03 / 16 април 2017

СВЕТЛО ХРИСТОВО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.

ПАСХА ГОСПОДНЯ.

 

 

По: Пасхален Синаксар; Свт. Мелитон Сардийски. „О Пасхе“.Сочинения древних христианских апологетов. М.– СПб. 1999 <http://www.pravoslavie.ru/52897.html#_ftn1> ; свт. Амвросий Медиоланский. 52. проповед; свт. Иоанн Златоуст. Беседа на тридневное Воскресение Господа нашего Иисуса Христа // Творения. Т. VI, кн. 1. Пг., 1916; свт. Григорий Назиански. Слова на Пасху <http://www.pravoslavie.ru/3147.html> и „Слово 45. На Пасху“.– Собр. творений в 2-х томах. Т. 1. Св.-Троицкая Сергиева лавра, 1994 (репринт); свт. Симеон Нови Богослов. „Ставроанастасима“. Крестовоскресные слова. О Воскресении. <http://www.pravoslavie.ru/1437.html;  http://www.pravoslavie.ru/1440.html>; свт. Епифаний Кипърски. Слово на Пасха; прот. Григорий Дебольский. „Неделя Пасхи“. –  Дни богослужения Православной Кафолической Восточной Церкви <http://azbyka.ru/otechnik/Grigorij_Debolskij/>; „Пасха: история, богослужение, традиции.“ – Православный Церковный календарь <http://azbyka.ru/days/>; Празникът на освобождението <http://www.cross.bg/>

 

Христос воскресе — воистину воскресе!

Всеки вярващ християнин знае какво означава този ликуващ възглас, с който християните толкова радостно се поздравяват през цялото дълготрайно честване на Христовото Възкресение от вече над две хилядолетия насам. Този Празник над всички празници е установен от светата Майка-Църква още в зората на самото й съществуване. Това всеки знае добре. Ала знаем и това, че пак от най-древни времена и юдеите също празнуват своята Пасха — Песах, в който техен празник светите отци съзират предизобразено нашето тържество. Какви са приликите и различията между предизображението и онова, което то предизобразява? Защо смяната на предобраза със същинското събитие е трябвало да стане по толкова мъчителен, пък и — от гледището на тогавашните люди — безславен път? (Та нали мъчителното кръстно наказание е било предназначено на презрените роби и разбойниците!)

С ветхозаветната Пасха, която юдеите празнуват от дълбока древност (отпреди близо три и половина хилядолетия насам), те почитат паметта за бягството на техните предци от Египет (т. нар. Изхóд), тяхното освобождение от египетско робство. По онова време пред изумения поглед на древните народи, включително и на поробения еврейски народ, върху могъщата египетска империя започва да пада удар след удар. От поредицата ужасни беди и напасти тя се разклаща и с това започва нейният упадък. Какви са тези удари научаваме от Светото Писание: водите на Нил се превръщат в кръв, хората и полята им са налазени от несметни пълчища жаби, скакалци, въшки и други гадини, градушки унищожават реколтите им, тридневен мрак сковава земята, а накрая идва и мор сред всяко първородно — човешко и скотско. Разруха, пустош, страх. Жестоките робовладелци египтяни начело с техния фараон не само разрешават, но и умоляват евреите да напуснат страната им.

Но защо е било нужно цели десет бедствия (или, както ги наричат самите евреи, удари) да сполетят египетското царство? За да се разруши неговото могъщество би бил достатъчен и само един мощен удар. Необходимо е било обаче да се разруши и робският манталитет на самите евреи, който те успели да придобият през дългите години на своето робуване. За да се счупи печатът на робството, е било нужно стъпка по стъпка робите сами да се убедят в измамността на самата идеология на поробителите. Ето, египтяните обожествяват река Нил, от чиято воля според тях зависели реколтите им — цялата вода на Нил се превръща в кръв. Религиозните им ритуали изискват жреците им често да се умиват и да бръснат главите си, но пълчища въшки връхлитат върху им. Те обявяват за свещени символи на плодородието скотове и други животински идоли — добитъкът им бива изтребен. Египетските идоли падат един подир друг и в душите на поробените евреи блесва светлинка на надеждата. Ала не само това! Всевишният очаквал повече от избрания от Него народ, който е трябвало да стане достоен за своята свобода и да съумее да изпълни възложените му задачи в бъдещето. Затова е било нужно той сам да въстане и напусне земята на своето робство, пък дори и с цената на отказ от осигуряваните му там „котли с месо“. Това освобождение се празнува и днес от евреите в дните на техния Песах.

 Думата „песах“ означава именно „отминавам“, „преминавам“, „прехождам“, „избавям се“. Когато упорстващият в своето неразумие фараон, не пожелава да се поучи от наказанията, изпращани от Господа и за пореден път отказва да освободи пленените евреи, Бог поразява египетската земя с най-страшния удар — гинат всички първородни деца от мъжки пол, а всички египетски богове Той предава на съд. Едва тогава изплашените до смърт египтяни бързат самите те да се освободят от своите дотогавашни роби. В памет на това, че ангелът, когото Бог изпраща да накаже упорстващите в гордостта си египтяни, минава покрай, подминава (евр.: посеах, от там: песах) еврейските жилища, чиито порти предварително са намазани с агнешка кръв, евреите празнуват това спасително за тях събитие Песах. Този ден става първозначим за ветхозаветната църква. Сам Господ тогава изисква от избрания Си народ вечно да помни и чества този ден като ден на избавление. В чест на това избавление да вкусва от пасхалната трапеза, включваща жертвено агне, чиято кръв спасява от изтребление първородните му чеда, горчиви треви и сладка салата, символизиращи горчивината на робството и сладостта на свободата (Изх. 12; Числа. 9:1-14; Втор. 16:21). Агнето пък именно свидетелства за главното събитие на цялата ветхозаветна история - излизането (изхода) на евреите от Египет, тяхното освобождение от четиривековния гнет. Що се отнася до безквасния хляб, който им било наредено за вземат за из път, той също е имал свое важно значение — освен че втасването на тестото би забавило напускането на египетските земи, маята (маца), от която се изпича квасен (набухнал, „надут“) хляб, в староеврейската традиция символизира гордост и стремеж към придобивки. Безквасният пък хляб означава отказа от придобивките, в случая — от египетските „котли с месо“; той е символ на свобода от сковаващите волята земни желания, а също и на цялостно себеотдаване на Божията воля, сиреч — символ на освобождение чрез смиряването и чрез пълната вяра във волята на Всевишния. Този преход от робство (и в прекия, и в преносния смисъл на думата) към свобода се осъществява под ръководството на Божия служител Моисей (Моше, от евр. „лимшох“ — дърпам, издърпвам, в случая - издърпвам, извеждам от робия, от зло).

Цялата тази предистория на празнуваната днес от християните Христова Пасха има обаче и друго, още по-дълбоко духовно измерение. В обредността на ветхозаветния Песах прозират основните предобрази на Голготската саможертва на Божия Син. Нощта на Изхóда е сякаш второ раждане на израилския народ, неговото раждане за свобода. С това тя полага началото на неговата собствена история. Тя предизобразява и бъдещото пълно извеждане на целия свят от световното зло, от греха, неговото истинско спасение — пълната победа над „духовното робство египетско“, което Бог ще извърши чрез въплъщението на Бог-Слово в помазаника Божий Иисус Христос, Син Божий, истинският Месия от Цар-Давидовия род. Отхвърлили и убили Богочовека Иисус, непризнали в Него истинския Спасител Христос, юдеите и до днес очакват явяването на своя мешиах (на евр.: Месия). Затова и днес техният Песах се нарича и „Пасха на очакването“, и то продължава вече две хилядолетия, ставайки все по-нетърпеливо, за което свидетелстват и някои събития напоследък.

Много са причините, поради които мнозинството от юдеите така и не успяват (а и не пожелават) да прогледнат и съзрат в идещия от Галилея Иисус дългоочаквания Христос-Спасител, при все че Месията Христос, дошъл да освободи човечеството от всеобхватното „египетско иго“, сиреч от робството на греха, взема участие и в „Пасхата на очакването.“ Всъщност, Той изпълнява заложения в нея Божествен замисъл, с което Той я и извисява, и надминава. С това кардинално се променя и характерът на взаимоотношенията между Бога и Неговото създание човека. Изпълнилият своето предназначение временен Завет между Бога и един народ (който затова и бе наречен богоизбран) наистина овехтява, наистина става Старозаветен. Христос заменя стария, овехтелия, Ветхия Завет с Нов — този път сключен за вечни времена, до края на света; и касаещ вече не един избран народ, а всички народи, цялото човечество.

На последната Си пасхална вечеря Господ казва на Своите ученици: „…от сърце пожелах да ям с вас тази пасха, преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в Царството Божие“ (Лк., 22:15-16). Тези Господни слова и извършените от Него действия изцяло променят смисъла на стария еврейски празник Песах. Той Самият заема мястото на ветхозаветното пасхално жертвоприношение и ветхият Песах се превръща в Пасха на Новия Агнец, „вземляй грехъ мiра“ (поел върху Си греховете на света) и чрез драговолната Си саможертва, страдания, смърт, погребение и тридневно възкресение дарил очищение и спасение на света. Христос установява нова пасхална трапеза — тайнството Евхаристия — и говори на учениците Си за наближаващата Го смърт като за пасхално жертвоприношение, в което Той Самият е жертвеният Агнец, но Агнец Нов. Съвсем скоро Той ще слезе в бездната адова и ще разсее тамошната тъма с Божествената Си Светлина и заедно с очакващите Го там ветхозаветни праведници, благоверните праотци, патриарси и многострадални пророци ще извърши нов, най-велик Изход от мрачното царство на смъртта в сияйното Царство на Своя Небесен Отец. Така, ветхозаветният Песах предизобразява новозаветната Пасха, земното празнуване става предтеча на Небесното тържество. Новото разбиране на Пасхата пределно ясно описва божественият Апостол: „…очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни, защото Христос, нашата Пасха, биде заклан за нас. Нека празнуваме, прочее, не със стар квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина“ (1 Кор. 5:7-8). В тази Пасха е цялата същина на християнството, целият смисъл на нашата вяра. „И така, казва бл. Августин, чрез страданията и възкресението на Господа се прославя преходът от настоящия смъртен живот в друг живот, безсмъртен и блажен.“

Също и в свещените църковни песнопения се казва: „Пасха, Господня Пасха, защото от смъртта към живота и от земята към небето Бог ни изведе нас, които пеем победно... Празнуваме умъртвяването на смъртта, разрушението на ада, началото на вечния живот“. А и в Пасхалния Синаксар се казва: „Тълкуваме Пасхата на прехода. Тя е ден, в който Бог изначално преведе света от небитие в битие; ден, в който Бог превежда израилтяните през Червеното море и ги изтръгва от фараоновите ръце; ден, в който Той, като слязъл от небето, се вселява в Девическа утроба, а днес, изтръгнал човешкия род от ада, го издига и превежда на небето към исконния дар на нетлението“.

Освободени от тежкото египетско иго посредством смъртта на първородните египетски синове, потомците на Авраам вървят през пустинята към обещаната им земя, пълна с мед и мляко. Християните пък, като духовни потомци на бащата на вярващите (Авраам), изкупени от драгоценната Христова кръв, трябва да прекосяват пустинята на този свят в своя стремеж към вечното небесно наследство — към обещаната им Нова Земя, истинското Небесно Царство.

Затова да кажем, че този ден е празник, дори най-голям празник, ще е твърде непълно. Христовата Пасха е по-важна от всеки велик празник, колкото и да е велик той, и е по-значима от всяко събитие в световната история. В този ден на цялото човечество, а значи и на всеки човек се дарява надежда за спасение, именно защото Принеслият се в жертва за цялото човечество, а значи и за всеки един от нас Христос възкръсна. Затова и светата Православна Църква отбелязва този преход от земното към Небесното като най-главния ден в годината. А след светата Петдесятница, когато Бог изпраща на апостолите обещания им Свети Дух, християните започват и първите богослужения на Евхаристията, посветени на възпоминанието на Христовата саможертва.

По този начин Пасха се превръща в първи и главен християнски празник, обуславящ както богослужебния устав на Църквата, така и вероучителната страна на християнството. Самото му единно празнуване, неговото време и начин са утвърдени от Първия Велик Вселенски Събор в Никея (325 г.), а по-сетне потвърдени от Антиохийския Църковен Събор (341 г.). На онези пък всезнаещи (псевдо)учени-изследвачи, които стигат в поръчковите си мъдрувания си дотам, че да отричат самото наличие на такива решения в протоколите на Никейския Събор, а дори и датират самия Събор с няколко века по-късно от реалното, може да се отговори най-малкото с това, че причината за свикване на Вселенски Събор е включвала и необходимостта от установяване на единна Пасхалия. Именно Никейският Събор постановява празнуването на Христовата Пасха да бъде винаги след пролетното равноденствие, за да не съвпада с юдейската еортологична („празникова“) практика. Съборът строго забранява следването на последната, за да не съвпада празнуването на Христовото Възкресение с юдейския Песах, което се е счело за недопустимо по съвсем очевидни причини - та как бихме могли, наистина, да празнуваме възкресението на Христа Спасителя с онези, които Го осъждат на смърт и Го убиват, отхвърлят и продължават да чакат своя мешеах! Радостта, която благоверният император Константин Велики изпитал от това решение, също е документирана в приветственото му послание до онези архиереи, които не са могли да вземат пряко участие в делата на Събора. Налице са достатъчно свидетелства и на преките свидетели на Събора историци - например на автора на многотомната история на Църквата Евсевий Кесарийски, живял в IV век и сам присъствал на Никейския Събор, на който седял отдясно на императора.

Мнозина раннохристиянски отци и учители на Църквата писатели (блажени Ириней Лионски, светителите Мелитон Сардийски, Климент Александрийски, Иполит Римски и др.) свидетелстват, че ранните християни ежегодно празнували и страданията, и кръстната Христова смърт, и Неговото Възкресение. От съчиненията им разбираме, че първоначално с особен пост те отбелязвали страданията и кръстната смърт на Иисуса Христа като „Неделя на страданията“, като „Пасха Кръстна“ (πάσχα σταυρόσιμον, pascha crucificationis), и този пост продължавал до самата възкресна нощ, от която започвало празнуването на самото Христово Възкресение. Тази раннохристиянска практика намира израз и в Богослужебния Устав, особено в почитането на Великите Четвъртък, Петък и Събота, и в самия строеж на нощната служба в Пасхалната Неделя, съставена от две части — минорна Пасхална Полунощница с Канона на Велика Събота и от тържествено-радостна Пасхална Утреня - а също и в това, че по древна традиция възкресната Пасха се чества до самото Възнесение. В Апостолските наредби се казва: „Великата Неделя на светата Пасха да не се работи, а да се празнува; това е Неделя на Възкресение на Господа: и като я празнуваме, трябва да общуваме с Пострадалия и Възкръсналия“.

За апостолския произход на празника Пасха свидетелстват и ранните църковни писатели. Така, св. Игнатий Богоносец, почитан в лика на 70-те апостоли, в едно свое послание споменава празника света Пасха като всеобщо християнско тържество. Бл. Августин пише: „Това, което не е писание, а предание и което ние съхраняваме, както впрочем и в целия свят, то е предадено от самите апостоли или от Съборите. По тяхна спасителна наредба в Църквата се съхраняват правила и разпоредби, например, за ежегодно възпоменаване на страданията, Възкресението и Възнесението Господни и слизането на Светия Дух.“

Празникът Пасха, е най-високият, най-радостният и най-тържественият от всички християнски празници: празник на празниците и тържество на тържествата. Новозаветната Пасха като време на славата и тържеството е предсказана от Самия Спасител (Мк. 9:9), а преди Него и от пророците (Пс. 15:10; Ос. 6:3. 13, 14) и всички явявания на възкръсналия Господ се съпровождат с велика радост за вярващите. „Тъй и вие сега сте наскърбени“, казва Той на учениците Си, „но Аз пак ще ви видя и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме“ (Ин. 16:22). Като чули от Ангела за Възкресението на Господа, жените мироносици с огромно радост изтичват да съобщят за това на апостолите. И като ги среща Иисус, казва: „Радвайте се!“ (Мат. 2:8-9). Също и учениците, видели Господа възкръснал, много се възрадвали (Ин. 20:20). Та как да не се преизпълват с велика радост тези, които вярват в Него, при мисълта за Христовото Възкресение, чрез което Спасителят се откри с пълна сила като Божий Син (Рим. 1:4) и изкупи вината на човешкия род (Рим. 4:25), като утвърди вярата ни и положи основание на нашето блажено възкресение! Божественият апостол Павел, който дори не е и виждал приживе Иисус в земния Му живот, по силата на мощната си вяра казва кристално ясно: „…ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра“ (1 Кор. 15:14). Също и светите отци, и църковните писателите въздават хвала на Пасхата с най-възвишени изрази: наричат я „най-великият ден“ (свт. Григорий Богослов), „най-свещен празник, чрез който ни е дарена надежда за безсмъртие“ (споменатият Евсевий), най-светъл и най-радостен празник, който възстановява изначалното съвършенство на човечеството и предизобразява вечното блаженство на изкупените.

Свт. Мелитон Сардийски (II в.), наричан от съвременниците му „велико малоазийско светило“, „най-божествен и най-мъдър учител“, та даже и „пророк“, сравнява Пасхата с „деня на Слънцето“. Знаменитата му беседа (а по-скоро величествен химн) на Пасхата, показва ясно, че в съзнанието на ранните християни образът на Страдащия и Разпънатия Христос е неотделим от образа на Христа Възкръсналия, и така с Велики Петък е започвало пасхалното тържество. Сравнението пък на този образец на високата раннохристиянска омилетика с текстовете на Великата седмица показва, че проповедите на свт. Мелитон е възможно да са служили за един от боговдъхновените източници на съставените по-късно великопетъчни антифони.

В една беседа в Пасхалния ден свт. Григорий Богослов казва: „Днес е спасението на света — на видимия и на невидимия. Христос възстава от мъртвите, възстанете и вие заедно с Него; Христос възходи в славата Си — възходете и вие; Христос (излиза) от гроба — (вие се) освободете от игото на греха; отварят се адовите порти, унищожава се смъртта, отхвърля се ветхият Адам, извършва се нова Пасха, Господнята Пасха! И пак ще кажа, в чест на светата Троица: „Пасха! … Тя толкова надвишава всички тържества, колкото слънцето превъзхожда звездите“. Свт. Амвросий Медиолански също проповядва в Пасхалния ден: „Днес Христовото Възкресение отваря преизподнята; земята се обновява чрез покръстване на огласените, небето се разтваря от Светия Дух. Отворената преизподня връща мъртвите, обновената земя поражда възкресяваните, отвореното небе приема възхождащите. Преизподнята връща окованите към горния свят, земята отпраща погребаните на небето, небето представя възприетите пред Господа“. Свт. Григорий Нисийски в словото си за Пасхата казва: „Мъдростта изрече, че в деня на веселие тя забравя за бедствията. Днешният ден ни кара да забравим първата произнесена върху ни присъда. Тогава паднахме от небето на земята: днес Небесният направи и нас небесни. Тогава чрез грях се възцари смъртта; днес животът пак възвръща владичеството си чрез Истината. … Тогава чрез смъртта отпаднахме от живота; днес чрез живота се премахва смъртта. Тогава от срам се криехме под смокинята: днес със слава се доближихме до дървото на живота. Тогава за непослушание бяхме прогонени от рая: днес заради вярата ни се въвеждаме в рая. … И тъй, елате да се възвеселим в Господа! Той съкруши силата на врага и издигна за нас победното знаме на кръста, с който порази противника. Свт. Йоан Златоуст започва знаменитото си Слово за Христовото Възкресение с такива думи: „Този празник е залог на мира, извор на примирението, на изтребване на враговете, на разрушаване на смъртта, на гибелта на дявола“. Свт. Епифаний Кипърски също нарича Пасхата „най-тържествения празник от всички празници“, тържество на обновлението и спасението. Той е главата и върхът на всички празници“. В своите предания и песнопения също и светата Църква нарича Светлата Неделя Свята, Светло Христово Възкресение, Пасха Велика, отваряща райските двери, и призовава земята и небето, видимия и  невидимия свят към достославното тържество.

Също и Синаксарът казва: „Празнуваме живоносното Възкресение на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос. Затова, като се радваме преестествено, светло празнуваме Възкресението … а също и разрушението на враждата, и като изобразяваме съединение с Бога и с Ангелите, ние по обичай братски се целуваме взаимно“ (останало в някои църковни традиции т. нар. „пасхално христосване”). Преп. Симеон Нови Богослов в едно от своите Нравствени слова пише: „… онзи, който не е подражавал на Христовите страдания чрез покаяние и послушание и не е станал съучастник на смъртта Му, няма да бъде и съучастник в духовното възкресение и не ще получи Светия Дух, защото възкресението идва чрез Духа Свети.“ Тук преподобният има предвид не само онова възкресение на телата, което ще има в края на света, „… а духовното възраждане и възкресение, което се извършва всекидневно в духовно умиращите, но и каещи се души. Именно това дарява чрез Светия Дух Онзи, Който веднъж умря и възкръсна. Той Самият възкръсва чрез всички и във всеки, който живее достойно; Той и съвъзкресява душите, които драговолно и с вяра умряха ведно с Него, като им дарява още тук Небесното Царство “.

Богу нашему слава! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза