02 / 15 април 2017 г.

СВЕТА И ВЕЛИКА СЪБОТА

НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

 

По: Синаксар; прот. Георгий Дебольский. Богослужебные дни...; Г. И. Шиманский. Литургика <http://www.pravmir.ru/>; Оптинская проповедь в Великую Субботу <http://www.optina.ru/ >; Свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года; Свт. Епифаний Кипърски. Слово на Великую Субботу <http://azbyka.ru/otechnik/>; Свт. Йоан Максимович. Слова; преп. Йоан Дамаскин. Слово на Великую Субботу <http://www.portal-slovo.ru/theology/>; Св. Прав. Йоан Кронштадтский. Солнце Правды; Архиеп. Аверкий (Таушев). Слова и речи

 

Днес Светата Православна Църква встъпва в самото преддверие на Празника на празниците. С това заставаме и в края на великопостния път. Предстоящата Пасха Христова осветява всичките предхождащи я дни, особено предхождащата я седмица, наричана затова Велика. Днешната Велика Събота е ден последен от Великия пост и непосредствено предхожда чудото на Възкресението Господне. На днешния ден светата Църква възпоменава погребението на светото тяло Иисус-Христово и Неговото съшествие с Божествената Му душа в ада. За вярващите този ден е и скръбен, и радостен. Христос още лежи в гроба, още не е настъпило Възкресението, но вече се долавя предпасхалната радост. В този ден се извършва и едно от главните чудеса на Христовата Църква: съшествието на Благодатния огън в Йерусалимския храм „Свето Възкресение” — и то именно в навечерието на Православната Пасха. Най-ранното споменаване на това тайнствено божествено явление датира от IV вeк. Сякаш участвайки в страданията на Спасителя, като се уподобява на Него в смъртта Му (Фил. 3:10), църковното богослужение придобива скърбяща тоналност — светата Църква състрадава с Христовите страдания и оплаква Христовата смърт заедно с Пресвятата Му Майка, с жените-мироносици, Йосиф и Никодим. Помазан със смирна и алое, повит в чиста плащаница, Христос е положен в нов гроб. Но пак още тук, в погребалните песнопения предвкусваме и радостта от предстоящото Възкресение. И така, както Светата Четиридесетница превъзхожда всички останали дни от годината и както Великата Седмица превъзхожда всичките постни седмици, така и Велика Събота е кулминация на цялата Велика Седмица.

И така, днес заставаме безмълвни пред гроба Господен. „Да мълчи всяка плът!“ — така призовава светата Майка-Църква. Вече са отминали страховитите часове на злобни унижения и кървави страдания  - сега светото тяло Христово почива в мир и му предстои да възкръсне от мъртвите. Затова е тъй тиха Божествената литургия на тази Велика Събота; затова, още днес, преди да сме възкликнали ликуващи „Христос Възкресе!“, вече четем Евангелието за Неговото Възкресение.

Утренята на Великата Събота от Страстната Седмица е посветена на пребиваването на Христа  с Тялото Му в гроба и съшествието на Божествената Му Душа в ада. Кръстният ход на вярващите около храма обичайно символизира погребалната нагласа на този ден. Ала ето, свт. Йоан Максимович, архиепископ Сан-Франциски и Шанхайски, предлага и такова допълнително тълкуване: кръстният ход в края на утренята символизира и шествието на Христа към ада. Но, предупреждава светителят, нека никой да не се смущава от това! Като Бог и Господ, Владетел на всичко видимо и невидимо, Христос има пълната власт и над ада. Христовата Светлина осиява всички (както светата Църква възгласява и на светата Литургия на Преждеосветените Дарове), тази светлина руши адовите порти и освобождава душите на праотците ни, които радостно прославят истинския Месия, Спасителя Христос.

След като освобождава душите на умрелите праведници от ада, Душата на Христа се завръща в почиващото в светия гроб Негово пречисто Тяло. На земята никой още не знае какво става в отвъдното - войните пазят входа към гроба на Иисуса, апостолите скърбят, мироносиците се готвят да помажат Тялото Му. Ала ангелите с пророците и праведниците вече прославят Победителя над смъртта. Това повествуват четенията и песнопенията от вечернята на Великата Събота преминаваща в Божествена Литургията, по време на която при пеенето на Воскресни Боже, суди земли ... , траурните одежди се сменят със светли. Настъпва трепетното очакване на светлия час, когато всичко в миг ще се озари мълниеносно със светлина и земята ще се слее с небето в победни възхвали на Възкръсналия Христос. След отслужването на светата Литургия се пее вече пасхалният тропар, благославят хляб и вино, а в много храмове се освещават пасхалните яйца, козунаци и други празнични угощения. Така че дори в този най-скръбен ден на земята вече долавяме полъха на най-радостното, най-великото събитие в цялото Божествено светоустройство — спасението на грехопадналото човечество чрез страданията, смъртта и Възкресение на Сина Божий Иисус Христос.

 

В Синаксара четем: при първоначалното сътворяване на света, след като създал всички твари, Бог накрая сътворил в шестия ден и човека, а следващия ден осветил и го предназначил за почивка, като го нарекъл събота (на евр. ще рече именно почивка, покой). Подобно на това, в духовен план, след изкупителното Си дело Господ пресътворява човека, като го освобождава от греховния плен и го обновява чрез  Своя Животворен Кръст и Смърт; а след нея, в съботния ден Той заспива спасителен сън, с което освещава този ден за покой. Бог-Слово с плътта си низхожда в гроб, но докато с плътта си почива в гроба, Той слиза в ада (І Петър. 3:19-20). Това Той прави с естествената и Божествена душа, чрез смъртта отделена от тялото.

Свт. Прокъл Константинополски нарича слизането в ада „мост на умрелите към възраждане“. Преди кръстната Христова смърт в ада страдат душите на всички умрели. Никой след Адам не избягва тази участ, дори и ветхозаветните праведници. Господ, Който е Самият Живот, безстрашно влиза в царството на смъртта. Свт. Епифаний Кипърски прекрасно описва това низхождане: Господ се спуска в ада „богоподобно, воинствено, властно“. „Кой е Този Цар на Славата?“ — в ужас възкликват владетелите на ада, а всички Небесни Сили велегласно отговорят: „Господ на Силите — Той е Царят на Славата“. Свт. Епифаний казва също, че там, в ада, Адам дочул стъпките на приближаващия Бог по същия начин, както някога след своето грехопадение дочул стъпките на своя Създател. Но ако тогава той преживял горчивина, смущение и страх, то сега е обладан от необикновена, неописуема радост и веселие.

Днес Господ слиза в ада на всяка човешка душа, за да я изтръгне от смъртния плен, от мрачното служение на света, който по думите на светия апостол лежи в зло, потънал в себеугаждане и слугуване на плътските ни страсти. Именно за да станем по-способни да дочуем и ние, подобно на праотеца Адам, стъпките на приближаващия Спасител, за да Му се възрадваме също тъй с неизразима радост — именно затова преди четиридесет дена бяхме поели нелекия път на въздържание и смирение, път към дълбините на самите ни сърца. Преподобни Максим Изповедник казва, че в живота си ние трябва да разпъваме всичко призрачно, измамно, преходно, тоест всяка суета, пустота, хаос, които светът ни натрапва, и да погребваме всичко, което ни пречи да живеем според Бога. Само тогава ще станем способни да почувстваме радостта на Христовата Пасха. Но и не това само! Не е от такова голямо значение беззаконието на грешниците, казва пък свт. Кирил Йерусалимски, колкото е значима правдата на Умрелия заради тях. Греховете ни са по-малко, продължава той, от цялата правда, сторена от Този, Който е погубил заради нас душата си и пак по своя воля я е възприел обратно (в нетленното Си тяло), и така възкръснал!

Също и свети преподобни Ефрем Сириец ни напомня страшния смисъл на Христовата смърт: „Заради нас е пострадал безстрашният Владика, заради нас, грешните, е разпнат Едничкият Безгрешен ... Заради нас, нечестивите, е умъртвен Христос, нашият Спасител...” Също и у преподобни Йоан Дамаскин намираме такива слова: „Той умира, като приема смъртта заради нас и заради нас се принася в жертва на Отца. Бяхме съгрешили пред Отца и трябвало Той да назначи висока цена за изкуплението ни.”

Но защо е трябвало Христос да умира с такава мъчителна кръстна смърт? Пак у свт. Епифаний Кипърски четем: приелият смърт безсмъртен Божий Син призовава от адската бездна Адам, взема ръката му, издига го, като му казва: „Стани ти, който спиш и възкръсни от мъртвите, и ще те освети Христос“. „Стани, ти, който спиш“ — защото не те създадох, за да пребъдваш в ада; „възкръсни от мъртвите“ — Аз съм живот за мъртвите, възкръсни, Мое подобие, сътворено по Мой образ; <…> за теб, човече, Аз, твоят Бог, станах твой Син Човешки; за теб, раб Божий, Аз, твоят Господ, приех рабски облик; <…> за теб, прокудения от [Eдемската] градина, бях предаден в [Гетсиманската] градина в ръцете на юдеите, [за теб, вкусилия от дървото] бях разпнат на дървото. Виж оплютото ми лице — заради теб понесох оплюване, та да те възстановя в изначалното ти достойнство; погледни страните Ми, претърпели толкова плесници — заради теб ги приех Аз, та да възстановя покварения ти лик в Моя образ; виж изранения ми гръб — затова приех бичуване, за да освободя твоя гръб от бремето на греховете ти; виж прободените с гвоздеи Мои ръце — за теб ги разпрострях на кръста; виж продупчените Ми нозе — те бяха пригвоздени към дървото заради твоите нозе, с които ти престъпно пристъпи към забраненото дърво; за това страдах Аз, за да те възстановя и да те отведа [обратно] в рая; <…> и така, стани, да излезем от тук, врагът те извлече от рая, Аз пък те възстановявам — и не просто за рай, а за небесен престол. <…> И тъй, станете [всички], нека излезем от тук — от смърт към живот, от тление към нетление, от мрак във вечна светлина…Да напуснем скръбта и да навлезем в радост, да преминем от робство към свобода, от плен в райска наслада, да възходим от земята към небето; защото за това Аз умрях и възкръснах, за да притежавам и живи и мъртви…

Така чрез телесната  кръстна смърт Христовата душа се отделя от тялото Му и Той Сам я предава в ръцете на Небесния Си Отец, Комуто е предал и Кръвта Си, чрез Която ни избавя от мрежите на врага. Ала душата на Господа не е удържана в ада, подобно на душите на ветхозаветните праведници и пророци (които, макар и не подложени на адски мъки, все пак не могли пряко да се поселят в Небесните чертози на своя Бог и Господ, преди да се извърши великото Христово изкупление на греховете на цялото човечество), защото душата на Иисуса не носи върху си клетвата, която бе легнала като печат върху нашите прародители и техните потомства.

В гроба нашият Господ се поселил и телесно, и с цялото си Божество; ала едновременно Той пребивавал с душата Си и в ада, и в рая — с благоразумния разбойник. Господнето Тяло се разделило с душата Му, ала нито една част от Пречистата Му Плът не била подложена на тление. Св. Йоан Дамаскин: „Тялото на Господа не се разпаднало на отделни вещества, от които То се състояло”, то не е било подложено на тлен. В този миг адът се разтресъл, защото е усетил цялата мощ на това наглед скръбно, а всъщност победоносно събитие. Нали за това е пренесена тази страшна саможертва Господня!

По думите на св. Игнатий Богоносец Христос е умрял за нас, та като повярваме в смъртта Му, да се спасим от смъртта. Как обаче можем да се радваме при вида на тази безгранично скръбна гледка: Пречистият Господ Бог и наш Спасител Иисус Христос лежи мъртъв, умъртвен от злодеи — не заради някакви Негови грехове (та Той е чужд на всеки грях!), но за да изкупи Той, абсолютно невинният, греховете на цялото човечество, а значи също и нашите грехове!

Ученикът на свт. Серафим, архиеп. Богучарски, архиеп. Аверкий (Таушев) в едно свое пасхално слово казва: „В пълна мяра пасхалната радост е достъпна само за тези, които са очистили душите си от греховни страсти (за което именно и е установен преди празника Пасха Великият Пост — това поприще на покаянието. Затова Църквата пее в самото начало на Пасхалния канон: Да очистим чувствата си, за да видим недостижимата светлина на Възкресението...”). ... Който не го е грижа да очиства чувствата си от всякаква сквернота и нечистота, за тогова светлината на Възкресението помръква, за такъв човек Христос сякаш не е и възкръсвал, и такъв, като не вижда Христа, как ще почувства цялото величие на този най-радостен празник? Такива са всички съмняващи се и безбожни люде, всеки, който дълбоко тъне в неизменните си страсти — люде жалки и нещастни, защото не познават най-чистата и най-високата радост, несравнима с никоя друга радост на земята. Да не дава Бог никому от нас да изпадне в такова пагубно състояние!”

Свети прававеден Йоан Кронщатски ни напомня и друго нещо: като замираме пред гроба на Спасителя в трепетно очакване на Неговото възкресение, „… нека всеки оплаче всичките Му рани, всичките поругавания и страдания, понесени от тази Жертва пред целия свят, на този Агнец Божий, Който поема греховете на всички ни. А раните му — това е наше дело. Неблагодарните, лукави, сприхави и зли юдеи извършват своето злодеяние само веднъж; при това, макар и не по тяхна воля, това им ужасно дело (Богоубийството) на дело се превръща в благодеяние за целия свят, на всяка вярна душа. А ние? Какво правим ние? Ние сме ощe по-зли от онези юдеи, защото извършваме същото ужасно дело, убиваме Бога — и то всекидневно, всекичасно. Разпъваме Господа с греховете си: съгрешаваме, без изобщо да усещаме, че грешим, не се и чувстваме грешници; съгрешаваме и не преставаме да грешим. Ние съгрешаваме, а Небесният ни Отец е жертвал Сина Си — за да ни очисти от грехове! Затова елате тук при гроба, в който е положен Убитият; нека всички заедно плачем над Него, но да не забравяме, че и ние сме съучастници на Неговото разпятие, на Неговото убийство. Не само да плачем, но и най-сетне да спрем занапред да убиваме Сина Божий!”

Наистина, стоим в трепет сред покоя на преблагословената Събота, когато Господ почива след Своите трудове. Цялата Вселена е в трепет. Самият Бог се спуска в мястото на последната отлъченост от Бога; ангелите се прекланят пред Онзи, Който побеждава всяко зло, сътворено на земята, тържествува над греха, над смъртта… И чакаме все тъй трепетно онзи миг, когато в полунощ и до нас ще достигне победоносната Блага Вест. Когато и тук, на земята, ще чуем онова, което е разтресло преизподнята и като ослепителен блясък е пронизало небесата — ще чуем и видим сиянието на Възкръсналия Христос. Тайната на Великата Събота — това е тайната на Възкресението не само на Господа Иисуса Христа, но и на цялото човечество. Денят Велика Събота е образ на очакването на всеобщото възкресение от мъртвите и живота на бъдещия век.

Богу нашему слава, всегда, ныне и присно и во веки веков! Амин.

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза