15/28 август 2017 г.

 

Успение на нашата Пресвята Владичица

Богородица и Приснодева Мария

 

 

По: Свщмчк Дионисий Ареопагит. Слово о Пресвятой Богородице <https://nasledie77.wordpress.com/category/святые/дионисий-ареопагит/> ; свт. Епифаний Кипрский.       Творения. Ч. 5. (Творения Святых Отцев. Т. 50. Изд. МДА, 1882) <http://www.odinblago.ru/epifaniy5/>; преп. Иоан Дамаскин. Три похвальных слова на Успение Богородично <https://azbyka.ru/otechnik/> ; Григорий Палама. Беседы. Т. ІІ - Изд. Спасо-Преображенского Валаамского монастыря: 1994; свт. Алексий, Митр. Московский и Коломенский. Творения. Изд. Отчий дом: 1994; свт. Дмитрий Ростовский. Жития (м. Авг.) и Поучения на Успение Богородично <https://azbyka.ru/otechnik/> ; прот. Григорий Дьяченко (сост.). Вера, Надежда, Любовь. Катехизические поучения. Т. І - М.: Донской монастырь, 1993; пак той (съст.) Практическая Симфония. Изд. Св. Троицкой Сергиевой Лавры, 1992; М. Н. Скабалланович. Успение Пресвятой Богородицы. Киев, 1910 <https://azbyka.ru/otechnik/books/>

 

На 15 август по светоотеческия църковен календар светата Христова Църква почита земната кончина (успение) на Божията Майка. Православната Църква причислява този празник към дванадесетте Велики църковни празници. На тази дата, както гласи Свещеното Предание, за да се простят и извършат достойно погребение на Пресвета Дева Мария, светите апостоли, които проповядвали в различни страни, по чудесен начин се събрали в Иерусалим. В Светото Писание обаче не намираме сведения за това събитие, при цялата му голяма значимост. Светите Евангелисти сякаш пестят подробности както за земния път и делата на Пречистата Дева Мария, така и за Нейната блажена кончина, погребение и възнесение.  От Светото Писание научаваме само това, че разпнатият Син Божий осиновява на Света Богородица любимия си ученик св. апостол Иоан, който оттогава насетне Я взима при себе си и се грижи за Нея (Ин. 19:25–27); също и това, че Тя е пребъдвала в молитвите заедно със светите апостоли (Деян. 1:14) и заедно с тях се е сдобила с даровете на Светия Дух в деня на Петдесетницата (Деян. 2:1–14).

Защо това е така? Отговор на този въпрос можем да намерим у един от ранните монаси, апологети и отци на Христовата Църква, прославения борец срещу ересите свт. Епифаний Кипърски (IV в.) В своя Панарион (или Срещу осемдесет ереси) той пише: „Писанието просто премълчава за това поради изключителното естество на чудото, та да не тласне човешкия разум в изумление. … Защото Писанието стои над човешкия разум и оставя това в неизвестност, защото Девата е била съсъд пречестен и най-превъзходен, та никой да не си представя за Нея нищо плътско“.

Светото Предание пък повествува, че към времето на блажената Й кончина Пресвета Богородица живее в Иерусалим и се моли на Голгота и край Гроба Господен. По време на една от тези молитви Й се явява същият небесен вестител, който Й е донесъл благата вест за Боговъплъщението - свети Архангел Гавриил. Сега той съобщава на Света Дева Мария да се готви за смъртния Си час - след три дена Нейният Син и наш Бог ще Я приеме в Небесното Си Царство, където Я очаква вечен живот. След като получава тази вест, Пречистата Дева се обръща към Господа с гореща молба да Й се даде  възможност за последна земна среща с възлюблените Му ученици, които по това време проповядват Словото Божие из най-различни краища на света. И ето, става така, че по Божия повеля всички те (без св. апостол Тома, който пак промислително стига до Богородичния гроб едва на третия ден) биват грабнати от ангели и пренесени като на облаци пред обителта на Майката Божия. В неизразимия блясък на Божията Слава, накарал да помръкнат всички светилници, обхванатите от свещен ужас апостоли виждат над главите си отворената небесна дълбина, от която към ложето на Пречистата Богородица низхожда Самият Цар на Славата Христос заедно Небесните сили и светите праотци и пророци, възвестявали за Пресветата Дева. След това Божията Майка Мария блажено предава душата си на Господа. Светите Апостоли полагат пречистото Й тяло в гробница, където почиват останките на Нейните родители, светите Иоаким и Анна, и на земния Й обручник Иосиф. Иудейските първосвещеници разпореждат стражите да разпилеят погребалната процесия, но поради Божието чудо (облак, който се спуска върху й), техните опити се провалят и този път. А дръзналият да прекатури Богородичния одър първосвещеник Афоний остава без ръце. След като се покайва обаче, той получава изцеление и приема християнската вяра.

Историята на празнуването на днешния празник ни предлага преп. Иоан Дамаскин (VII-­VIII в.) в своето Второ похвално слово за  Успението Богородично. Специалното честване на „Деня на Блажената“ започва в Сирия и около средата на V в. се разпространява до Иерусалим и особено Витлеем. Тогава именно се установява датата от църковния календар, на която да се чества и самото преблажено Успение на света Дева Мария. Църковният историк Никифор Калист (XIII–XIV в.) описва как император Маврикий (VI в.) издава специален едикт, с който установява църковното честване на Богородичното Успение да става именно на 15 август по Юлиянския календар.

Това, че официално честването на Успението е установено известно време след самото свещено събитие, съвсем не означава, че светите апостоли и изобщо ранните християни не са почитали Божията Майка по най-достолепен начин — и преди, и след Нейната земна кончина. Ученикът на св. апостол Павел, първият епископ на Атина и по-сетне проповедник на Божието Слово в Галия свщмчк Дионисий Ареопагит (I в.), който три години след като приема свето Кръщение бива удостоен с възможността да види лично Пресветата Дева Мария в Йерусалим, а по-сетне и да присъства на Пречестното Й Успение и да участва в Нейното погребение, така описва първата си среща с Нея: „Когато ме въведоха пред лицето на Богообразната Пресветла Дева, отвън и отвътре ме обля толкова велика и безмерна светлина, около мен се разля благоухание на толкова аромати, че нито немощното ми тяло, нито самият ми дух бяха в състояние да понесат толкова много и велики знамения, това начало на вечното блаженство и слава. Изнемогна сърцето ми, изнемогна духът ми от тази Нейна слава и от тази Божествена благодат! Човешкият ум е неспособен да си представи (дори у хора, прославени от Бога) друга, по-висока слава и чест в сравнение с онази, която вкусих тогава аз, недостойният, но по Божието милосърдие удостоен с блаженство, надвишаващо всяка представа.”

Такова е било прякото впечатление от целия облик на Пречистата Божия Майка. По-късно, вече в XIV в. свт. Григорий Палама възкликва: „О, Божия Майко и Дево, кое слово е по-силно да изобрази Богоосиянната Ти прекрасност! Защото нито мисъл, нито слово може да обхване нещо от онова, което се отнася до Теб. Човеколюбието Ти обаче допуска възможността да те възпяваме. Защото Ти … единствена чудно си имала в утробата Си Оногова, у Когото са съкровищата на цялата благодат; единствено Ти си била Негова чудесна скиния. И преселила се при Него, чрез смъртта Си си преминала в безсмъртие, за да пребъдваш с Него во веки в небесните скинии, и оттам да се грижиш - като Го умилостивяш - за наследието Си в бденните Си молитви за всички.

… Днес Тя има Небесата като подобаващо Й жилище, като достоен за Нея царски дворец; днес там се преселва Тя и застава отдясно на Царя на всички в златотъкани и украсени одежди. Думите на Пророка Псалмопевец „позлатени одежди” означават Богоосияното Й тяло, а „украшенията” тук значат всички Нейни добродетели. Защото Тя единствена днес пребъдва с Богопрославеното Си тяло със Сина Си. Защото нито земята, нито гробът, нито смъртта са били в състояние завинаги да задържат Живоначалното и Богоприетото Й тяло ... Защото как би могло да бъде иначе, как би могло родилото Го тяло да не бъде издигнато от земята на Небето, щом и възприелата Божия благодат душа, след като се сбогува с отсамния живот с всичките му преходни неща, се издига на небето! … Защото родилото Го тяло по справедливост бива съ-прославено с Богоподобна чест - заедно с Родения [от Нея]. Този Кивот на Христовата Светиня, също съ-възкръсва съгласно пророческата песен, с тридневно Възкръсналия по-рано Христос. Пред Учениците Й възкресението Й от мъртвите доказват и плащаницата, и погребалните Й одежди - само те са останали да лежат в гроба, само тях намират дошлите да потърсят (тялото на Владичицата) - както по-преди е станало и с Нейния Син и Владика. Ала за Нея не е било нужно да остава още известно време на земята, както е било необходимо за Нейния Син и Бог; затова Тя е била незабавно пренесена от гроба в Небесната обител, откъдето Тя продължава да струи върху земята най-светлите Си и Божествени сияния и благодат … Защото, когато Бог е пожелал … открито да яви Своето подобие и на Ангели, и на човеци, … като съчетае в Нея висшата красота на Божествените, Ангелските и човешките прекрасности, … чрез възнесението Си от гроба, значи, съединил долния свят с Горния, … вкусването от смъртта само е разширило превъзходството на Божията Майка над всички, дори и над Ангелите …  Затова е справедливо (днес) всичко да тържествува и да празнува тържеството над смъртта. Подобавало е Вместилата Изпълващия всичко и Съществуващия над всичко Сама да надмине всичко и да се извиси над всичко в Своите добродетели и с величието на достоинството Си. … Подобавало е (днес) да се сдобие и с едно качество, извисяващо се над всички качества, а именно: да стане след смъртта си безсмъртна и единствена да пребъдва с пречистото Си тяло непосредствено до Своя Син и Бог … Чрез изливаната оттам преизобилна благодат върху всички, които Я почитат, им се дарява способността да възхождат към Нея … Подобавало е, значи, към превъзходните Й дарове да се добави още по-засилено чувство на милосърдие, та никога да не секва обилната Й милост и богатата Й щедрост … И така, съзерцаващият това средоточие и извор на всяко благо не може да не признае, че Девата дарява същото съвършенство в добродетелите на онези, които живеят добродетелно; както небето е по-голямо от слънцето и както слънцето е по-светозарно от небето, така и Нейното наследство превъзхожда по блясък всички и всеки, когото Бог е  облагодетелствал - както под небето, така и над небето.”

И в по-ново време (XIX-ХХ в.) св. праведен Иоан, Кронщадтски Чудотворец казва: „Дори обикновеният съсъд, който дълго време е бил пълен с миро, продължава да благоухае и след като мирото в него се изтощи. Какво е, прочее, неизтощимото благоухание на човеколюбието, милостта и любовта, което излъчва Преблагословената Мария, носила девет месеца в девствената Си утроба Неизтощимото Миро - Христа; държала Го в обятията Си, изпълнена, подобно на серафимите, с пламенна любов към Него като към Божий Син, Който Самият е съвършена Любов и Милосърдие! Както човек, който от близостта си до мирото попива от неговия аромат; както онзи, който е близо до огъня, не може да не поеме от топлината му, така (и дори много повече!) всеки, който в нуждите си смирено и с вяра се доближи до вечно благоуханното Небесно Миро на Милосърдието и към вечно горящия пламък на Любовта - към Божията Майка, може винаги да получава от Нея помощ, благодеяния и благодат, и то толкова по-големи, колкото повече и по-често се доближава до Нея, колкото е по-голяма нашата вяра в Нея.” Това прави от Пречистата Божия Майка и вярна пазителка на истинното учение на светата Православна Църква.

В една своя проповед свт. Димитрий Ростовский казва следното: „Когато Праведният Съдия Господ Бог е отсъдил да накаже целия човешкия род с потоп, тогава Той отредил за всички видове живи твари едно единствено убежище - Ноевия ковчег. Който не се е укрил в този ковчег, загинал във водата. Онези, които били заедно с Ной в ковчега, се спасили от смъртта. По същия начин Праведният Съдия, като отредил за грешниците вечно наказание  след края на света  в огнен потоп, е оставил на целия човешки род и най-съвършеното спасително убежище - Пречистата Дева Мария. Който прибягва до това убежище, той може наистина да се спаси; ала който не иска да прибягва към Нея, той ще загине в езерото на вечния огън“.

В едно от поученията си за Успението на Пресвета Богородица, същият светител казва и това: „Подобно на Моисей, който пресушава морето, Тя пресушава потопа на първородния грях, който погълнал душите и на невинните: [защото, по словото на божествения апостол], „смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама“ (Рим. 5:14). Този потоп Тя прекосява със сухи нозе, като зачева непорочно и ражда, и по този начин извежда човешкия род към сухо място, защото [ако Господ бе ни изоставил], „води биха ни потопили“, поток и бурни води „биха преминали над нашата душа“ (Пс. 123:4–5). Ала душата ни мина под ръководството на мъдрия Вожд — Пречистата Дева, „затова и празнуват Твоите люде, избавили се от греховната вина“. … Когато Боговидецът Моисей водил израилтяните от египетската земя към обетованата земя, под своя закрила ги поел един чудодействен облак. За израилтяните той светел, а на враговете им хвърлял мрак. През нощта израилтяните го виждали (той им осветявал пътя), а в дневния зной той ги дарявал с хладна сянка. Този облак отвел израилтяните в обетованата земя. Ние, християните, също имаме подобен облак, който ни е даден за наша защита и помощ - имаме Пречистата и Преблагословена Дева Мария. Тя е облак, която ни свети със Своята благодат, а върху врага ни дявола  чрез Божествената си сила хвърля  мрак. Тя ни свети в греховната нощ, за да не се заблудим по пътя към обещаното ни Небесно жилище, за да не потънем в пустинята на вечната погибел. Тя ни осенява и в зноя на праведния Божий гняв, за да не станем като пепел. Тя е нашият пътеводител към Небесния Йерусалим. Трябва само да следваме Нейните указания. Трябва само да следваме Нейния пример, Нейните добродетели и така да възхождаме от земята към Небето.”

Чуден е животът на Пресвета Богородица, ала не по-малко чудно е и Нейното блажено успение. Достославни са делата Й приживе на земята, ала не са по-малко славни са те и след Нейното успение. Именно успение, сън. Защото как изобщо можем да говорим за смърт, когато говорим за Онази, Която е по-почитана и от херувимите и е по-прославяна и от серафимите! Ето, дори и те, макар и да притежават по-ниска степен почит и прослава от Нея, са безсмъртни. Тогава как е възможно да умре Вместилището на въплътилия се Син Божий? Свт. Филарет Московский (XVIII–XIX в.) отговаря на този въпрос с апостолските думи: в тази смърт тленното тяло на Пресвета Дева Мария не се отхвърля от живота, не се предадава на тление - то мигновено се преобразява, така че Тя веднага след смъртта си се облича с тяло ново, вече прославено, духовно. [Сигурно и Божията Майка, в Своето велико смирено подражание на Своя Син и Господ не пожелава (при все че е могла!) да я отмине скръбната чаша на  земната смърт (пък и тя да е била само временна!]

И ето, чудесата на Пресвета Богородица не секват и по време на земната Й смърт, и след нея. Обикновено, когато умре някой от човеците, за близките на покойника настъпва време на скръб и плач; след това иде времето на постепенното утихване на непомерната скръб, а още по-сетне — и времето, когато децата, внуците или пък други наследници вече съвсем спокойно встъпват в ползване на законното наследство. „И Апостолите са плакали, сочи свт. Филарет, при вида на Майката на Светлината, когато Тя угасвала подобно на тиха заря, възсияла над Църквата след изгрева на Божественото Слънце Христово. Обзети от естествена печал, те ридаят с горчиви сълзи, ала същевременно тези им сълзи са и сладки, защото са сълзи на благодатно умиление: защото свещената вяра в неумиращата благодат на Майката на Господа и чувството на благодатна любов към Нея господстват над чувството за загуба.

А пълно и съвършено утешение настава за тях вече на третия ден след погребението, когато поради промислителното закъснение на св. апостол Тома, те отворили гроба на Пресветата Владичица, ала не намерили там Пречистото Й тяло, но пък по-сетне я видели в цялата слава на Нейното възкресение и от Самата Нея чули утешителните слова: „Радвайте се, защото съм с вас през всички дни!“ Свт. Филарет така разяснява смисъла на това чудо: както навремето неверието на св. апостол Тома било обърнато в доказателство за истинността на Христовото Възкресение, така и сега закъснението му станало средство, чрез което се прославило възнесението на Божията Майка, останало до време все още скрито в съгласие със смиреното Й земно битие. А след като възприема Божията слава на Небето, Тя вече не отхвърля също и човешката прослава на земята. Ако по-рано тази слава не би съответствала на непостижимо дълбокото Й смирение, то сега вече Нейната прослава е колкото благотворна, толкова и нужна - не за Нея Самата, колкото за онези, които продължават да живеят тук, на земята.”

И така, успението на Пресвета Дева Богородица е пределът, на който животът побеждава, унищожава смъртта. Мнозина от нас, тъжно отбелязва свт. Филарет, с нежелание отправят взор към небето, отвръщат се от вечността.. Тъкмо затова не всички влизат в благодатното Царство, където Царицата Небесна предстои пред Божествения Си Син. „Какво смеят да очакват, пита се светителят, онези, които не се подвизават във вярата, не се стремят към съвършенството на духовната любов, не изгарят от ревност по истината и правдата, не зачитат целомъдрието, не освещават съпружеството, чадородителството и възпитанието на децата, не благославят Бога, когато са щастливи, но пък роптаят срещу Него, когато ги сполетят нещастия?! На такива сме длъжни да кажем самата истина: не към тях са отправени безсмъртните слова на възкръсналата Божия Майка Радвайте се! Не на тях обещава Тя благодатното Си всеприсъствие [застъпничество и помощ]“.

Ала ето че и за такива оставя Тя, Премилостивата, нещичко полезно за душата, някаква частица от наследството Си. Какво е то? В книгите Соломонови има едно място (Притч. 11:2), където четем: „Праведникът, умирайки, оставя разкаяние (Умираяй, праведникъ остави раскаянiе [в бълг. синодален превод фигурира „съжаление“]“. След успението Си Всеправедната Божия Майка оставя нещо и за нас, неправедните, и то е именно покаянието! Изпърво не ще ни се услади туй наследство, ала последиците му са толкова спасителни - стига правилно да го насочим и чрез него да изправим земните си пътища. Затова, призовава заедно с божествения Апостол и свт. Филарет, ако все още не сме се потрудили да придобием по примера на Пресветата Дева (Лук. 1:47), духа, възрадвал се в Бога Спасителя наш, то нека без да отлагаме (наистина, за кога!?) да възскърбим [по Него]. Защото тази скръб ще „произвежда покаяние за спасение” (2 Кор. 7:10). Значи, с такава скръб и покаяние ще придобием и най-великата радост - радостта на спасението. Тук скръбта и радостта се събират в една божествена точка. Праведното Успение на Пресветата Божия Майка събира в едно сетното земно и първото Небесно знамение за Нейното величие. То е непреходен пътеуказател към несекващото Небесното блаженство.

Богу нашему слава сега и винаги, и във вечните векове!  Амин.

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза