04 / 17 Април 2017 г.

 

СВЕТЛИ ПОНЕДЕЛНИК

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Икони на Пресвета Богородица „Избавителка“,
„Живоприемен Източник“, „Сладкое целование“

 

По: Синаксар; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый деня года...; прот. Григорий Дебольский. Богослужебные дни...; архиеп. Аверкий (Таушев). Современность в свете Слова Божия;

„О просфоре, антидоре и артосе“.– Встреча с православием <http://www.pravoslavie.ru/>; „Артос.“ – Православная энциклопедия <http://www.pravenc.ru/>;

прот. Иоанн Мейендорф. Византийское богословие… 7.2. (Минск: 2001)

 

 

От деня на Преславното Христово Възкресение започва празникът на Християнската Пасха. От най-ранните времена на християнството този празник е бил всеобщо и най-продължително християнско тържество. Още в апостолски времена е установено отбелязването на новозаветната Пасха да се празнува, подобно на ветхозаветната (без обаче празненствата да съвпадат) в продължение на една седмица (или 8 дни, ако броим до Томина неделя включително).

Освен съхраняваното от светата Православна Църква светоотеческо предание, за едноседмичното празнуване на Пасхата узнаваме и от апостолските постановления, които нареждат през великата Пасхална седмица да не работят както робите, така и свободните. За продължителното празнуване на Христовата Пасха научаваме също от писанията на светите отци на Църквата (светителите Кирил Йерусалимски, Йоан Златоуст и др.), от Съборните Правила, а също и от царските разпоредби. Така, 72 Правило на Картагенския Събор (V в.) предписва да се измолва от светските владетели, през Светлата седмица да бъдат забранени всякакви нечестиви зрелища и гуляи, та гражданите да не се отвличат по конни надбягвания и други непотребни веселби и гуляи, но да се стремят само към богослуженията в Божиите храмове. Свт. Йоан Златоуст нарича целоседмичното Пасхално тържество духовен брак.

Едно от правилата на VІ Вселенски Събор пък гласи, че „от светия ден на Възкресението на Христа нашия Бог до новата Неделя (Томина) през цялата седмица верните непрестанно да се упражняват в храмовете в псалми и духовни песнопения, с радост и веселие во Христе, и внимателно да слушат четеното на Божественото Писание и да се наслаждават на Светите Тайни. Защото по този начин, пишат светите Отци на този Вселенски Събор, заедно с Христа ще възкръснем и ще се възнесем.”

Като прославя свещената и тайнствената Пасха на Христа Спасителя, Пасха, която пак ни отваря вратите на Рая, през целия 7-дневен период на светлото Пасхално тържество Светата Православна Църква държи отворени Царските двери на светия Олтар, а оповестява на света с непрекъснат седемдневен камбанен звън преизпълващата християнските души радост.

Неизтощимо пълна е тази радост на християните, по израза на свт. Теофан Затворник. Днес нашата Църква, всички села и паланки, всичко е облечено с одеждите на радостта, всички биват увлечени от общия й поток. Ти обаче, продължава светителят, се опитай да приповдигнеш духовния си взор — над външните прояви (на тази всеобща радост); (не се разсейвай по външната страна на тържеството), но се съсредоточи в сърцето си, възстанови истината на възкресението — в цялата й пълнота, за да не се радваш само с външна радост, но и в душата си да носиш духа на радостта, който да извира от самия теб — като бистра вода, извираща от земните недра.

Тогава юдеите се опитали да замъглят сиянието на възкресението чрез тънка мрежа на лъжата: „Учениците, твърдели те, били откраднали [тялото на Иисус]". И макар истината да е възтържествувала още в онези дни, даже може би повече в онези дни, отколкото днес, от тогава и до наши дни врагът не се изморява да сее мрак и мъгла в съзнанието на човеците.

Та какво друго можем да очакваме от бащата на лъжата — освен лъжи, лъжи и само лъжи! Много свои слуги е научил той да пишат цели фолианти срещу възкресението! Тези именно книги пръскат книжовна мъгла. Но ти недей да четеш лоши книги и умът ти не ще се помрачи. Ако обаче случайно попаднеш на такава (лоша) книга, веднага потърси противоотрова, за да поеме умът ти и сърцето ти свеж въздух. Случва се и друг вид помрачение — от помисли, които врагът ни внушава. Ала и тази мъгла веднага ще се разсее, ако прибегнеш до здрави християнски разсъждения. Размишлявай за всичко станало (както го описва Светото Писание) и ще ти стане съвсем ясно, че другояче не би и могло да бъде — всичко е станало именно по силата на Христовото Възкресение. Това убеждение ще ти бъде здрава основа, която ако имаш, не ще ти е много трудно (с Божията помощ) да отблъскваш и побеждаваш враговете на истината.”

Ще остане напълно безплодно обаче всяко наше усилие да проумеем Христовото Възкресение, както и всяко Христово чудо, ако нямаме вяра, а прибягваме само до хитросплетени суемъдрия на нашия плътски (а затова и немощен) ум. Поразеният от греха разум не е в състояние на разбере и обясни: как е възможно смъртта да бъде победена ... чрез самата смърт!

В едно свое пасхално слово архиеп. Аверкий (Таушев)пише по този повод: „Вярваме (в силата на Христовото Възкресение), в това, че то е станало, без да си задаваме въпроса „как?” Защото то е велика тайна, и подобно на всички Божии тайни, тази тайна е непостижима за слабия ни, ограничен, при това повреден от греха човешки ум. За това ни напомня и светата Църква, когато в едно от пасхалните си песнопения тя подчертава: Страшно и преславно тайнство виждаме днес ... Ала всичко, което човешкият ум не е в състояние да проумее, се открива за вярващото сърце, което не се съмнява и недоумява, но чувства с цялото си сърце цялата спасителна истина. А лукавият ни разум може само да ни закара в дебрите на всевъзможни заблуждения, ако се опита — чисто по човешки — да обясни неща, които надвишават не само човешкия, но, както казва свети апостол Петър, и ангелския ум (1 Петр. 1:12).

Всеки рационализъм е враг на истинската вяра. Всяко плътско мъдруване е суемъдрие, което — като изисква научни или практически доказателства на всяко чудо — подкопава вярата, стреми се да я разклати. Друго нещо е искрено вярващото сърце, което приема чудото, без да изисква обяснения и основания — другаде, освен в Словото Божие и светото Предание. Такова сърце именно с вяра възприема всичко, на което ни учи Словото Божие и което ни преподава светата Църква.

Защо понякога дори само, така да се каже, „понавярващи" люде усещат трепет в сърцата си, когато се случи да присъстват на Пасхалното ни богослужение? То става възможно затова, че в такива моменти у тях проговорва не лукавият плътски разум, а сърцето, защото, по израза на един от първите апологети на християнството Тертулиян, човешката душа по самата си природа е християнка. А на вярващото сърце не е му е потребно да му се обяснява надълго и нашироко истината за Христа-Спасителя. Остава да си пожелаем и ние да съ-възкръснем с Христа — за нов, вечен, блажен и нетленен живот! И да се стремим да бъдем удостоени с такъв! Вместо да умуваме защо? и как? — „нека по-добре се насладим на този истински пир на вярата, да отвърнем погледа си от цялата тази суета около нас, от цялото зло на този свят, и да вкусим по възможност най-пълно пасхалната радост, по-високо и по-свято от която няма нищо на света!"

През цялата Светла Седмица пред иконостаса с отворените Царски двери особено почетно място заема поставеният там специален пасхален — квасен — хляб, „артос" (от древногръцки— хляб), наричан още „всецела" или „неразделена" просфора (т.е. непокътната, ненарязана и без извадени частици). Съгласно Типикона, върху артоса се отпечатва образът на кръста, на който се вижда само трънения венец на Иисуса Христа — като образ на Неговото възкръсване след мъчителната смърт на кръста, като знак на Христовата победа над смъртта. В по-сетнешното развитие на тази традиция, в някои поместни Църкви върху артоса можем да видим и образа на самото Христово Възкресение; някъде артосът се изпича във вид на висок цилиндър, другаде пък, например, в Атонската богослужебна практика той е с по-малък размер — подобен е на хлябовете за Петохлебието.

В първия ден на Светата Пасха, след заамвонната молитва на Божествена Литургия артосът се освещава със специална молитва с кадене и се поръсва със светена вода. След това се помества на видно място на солея, където и престоява през цялата Светла Седмица, а също и задължително участва заедно с други светини в кръстния ход около храма. С приключването на пасхалните тържества, в деня на Светлата Събота артосът се нарязва и се раздава на молещите се в храма. Те трябва благоговейно да съхраняват получените с благословията на свещенослужителя частици като духовно целебно средство срещу болестите и немощите — телесни, а най-вече и духовни. Затова и не бива веднага да изяждаме получените частици от артоса, но да ги потребяваме по малко и в по-особени случаи (например, при заболяване на тялото или на душата) и това да бъде обезателно съпровождано с пасхалния възглас „Христос воскресе!"

Този обичай, характерен за Православната Църковна традиция, датира още от апостолски времена. На четиридесетия ден след Своето Божествено Възкресение Синът Божий се възнася на небето. Ала знаем че преди това велико събитие, след Своето възкресение, Господ нееднократно се явява на Своите ученици, при което или Той Сам е вкусвал от храната, или е благославял трапезата. В очакване на тези чудесни посещения Христовите ученици намирали утешение в молитвени възпоменавания на Господа, на всяка Негова дума и действие. Като се събирали за обща молитва, те възпоменавали и Тайната вечеря и се причастявали с Тялото и Кръвта Христови. Когато пък сядали за обичайна трапеза, те оставяли свободно централното място — за Господа и поставяли на това място хляб за незримо присъстващия там Господ.

Някои съзират в този обичай и своеобразен полемичен момент: не само защото артосът е квасен хляб (за разлика от безквасниците на юдейския Песах), но и защото с това се подчертава, че Христос извършва Евхаристията не с безквасен, а именно с квасен хляб — и също и с това сякаш предварително разграничава Православната традиция от латинската (римо-католическа) и от монофизитската (арменската) еретични традиции, в които, подобно на юдейската богослужебна традиция, се използват безквасни хлябове. Не случайно, при описанието на Тайната вечеря светите Евангелисти използват именно думата „артос", сиреч квасен хляб, а не думата за безквасен хляб, не „азима". Защото квасът в тестото е като душа в тялото, а хлябът, символично изразяващ „човешкото" у Богочовека Иисус, трябва да бъде „одушевен" — затова той е квасен. Като подражават на арменците, по-точно като използват, подобно на тях, за тайнството Евхаристия „мъртвите" безквасници, латинците сами изпадат в монофизитска ерес, като фактически отхвърлят това, че като Бого-човек Христос е имал душа. Прочее, римо-католиците, които извършват Евхаристия с безквасен хляб, така и се наричат — „азимити".

Дълбоко предани на наредбите на светите апостоли, първите пастири на Христовата Църква, както и вярно следващите ги Нейни свети отци и учители установяват на Възкресния празник да се поставя на почетно място в храма този специален квасен хляб, артос — като зрим израз на това, че пострадалият заради нашето спасение Син Божий Иисус Христос за нас е истински жив хляб, истинският „хляб на живота" (Йоан. 6:35).

Богу нашему слава! Амин.

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза