21 ноември/4 декември 2017 г.

ВЪВЕДЕНИЕ В ХРАМ НА ПРЕСВЕТАТА ВЛАДИЧИЦА

НАША БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ
Ден на Християнското семейство


 По: Сказания о земной жизни Пресвятой Богородицы (М.: 1904); Свт. Григорий Палама. Беседы в трех томах. Т. ІІІ (М.: 1994); свт. Димитрий Ростовский. Четьи-Минеи; свт. Теофан Затворник. Мысли на каждый день года … ; Спутник Христианина (СПб.: 1898); „Введение во храм Пресвятой Богородицы.“ – Богословско-литургический словарь <http://azbyka.ru/otechnik/> ; Православная энциклопедия. Т. II (М.: 2001); „Христос рождается – славите!“ <http://www.hram-bal.ru/>

 

Въведение на Пречистата Отроковица и Приснодева Дева Мария в Йерусалимския храм Господен е велик християнски празник, причислен към Дванайсетте празника от неподвижния цикъл. Корените му отвеждат в дълбините на времето, но конкретните свидетелства за специалното му богослужебно честване са от сравнително по-късни времена - от края на VII век. През VIII век свт. Тарасий въвежда практиката Въведение Богородично да се чества и в Константинопол. Доста по-късно, в XIV век, започват да отбелязват този празник и на Запад. Сведенията за празнуваното събитие и детайлите от посвещаването на тригодишната Дева Мария на служба на Бога се основават на Светото Предание. Затова то има не само голямо историческо и богословско съдържание, но и съхранява велико по своята значимост нравствено-назидателно послание към християните през всички векове.

И до днес някои свръхрационалистични и суемъдри тълкуватели и фактоеди продължават да издирват едни или други „несъответствия" и „недостоверности" в светоотеческото предание. Но в завещаното ни сказание следва да търсим не толкова голи исторически факти, колкото и най-вече мистичен смисъл – високо духовно послание, надвишаващо вечно неспокойния изследователски сърбеж на свръх-образованите умове. Как така, питат те например, е могло изобщо да се говори за въвеждане на едно невръстно дете, при това от женски пол, в Святая Святих? Та нали то е било място, от векове укривано от хорските погледи. Единствено първосвещеникът, и то веднъж годишно, е имал право да влиза там. Това място наистина било страшно и най-свято — та нали там пребъдвала самата незрима Слава Господня. Святая святих символизира цялото дохристиянско богопознание. Вездесъщият Господ е непристъпен, дори и пред Своя богоизбран народ. Той укрива Своя Лик; явява се по най-разнообразни начини (било то като тримата ангели, посетили Авраам; било като горящ, но неизгарящ храм къпина; ту като светъл стълб в пустинята, ту като лек повей на вятър покрай пророк Илия... Какво чудно има тогава, че даже и самите Сили Небесни, Божиите Ангели се изумяват, когато виждат Пречистата Дева да влиза в заветната Святая Святих , както се пее в днешното богослужение!

Както празникът Успение Богородично, така и Богородичното Въведение в храма въвежда и нас в дълбинната същина на носеното от Светото Предание сказание. Тук светата Майка-Църква сякаш приподвига пред нас завесата на тайните на Свещеното Писание, та да съзрем и ние непознаваемите пътища Господни, по които Той подготвя Вместилището за Божественото Слово — „проповядваната от пророците и в храма доведената, отпреди векове преднаречената Мария, явилата се в последни времена Богородица" (Стихира, гл. 4). Днес Тя възлиза в Святая Святих като „свещено съкровище на славата Божия". В празнуваното днес Въведение в храма на Пресвета Богородица се полага началото на спасението на човешкия род. Бог избира сред земнородените наистина пречиста и висша по духовното си достоинство Пресвета Отроковица, чрез Която в света да снизходи Спасителят на света Иисус Христос. Това събитие е начало на годежа на Дева Мария с Небесната Слава Господня. По словото на свт. Филарет Московски (XVIII–XIX в.) въвеждането на Пресвета Дева Мария в храма е и първият залог на сгодяването на цялото човечество с Божеството. Така тържественото въвеждане на Пречистата Мария в Йерусалимския храм предизобразява събитията на Новия Завет - то дава надежда за преобразяването на грехопадналата човешка природа, на връщането на самоповредилото се творение при неговия Творец.

В богослужебните химни, в литургичните четива, в цялото празнично богослужение, както и, разбира се, в иконографията на празника, откриваме цяло богословие на Храма. Според равинистичното предание в построения от Зоровавел храм вече не можело да бъде видяно нищо от онова, което е било в Соломоновия, сякаш Славата Господня била отстъпила от него. Самите иудеи признавали, че между първия и втория храм не можело да става и сравнение. Пророк Агей например казва: „Кой остана между вас, който е виждал тоя Дом в предишната му слава и какъв го вие виждате сега? Не е ли той във вашите очи като да е нищо?" (Аг. 2:3). Най-вече тук липсвал Ковчегът на завета, липсвал и елеят на помазването, липсвали са и урим и туммим / споменатите в Библията предмети, с чиято помощ първосвещеникът от името на народа или на царя се обръщал към Бога, за да узнае волята Му/. Ала отсъдено свише било славата на новия храм далеч да надхвърли славата на стария. Пак пророк Агей: „… тъй казва Господ Саваот: още един път, — и ето, скоро ще бъде, — ще потреса небе и земя, море и суша; ще потреса всички народи, — и ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя Дом със слава, казва Господ Саваот" (Аг. 2:6-7).

И ето, за Своята идеща слава Бог избира храм „по-просторен от небесата, приел Словото Божие, невместимо в нищо сътворено" „Нима Бог ще живее на земята? - възклицава строителят на първия храм Господен цар Соломон. - Небето и небето на небесата не те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име)" (3 Царст. 8:27)  Но ето, необхватният Бог Отец избира за Свое обиталище човешко същество, но същество пречисто, пресвято и предостойно - света Дева Мария, чрез която Неговото Слово да стане плът. Така Нейната утроба се оказва наистина по-пространна от всичко сътворено. Чрез чудото на Боговъплъщението Пресвета Богородица става по-широка от небесата — „Ширшая небес".

Светият Дух напуска ветхозаветния храм и започва да говори чрез устата на пророците. Ала като въвежда в Святая Святих Пречистата Дева, предначертана да роди „Иисуса, Първосвещеника по чина Мелхиседеков" (Евр., 6:20), Светият Дух дарява на храма на Закона слава, несравнима със старозаветната. Приемащият Пресветата Дева свещеник Захария (бъдещият баща на св. Йоан Предтеча), обединява двете традиции — пророческата и свещеническата. Да, формално той нарушава Ветхия Закон, като позволява на едно невръстно момиченце да влезе и зад втората завеса, но го прави по озарение свише. Това е тайнственото предварително подготвяне на въчовечването Христово. Избраната Дева се подготвя в Йерусалимския храм, та да стане Тя самата „пречист храм Спасов" и по-сетне Синът Й да възприеме от Нея храма на Своето тяло - храм, който предстои да бъде разрушен и за три дни да се въздигне отново (Ин. 2:18–22).

На свт. Григорий Палама принадлежат следните богомъдри слова: „Скиния, изпълнена с блясък не на [драгоценни] метали, а на духовна благодат; скиния, в която липсват изображения на безплътните (Херувими), … но сама е свръхестествена носителка на неизразимото сияние на духовната чистота, на Богоподобната воля, на Богоприятния светлик на целомъдрието, на цялото велелепие на Богодостойните съвършенства; накратко — същинското място на съединилия всичко в едно Бог!" Всичко това ще рече, че с въвеждането на Отроковицата Мария в храма приключва ерата на Ветхия Завет и започва ерата на Новия.

Иконографията на празника се е запазила през вековете почти без промени. Тя символично изобразява една тържествена процесия — съпровождане на Пресветата Отроковица в Божия храм, където предстои Тя да израстне до невиждан за земните люде духовен подвиг. В центъра на иконографското изображение е образът на тригодишната Мария, облечена в типичния за цялата богородична иконопис мафорион (дълго покривало, спускащо се от главата до петите, което обичайно са носели женените жени в древна Палестина). Фигурата на Самата Отроковица е представена силно смалена, ала при все това изразът Й, а и целият Й облик съвсем не са детски. Така боговдъхновените православни иконописци подчертават както особеното избраничество на Светата Юница, така и бъдещето велико предназначение на Божията Майка. Светите праведни богоотци Йоаким и Ана присъстват в иконния образ — те се изобразяват било близо до или зад съпровождащите Светата Дева девици със запалени свещи.

От най-ранните векове на християнството трите части на храма се уподобявали на трите степени (стъпала) на духовния живот: очистване, просвещение и приобщение. Тези три степени съответстват на трите книги Соломонови — Притчи, Еклесиаст и Песен на Песните. В съответствие с това дворът на храма символизирал благочестив, добродетелен и чист живот , чиято цел е освобождение от страстите. Втората част на храма (Завесата на „Святая") посочвала пътя на „естественото съзерцание" - познанието на Бога в Неговото творение. А третата част, самата Святая Святих, символизирала висшия смисъл на съзерцанието в неговия пълноценен, истинен смисъл.

В каноничната иконография на Въведението на Пресветата Дева присъстват и трите части на храма. Иконописците изобразяват събитието, което става във вътрешния двор на храма, пред входа към „Святая" . Свещеникът Захария в богослужебно облачение стои пред завесата на „Святая" на първото стъпало на стълбата, чиито петнадесет стъпала съответстват на петнадесетте „Песни на възлизане", известни като Степенни псалми (Пс. 119–133). Като възлизали по стъпалата към храма, иудейските свещеници трябвало да се спират на всяко от тях, за да изпяват по една от Песните на възлизане. Отдолу Пресветата Дева протяга ръце към Захария в началото на Своето възлизане по стъпалата към Святая Святих. Този мотив съответства на още един момент от църковното предание: за голямо изумление на присъстващите тригодишната Мария сама бързо изкачила петнадесетте стръмни стъпала на храма. Върху това размишлява блажени Йероним (IV–V в.), който обръща внимание върху самия брой на стъпалата - числото 15, което предначертава това, че именно на петнайсетгодишна възраст Пресветата Дева бива сгодена (обручена) с праведния Йосиф. Тези стъпала са всъщност стъпалата на обручението Й с Бога, те са началото на връщането на отпадналата от Твореца Негова най-драгоценна творба, пътят на възсъединението й с нейния Творец. Това е пътят, стъпвайки на който Пресветата Дева, „възпитана с небесен хляб" в храма Господен, ражда за света „Хляба на живота, Словото", Комуто Тя тайнствено се предобрича чрез Духа като „храм избран и всенепорочен…" (Хвалит. стихира, гл. 1).

Древният църковен учител от IX век свт. Георгий Никомидийски, един от авторите на чудните богослужебни химни за днешния празник, близък на Константинополския патриарх свт. Фотий, с когото заедно претърпяват гонения, описва как в този миг Божиите Ангели заобиколили отвсякъде невръстната Отроковица и невидимо Й помагали в свръхестествено бързото Й изкачване на стръмното стълбище. Светото Предание гласи, че именно в този свещен миг Господ Я осенил със Своята благодат, а Нейният дух се възрадвал в своя Бог и Спасител на човешкия род. В горния край на иконописния образ Пресветата Отроковица обичайно се изобразява като вече изкачила се на най-високото стъпало, на което Тя посяда до самата врата, водеща към Святая Святих, където Ангелът бърза да Я посрещне и да Я съпроводи по-нататък, за да Я нахрани с небесна храна.

В историята на празника следва да се обърне и особено внимание върху праведните родители на Пресвета Богородица, Йоаким и Ана. Безплодното престаряло семейство усърдно и с дълбока вяра измолва от Бога тъй дългоочаквано чадо, най-вече защото отколе се надява да го посвети на Бога. И ето, по умонепостижимото Божие решение, престарялата Ана, вече около седемдесетгодишна, ражда Богоизбраната Отроковица. Тук пак виждаме, че за Твореца на Небето и земята няма нищо невъзможно, „защото у Бога няма да остане безсилна нито една дума" (Лк. 1:37). Така се явява дългоочакваната пълнота на семейното щастие, преизпълнена с несекващата радост на битието. Изчезва хорското недоверие, злобни порицания и несправедливи обиди заради бездетството на благочестивите съпрузи, преклонната възраст вече не ги застрашава със самота. Праведните Йоаким и Ана са пример за висшата проява на любовта сред хората, която се състои в съединяването на „своето“ с Божественото. Когато настъпва времето да изпълнят дадения от тях на Бога обет, те отвеждат своя дългочакан и единствен Божий дар, малката Отроковица Мария, в Йерусалимския храм. Там, като Я откъсват от своите обятия, те Я предават в обятията на Бога, сиреч съединяват „своето" с Божието, а с това отдават и себе си в ръцете на Божествения Дарител. Този велик образец на праведно и боголюбиво семейство очевидно заляга и в обичая днешният празник да бъде обявен и за празник на християнското семейство.

Днес Христовата Църква ни напомня каква неоценима роля играе храмът в живота на вярващия християнин, както и колко е важно посещението на храма за християнското възпитание в благочестие не само на децата, но и на самите родители. При това чисто формалното, студено присъствие не е достатъчно, защото Господ очаква от нас „сърце съкрушено и смирено". Съвсем не е случайно това, че преди рождественските празненства Църквата установява пост като време за усилен телесен и духовен молитвен подвиг — като подготовка за достойно и укрепено от Господа посрещане на великия празник на Рождеството на Сина Божий.

В словото си за днешния празник казва: „Въвеждането в храма на отроковицата Мария, бъдеща Божия Майка, само предначертава възлизането на всички вярващи пред Лицето на Бога. А основанието и началото на това е положено и самият път за там е прокаран от Господа и Спасителя чрез Неговото въчовечване." Защото, по словото на Божествения апостол, „Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото Небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24).

 

Богу нашему слава!

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза