в Апостолските постановления се казва: „Да бъде у вас във велика почит денят, в който Господ ни яви Божеството Си“. За това свидетелства и свт. Климент Александрийски (II в.), който споменава за празничното Навечерие (нощно бдение). В III в. броят на такива свидетелства нараства с богослужебните беседи на свщмчк Иполит и на св. Григорий Чудотворец, а от IV до IX в. няма велик отец на Църквата, който да не е посветил богомъдри беседи на празника Богоявление. Тук ще е достатъчно да се споменат такива велики образци на християнското богословие и омилетика като свтт. Григорий Богослов, Иоан Златоуст, Амвросий Медиолански, преп. Иоан Дамаскин. Самият преп. Иоан Дамаскин, както и много други прославени християнски химнописци и молитвослагатели, сред които са и свт. Софроний Александрийски, препп. Иосиф Студит, Теофан и Византий, Козма Маюмски, богодухновено съставят множество песнопения за този празник — и до ден днешен те се пеят от светата ни Майка-Църква.

    В Устава и у светите Отци на Църквата, този ден (Кръщение и Богоявление) има още едно наименование — Просвещение, празник на светлините (свв. светы): защото Бог е светлина, която Той ни явява, за да просвети (осветли) всички седящи в тъма и смъртна сянка (Мат. 4:16). Наречен е празникът така и затуй, че в навечерието му в древността оглашените приемали тайнството Свето Кръщение, при което се запалвали всички светилници — в знак, че и за тях днес просиява светлината на истинския Спасител, истинската светлина на Богопознанието. Както гласи един богослужебен възглас, „Христовата светлина просвещава всички“.

    От древни времена празникът Кръщение Господне (Богоявление, Просвещение) е причислен към Дванайсетте Велики Господски Празници. Заедно с непосредствено предхождащия го Велик Господски празник Рождество Христово, двата празника се обединяват в дни, наричани святи дни (святки); така те сякаш образуват едно продължително тържество.

    Като почита най-тържествено Христовото Кръщение в йорданските води, светата Църква от древни времена извършва и Велик водосвет, чрез който водата се освещава с Божествената благодат (благодатта, предадена на водата и в двата водосвета - в Навечерието и в самия ден на празника, е равностойна). За това имаме свидетелства също от най-древни времена. Още светите Апостоли установяват и самия Велик Водосвет, и неговите молитвословия. На самото богослужение на Водосвета ни се припомнят пророчествата относно това събитие, а в молитвите, в призоваването на Светия Дух върху водите и в трикратното потапяне на светия животворящ Кръст Господен в тях се възпроизвежда самото действие на Господнето кръщение и низхождането на Свети Дух над Божествената Му глава. На това са посветени и апостолското, и евангелското четива по време на Великия Водосвет. Към богоявленската светена вода вярващите се отнасят с особено благоговение.

    Трикратното потапяне на кръщавания в християнското тайнство свето Кръщение изобразява смъртта Христова, а появата над водната повърхност — неговото приобщаване към тридневното Христово Възкресение. Христос Спасителят чрез Своето Кръщение „с вода таинствено с Духа направил … многочадна Църквата, която преди това е била безчадна“. В Йорданското Кръщение пред хората се открива истинното богопочитане, истинното възстановяване на връзката с Бога, тоест истинната религия. Тогава става явна дотогава неведомата тайна на Троичността на Божеството, тайната на Бога Единен в три Лица, открива се преклонението пред Пресветата Троица.

    В ІV в. свт. Иоан Златоуст казва: „Христос се е кръстил и е осветил естеството на водата; затова на празника Кръщение всеки, като си налее от светената вода, … я занася у дома си, където я пази през цялата година. Присъщо й е тя да не се разваля, но да се съхранява през цялата година, а понякога дори и до две и даже три години, и след толкова дълго време тя по свежест не отстъпва на току-що осветената.” Православната Църква нарича такава вода агиазмо — светиня. С тази светиня се поръсват храмовете и жилищата; с нея вярващите християни начертават свещения кръстен знак по вратите и прозорците на жилищата си. Благоговейното отношение към богоявленската вода също предписва тя да се приема на празен стомах.

    Светите Апостоли предписвали заради почитта към празника хората да се въздържат от светски дела през празничния и близки нему дни, та да могат свободно да участват в богослужебните молитвословия. Като изоставяли за ден-два житейските си грижи и цялата злоба на деня, християните се събирали масово в храмовете, за да вземат живо участие в това духовно пиршество и да слушат евангелските и светоотеческите поученията за празника. Като се умилявал при вида на насъбралото се паство, свт. Григорий Богослов (ІV в.) благодарил на Бога и възклицавал: „Да, … днес виждам Църквата подобаващо украсена — защото, изоставил плътските си грижи, народът се стича за богослужението тъй многолюдно, че храмът става тесен … ” И не само Църквата Христова, но и християнската държава в пълно съответствие с православния принцип на симфонията на духовната и светската власти, разпорежда в Рождественско-Богоявленските дни (както впрочем и през другите Господски празници в годината) чрез специален закон вярващите да не се отдават на лични и обществени веселби, зрелища, забави, гуляи и увеселения, но благоговейно да се упражняват в молитва и дела на благочестието.

    Светата Църква нарича празника Кръщение Господне също и Богоявление, разкривайки ни двата му основни аспекта. Този ден служи за начало на общественото служение на Истинския Месия, донесъл на народите истинската Блага Вест, проповедта на Светото Евангелие. Също така пак в този ден чрез самото Христово Кръщение, Бог благоволява да открие на човечеството пълнотата на догматическата истина за Своята Триипостасност: защото тук „нашият Бог-Троица неразделно ни яви Себе Си; защото Отецът с явно свидетелство огласи сродството, чрез гълъб Духът снизходи от Небесата, и Синът преклони пречистата Си глава пред Предтечата и се покръсти…“

    Свт. Теофан Затворник на днешния ден казва: „Кръщението Господне е наречено Богоявление, защото в него тъй осезателно явява Себе Си Единият Истински Бог, Комуто се покланяме в Троицата: Бог Отец — чрез гласа от небето, Бог Син — въплътеният в Кръщението, Бог Дух Свети — чрез низхождането върху Покръствания. Тук се явява и тайнственото отношение на Лицата на Пресветата Троица. Бог Дух Свети от Отца изхожда и в Сина почива, но не изхожда от Сина <…> Тук явно иде реч и за това, че Божия спасителен промисъл се извършва от въплътилия се Бог Син, съприсъщ със Светия Дух и Бог Отец. Явно става и това, че всеки може да се спаси, но не иначе, освен в Господа Иисуса Христа, по благодатта на Светия Дух и с благоволението на Отца. Всички християнски тайнства тук сияят с божественото си сияние и просвещават умовете и сърцата на тези, които с вяра участват в туй велико празненство.“

    Самата тази догматическа същина на Богоявлението, станало възможно чрез Господнето Кръщение, съдържа също и дълбок християнско-нравствен смисъл. Чрез този празник светата Православна Църква учи, че хората могат да се очистят и спасят от греха само с Божията благодат, и ни насочва към безпределна благодарност и любов към Великия Просветител и Целител на болното от греха човечество, на покварената от греха човешка природа.

    Абсолютно е безгрешен и чист Божественият Кръщелник, и затова Той никак не се нуждае от покаяние и очищение. Ала все пак Той навлиза в йорданските струи и смирено прекланя главата Си пред кръщаващия Пророк. И на недоумяващия Предтеча Той отговаря: „остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда“ (Мат. 3:15). Защо е било нужно това да стане? Светите отци дават такъв отговор на този въпрос. Като се кръстил от Иоан, Христос изпълнил „правдата“, тоест вярност и послушание към Божиите заповеди. Бог е разпоредил св. Иоан да кръщава народа с кръщение на покаянието. Като човек Богочовекът Христос също е трябвало да изпълни тази заповед, тоест да се кръсти от Иоан. С това Иисус Христос подтвърждава светия и богоугоден характер на Иоановите действия, а на народа показва един велик образец на смирение и послушание Богу.

    В празничните песнопения днес широко се използва пророчеството на благоверния цар Давид как „пред лицето на Господа“ „морето видя и побягна, Йордан назад се върна“ (Пс. 113: 3, 5, 7). Днес, възгласява светата Църква, „псаломското пророчество бърза да се изпълни: защото морето видя и побягна, Йордан се обърна назад — пред Лицето на Господа, … дошъл от раб да приеме Кръщение“. При освещаването на водата първата стихира гласи: „Като вижда Владиката да се кръщава, Йордан се разделя и спира своето течение… Назад се връща реката Йордан, защото се уплаши от своя Творец“.  Нека да се пренесем с ума и сърцето си към онова велико събитие на Богоявлението … станало някога на река Йордан, за да възблагодарим на Бога за „неизразимото благоутробие“ на Христа, Който в рабски образ („в рабии зраце“) иде в света, за да спаси човешкия род“.

    Наистина, сочат светите Отци на Църквата, Синът Божий, истинският Месия не е имал нужда нито от покание, нито от очищение, нито от самото кръщение, но Кръщението е имало нужда от Него. Чрез докосването на водата Синът Божий освещава и цялата вода, а чрез нея и цялата земя, възстановява в божественото й достоинство цялата природа, най-вече грехопадналата и покварена природа на човека. Понеже е дошъл сред людете в земен облик, за да поеме и изкупи греховете на всички Адамови потомци, нужно е било и Той, Безгрешният да възприеме Иоановото Кръщение на покаянието, та да покаже необходимостта всеки човек да се омие от греховете чрез свето Кръщение. Сиреч, Той, Бог Слово, Синът Божий, показва на човечеството висшия образец на послушание и смирение пред Божията воля.

    Така, пояснява светата Църква в едно от песнопенията в навечерието на празника, Бог се въплъщава и сетне идва да се кръсти с вода, за да ни даде нов купел на свято очищение и с това Той освещава и самото естество на водата. Така се пее на богоявленския Велик водосвет: „Днес се освещава естеството на водите“. По думите на преп. Иоан Дамаскин като приема върху Си греховете на света и така прави възможно нашето очищение, Господ „погребва във водите човешкия грях“. Този смисъл и последиците на Йорданското явяване на Богочовека в света намират лапидарен, но вседълбок израз в молитвата на Великия водосвет, където се казва: „Защото Ти си нашият Бог, Който се яви на земята и с човеци поживя; Ти и с Йордански струи освети Себе Си, като изпрати Светия Твой Дух, и съкруши главите на притаилите се там змии“. Свт. Иоан Златоуст, а също и бл. Теофилакт Български обръщат внимание върху това, че що се отнася до останалите човеци, като ги кръщавал, пророкът Иоан ги държал потопени във водата, докато всеки изповяда грехове си, но що се отнася до Иисуса, Кръстителят веднага Го пуснал да излезне от водата. Този момент не случайно се споменава в Светото Евангелие - с това Кръстителят, показва, че Синът Човечески е напълно безгрешен, именно като Син Божий, та не се налага да се кае в никой грях. Със Своето Кръщение Пречистият Спасител осветява водите, та, станала свещена, осветената вода да ни омива и обновява за ново битие, за битието на човеци, облекли се в Христа чрез Кръщението, чрез което също така събличаме и одеждите Адамови.

    Православната иконографска традиция (това образно богословие в багри) точно възпроизвежда същината на честваното днес събитие. За да освети водите на нашето очищение и обновление, Поелият върху Себе Си греховете на света, както гласи богослужебното песнопение, „се покрива с води Йордански“. Условният език на иконата изразява това така: Спасителят се изобразява да стои на фона на речната вода, която Го обгражда отвсякъде; така пък изглежда сякаш Той се намира в пещера. С това боговдъхновената иконописна православна традиция ни отпраща и към пещерата на Христовото Рождество, и към пещерата на Неговото тридневно погребение и Възкресение като съществено необходими моменти от спасителното за човечеството земно пребиваване на Богочовека. От днес водата престава да бъде образ на смъртта, а на раждане за нов живот. Св. Иоан Предтеча свещенодейства, като възлага ръката си върху главата на Спасителя. Този свещен жест винаги влиза в кръщелното тайнодействие. В лявата си ръка понякога той държи свитък — символ на неговата проповед на покаянието. В горната част на иконата се изобразява сегмент от кръг, символизиращ отварящите се небеса, които по израза на свт. Григорий Богослов, „Адам бе заключил за себе си и за своите потомци“. От този символичен образ на Божието присъствие върху Спасителя низхождат лъчи със Свети Дух във вид на гълъб. В явяването на Светия Дух в Кръщението Господне светите отци откриват аналогия с потопа - както древният потоп очиства с водите си беззаконията на земята, а гълъбът донася маслинена клонка в Ноевия ковчег, с което се възвестява краят на потопа, така и сега Светият Дух низхожда във вид на гълъб, за да възвести на вселената прощаване на греховете и милост Божия.

    Прочее, Христовото Кръщение е наистина велик дар от всемилостивия Творец. Но дали и как се възползваме ние от този дар? Дали пазим благоговейно сияйната белоснежна чистота на кръщелните си одежди? В словото си на днешния ден св. прав. Иоан Кронщадтски Чудотворец казва: „Всички сме удостоени със светото Кръщение още в младенческата си възраст — според вярата на родителите и приемниците, очистихме се от прародителския грях … Сега за нас са отворени вратите към Царството Небесно. Да ценим с цялото си сърце този Божий дар и званието си, което с това придобихме - синове и дъщери Божии по благодат; да бягаме от всеки грях и с мислите си, и с делата си, но да се стремим към Царството Небесно, към непреходното наследство, което е подготвено за нас на Небесата.”

    Знае се, че след Кръщението Господ е трябвало да се пребори с изкушенията на дявола, когото Той победил със словото Божие (Мат. 4:1-11). Това ни внушава, че тайнственото обновяване с вода и Дух ни е изцяло необходимо, та като с щит да отблъсваме с вярата си разпалените стрели на лукавия (Ефес. 6:16/ и да ги погасяваме. Изкушаваният може понесе и победи стрелите на дявола, само ако е кръстен и се препасал с Божието всеоръжие, само ако наистина е предан и вярва беззаветно, непоклатно и безхитростно, че: „С нас е Бог!”

Богу нашему слава, всегда, нине и присно, и во веки веков. Амин.