14/27 септември (2017 г.)

 

ВСЕМИРНО ВЪЗДВИЖЕНИЕ

НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЕН

КРЪСТ ГОСПОДЕН (Кръстовден)

Успение на свт. ЙОАН ЗЛАТОУСТ

 

 

По: Свт. Иоанн Златоуст. Беседа 124. На Воздвижение Честнаго Креста <http://www.odinblago.ru/sv_otci/ > ; свт. Димитрий Ростовский. Четьи-Минеи (за м. Сентябрь); „Училище добродетельной жизни“. Маргарит, л. 411; свт. Феофан Затворник. Мысли на къждый день года… ; свт. Серафим (Соболев), архиеп. Богучарски. Проповеди; прот. Георгий Дебольский. Дни Богослужения …, т. I; Праздник Обновления <https://cis.jewsforjesus.org/> ; Православная энциклопедия. Ч. 8 <http://www.pravenc.ru/>

 

На днешна дата (14 септември) от Православния светоотечески Църковен календар светата Православна Църква тържествено отбелязва един от главните християнски празници, включени в състава на Дванадесетте - Всемирно (вселенско) Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен. Чрез този празник светата Църква чества едно съдбовно събитие в историята на Христовата Църква, пък и на цялото човечество — намирането на свещеното и страшно дървено оръдие, което по великия Божий Промисъл се превръща в оръдие на победа срещу злото и става средство за спасението на грехопадналото човечество. Става дума ца Голготския кръст, на който бе разпънат и издъхна Синът Божий Иисус Христос в преддверието на спасителното Му Възкресение.

След най-великите събития в историята на човечеството — Разпятието, Погребението, Възкресението и Възнесението Христово, послужилият за оръдие за умъртвяване на Спасителя свети Кръст се изгубва. Така става и с другите свети места и реликви, свързани със земния живот на Господа - след разрушаването на Йерусалим от римската войска в 70-а година те потъват в забрава, а върху някои от тези свещени места езичниците нарочно построяват свои идолски капища. Откриването на Христовите светини, в това число и на светия Кръст, става през царуването на св. равноапостолен император Константин I Велики. Съгласно църковните историци от IV в., неговата майка, св. равноапостолна благоверна царица Елена  отпътува за Йерусалим, за да намери местата, свързани със земния живот на Христа, както и светия Кръст. Тази задача става особено важна за благоверния император, за когото чудото с небесното явяване на Христовия Кръст (312 г.) се оказва решаващо в битката му срещу коварния Максентий. По свидетелство на тогавашните съвременници, древни летописци и историци (свт. Евсевий Кесарийски, св. мчк Артемий и др.),  чрез силата на свещеното кръстно знамение Константин Велики побеждава и други свои врагове, та дори цели народи (скити, сармати). Показателно е и това, че заедно със знаменития си Медиолански (Милански) едикт, прекратил всяко гонение срещу християните, той отменя и кръстното наказание - та нали кръстът символизира вече не позорна смърт, а достославна победа и символ на възкресение за вечен живот!

Има три основни версии за намирането на светия Кръст, които се различават  по някои подробности, но не и по същество. Всички те съвпадат в онова, което описва най-древната от тях, а значи и най-близката до самите събития версия Според авторитетните църковни историци от V в. (Евсевий, Созомен, Сократ), стъпили върху сведенията на несъхранената през вековете Църковна история (чийто автор е племеникът на свт. Кирил Йерусалимски Геласий, еп. Кесарийски от IV в.), светият Кръст се оказва затрупан под едно езическо капище, посветено на Афродита. Под неговите развалини св. царица Елена и нейните спътници откриват три кръста,  гвоздеи, както и табелката с триезичния надпис „Иисус Назарянина Цар на иудеите“. За да разберат върху кой от трите кръста е бил разпнат Спасителят, йерусалимският еп. Макарий († 333) предлага всеки от тях да бъде приложен към одъра на тежко боляща жена. Според Светото Предание, също и един покойник, носен точно тогава за погребение, възкръсва пак чрез силата на светия Кръст, затова оттогава той и се нарича Животворен. Тези чудеса неопровержимо насочват към онзи от трите кръста който е наистина Иисус Христовият кръст (затова го наричат и Истински). Великото множество народ, събрало се при разпознаването на светия Кръст, се покланя на Истинското Дърво на Христовия Кръст, а за да може всеки от събралите се да го съзерцае, придружавалият благоверната царица Елена йерусалимският патриарх Макарий го издига нависоко последователно към четирите посоки на света. Оттогава този ден се нарича Въздвижение – издигане, извисяване на светия Христов Кръст. Това намира отражение и в празничната утринна служба, на която се извършва  тържествен богослужебен чин, изобразяващ именно това Въздвижение на Кръста.

           Великият празник Въздвижение дава израз на особеното почитание, което християните питаят към Голготския Кръст като оръдие за спасение на човечеството, чествайки тържественото му издигане нависоко след изравянето му от земята. Това е единственият празник от Дванадесетте, чиято историческа основа са не само новозаветните събития, но и събития от по-късно време - от историята на Христовата Църква. Празнуваното една седмица по-рано Рождество на Божията Майка е сякаш преддверие на тайната на Божието въплъщение на земята, а Кръстът възвестява за предстоящата Му жертва. Именно затова празникът Кръстовден също е разположен в началото на църковната година.

Вече към средата на IV в. частиците на Истинското Дърво се разпространяват из целия свят, за което свидетелства свт. Кирил Йерусалимски. Археологията също подтвърждава, че в някои от разрушените християнски храмове в Северна Африка са запазени надписи от втората  половина на IV век, които споменават, че там се пазели частици от Честния Кръст. Светителите Йоан Златоуст и Григорий Назианин съобщават, че мнозина тогавашни християни носели в нагръдните си кръстове-мощници частици от Свещеното Дърво.

След намирането на светия Кръст в края на първата четвърт на IV в. свв. Константин и Елена подемат строежи на няколко храма в самия Йерусалим, където трябвало да се извършват богослужения с подобаваща на свещения град тържественост. Десетина години по-сетне е осветена изградената в близост до Голгота и Божия Гроб голяма базилика (Малтириум). Денят  на намирането на Христовия Кръст става известен и като ден на Обновлението (на старогръцки този термин означава също и освещение на храм). Тогава се освещава и Ротондата на Възкресението, и другите свещени сгради върху местата на Разпятието и на Възкресението Христово. Оттогава този ден се отбелязва с голяма тържественост. Съгласно свидетелството на Егерия, поклонничка от IV век, тържествата продължавали осем дена, през които всекидневно се служела Божествена литургия, а храмовете били украсявани по същия начин, както на Възкресение и Богоявление. Празненствата събирали множество народ от всички краища на Месопотамия, Египет, Сирия. Същата тази Егерия съобщава, че Обновлението е чествано заедно с намирането на Честния Кръст Господен. (Сегашната богослужебна практика определя деня на Обновлението на храма Възкресение Христово в Иерусалим да се извършва с нарочна служба в навечерието на Кръстовден – 13/26 септември). Пак тя прокарва паралел между освещаването на християнските храмове в Йерусалим и ветхозаветния Соломонов храм. За това говори по-сетне и древният църковен историк Созомен (V в.), според когото в този ден се извършвало също и светото Тайнство Кръщение  за готвещете се оглашени хора.

Има и друг забележителен факт, за който ни съобщава свети апостол  и евангелист Йоан (Йоан. 10:22-23): Сам Иисус посещава Йерусалимския храм в деня на Обновлението - еврейския празник Ханука, наричан още празник на светлината. От Стария завет знаем, че този ден е бил свързан с въстанието на Макавеите в 167 г. пр. Р. Хр., а също и с чудесата, извършени от Иуда Макавей - освобождението на израилския народ и Йерусалимския храм от поругаващия ги езически владетел Антиох и чудесното запазване на храмовите светилници, запалени през всичките осем дни на празнуването. Христос обръща особено внимание на празника Обновление не просто защото зачита традициите на народа си, но и защото идва да даде нещо повече от само една традиция. Той призовава не просто към осемдневно почитане на Обновлението, а към вечността: „Аз съм светлината на света; който ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“; и още - „Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината“ (Йоан. 8:12; 12:46). Затова покръстените евреи Го сравнявали с неизтощима Ханука - и всеки, който не желае да остава в тъмата, бил той евреин или не, трябва да се обърне към Христа като към вечна светлина. На всекиго, приел Иисуса Христа като истински Месия, Той дарява възможността да напусне тъмата на греха, да се освободи от греховното иго и да се обнови чрез неизтощимата Иисусова светлина за вечен живот.

Палестинският поклонник от VI в. архидякон Теодосий описва, че седемдневното тържество започва на 15 септември, именно в деня на намирането на светия Кръст от благоверната царица Елена. За въздвижението (извисяването) на честния кръст, съпроводено с народно поклонение в Сирия в средата на септември свидетелства и Евгарий Схоласт от VI в. Що се отнася до думата въздвижение (ὕψωσις),  за пръв път можем да я срещнем у Александър Монах от Кипър (VI в.), който е и автор на похвалното слово на Кръста, което византийската литургична традиция изисквала да се чете на самия празник Въздвижение. Този именно Александър пише, че 14 септември е датата, на която светите отци и императорската повеля определят да бъде честван празникът Въздвижение.

За особеното значение, което светата Църква придава на този тържествен ден още от древни времена свидетелства и възприетият обичай Кръстовден да бъде почетен също и чрез спазване на пост, пък макар и денят да е празничен. Срещат се такива указания още в ранните редакции на Йерусалимския устав. В XI в. преп. Никон Черногорец пише, че постът в този ден е общоприета практика. В катедралните храмове се постело по един ден, а в монастирите по два. Според Йерусалимския устав в деня на Въздвижение се позволява вкусване на елей и вино, но не и риба.

Особено тържествен вид на празника несъмнено придава споменатият вече чин на изнасяне и въздвижение (издигане, извисяване) на светия Кръст Господен, съпроводено с всенародното му поклонение. За този чин свидетелстват още йерусалимските паметници от V в., а също тъй съответните арменски и грузински преводни документи от V–VII в. Очевидно към VI в. този чин е вече познат и се извършва не само в Йерусалим, но и на много други места в християнския свят, за което свидетелства и споменатият Евгарий Схоласт, и авторът на Пасхални хроники от VII в. От тях става ясно, че по онова време също и в Константинопол вече се извършвал един сложен чин на Въздвижение. Това, че светата Православна Църква тъй трепетно съхранява установените от нея от древни дни насам богослужебни традиции, има не просто исторически, но и особено значим мистичен смисъл. В края на XIX в. прот. Григорий Деболски подчертава, че „чинът на великото Въздвижение на Кръста е най-великата лития, която е образ на издигането, на извисяването на Господа на кръста и на освещаване на света в четирите му посоки. След въздвижението присъстващите в храма трикратно прекланят колена пред светия Кръст … и целуват триблаженото дърво, съгласно реченото в Светото Писание: Възнесете нашия Господ и се покланяйте на подножието на нозете Му, защото то е свято!”

С грехопаденията и беззаконията си ние непрестанно унижаваме Разпнатия и Възкръсналия Син Божий, оскърбяваме Го, прокуждаме, предаваме и отново и отново Го разпъваме — за това неведнъж ни напомнят светите отци и учители на Църквата. Това поклонение ни е нужно, казва свт. Теофан Затворник, та лишеният от земни блага да се радва в надеждата си, че така следва верния път към Царството Небесно; радващият се пък на земни блага да не задръсти със земни наслади своя спасителен кръстен път. Този спасителен път е именно пътят на Кръста, който всеки християнин трябва да носи с търпение и благодарност към пострадалия заради нас Господ - Кръстът, който е път към спасение и възкресение, Животворящият Кръст Господен.

 

Богу нашему слава! Амин.