09/22 март, 2017

Свв. 40 МЪЧЕНИЦИ ОТ СЕВАСТИЯ

 

 

 

 

 

По: свт. Димитрий Ростовский. Четьи-Минеи (м. Март); свт. Василий Великий. „Беседа 19: На день святых четиридесяти мучеников“. Творения ... Спб.: 1911. Т. 2. <http://www.krotov.info/library/03_v/vasiy_vel/2_229.html#1 >; свт. Климент Охридски. Похвално слово за Свети Четиридесет мъченици <http://www.pravoslavieto.com/life/ >; прот. Григорий Дьяченко. Полный годичный круг …;  прот. Сергий Булгаков. Настольная книга священослужителя... Ч. І; Уч. добродет. жизни; Список казней реннехрист. мучеников <http://dic.academic.ru/>

 

 

От най-древни времена до днес всеки Месецослов причислява честването на паметта на светите 40 мъченици, пострадали в Севастия, към кръга на най-почитаните празници в Църковния Индикт. Църковният Устав предписва при тяхното честване да се отслужват два канона, непременно света Литургия (ако е в делничен ден — на Преждеосвещени Дарове), а и самият пост в посветения им ден се облегчава (на трапезата се разрешава вино и елей). Денят, посветен на светите 40 севастийски мъченици се отбелязва с особена почит и любов и от обикновения християнски народ, и от най-прославени Божии угодници. Много са построените в тяхна чест храмове. Сред много народи този ден се счита и за същинското начало на пролетта.

Такова по-особено отношение към техния подвиг се дължи не просто на не съвсем обичайното, даже доста рядко срещано в историята на християнската мартирология жестоко мъчение — умъртвяване чрез преохлаждане и замразяване (хипотермия). Корените на почитта към тези севастийски войни-мъченици са по-дълбоки. Важно е да се отбележи, че тяхната драговолна жертва, принесена в името на Христа, вярата в Когото те свято съхраняват и твърдо отстояват, става във време, което, както би следвало да се предположи, не би трябвало да бъде тъй враждебно спрямо християните. Вече е бил в действие Миланският едикт, който благоверният император Константин I Велики издава (313 г.), за да предостави на християните свобода в изповядване на Христовата вяра. Въпреки наличието на този едикт обаче, управата на доста провинции на Римската империя все още отказва да му се подчини. Така е било и в Арменска Севастия (днес на турска територия), която в това време е управлявана от заклети езичници. Такъв е бил и севастийският управник Ликиний - зъл, коварен и алчен за власт човек, който тайно подготвял война срещу Константинопол. Като подозира евентуален отказ на част от войската си да участва в това му пакостно начинание, в 329 година той устройва жестоко прочистване сред войската си от християни, та даже и от техните симпатизанти. Това е едно от последните, ала и най-люти гонения срещу вярващите в Христа в историята на тогава вече залязващата Римска империя.

Верен на своя владетел, сам ревностен езичник, севастийският военноначалник Агрикола прибягва до отколешна хитрина, чрез която да се види кой във войската му е привърженик на Христовата вяра. Той разпорежда всеки воин да принесе жертва и да се поклони на езическите идоли, като прекрасно знае, че никой истински християнин не ще стори това. Това пък му дава повод да се разправи с тях, като ги обвини в неподчинение на началството и предателство.

Под командването на този Агрикола е имало и една особено почетна дружина от 40 доблестни и непоколебими в мъжеството си воини, не познали нито едно поражение във военните сражения. А тяхната непобедимост се дължала не само на тяхната физическа крепост и военни умения, но преди всичко на крепката им вяра и единство в Христа. И ето, според житиеописанието на свт. Димитрий Ростовски, на заповедта на началстващия идолопоклоник, прибягващ ту към фалшиво-ласкави увещания и лукави обещания, ту към страховити заплахи, целящи да ги склонят към поклонение на идолите, тези храбри войни отговорили така: „Ако ние, които като се сражавахме мъжествено за земния [смъртен] цар, винаги побеждавахме, както ти, окаяни, сам свидетелстваш, то толкова вярно е и това, че като се подвизаваме в името на безсмъртния [Небесен] Цар, ще надвием твоята злоба и ще оборим твоето лукавство.“ И понеже те оставали твърди в благочестивия си отказ да изпълняват бесовската заповед на Агрикола, на първо време били хвърлени в тъмница, където трябвало да дочакат идването на севастийския владетел, за да ги съди с неправеден съд. Ала вместо да бъдат сломени от мъченията в тъмните зандани, светите войни останали все така непреклонни във вярата си. Дни и нощи те прекарвали в молитва и псалмопеене, а вещият в Свещеното Писание войн Кирион ги укрепявал с Божествени наставления.

Изправени след време пред съда на специално пристигналия в града злонравен севастийски управник Ликиний, те все така непоколебимо отговорили: „Правете с нас каквото пожелаете, ние сме християни и не ще се поклоним на вашите идоли.“ Накрая цялата дружина била съблечена и хвърлена в дълбоко езеро извън града, където, под пронизващ вятър и при голям студ ги оставят вързани в заледяващата се вече вода. Светите войни били оставени в ледената вода през цялата нощ, а наоколо била поставена стража начело с началника на тъмницата на име Аглай. За съблазън на светите страстотерпци близо до езерото била устроена гореща баня и била обещана помощ на всеки от дружината, който, изнемогнал от студа, би склонил да послужи на идолите.

В първия час на нощта, когато студът станал съвсем непоносим и телата на светците започнали да се вледеняват, един от четиридесетте не устоял в подвига и като се отделил от лика на събратята си, побягнал към банята. Ала едва стъпил на прага  и усетил топлината, той паднал мъртъв. Останалите пък верни на Христа мъченици били озарени посред нощ от светлина като от лятно слънце по време на жътва; тя пропъдила мразовития въздух, разтопила леда и стоплила водата. По туй време пазещите ги стражари били обзети от сън. Само началникът им Аглай не спял. Поразен от светлината, озарила светите мъченици, той потърсил нейния източник и като погледнал нагоре, видял пресветли венци да се спускат над главите им. Броят им е бил 39. Като размислил за това, той разбрал защо венците били 39, а не 40 — защото единият от мъчениците вече е предал и отстъпил от вярата си. Поразен от видяното и от твърдостта на вярата и мъжеството на мъчениците, устоявали тъй крепко в името Христово, Аглай сам захвърлил войнските си дрехи и се присъединил към мъчениците в езерото с вик: „И аз съм християнин!“  Така той възстановил броя на Христовите мъченици до четиридесет. И ето, веднага от небето се спуснал и последният, липсващ дотогава венец. (Тези моменти се изобразяват по традиция и върху светите икони. Побегналият към банята предател се изписва без лице, сякаш е изгубил всякакъв лик и така е станал недостоен за всяка памет, докато образът на Аглай се изписва като ликуващ с новопридобитата си спасителна вяра).

На сутринта, като видели пълния си провал, сърцата на мъчителите пламнали от още по-гореща ярост. Като заповядали да извлекат на брега вързаните войни-страстотерпци, те ги подложили на нови мъчения, като с големи чукове потрошили костите на краката им. Ала и тогава светите мъченици не предават вярата си в Господа Иисуса и в предсмъртните си минути с духовна радост възкликвали и викали: „Душите ни се избавят като птица от примките на ловците: примката се къса, и ние отлитаме свободни. Нашата помощ иде от Господа, Твореца на небето и на земята". И като произнесли „Амин“, те всички предали душите си в Неговите ръце. Озлобена още повече от своето безсилие, и в желанието си да скрие своя провал, нечестивата езическа управа разпоредила телата им да бъдат изгорени, та да не би християните тайно да ги приберат, за да се покланят на светите им мощи. С изненада обаче открили, че буйният огън не е повредил нито една кост на мъчениците. Тогава заповядали и тези свещени останки да бъдат хвърлени в езерото. По знамение свише Севастийският епископ с честния си клир отишъл да събере тези кости. Тъмнината не им попречила бързо да ги открият, защото като по божествено чудо тези кости излъчвали звездно сияние в черната вода. Събрали тези свещени реликви, севастийските християни ги погребали на чисто място с всички подобаващи почести. По свидетелство на свт. Григорий Нисийски, впоследствие костите на 40-те мъченици били разпратени по цялата земя, та всяка населявана от християни област да получи тяхното благословение и небесна закрила.

Също и свт. Василий Велики посвещава на светите 40 мъченици една от най-забележителните си Беседи (19). В нея той между другото казва: „… Четиридесет мъже, сякаш носели в разделните си тела една обща душа, в съгласието и единомислието на вярата си демонстрират и еднакво търпение в мъченията, и еднакво устояване за истината. Всеки е подобен другиму, всички са равни по дух, равни в подвига; затова и са удостоени с равночестни венци на славата. Затова какво слово може да ги опише достойно? И четиридесет уста не биха били достатъчни да прославят доблестта на толкова мъже <…> Тези светии нямаха едно и също отечество, защото всеки е произхождал от особено място. Но какво от това? Ще ги наречем ли затова безродни граждани на вселената? <…> Не, защото всеки от тези блажени мъже, бидейки родом от различно място, споделял с другите своето отечество. Нужно ли е да се домогваме относно земните им отечества, вместо да се замислим за истинския им град? Градът на мъчениците е градът Божий, [или, по словото на божествения Апостол]  „оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог“ (Евр. 11, 10), „горният Йерусалим, свободен, който е майка на всинца ни“ (Гал. 4, 26) … Родът пък им е: като човешки — у всекиго свой, ала като духовен — за всеки един; защото Бог е техният общ Отец, и всички те са братя, ала не като родени от един баща и една майка, а като синоположени от Духа и съчетани помежду си чрез единомислието на любовта.

Техният лик е цялостен и единен [макар и да е многолик, въплътен от 40 мъже на различна възраст — юношеска, зряла и напреднала], <…> [ликът] на събрани не поотделно, един по един, но наведнъж и наедно преселили се … И що за преселване бе тяхното? Когато бе обнародван онзи безбожен и нечестив указ за всеобщо идолопоклонение, едни люде побягват, други се колебаят, трети пък, като изпадат в ужас преди още реално да усетят мъченията, от страх пред тях скланят <…>, та насред път се отказват от подвига. А тези непобедими и мъжествени Христови войни, сплотени заедно, <…> открито и гласно, смело и непоклатно пред заплахите заявяват че са християни. <…> Всеки от тях е имал свое собствено име, всеки имал свой особен произход, ала като отхвърля даденото му при раждането име, всеки от тях възприема общото име на Спасителя. И така те постъпват — всеки и всички заедно: към предходния се присъединява следващият, та всеки се именува по един и същи начин. Те не казват „аз съм еди-кой-си“, но всеки се назовава Християнин! <…> По този начин, все още дишащи сутринта мъчениците биват мъчително убити, а останките им биват предадени на огън, а после и на вода — и така подвигът на тези блажени мъже става всеобхватен. Водили битки на земята, те показват търпение във [вледеняващия] въздух, а след като са предадени на огъня, водата ги приема. Отива им да кажат с думите на Псалмопевеца: „Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на Свобода“ (Пс. 65:12). <…> И що за чудо! Броят им нито намалява, нито нараства, но остава все един и същ — четиридесет; така те стават подобни на огъня, който винаги остава един и същ ... <…> Това е несекваща благост, неизтощима благодат, помощ приготвена за християните, църква на мъченици, войнство на победоносци, лик на славословящи.“

Също и у свт. Климент, архиеп. Охридски, Чудотворец намираме специално Похвално слово в чест на светите 40 мъченици от Севастия, където светителят ги ублажава така: „Размишлявам за единомислената воля и единната мъдрост на тези четиридесет мъже и, обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от Когото явно низхожда всеки благ дар. <…> С Неговата сила бяха преизпълнени преблажените четиридесет войни-мъченици за Христа. <…> Наистина силата на Пресветия Дух бе у тях, силата която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата ги закрили от всяка беда. <…> И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и любовта в златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез единомислие. Оставили суетния живот, те ревностно желаеха да застанат пред неизречимата Божия слава чрез добър подвиг и искрена любов. В това те взаимно се подканяха да побързат към пресветия път на подвиг. <…> Дяволът, който не можеше да понесе красотата на вярата им, а също и чистия им живот, повдигна борба срещу тях, като влезе в зломислещия съсъд Ликиний. <…> [Но те устояха] облечени с вяра като с броня, опазени от кръст като със щит, <…> те поведоха война на два фронта — срещу видими и невидими врагове.“ И за нас те стават сияен образец на безстрашие и твърдо устояване в правата вяра в Господ Иисус Христос].

Затова вече от толкова столетия до днес светата Православна Църква възпява светите 40 Севастийски мъченици с такива думи от посветения им кондак: „Оставили земното войнство, се устремихте към Небесния Владика, вие, четиридесет Господни страдалци; преминали през огън и вода, блажени, вие приехте достойно слава от небесата и множество венци“.

Богу нашему слава, всегда, ныне и присно и во веки веков! Амин.

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза