13/26 ноември 2017 г.

 

НЕДЕЛЯ 25-та сл. ПЕТДЕСЕТНИЦА и 8-ма сл. ВЪЗДВИЖЕНИЕ
Свт. ЙОАН ЗЛАТОУСТ,

архиепископ Константинополски

 

(По: Жития, Свт. Димитрий Ростовский. Четьи-Минеи, Свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года … ; Пролог… и пр. )

 

Богоносният наш отец свт. Йоан Златоуст е бил архиепископ в престолния град Константинопол. Роден в Антиохия в 354 година, той произхождал от знатно и богато семейство. Още в невръстна възраст загубил баща си и останал на грижите на майка си Анфиса – една изключително благочестива и богобоязнена жена. Макар и овдовяла съвсем млада, едва 20-годишна, и въпреки своето богатство и хубост, тя видяла в овдовяването си Божий Промисъл и се посветила изцяло на възпитанието на сина си. Той пък, от своя страна, я радвал със своето благочестие, боголюбие и прилежание, както и с напредъка си в учението.

Юношата Йоан получил блестящо образование в Антиохийската и Атинската школи. След приключването на образованието си обаче той станал адвокат и се увлякъл от вихъра на светските развлечения и удоволствия, за голяма тревога на майка си. Под влиянието на своя приятел, бъдещия прославен светител Василий Велики, младият Йоан изоставил светските благини и решил да посвети целия си живот на Бога. Той започнал да страни от предишните си светски другари по веселба и въпреки техния присмех, не се поддал на светските съблазни. Поискал да постъпи в манастир, но от уважение към майка си, която го молила да не я изоставя до земната й кончина, до време отложил изпълнението на това си решение.

Скоро след това св. Василий бил ръкоположен за епископ в Сирия. Пожелали да ръкоположат в същия сан и благочестивия Йоан, но той поради огромно смирение се укрил, обзет от трепет пред този висок и много отговорен сан, а за свое оправдание написал знаменитото си похвално Слово за свещенството. След като погребал майка си, Йоан се скрил в планинската пустиня. Пустинническите му подвизи обаче силно подкопали физическото му здраве - в това светията съзрял пак Божия воля и се върнал в Антиохия. Тук кръстникът му, благочестивият епископ Мелетий, го ръкоположил в дяконски чин, в който той вярно и смирено служил на Бога в продължение на пет години, до самата блажена кончина на своя архиерей. Тогава го и направили презвитер, а приемникът на Мелетий, Флавиан, му възложил отговорното послушание да чете поучения пред народа.

Свт. Йоан станал усърден проповедник - не само православният народ, но и някои еретици, а също даже и иудеи, и езичници идвали в храма, за да чуят боговдъхновените му поучения. Особено ревностно той се опълчил срещу суеверните заблуди, разпространени сред обикновения народ, а също и срещу външното лицемерие на алчните и жестоките сред богаташите, срещу клетвопрестъпници, клеветници, горделивци, сластолюбци. Той въодушевявал народа за истинната православна вяра, за любов към светата Църква, за задълбочаване в Словото Божие, за молитва и милосърдие, търпение, прошка и любов в Христа Господа. Заради великото си и неповторимо красноречие, както и за дълбоката си премъдрост, бил наречен Златоуст.

След кончината на Константинополския архиепископ изборът паднал върху антиохийския презвитер Йоан. Но поради голямата любов на антиохийския народ към Златоустия проповедник, паството му не желаело да се разделя с него, та се наложило да го похитят тайно - дори той самият не знаел къде и защо го водят. Най-накрая все пак, макар и с преголяма неохота, приел архиепископския сан. Утешавало го предусещането на голямата тежест на този кръст, на големите скърби, които ще го съпровождат по новия му кръстен път. Покорен на Божията воля, светецът с цялата си ревност се отдал на тежкия си дълг. С особена ревност той се заел да очиства човешките души и сърца от бремето на злото, като посветил много усилия на борба срещу пороците и разврата, поразили като чума людете, особено в столичния град.

Изпълнен с праведен гняв и чужд на всяко лицеприятие, Златоустият светител не се спирал да разобличава пороците дори у големците на обществото и висшите му владетели. Той смело изобличавал не само изпадналите в грях духовни лица, но и светските велможи, включително и тези от императорския двор. С това си спечелил не малко врагове и сред най-високопоставените - дори самата императрица Евдоксия, известна със своето користолюбие, суетност, сприхавост и горделивост, възненавидяла праведния мъж. Тя успяла да настрои среду него и съпруга си - склонила го да свика църковен събор, на който било наредено да осъди константинополския архиерей. Този събор събрал всички негови недоброжелатели и св. Йоан бил несправедливо осъден. За да се избегне народно вълнение, той сам смирено се предал в ръцете на обвинителите си и тайно заминал в заточение. В същата нощ обаче в Константинопол станал страшен земетръс и уплашената царица, виждайки в това Божия поличба, побързала да върне заточеника на катедрата му.

Народът с голяма радост посрещнал своя архипастир, ала скоро сприхавата владетелка отново се прогневила срещу Божия служител и пак го изпратила в изгнание, при това с намек пазачите му да не му оказват особено милосърдие. По пътя светителят се разболял, но жестокият му пазач го карал насила да продължи да върви нататък. Така, изтощен и немилосърдно хулен и гонен, свт. Йоан предал блажената си душа в Божиите ръце на 53-годишна възраст. Това станало в 407 година в град Коман. Три десетилетия по-късно, през царуването на император Теодосий Младши, пречестните мощи на светителя били пренесени в Константинопол и положени в храма на светите апостоли. С покаен плач над свещените останки благочестивият владетел измолвал от св. Йоан прошка за съгрешенията и немощите на неразумната си майка Евдоксия.

Златоустият светител Йоан завещава на светата Църква неоценимо, драгоценно богословско и литургично наследство. И до днес църковният народ с трепет и умиление ползва неговите ненадминати слова, тълкувания, богослужебни и частни молитви, и песнопения. Заради великото си архипастирско, проповедническо и богословско дело св. Йоан е причислен от Православната Църква към съзвездието на тримата велики Кападокийски светители – заедно със свтт. Василий Велики и Григорий Богослов (Назиански).

Свт. Йоан Златоуст е от онези истински пастири, за които говори Самият Син Божий. Житието на великия църковен учител и отец е поучително във всяко отношение. То убедително показва как е възможно органичното преплитане на беззаветното служене на Бога, на светата Му Църква и на Христовото стадо, на отеческа грижа, дълг и любов към всички вкупом и към всеки поотделно. Както се сочи в Пролога, често можем да се възпламеняваме с любов към цялото човечество, ала в същото време съвсем да нехаем и забравяме за ближните си – с конкретните им нужди, грижи и скърби. Колко често, се казва там, виждаме как някои люде, като прекарат известно време в християнско благочестие и строгост, изпадат понякога в духовна прелест и си въобразяват, че в света никак не могат да се спасят, и прибързано се втурват към тежкото монашеско подвижничество. Как сами пребъдват в блажено самомнение, че се спасяват, а престарелите си близки оставят да мизерстват и дори да скитат с просешка тояга. Себе си такива „спасяват”, а ближните си загърбват.  

Правилно ли постъпват такива горделиви набедени ревнители? Примерът на свт. Йоан ни дава отговор на този въпрос. След приключването с книжната мъдрост младежът Йоан пожелал да изостави света и да приеме ангелски монашески чин. Като разбрала това, майка му силно се разтревожила и обляна в сълзи, му рекла: „Ето, синко, Божията воля е отредила на мен да бъда вдовица, а на теб – сирота. Ти знаеш, че нищо не можа да ме накара повторно да встъпя в брак, да доведа у дома ни втори баща за теб. Запазих целомъдрието си, но знаеш ли колко усилия ми костваше това! Знаеш ли че през всичките тези години живях сякаш сред буря и огнена пещ, в борба с люти изкушения и съблазни. Но с Божия помощ устоях и целия си живот отдадох за твоето благочестиво възпитание. В теб съзирах образа на възлюбления ти родител, чието имане успях да запазя цяло – пак за да ти го предам във възмъжалите ти ръце. Пощади моята старост, дочакай смъртта ми и ме погреби както подобава, по християнски. Тогава вече ще имаш и моето благословение да изпълниш боголюбивото си намерение, тогава устройвай живота си според благочестивите си стремежи.” И какво? Въпреки силното си желание час по-скоро да се скрие от света, верният син спазил Петата Божия Заповед, не наскърбил страдащата си родителка, отложил намерението си да стане инок, дочакал блажената й кончина, погребал я с почести по християнски, та чак тогава раздал голямото си имане на бедните, освободил всичките си слуги и приел иночество.

Затуй, обръща се към любителите на благочестието боголюбивият съставител на Пролога, да не побягваме прибързано от света, въпреки цялата му греховност и зло, за да се укрием в пустините, преди да сме изпълнили християнския си дълг към ближните. Любовта към тях не е просто добро пожелание, а е пряк, свят и велик дълг. Ако го изпълняваме добросъвестно, пише авторът на днешния Пролог, то и молитвите ни по-бързо ще стигнат до Бога, а и самите ни греховни души по-добре ще се очистят. Защото който почита баща си и уважава майка си, гласи Премъдростта Иисус-Сирахова, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут …, който слуша Господа, ще успокои майка си, … ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили; … твоето милосърдие не ще бъде забравено, в деня на твоята скръб ще си спомнят за теб и като лед от топлина, тъй и твоите грехове ще се стопят; който пък изоставя ближните си, той ще е като богохулник и ще бъде проклет от Господа (Сир. 3:5-16).

Освен как да обичаме близките и ближните, великият Божий угодник Йоан Златоуст ни е показал и как да обичаме не само тия, които ни обичат, но дори и тия, които ни мразят. Как да постъпваме, ако враговете ни причиняват зло, когато ни клеветят, злословят, та дори и преследват? Как да изпълним Христовата заповед: обичай враговете си (Лук. 6:36)? Как да се въоръжим с търпение и вместо да скърбим и униваме, вместо да се озлобяваме срещу своите недоброжелатели, вместо ответно да ги хулим и отмъщаваме – как да скърбим за тях искрено, с любов от все сърце? Пак в Пролога на днешна църковна дата четем: „Братя, не гасете огън с масло. Как да се радваме на причиняваните ни скърби и злострадания?” Ето, св. Йоан, когато клеветниците-заговорници прокудили от Константинопол, така писал на наскърбения си събрат, епископ Кириак: „Недей много скърби, брате Кириаче, но виж ме мен: когато ме изгониха от Царския град, никак не обърнах на туй внимание, но само си казах: щом искат да ме прокудят, нека; та нали земята принадлежи на Господа; ако искат да ме посекат на две, пак нека – ще стана подобен на пророк Исаия; ако искат да ме хвърлят в морската бездна – нека ме хвърлят, тогава ще си спомня за Иона. Хвърлят ли ме в ров, ще си спомня за Даниил, побият ли ме с камъни, ще се сещам за първомъченика архидякона Стефан. Ако рекат да ми отсекат главата, ще ме уподобят на св. Йоан Кръстител, отнемат ли ми всичко, ще имам пред очите си образа на праведния Иов. Затуй те моля, брате, отхвърли всяка печал, плач и униние, помни Бога и Му възнасяй благодарност за всичко.”

 

Ето как трябва да се успокояваме, подгонят ли ни враговете ни! Св. Златоуст не е ли бил благочестив? Не е ли бил той красноречив? Не е ли бил той благ? И велик? И въпреки всичките му добродетели враговете му го преследвали и гонили. Такива крещящи несправедливости обаче нима го наскърбявали? Никак дори, но само това си е казвал: За нищо от това не ме е грижа! Така св.Йоан Златоуст дава най-възвишен образец на нас, човеците, за съхраняване на спокойствие и мир в сърцата и душите. Ако мислим така, както светителят е мислил и на което ни учи, то и нашите сърца и души ще пребъдват в спокойствие и мир, скърбите не ще ни плашат, сълзите ще пресъхнат, душите ще се възрадват като жадна земя на благодатен дъжд, а устата ще възхвалят Бога, Комуто подобава слава – сега и винаги, и във вечни векове. Амин.