8/21 септември 2017 г.

 

РОЖДЕСТВО
НА ПРЕСВЕТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА
И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ

 

(По: прп. Иоан Дамаскин. Слова; свт. Епифаний Кипрски. Творения <http://www.odinblago.ru/> ; свт. Георгий Никомидийский. Слово второе на зачатие и рождество Пресвятой Владычицы нашей Богородицы и Приснодевы Марии. <https://azbyka.ru/otechnik/> ;  свт. Димитрий Ростовский. Четьи-Минеи;  прот. Георгий Дебольский. Дни Богослужения…; архиеп. Аверкий (Таушев). Слова и речи. Т. ІV; еп. Митрофан Зноско-Боровский. Слова и проповеди. <https://azbyka.ru/otechnik/> ;  Училище добродетельной жизни; Православный календарь <http://days.pravoslavie.ru/Life/>; Православная энциклопедия <http://www.sedmitza.ru/> )

 

Днес светата Православна Църква с дълбока почит отбелязва един от най-големите си празници - Рождество на Пресвета Богородица. Този празник Църквата причислява към Дванадесетте и го почита като Вселенски заради превеликата, всеобхватна значимост на това събитие в хода на Божественото домостроителство, т. е. делото по спасението на падналото човечество. Светата Православна Църква особено тържествено чества този ден, рождения ден на Дева Мария също и затова, че с него започват всички Господски и Богородични празници.

В лицето на днес Родената в пустинята на ветхото човечество сякаш бликва животворен източник, който по-сетне дава начало в пълноводен поток от жива вода за всички хора. Този ден полага начало на преобразяването на цялата човешка история. След този ден се преобразява самата история на човеците. Все така продължаваме да се борим сред вълните на бурното и страшно житейско море, но вече имаме и спасителен фар пред очите си — пресветлия Лик, дарил на човечеството висш образец на чистота, любов, вяра, смирение и кротост.

Пресвета Дева Мария се ражда във времена, когато хората достигат до нечуван дотогава нравствен упадък — толкова дълбок, че тяхното въздигане и спасение изглежда сякаш безнадеждно и невъзможно. Вследствие на грехопадението се прекъснала благодатната жива връзка между сътвореното и Твореца. Човечеството потънало в мрак. Този душевен мрак дотам овладял човека, че животът му става подобен на мрачно заточение. „Изведи от тъмница душата ми!“ — проридава старозаветният човек. Преданията говорели, че има да  дойде Онзи, Който ще срине властта на греха над човеците. Най-светлите умове от древността осъзнавали и често открито заявявали, че за да се утвърди истинската вяра, за да не се допусне окончателната погибел на човешкия род, трябва Самият Бог да снизходи в този пропадащ свят. За това говорели не само ветхозаветните пророци, но дори и някои светли умове сред езичниците. За това свидетелства и Самият Господ. Когато Иаков, изморен да бяга от преследващия го негов брат Исав, заспива в пустинята, Бог му явява стълба до небето, по която се спускат и се качват ангели, а на върха й Иаков вижда Самия Господ, Който му казва: „Не се бой, Аз съм с теб!“ Тъкмо в лицето на Дева Мария виждаме тази стълба, издигаща се от земята до небето, по която Самият Господ, Синът Божий слиза при нас на земята.

И ето че за да спаси грехопадналото човечество, Синът Божий пожелава да се въплъти в тварно — човешко същество. С тази цел Той избира за Своя Майка единствената достойна, по-широка и от небесата, способна да въплъти и побере в Себе си Извора на чистотата и светостта. Знае се какво тежко Божие изпитание понасят търпеливо и смирено родителите й, праведните Иоаким и Анна. Затова пък каква велика утеха им изпраща Господ най-сетне! Ражда им се дъщеря - преблагословена,  която ще се удостои да стане Майка Божия, а те да се зоват оттук нататък свети и праведни Богоотци. Дивни са делата Господни!

В старозаветното Свещено Писание има множество пророчества относно Пречистата Дева, Майка Божия, Която дарява на човечеството истинския Спасител. Новозаветните текстове обаче не предлагат особено голямо изобилие от житийни факти за Пресвета Богородица. Светите евангелисти описват някои епизоди, свързани с името и личността Й (Мат. 1:16, 18-25; 2:11, 13-15, 19-23; 12:46-50; 13:55; Мк 3:31-35; Лк 1:26-56; 2:4-7, 16-52; 8:19-21; Ин 2:1-12; 19:25-27; Деян 1:14), но от Светото Писание не можем да съберем достатъчно подробни данни нито за обстоятелствата на Нейното рождество, нито за Въвеждането Й в храма, нито за живота Й след Петдесетницата. Ала всичко това можем да научим от Светото Предание на светата Православна Църква, а също тъй от множество църковно-исторически съчинения и от омилетичните паметници, от богослужебната химнография. Сказанията за живота и чудесата на Пресвета Богородица от най-древните времена насетне намират най-жив отклик у православните християни; тези сказания и до днес са сред най-любимите им четива. Към тези извори прибягват още древните църковни химнописци (напр. свт. Андрей Критски, преп. Козма Маюмски, преп. Иоан Дамаскин, преп. Иосиф Студит); те намират отражение и в проповедническата традиция (достатъчно е да споменем преп. Ефрем Сириец, преп. Иоан Дамаскин, свт. Иоан Златоуст, свт. Григорий Палама, свт. Епифаний Кипърски и още много други отци и учители на светата Православна Църква).

Специалното празнуване на този празник датира от времето на ранното християнство. Свидетелства за това намираме и в ІV век, когато света равноапостолна и благоверна Царица Елена построява в Палестина храм, посветен на Рождество на Пресвета Богородица. Указания за древното честване на това достославно събитие намираме и у свт. Иоан Златоуст, у свт. Прокъл, у бл. Августин. Някои от стихирите, с които се възпява Богородичното Рождество през вековете та чак до днес, са писани още в V век от Константинополския свт. Анатолий. А един век по-късно свт. Григорий Двоеслов свидетелства за такова празнуване в своя Сакраментарий. Всичко това активно участва във формирането на агиографичните традиции и на поместните православни Църкви. И това е естествено, защото наистина е дълбинно значението и е вселенска значимостта на празнуваното днес велико тайнствено събитие.

По думите на преп. Иоан Дамаскин, денят на Рождество Богородично е празник на вселенска радост, защото чрез Пресвета Дева целият свят се обновява, а скръбта на прамайката Ева се превръща в радост. А свт. Андрей Критски в словото си на днешния ден казва: „Този празник за нас е начало на всички празници, той е врата към благодатта и истината. От днес се строи одушевен храм за Твореца, а творението Му се подготвя за новото Му Божествено жилище.”

Свт. Димитрий Ростовский сравнява Рождеството на Присноотроковицата с изграждане на Соломоновия храм в цялото му великолепие. „Обичайно е, казва той в своето слово за днешния празник, когато царят пожелае да посети някой град, да уреди там подобаващ палат, в който да отседне; както дворците на земните царе се строят и украсяват от най-изкусните майстори, използващи най-скъпоценни материали, на най-извисено място, и се строят по-прекрасни и по-просторни от всяко друго човешко жилище, така трябвало да се устрои и Палатът на Славата на Небесния Цар. Във Ветхия Завет, когато Бог пожелал да живее в Йерусалим, Соломон, призовал най-изкусния зидар Хирам, който да изгради храм на Бога и този храм бил изграден от превъзходни материали, скъпоценни камъни и благовонна дървесина …  и от чисто злато; на най-извисеното място, на хълма Мория …  Храмът бил толкова просторен, че в него би могло да се побере цялото множество израилтяни. След като е бил вече построен, славата Господня слязла върху храма във вид на огнен облак … [Ала при цялото му великолепие, това все пак е бил храм, създаден чрез човешки, тоест тварни познания, умения и усилия, сиреч — храм ръкотворен!]. Но ето, Бог благоволил в началото на Новозаветната благодат да изгради храм неръкотворен - Пречиста и Преблагословена Дева Мария. И Кой е бил Строителят на този Храм? Наистина - Всемъдрият, Самата Премъдрост Божия, както се казва в Светото Писание: Премъдростта си съгради дом (Притч. 9:1), а всичко, що Премъдростта Божия е съградила, е вечно прекрасно и съвършено във висша степен.  Затова едно от паримийните четива на Всенощното бдение на този празник е взето именно от Притчите Соломонови - и то е именно за Премъдрост Божия. А тъй като Премъдростта Божия тук е създала палат за Словото, то съвършен е храмът на Съвършения Бог, пресветъл Палат за Пресветлия Цар, пречист и неосквернен — чертог за Пречистия Жених, непорочно селище за Непорочния Агнец. А и материалът, от който бил изграден този неръкотворен чертог, е бил Божествено съвършен: камъкът бил от най-скъпоценните - от Давидовия род, като оня камък - праобразът Христов, който бъдещият Цар-Псалмопевец като юноша вложил в прашката си, за да победи страховития Голиат. Благовонните пък дървета, които били използвани за изграждане на неръкотворния Храм Господен - Пресветата Дева, били иерейският Й род, приносящ благовонни дарове на Бога.”

Свт. Епифаний Кипърски дава следното пояснение: „Иоаким ще рече подготовка за Бога, защото чрез Иоаким се подготвя храмът Господен, т. е. Пресвета Дева Мария; Анна пък значи благодат, защото Иоаким и Анна се удостояват с благодатта да заченат Благословената Дева.” А защото произхожда от царски и архиерейски род, Тя по рождение е венчана със слава и почести: славата заради царския корен, почестите - заради архиерейското си потекло.

Пресвета Дева Мария била единствено чедо на светите Богоотци Иоаким и Анна, които водили богоугоден, смиреномъдър, благочестив живот. Те били много милосърдни - за себе си изразходвали само една третина от доходите си, другата третина жертвали за храма, а останалото раздавали на бедните. Въпреки всичките им добродетели обаче, въпреки цялата им щедрост, милосърдие и ревност в богопочитанието, юдеите никак не ги зачитали, дори понякога не ги допускали да принасят жертви в храма. Така било, защото до престарялата им възраст Бог, по Своя премъдър и свят Промисъл, не ги дарявал с чедо. Това твърде много ги наскърбявало - още повече, че според ветхозаветните представи, безплодието било сигурен знак за Божията немилост и наказание за грехове, макар те да били винаги праведни и боголюбиви. Така, несправедливо подигравани, оскърбявани, пъдени, те дълбоко се съкрушавали, ала не заради незаслужените обиди, а затова, че не можели да участват в общото дело на спасението, което за израилтяните било голямо нещастие, тъй като ги лишавало от надеждата да имат за свой потомък дългоочаквания от юдеите Месия. Но Бог премъдро и всемилостиво благоволява да извърши чудо: Той дарява с плод останалото безплодно през целия си дълъг съвместен брачен живот и вече твърде престаряло, но  велико по своя добродетелен и смирен живот семейство. Както казва в словото си на днешния ден преп. Иоан Дамаскин, пътят към единственото истинско обновление на света е постлан с божествени чудеса, защото самото това обновление е най-главното, начално чудо по пътя на възхождане от по-малкото чудо към по-голямото - към по-сетнешното Рождество Христово, положило начало на спасението на света. Рождеството Богородично е предутренната зора на наистина Новата Ера на човечеството - на спасителното християнство.

Веднъж, след 40-дневен пост в пустинята, където Иоаким избягал след поредното оскърбление от сънародниците си, по горещите и съкрушени и покайни молитви на двамата праведници да им дари Господ чедо поне на стари години - поне едно чедо, ала и него те обещали да принесат в дар Богу  - и на двамата поотделно се явил Ангел Господен, който благовестил, че молитвата им е чута от Всемилостивия. Съкрушената им просба ще бъде преблагодатно изпълнена и преизпълнена - не само дългоочакваното Чедо ще им прати Бог, но то ще бъде и благословено от всички земни родове, защото чрез това Чедо  ще дойде спасението на целия свят. Така и станало. На 9 декември света Анна заченала от свети Иоаким благословената от Бога дъщеря, а девет месеца по-късно, на 8 септември се ражда преблагословената Отроковица, наречена Мария. „Пресвета Дева, казва бл. Иероним, е наречена Мария, защото така Я нарекъл още самият Ангел, който благовестил на Богоотците за предстоящото Й зачатие и рождество.” А „Мария или Мариам, уточнява свт. Епифаний, означава Госпожа и Надежда, защото Й е предстояло да роди Господ, Който е Надежда за всички народи.” А като станала Майка на Твореца, казва преп. Иоан Дамаскин, Тя наистина станала и Госпожа на всички твари.”

Светата Православна Църква прославя Пресвета Дева като стълба от земята до Небето, чрез която земното се възсъединява с Небесното. Покойният архиеп. Аверкий (Таушев) пояснява: „Пречистата Майка Божия се именува стълба към небето в двояк смисъл. С Нейна помощ сякаш по някаква тайнствена стълба Синът Божий слиза на земята и като се въплъщава от Нея, става наистина Човек, без да престава да бъде Бог (затова е и единственият абсолютно безгрешен човек), и така Той извършва делото по нашето спасение от греха, от клетвата и от смъртта, като заковава на Своя Кръст списъка с нашите грехове. Заедно с това всички ние, изкупените с Кръвта на Нейния Син, благодарение на Пресвета Дева Мария и на Нейната молитвена помощ и застъпничество, можем оттогава да възхождаме от тази грешна земя към Небето - в райските обители, които ни е приготвил (Божественият) Й Син.”

Като празнува най-тържествено Рождеството на Пресвета Богородица, светата Православна Църква и нейните велики свети Отци и Учители прославят висшата степен на сближаването между Божеството в благодатно възсъединяване с човеците в лицето на Предизбраната Дева, родена по Божие обещание, по волята на Създателя на всичко. Както се пее в днешните стихири: „Днес благодатта започва да дава плод”; „днес се оповестява световната радост, днес повяват ветрове, предизвестяващи спасение”; людете се освобождават от своите скърби така, както и „Иоаким и Анна се освободиха от оскърбленията заради тяхното безплодие - чрез Рождество на Пречистата им Дъщеря”; „ражда се Майката на живота, и мракът се разпръсва, Адам се обновява, Ева се призовава, ражда се изворът на безсмъртието, ражда се Божията Майка, и светът чрез Нея се обновява, а Църквата благолепно се украсява.”

Така, Рождеството на Пресвета Богородица наистина е подобно на изграждане на великолепен и съвършен във всяко отношение Царски, Божествен палат. И подобно на царския палат, който обикновено се строи, както сочи свт. Димитрий Ростовский, достатъчно обширен, за да побере не само царя, но и множеството предстоящи Му служители, слуги, стражи, просители, така и обширното Селище на Словото, Пречистата Дева е дала простор не само за Царя Бога-Слово, но и за всички нас, Неговите раби, които се стичаме към Поселилия се в Нея. Бога тя побира в утробата Си, а нас - в Своето благоутробие. Има ли някой друг сред Божиите Светии, чието благоутробие е по-обхватно от Марииното - в Бога? Тук се помества целомъдреният човек, ала и за грешния тук не е тясно; тук си намира място покаялият се, ала и за обременените и още непокаяли се Тя е открит пристан; в благоутробието Й, без да им е тясно, се побират всички скърбящи, обидени, жадни, безимотни, прокуждани, притеснявани и болни; защото не може да не бъде всемилосърдна утробата, която ни е родила Всеблагия Бог; <…> всеки може безпрепятствено да влезе (при Небесната Царица) и да получи от Нея дар - според благопотребната си просба.”

Рождеството на Божията Майка отбелязва настъпването на времето, когато започват да се сбъдват великите и утешителните Божии обещания за спасение на човешкия род от робството на греха и на неговия поробител дявола. Това събитие ни приближава още тук, на земята до благодатното Божие Царство, царството на истината, благочестието и безсмъртния живот. Майката на Първородния от всички твари  също и за нас е Майка по благодат, милосърдна Застъпница, към Която постоянно прибягваме със синовно дръзновение.

„Защото този рожден ден, казва свт. Георгий Никомидийски в едно от словата си за този празник, е предвестник на [истинското] възраждане на човечеството; той предвъззовава овехтелия от заблуда към възобновление; той предпоказва как безплодието на нашето незнание се превръща в плодоносящо богопознание; той ни прокарва пътя към входа в благодатта; той ни предотваря дверите на спасението; той предполага основанията на помирението; той е нашият посредник; чрез него днес придобиваме дръзновение; <…> чрез явяването на чертога на светлината биваме причислени към царския брак; чрез роденото днес най-блестящо и най-всеобемащо слънце днес сме причислени към небесния живот“.

Затова можем днес също и ние възкликнем със свт. Димитрий Ростовский: „Нека днес, както и винаги, да потърсим и ние милосърдието на <чудодейно> Родената от безплодна утроба и да я привестваме с такива слова: Радвай се, Всенепорочен Палате на Царя на всички! Радвай се, Селище на Бога-Словото, Комуто заедно с Отца и Светия Дух,  заедно с Теб, Дъще на Отца, Майко на Сина, Невесто на Светия Дух,  от нас, смирените, слава во веки.”