27 март / 9 април 2017

 

НЕДЕЛЯ VІ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ


ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

(Цветница, Връбница)

Мчца Матрона Солунска

 

 

По: Синаксар; свт. Амвросий Медиоланский; свт. Методий Патарский; свт. Епифаний Кипърски; свт. Йоан Златоуст. Слово на Неделя Вайя; свт. Игнатий Брянчанинов. Аскетическая проповедь; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года ...; Училище добродет. жизни; прот. Сергий В. Булгаков. Настольная книга ... Ч. І; прот. Григорий Дебольский. Богослужебные дни; К. Победоносцев. Господские празники

 

На жребя вседъ словомъ прострый нѣбо: человѣки взыскуяй разрешити безсловесiя (Този, Който чрез словото Си сътвори небето, възсяда ослето, и призовава човеците, за да ги освободи от тяхната безсловесност) — така започва Синаксарът на днешната Неделя VІ на Великия пост, посветена на Царския Вход Господен в Йерусалим (неделя, наричана още Връбница, Цветница, Вайа). След възкресяването на Лазар това е второто събитие, прославило Господа по време на последното Му пасхално пътуване, като същинско — не просто влизане в престолния град на юдеите, но и най-вече встъпване — на пътя на страданията, смъртта и тридневно възкресение за спасението на падналия човешки род. Наричат този вход царски — в пълно съответствие с пророчествата от Стария Завет и според Новия Завет, в които влизащият в Йерусалим Иисус Христос се нарича Цар. И преди входа, и по време на самото влизане в града, Иисус многократно свидетелства, че знае какво Го очаква там; и заедно с това показва, че шествието Му към страданията и смъртта са напълно доброволни — та би ли могъл някой да принуди за каквото и да било Самия Бог и Господ! Това доброволно шествие на Господа се извършва с пълно царско величие — с множество венцеславящ Го народ, с викове Осанна!, а и в самия Йерусалим в храма безропотно му се подчиняват и прокудените от храма търговци. Влизането на Христа в Йерусалим е белязано и с неограничена власт над природните закони — хроми и слепи били изцелявани, та дори и мъртвите възкръсват, какъвто е случаят с Лазар. Така, всичко се подчинява и служи на Иисуса Христа през последното му влизане в Йерусалим — както се подчиняват и служат на Творец, Господ и Цар.

В същото време, подчертава протойерей Григорий Дебольский, този вход е и кротък, и смирен: Христос по нищо не се различава външно от народа, който също се насочва към Йерусалим. И не върху бял кон триумфира Той през Йерусалимската порта, а смирено язди едно обикновено работно животно. Част от народа, свидетели на този вход обаче се преизпълва с велико въодушевление и благоговеене пред кроткия и тихия Иисус и изведнъж започва велегласно да Го прославя, поднасяйки Му царски почести. Сред цялото това царствено тържество единствено книжниците и фарисеите недоволстват и мислили как да погубят Господа — въпреки очевидната Му сила и слава!

В памет на това посрещане, когато народът чупел палмови клонки и ги размахвал, и постилал пътя пред яздещия ослицата Иисус, от древни времена на днешния празник е възприето храмовете да се украсяват с такива клонки и цветя (затова тази Неделя се нарича още Цветоносна или просто Цветница). У нас вместо палмови клонки използваме върбови, защото у върбата преди всички други дървета поникват пъпки (оттук и другото название на празника — Връбница). Застанали пред Господа с върбовите клонки в ръце, ние сякаш посрещаме невидимо идещия Спасител и го приветстваме като Цар, като Победител на ада и на смъртта, а върбовите клонки, заедно със запалена свещ в ръцете ни символизира „знамето на победата.”

Ала не за това Господ влиза в Йерусалим, за да даде на народа земни богатства, да му даде земна власт над другите народи; не за да му въздаде по земен начин — заради оказаните на Самия Него земни почести. Не, ето твоят Цар иде, за да те спаси, Той носи вечното спасение — стига да Го приемеш с вяра. Този кротък Цар е готов да приеме под отеческата Си закрила и целия Йерусалим, и всичките му чеда; на самите юдеи Той е готов да дарува истински мир! Свети апостол и евангелист Лука свидетелства: „И като се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти...” (Лк. 19:41-42). И ето, на тази царска и отеческа любов юдейските светски и духовни водачи отвръщат с омраза, та и самият народ успяват да заблудят до степен, че същите тези люде, които в този ден ликуват с възгласи „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!”, след ден-два ще беснеят в зверска омраза и невразумителни вопли „Разпни го! Разпни го! Кръвта му да падне на нашите глави и на главите на децата ни!” Но нали всички ние, горчиво отбелязва свт. Теофан Затворник, правим същото - едва-що приели светите Господни Тайни, едва-що посрещнали Христа, още на излизане от храма забравяме всичко, и милостта Му, и Спасителното Му заколение заради нас. И още преди дори да са минали четирите дни, делящи славния Вход Господен от страшното Му разпятие, ние вече крещим с греховете си срещу Него: „Разпни Го! Разпни Го!” И Господ вижда всичко това! Ала безкрайно е Неговото дълготърпение... Слава долготерпению Твоему, Христе!

И ето, както в случая с чудото и тържеството на Божието всесилие при възкресяването на четиридневния Лазар, и тук видът на едновременно царския и кроткия Вход Господен в Йерусалим кара дявола да тласне юдейските стареи и управници към още по-люта завист и злоба към Иисус Христос. Те все по-истерично се готвят да Го погубят, ужасени да не би да изгубят властта си над народа, „защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше“ (Лк. 19:48). Като виждали и чували, че и децата Му викали осанна на Сина Давидов, те завистливо и злонамерено негодували: Ето, съскали те, нали виждате! Народът го следва! До какво заслепяване може да падне затъналият в мерзка гордост, себелюбие и честолюбие човек, та да не види в чудотворящия Син Давидов своя Спасител, да не разпознае в царско-славния и кроткия Иисус от Назарет Сина на живия Бог, Спасителя на света! И да пожелае да убие своя Бог!

От най-ранни времена светата Христова Църква благоговейно почита свещеното събитие, което честваме и ние днес. Тя го е причислила към Дванадесетте Господски празници и още светите Апостоли посрещали тази Неделя с ликуваща радост. По-късно монасите-подвижници на този ден започвали да се прибират по своите обители, които в началото на светата Четиридесятница напускали, за да се подвизават в пълно усамотение и безмълвие в пустините. До наши дни са запазени и поученията на ранните свети Отци и Учители на Църквата: в ІІІ в. — свт. Методий Тирски (Патарски), в ІV в. — свт. Амвросий Медиолански, свт. Йоан Златоуст, свт. Епифаний Кипърски; в V в. — свт. Прокъл, архиеп. Константинополски и др. А по-сетне, в VІІ в. — св. Андрей Критски, в VІІІ в. — св. Козма Маюмски и Иоан Дамаскин, в ІХ в. — свв. Теодор и Йосиф Студийски, имп. Лъв Философ, и Теофан, в ХІV в. — Никифор Ксантопулски са написали свещени песнопения, които влизат в безценната богословско-поетична съкровищница на светата Православна Църква.

Свт. Амвросий Медиоланский в словото си за днешния празник казва, че множеството, дошло в онзи ден в Йерусалим, за да изпълни Моисеевата разпоредба за празника Песах (Пасха), посрещало Господа с палмови клонки в ръце в знак на признание на Христа за победител - по обичай именно на победители поднасяли венци от палмови клонки. Други пък отрязвали клонки от маслини, за да ги постилат пред нозете на яздещия безсловесното магаре Бог-Слово. Именно маслиненото дърво, от което получавали елей, символизирало дела на милосърдието (както с елей успокояват раните); а палмовото дърво ни сочи пътя нагоре, сякаш ни подсказва - дните на скръбта вече наближават своя край и ни очаква Горното Отечество. Затова и венценосният Псалмопевец казва, че праведникът ще процъфти като палма (Пс. 91:13). Затова, призовава свт. Амвросий, взели в ръцете си маслинени клонки, нека покажем и дела на милосърдието; да вземем и палмови клонки, за да покажем, че не очакваме земни утехи като награда за милосърдието си, а радоста на Небесното ни Отечество! Светата Църква обяснява, че зелените клонки и свещи в ръцете ни на утренното Богослужение в този ден са знак на победа над смъртта, знак на идното възкресение — първо на самия Иисус Христос, а след Него и чрез Него  — на всички хора. Светителят обръща внимание и върху деня, в който Господ влиза в Йерусалим. Това е десетият ден на месеца, когато се избира пасхалният агнец, който израилтяните заколват на 14-тия ден. Следователно, пише той, Христос е истинският Агнец, Който доброволно се отдава на заколение, което и става в петъчния ден. Затова светата Църква, тази наша нежна и любеща Майка, нарежда и ние подобно на ликуващия народ да нарежем зелени клонки, да постелем с тях и с одеждите си пътя на Идещия в името Господне — разбира се, най-вече духовно да сторим това. Ослицата днес замества всяка праведна душа; тя е предназначена да пренесе Господа в Йерусалим; и това наистина става, ако пребиваващият в душата ни Господ успява да я отврати от всичко земно, да възпламени в нея огнището на любовта към Небесното Отечество. Какво ще рече духовно да постелем одеждите си в нозете на Господа? Това ще рече да усмирим телата си чрез въздържание и лишения (светия Пост). От кои духовни дървета да накъсаме вечно зелените клонки за посрещането на Иисуса? Авраам, Йосиф, Давид и всички праведници са именно плодоносни дървета на Божията Църква. „Затова научете се от Авраам на безвъпросно послушание, у Йосиф — на непоклатимо целомъдрие, у Давид — на кротко смирение; и така, с тези духовни клонки като със знамена на духовна победа, чрез добродетелния си живот ще побеждаваме дявола. Ала онзи, който с дървесни клонки в ръцете си се оставя във властта на дявола, напразно ги размахва...”

Светителят Епифаний Кипърски в този ден така събеседва с учениците си: „Защо Христос, който до този ден е ходил все пеша, днес възсяда животно? За да покаже, че му предстои да се възнесе на кръста и така да се прослави. Какво означава ослицата? Несъмнено синагогата, която водила обременен живот и чийто хребет един ден ще възседне Христос. Какво ли означава ослето? Това е необузданият езически народ, който никой не можел да възседне — нито законът, нито страхът, нито Ангел, нито пророк, нито Писанието; само Бог Слово ... е могъл да го освободи от безсловесието му,  да ни направи Богослови. ... Какво означава това, че децата постилали одеждите си пред Влизащия в Йерусалим? Това означава събличане на ветхозаветния човек, оголване и опустяване на синагогата. Какво означават богославещите деца? Несъмнено, целия църковен народ, Христовото поколение. Кои са техните майки? Тяхната майка е кръщелната купел, чрез която вярващите се възраждат. Маслинените клонки са милосърдните души; а палмовите клонки са душите на праведниците и победа, и свобода от ада. Пътят са пътеките на добродетелите. Светилището е Царството Небесно, от което Христос изпъжда недостойните. ... Ето как трябва да разглеждаме този празник — като тайнство, което Господ извършва заради нашето спасение! Освен това, както сочи свт. Методий Патарски, върбовите клонки предизобразяват и Господния Кръст, и с това изразяваме готовността си да състрадаме с Христа; ослицата има духовното значение на израилския народ, а малкото осле, дотогава не носело ярем — езическите народи, върху които Господ също е пожелал да възложи благото Си и леко бреме. Свт. Игнатий Брянчанинов също подчертава: Господ въвежда учениците си в Йерусалим —  в лоното на Своята света Църква, във вечния и неръкотворен град Божий, в града на спасението и блаженството. Отхвърлените юдеи също присъствали на събитието. С устата си те се провиквали: Цар Израилев, ала в дълбините на душите си, в този свой вътрешен синедрион, те вече взели самоубийственото за тях решение: Иисус от Назарет трябва да умре! А жребя ослее означава всеки човек, който се води от безсловесните си пожелания, който е лишен от духовна свобода, който е вързан с пристрастията си и плътски навици. И ето, Христовото учение освобождава ослето от свързващите го въжета, т. е. освобождава душите ни от ярема на плътската ни греховна воля. Поделата върху си Господа душа я приветства Самият Свети Дух. Вместо отхвърлените плътски земни радости Той й предлага радост духовна, нетленна, вечна. Господ шества в тези блажени човешки души, които са положили в краката му и са пожертвали заради Него плътските си свойства и привързаности. Върху такива души шества Царят, вхождайки в светия Божий град и въвеждайки там със Себе Си души святи и ревностни!

Тези многостранни и предълбоки исконни смисли на всеки аспект от днешния празник сякаш отдавна са забравени, затрупани от греховните сажди на потъналия в зло свят, потискани от безбройните ни земни грижи и греховните ни страсти. И ние ли, познали Словото и чудесата Божии, не ще познаем нашия Спасител, Царя на славата, и подобно на нявгашните синедрионци ще се питаме, потънали в неведение: „Кой е Този?“ …

В словото си за днешния празник златоустият свт. Йоан възкликва с горчивина: „О, неразумни люде, лъжливо именуващи се учители! О, непокорни отци и безсрамни стареи! Децата познаха Създателя, а бащите питат: „Кой е Този?”. Младите възпяват Бога, а старите в злина питат: „Кой е Този?”. Кърмачетата говорят за Бога, а възрастните богохулстват. О, жестоки, които се преструвате на праведни! Обърнете сърца към децата си, научете се на тайните Божии! Чуйте, неблагодарни, какво ви говори пророк Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (Зах. 9:9).

Да, не сме достойни да посрещаме Господа Бога, Сина на живия Бог! Ала значи ли това, че трябва да изпадаме в униние, да се откажем от днешната радост! Или пък обратно, високомерно да презрем затъналите в житейски грижи и суеверия, обсебени от злонравие и заблудени от антихристовците хора? Оберпрокурорът на Светейшия Синод в Русия, възпитателят на двама бъдещи императори, близък на писателя Достоевски и сам църковен писател, Константин Победоносцев на младини е записал следното: “При вида на мятащата се тълпа строгият моралист, суровият проповедник може да запита: има ли някой сред това множество, който да е съхранил у себе си свещената памет за този празник, който пази навика да освещава с живота си и с делата си Господния ден? Напразен е този въпрос, защото пред него немеем без отговор. Ала на днешния ден Църквата и не изисква такъв отговор. Днес, в деня на Своя празник, Господ закрива черната бездна, в която е страшно да надзърне грешният човек; днес Той полага върху й печата на Своята благодат. Децата се радват. Нека всеки си спомни — като дете знаел ли е той, на какво се е радвал? Но тази детска радост е останала като основа на всяка по-сетнешна радост в живота му; тя е първата брънка от веригата на всички празници в живота му. В детската душа празничната радост посява зърното на благодатта... Днес празникът отваря дверите на Храма за всички ни; и в този Храм свети «тихата светлина на светата слава на Небесния Отец» — на едногова по-малко, другиму — по-силно; единия тази светлина ще освети на самия праг, другиго ще осияе в самия храм. Ще мине време, дверите ще се закрият, но в душата ще остане сладостта от блаженото съзерцание. И ето ни — стоим пред дверите, хлопаме и зовем с грешните си души: «Отвори, Господи!» ... У всеки се съхранява в душата памет за деството му и ключовете към тази памет не са завинаги изгубени. Днес всеки се осиява  от радостта на всеобщото възкресение. ... Затова нека всеки носи своята върбова клонка, нека всеки се присъедини и последва народа, пък дори и сам да не знае на какво се радва той заедно с народа; всекиму е отредено неговото време. Господ е дошъл да потърси и да спаси погиващите!

Нека се радваме, без да се смущаваме от това, че всеки може да се радва по своему. Празникът Господен осиява цялата вселена и свети на всички. Затова нека в този ден, който също е сътворил Господ за всички народи, да се възрадваме и възвеселим съборно с всичките му твари!”

Богу нашему слава! Амин.