02 / 15 април 2017 г.

СВЕТА И ВЕЛИКА СЪБОТА

НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

 

По: Синаксар; прот. Георгий Дебольский. Богослужебные дни...; Г. И. Шиманский. Литургика <http://www.pravmir.ru/>; Оптинская проповедь в Великую Субботу <http://www.optina.ru/ >; Свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года; Свт. Епифаний Кипърски. Слово на Великую Субботу <http://azbyka.ru/otechnik/>; Свт. Йоан Максимович. Слова; преп. Йоан Дамаскин. Слово на Великую Субботу <http://www.portal-slovo.ru/theology/>; Св. Прав. Йоан Кронштадтский. Солнце Правды; Архиеп. Аверкий (Таушев). Слова и речи

 

Днес Светата Православна Църква встъпва в самото преддверие на Празника на празниците. С това заставаме и в края на великопостния път. Предстоящата Пасха Христова осветява всичките предхождащи я дни, особено предхождащата я седмица, наричана затова Велика. Днешната Велика Събота е ден последен от Великия пост и непосредствено предхожда чудото на Възкресението Господне. На днешния ден светата Църква възпоменава погребението на светото тяло Иисус-Христово и Неговото съшествие с Божествената Му душа в ада. За вярващите този ден е и скръбен, и радостен. Христос още лежи в гроба, още не е настъпило Възкресението, но вече се долавя предпасхалната радост. В този ден се извършва и едно от главните чудеса на Христовата Църква: съшествието на Благодатния огън в Йерусалимския храм „Свето Възкресение” — и то именно в навечерието на Православната Пасха. Най-ранното споменаване на това тайнствено божествено явление датира от IV вeк. Сякаш участвайки в страданията на Спасителя, като се уподобява на Него в смъртта Му (Фил. 3:10), църковното богослужение придобива скърбяща тоналност — светата Църква състрадава с Христовите страдания и оплаква Христовата смърт заедно с Пресвятата Му Майка, с жените-мироносици, Йосиф и Никодим. Помазан със смирна и алое, повит в чиста плащаница, Христос е положен в нов гроб. Но пак още тук, в погребалните песнопения предвкусваме и радостта от предстоящото Възкресение. И така, както Светата Четиридесетница превъзхожда всички останали дни от годината и както Великата Седмица превъзхожда всичките постни седмици, така и Велика Събота е кулминация на цялата Велика Седмица.

И така, днес заставаме безмълвни пред гроба Господен. „Да мълчи всяка плът!“ — така призовава светата Майка-Църква. Вече са отминали страховитите часове на злобни унижения и кървави страдания  - сега светото тяло Христово почива в мир и му предстои да възкръсне от мъртвите. Затова е тъй тиха Божествената литургия на тази Велика Събота; затова, още днес, преди да сме възкликнали ликуващи „Христос Възкресе!“, вече четем Евангелието за Неговото Възкресение.

Утренята на Великата Събота от Страстната Седмица е посветена на пребиваването на Христа  с Тялото Му в гроба и съшествието на Божествената Му Душа в ада. Кръстният ход на вярващите около храма обичайно символизира погребалната нагласа на този ден. Ала ето, свт. Йоан Максимович, архиепископ Сан-Франциски и Шанхайски, предлага и такова допълнително тълкуване: кръстният ход в края на утренята символизира и шествието на Христа към ада. Но, предупреждава светителят, нека никой да не се смущава от това! Като Бог и Господ, Владетел на всичко видимо и невидимо, Христос има пълната власт и над ада. Христовата Светлина осиява всички (както светата Църква възгласява и на светата Литургия на Преждеосветените Дарове), тази светлина руши адовите порти и освобождава душите на праотците ни, които радостно прославят истинския Месия, Спасителя Христос.

След като освобождава душите на умрелите праведници от ада, Душата на Христа се завръща в почиващото в светия гроб Негово пречисто Тяло. На земята никой още не знае какво става в отвъдното - войните пазят входа към гроба на Иисуса, апостолите скърбят, мироносиците се готвят да помажат Тялото Му. Ала ангелите с пророците и праведниците вече прославят Победителя над смъртта. Това повествуват четенията и песнопенията от вечернята на Великата Събота преминаваща в Божествена Литургията, по време на която при пеенето на Воскресни Боже, суди земли ... , траурните одежди се сменят със светли. Настъпва трепетното очакване на светлия час, когато всичко в миг ще се озари мълниеносно със светлина и земята ще се слее с небето в победни възхвали на Възкръсналия Христос. След отслужването на светата Литургия се пее вече пасхалният тропар, благославят хляб и вино, а в много храмове се освещават пасхалните яйца, козунаци и други празнични угощения. Така че дори в този най-скръбен ден на земята вече долавяме полъха на най-радостното, най-великото събитие в цялото Божествено светоустройство — спасението на грехопадналото човечество чрез страданията, смъртта и Възкресение на Сина Божий Иисус Христос.

 

В Синаксара четем: при първоначалното сътворяване на света, след като създал всички твари, Бог накрая сътворил в шестия ден и човека, а следващия ден осветил и го предназначил за почивка, като го нарекъл събота (на евр. ще рече именно почивка, покой). Подобно на това, в духовен план, след изкупителното Си дело Господ пресътворява човека, като го освобождава от греховния плен и го обновява чрез  Своя Животворен Кръст и Смърт; а след нея, в съботния ден Той заспива спасителен сън, с което освещава този ден за покой. Бог-Слово с плътта си низхожда в гроб, но докато с плътта си почива в гроба, Той слиза в ада (І Петър. 3:19-20). Това Той прави с естествената и Божествена душа, чрез смъртта отделена от тялото.

Свт. Прокъл Константинополски нарича слизането в ада „мост на умрелите към възраждане“. Преди кръстната Христова смърт в ада страдат душите на всички умрели. Никой след Адам не избягва тази участ, дори и ветхозаветните праведници. Господ, Който е Самият Живот, безстрашно влиза в царството на смъртта. Свт. Епифаний Кипърски прекрасно описва това низхождане: Господ се спуска в ада „богоподобно, воинствено, властно“. „Кой е Този Цар на Славата?“ — в ужас възкликват владетелите на ада, а всички Небесни Сили велегласно отговорят: „Господ на Силите — Той е Царят на Славата“. Свт. Епифаний казва също, че там, в ада, Адам дочул стъпките на приближаващия Бог по същия начин, както някога след своето грехопадение дочул стъпките на своя Създател. Но ако тогава той преживял горчивина, смущение и страх, то сега е обладан от необикновена, неописуема радост и веселие.

Днес Господ слиза в ада на всяка човешка душа, за да я изтръгне от смъртния плен, от мрачното служение на света, който по думите на светия апостол лежи в зло, потънал в себеугаждане и слугуване на плътските ни страсти. Именно за да станем по-способни да дочуем и ние, подобно на праотеца Адам, стъпките на приближаващия Спасител, за да Му се възрадваме също тъй с неизразима радост — именно затова преди четиридесет дена бяхме поели нелекия път на въздържание и смирение, път към дълбините на самите ни сърца. Преподобни Максим Изповедник казва, че в живота си ние трябва да разпъваме всичко призрачно, измамно, преходно, тоест всяка суета, пустота, хаос, които светът ни натрапва, и да погребваме всичко, което ни пречи да живеем според Бога. Само тогава ще станем способни да почувстваме радостта на Христовата Пасха. Но и не това само! Не е от такова голямо значение беззаконието на грешниците, казва пък свт. Кирил Йерусалимски, колкото е значима правдата на Умрелия заради тях. Греховете ни са по-малко, продължава той, от цялата правда, сторена от Този, Който е погубил заради нас душата си и пак по своя воля я е възприел обратно (в нетленното Си тяло), и така възкръснал!

Също и свети преподобни Ефрем Сириец ни напомня страшния смисъл на Христовата смърт: „Заради нас е пострадал безстрашният Владика, заради нас, грешните, е разпнат Едничкият Безгрешен ... Заради нас, нечестивите, е умъртвен Христос, нашият Спасител...” Също и у преподобни Йоан Дамаскин намираме такива слова: „Той умира, като приема смъртта заради нас и заради нас се принася в жертва на Отца. Бяхме съгрешили пред Отца и трябвало Той да назначи висока цена за изкуплението ни.”

Но защо е трябвало Христос да умира с такава мъчителна кръстна смърт? Пак у свт. Епифаний Кипърски четем: приелият смърт безсмъртен Божий Син призовава от адската бездна Адам, взема ръката му, издига го, като му казва: „Стани ти, който спиш и възкръсни от мъртвите, и ще те освети Христос“. „Стани, ти, който спиш“ — защото не те създадох, за да пребъдваш в ада; „възкръсни от мъртвите“ — Аз съм живот за мъртвите, възкръсни, Мое подобие, сътворено по Мой образ; <…> за теб, човече, Аз, твоят Бог, станах твой Син Човешки; за теб, раб Божий, Аз, твоят Господ, приех рабски облик; <…> за теб, прокудения от [Eдемската] градина, бях предаден в [Гетсиманската] градина в ръцете на юдеите, [за теб, вкусилия от дървото] бях разпнат на дървото. Виж оплютото ми лице — заради теб понесох оплюване, та да те възстановя в изначалното ти достойнство; погледни страните Ми, претърпели толкова плесници — заради теб ги приех Аз, та да възстановя покварения ти лик в Моя образ; виж изранения ми гръб — затова приех бичуване, за да освободя твоя гръб от бремето на греховете ти; виж прободените с гвоздеи Мои ръце — за теб ги разпрострях на кръста; виж продупчените Ми нозе — те бяха пригвоздени към дървото заради твоите нозе, с които ти престъпно пристъпи към забраненото дърво; за това страдах Аз, за да те възстановя и да те отведа [обратно] в рая; <…> и така, стани, да излезем от тук, врагът те извлече от рая, Аз пък те възстановявам — и не просто за рай, а за небесен престол. <…> И тъй, станете [всички], нека излезем от тук — от смърт към живот, от тление към нетление, от мрак във вечна светлина…Да напуснем скръбта и да навлезем в радост, да преминем от робство към свобода, от плен в райска наслада, да възходим от земята към небето; защото за това Аз умрях и възкръснах, за да притежавам и живи и мъртви…

Така чрез телесната  кръстна смърт Христовата душа се отделя от тялото Му и Той Сам я предава в ръцете на Небесния Си Отец, Комуто е предал и Кръвта Си, чрез Която ни избавя от мрежите на врага. Ала душата на Господа не е удържана в ада, подобно на душите на ветхозаветните праведници и пророци (които, макар и не подложени на адски мъки, все пак не могли пряко да се поселят в Небесните чертози на своя Бог и Господ, преди да се извърши великото Христово изкупление на греховете на цялото човечество), защото душата на Иисуса не носи върху си клетвата, която бе легнала като печат върху нашите прародители и техните потомства.

В гроба нашият Господ се поселил и телесно, и с цялото си Божество; ала едновременно Той пребивавал с душата Си и в ада, и в рая — с благоразумния разбойник. Господнето Тяло се разделило с душата Му, ала нито една част от Пречистата Му Плът не била подложена на тление. Св. Йоан Дамаскин: „Тялото на Господа не се разпаднало на отделни вещества, от които То се състояло”, то не е било подложено на тлен. В този миг адът се разтресъл, защото е усетил цялата мощ на това наглед скръбно, а всъщност победоносно събитие. Нали за това е пренесена тази страшна саможертва Господня!

По думите на св. Игнатий Богоносец Христос е умрял за нас, та като повярваме в смъртта Му, да се спасим от смъртта. Как обаче можем да се радваме при вида на тази безгранично скръбна гледка: Пречистият Господ Бог и наш Спасител Иисус Христос лежи мъртъв, умъртвен от злодеи — не заради някакви Негови грехове (та Той е чужд на всеки грях!), но за да изкупи Той, абсолютно невинният, греховете на цялото човечество, а значи също и нашите грехове!

Ученикът на свт. Серафим, архиеп. Богучарски, архиеп. Аверкий (Таушев) в едно свое пасхално слово казва: „В пълна мяра пасхалната радост е достъпна само за тези, които са очистили душите си от греховни страсти (за което именно и е установен преди празника Пасха Великият Пост — това поприще на покаянието. Затова Църквата пее в самото начало на Пасхалния канон: Да очистим чувствата си, за да видим недостижимата светлина на Възкресението...”). ... Който не го е грижа да очиства чувствата си от всякаква сквернота и нечистота, за тогова светлината на Възкресението помръква, за такъв човек Христос сякаш не е и възкръсвал, и такъв, като не вижда Христа, как ще почувства цялото величие на този най-радостен празник? Такива са всички съмняващи се и безбожни люде, всеки, който дълбоко тъне в неизменните си страсти — люде жалки и нещастни, защото не познават най-чистата и най-високата радост, несравнима с никоя друга радост на земята. Да не дава Бог никому от нас да изпадне в такова пагубно състояние!”

Свети прававеден Йоан Кронщатски ни напомня и друго нещо: като замираме пред гроба на Спасителя в трепетно очакване на Неговото възкресение, „… нека всеки оплаче всичките Му рани, всичките поругавания и страдания, понесени от тази Жертва пред целия свят, на този Агнец Божий, Който поема греховете на всички ни. А раните му — това е наше дело. Неблагодарните, лукави, сприхави и зли юдеи извършват своето злодеяние само веднъж; при това, макар и не по тяхна воля, това им ужасно дело (Богоубийството) на дело се превръща в благодеяние за целия свят, на всяка вярна душа. А ние? Какво правим ние? Ние сме ощe по-зли от онези юдеи, защото извършваме същото ужасно дело, убиваме Бога — и то всекидневно, всекичасно. Разпъваме Господа с греховете си: съгрешаваме, без изобщо да усещаме, че грешим, не се и чувстваме грешници; съгрешаваме и не преставаме да грешим. Ние съгрешаваме, а Небесният ни Отец е жертвал Сина Си — за да ни очисти от грехове! Затова елате тук при гроба, в който е положен Убитият; нека всички заедно плачем над Него, но да не забравяме, че и ние сме съучастници на Неговото разпятие, на Неговото убийство. Не само да плачем, но и най-сетне да спрем занапред да убиваме Сина Божий!”

Наистина, стоим в трепет сред покоя на преблагословената Събота, когато Господ почива след Своите трудове. Цялата Вселена е в трепет. Самият Бог се спуска в мястото на последната отлъченост от Бога; ангелите се прекланят пред Онзи, Който побеждава всяко зло, сътворено на земята, тържествува над греха, над смъртта… И чакаме все тъй трепетно онзи миг, когато в полунощ и до нас ще достигне победоносната Блага Вест. Когато и тук, на земята, ще чуем онова, което е разтресло преизподнята и като ослепителен блясък е пронизало небесата — ще чуем и видим сиянието на Възкръсналия Христос. Тайната на Великата Събота — това е тайната на Възкресението не само на Господа Иисуса Христа, но и на цялото човечество. Денят Велика Събота е образ на очакването на всеобщото възкресение от мъртвите и живота на бъдещия век.

Богу нашему слава, всегда, ныне и присно и во веки веков! Амин.

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза