6 / 19 март ( 2017)

НЕДЕЛЯ ТРЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ — КРЪСТОПОКЛОННА

Свв. 42 мъченици в Амория

 

По: Синаксаръ; свт. Кирил Йерусалимски. Огл. беседи; Свтт. Йоанн Златоуст и Софроний Йерусалимский. Слова на Неделю Третью …; преп. Йоан Дамаскин. Точное изложение правосл. веры. Кн. 4;  преп. Феодор Студит. Слово на поклонение … ; свт. Филарет Московский. „Слово в Неделю Крестопоклонную“. — Слова и речи <https://azbyka.ru/otechnik/> ; Свт. Игнатий (Брянчанинов), архиеп. Кавказский . „Крест свой и Крест Христов“.– Аскетическия опыты. Т. 1. – Православие.ru <http://spbda.ru/digest/> ; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года; свт. Иоанн (Максимович). Слово в Неделю Крестопоклонную <https://azbyka.ru/otechnik/>  Архиеп. Аверкий (Таушев). Неделя Крестопоклонная <http://www.pravmir.ru/> ; прот. Григорий Дебольский. Дни Богослужения Православной Церкви; прот. Сергий Булгаков. Настольная книга ... Ч. І; „Неделя Крестопоклонная: история, смысл, песнопения …“ <http://www.pravmir.ru/>

 

 

В третата Неделя от Великия пост светата Църква извършва специално поклонение на свещеното „райско дърво на живота“, светия Христов Кръст, това Божествено оръдие на нашето спасение и непобедимо оръжие в борбата срещу сатаната и неговите демони-слуги.

В църковния годишен цикъл това не е единственият път, когато празнуваме светия Кръст Господен: честваме го и през месец юни (Явление на Животворящия Кръст Господен), и през август (Изнасяне на Честния и Животворящ Кръст Господен), и през септември (Въздвижение на Честния Кръст Господен или Кръстовден). Такова усърдно преклонение на християните пред Светия Кръст е съвсем обяснимо, защото по словото на свт. Филарет (Дроздов), митр. Московски (ХIХ в.) той е толкова значим за всеки вярващ християнин, че светата Майка Църква многократно и на висок глас възвестява своето учение за Кръста. Това особено отношение към Светия Кръст се проявява не само по време на специално посветените му празници, но и във всекидневната църковна практика, и дори във всекидневния бит на вярващите люде. Та нали още при самото кръщение, казва светителят, Църквата полага върху ни образа на светия Кръст; а по време на всяка молитва сутрин и вечер и дори в различни моменти от самото ни всекидневие ние се прекръстваме, особено надлежно му се покланяме и го целуваме.

Третата Неделя на Великия пост Църквата специално посвещава на поклонението на Светия Кръст, за да ни напомни именно в ден като този, че в нас живее „още от времето на първородния грях, ветхият Адам, с неговите страсти и похоти“; че ако не съблечем този ветх човек, за да се облечем в нов, не ще се спасим. А нали спасението е висшата цел на всичките ни духовни стремежи! Как да стане това, ако не чрез носене на кръста, чрез страдания, които е понесъл върху му нашият Спасител именно заради спасението на нас, човеците. Трябва да станем Христови, което ще рече да разпнем плътта си с всичките й страсти и похоти (Гал. 5:24), да умъртвим, пак по думите на божествения апостол, „земните си членове, сиреч пороците“, да умрем с Христа, за да живеем скрити с Него в Бога (Кол. 3:3-5). Затова, казва светител Филарет, да внимаваме - да приемем не като изречени от човешки уста, а от устата на Самия наш разпнат на кръста Спасител заповедта да се отречем от себе си, да поемем кръста си и да Го последваме по трудния кръстен път на страданието — към спасението. Това светителят изрича на днешния ден, но то с пълно право може да се отнесе за всяко честване и поклонение на Светия Кръст Господен. По това всички празнувания на светия Кръст си приличат.

 С какво обаче се различава от другите днешното поклонение и прослава на Честния Христов Кръст?

Пролетното честване на Честния Кръст е известно в историята на Църквата още от древни времена. По-специално то е свързано със събития отпреди около четиринайсет столетия. В началото на VII в. персите успяват да завладеят Йерусалим - те не само пленяват Йерусалимския патриарх Захария, но и самия Господен Кръст, открит там две столетия по-рано от благоверната царица Елена. Десетина години по-късно Византия се оказва на ръба на поражението, когато аварите обсаждат Константинопол, престолния град на Византийската империя. Ала победата на иноверците се осуетява чрез пряката намеса на Божията Майка и те претърпяват пълно поражение. Скоро след това в крайна сметка Византия побеждава нашествениците. Тогава, през месец март на 631 година, византийският император Ираклий I, без всякакви императорски регалии и други владетелски знаци и без пищни императорски одежди внася на раменете си Светия Кръст в Йерусалим, придружен от върналия се от плен свт. Захария.

        Именно с това събитие се свързва първоначално празникът на пролетното завръщане на Честния Кръст в мястото на първоначалното му пребиваване. (Впоследствие в XIII век по време на арабското завоюване на Светата земя, за да спасят светия Кръст, християните го разделят на части и го изпращат с кораби в Константинопол и в други места из Европа, ала по-късно немалко от тези части се завръщат в Йерусалим.) По-нататък, в 1187 година, след подлагането на разорение от кръстоносците, следите от йерусалимските части от светия Кръст се изгубват. Същата участ сполетява и онези свещени части от Кръста, които се пазили в Константинопол, след разграбването му (пак от кръстоносците) в 1204 г. Ала и до днес в много свещени раки и мощехранителници остават заветните частици от светия Кръст, чрез покланянето на които и днешните християни продължават вярно да отдават почит на осветеното от кръвта на Спасителя свещено дърво.

След време местното йерусалимско пролетно честване на завръщането на Кръста придобива вселенско значение и става празник за всички християни. И то е свързано по-специално с дните на Великия пост, в самото средище на трудния постнически път към най-великия ден в историята на човечеството — деня на неговото спасение, деня на светлото Христово Възкресение. Така се видоизменя и най-дълбокият смисъл на пролетното поклонение на Кръста -Светата Църква го изнася пред вярващите за поклонение през средищната седмица на Великия пост, наречена Кръстопоклонна, за да ги въодушеви и укрепи в продължаващия подвиг на предпасхалния пост — най-строгия от всички свети църковни пости. За да укрепи духовните сили на своите чеда, светата Църква им напомня, че именно Кръстът е оръдието на тяхното спасение, че той е символ не само на изкупителната Христова смърт, но също и на самото славно Негово Възкресение, открило пътя към рая на всеки, който е готов мъжествено да следва Христа. Чрез образа на Кръста и поклонението му тя ни подсеща, че целият ни живот е носене на кръст и че дните на Христовите страдания през Великата седмица още предстоят и ни чакат.

Във времена, когато пролетното честване на светия Кръст започва да придобива вселенско значение, светата Църква установява то да става в средата на Великия пост, тоест в неговата трета Неделя. Именно тогава, от Кръстопоклонната седмица до самата Пасха Христова, е започвало и усилното подготвяне на оглашените за приемане на светото кръщение през пасхалните дни. Светата Църква справедливо е решила, че именно с поклонението на Кръста е най-уместно да започне това предпасхално оглашение. Именно от средата на Кръстопоклонната седмица в ектениите на светата Литургия на Преждеосвещените Дарове след ектенията на оглашените, се въвежда още една ектения, с която църковният народ се моли за тези, които се „подготвят за просвещението“,  тоест за приемане на свето Кръщение. Накратко, смисълът на това, че в третата Неделя на Великия пост светата Църква изнася свещения Кръст за поклонение на вярващите, е за да ни напомни за страданията и смъртта Господни, необходими за Неговото възкресение, а значи и за победата над ада, която да открие за нас пътя към спасението; за да укрепи верните християни в техния постнически подвиг и за да въодушеви подготвящите се към Пасхално просветление с Божествената светлина.

Светата Църква сравнява Кръста с райското дърво на живота - тя го тълкува  като подобие на онова дърво, което Моисей поставил сред горчивите води на Мера, за да укрепи еврейския народ по време на 40-годишното му скиталчество в пустинята. Тя го сравнява и с широколистно дърво, в чиято сянка се спират да отпочинат изморените пътници, насочили стъпките си към обетованата земя на вечното наследяване. В оръдието, с което бе умъртвен Богочовекът, златоустият свт. Иоан открива извора на всички християнски радости: „Въоръжени с кръста, богоносните Апостоли са покорили вражията сила, ... защитени от кръста като с броня, Христовите мъченици са потъпкали всичките козни на своите мъчители и проповядвали дръзновено Божествения Кръстоносец; като поели кръста си в името Христово,  отреклите се от света са се поселили в пустини и планини, в пещери и пропасти.“ Нито за миг христолюбците не оставят своето непобедимо оръжие, Христовия Кръст. Винаги и за всяко нещо, призовават светите отци, да прибягваме до свещеното кръстно знамение, за да „не прiидетъ къ тебѣ зло,” (за да не дойде злото при теб) според словото на боговдъхновения Цар-Псалмопевец. За врага на нашето спасение няма нищо по-омразно от светия Кръст — тъкмо защото чрез него се спасяваме. Наистина с Него побеждаваме: Си́мъ побѣди́ши, както е било благовестено чрез сияйния кръстен знак на небето на император Константин Велики преди победоносната му битка с Максенций!

По свидетелство пак на свт. Йоан Златоуст, Светият Кръст от древни времена е бил на особена почит у християните. Странно наглед, защото у римляните кръстът е бил символ на мъчителна, а най-вече позорна робска смърт - не случайно юдейските първосвещеници и старейшини, поради крайното им озлобление срещу Христа, изнудват Пилат да Го накаже именно с такова позорно смъртно наказание. От Синаксара за днешния ден става ясно защо те са постъпили така. Кръстната смърт е била страшна и мъчителна, особено когато разпнатият бил приковаван (а не просто връзван) към дървото - неестественото положение на тялото му, увисването върху прободените китки и стъпала, загубата на кръв, възпаленията на раните, хапещите насекоми, жарещото слънце, мъчителната жажда … Към телесните мъки се прибавяли и душевните — хули, подигравки, заплюване и замерване с камъни … Всичко това допринасяло за най-жестоко страдание. Ала ако за юдеите и езичниците кръстът е бил оръдие на жестоко мъчение и символ на страшна смърт, то за Христовите следовници той отколе става символ на победата. Един от ранните църковни писатели Квинт Септимий Тертулиан (II–III в.) възкликва: „И умря с позорна смърт, но ние се гордеем с това!” Основателят на пустиножителното монашество преп. Антоний Велики (III–IV в.) нареждал на монасите да ограждат и себе си, и жилищата си със свещения кръстен знак. Свт. Кирил Йерусалимски (IV в.) също призовава да не се срамуваме да „изповядваме Разпнатия“: „Смело начертавайте с ръката си кръстния знак и върху самите себе си и върху всичко — хляба, който ядем, водата, която пием; когато влизаме и когато излизаме, когато лягаме и когато ставаме от сън, когато сме на път и когато сме в отдих. ... За нас, верните, Кръстът е Божия благодат, стража срещу злите духове, защото Бог именно посредством Кръста ги опозорява.” Наистина, от древността и до днес светата Христова Църква пропъжда с Кръстния знак зли духове от обсебените, както Самият Христос е изцелявал бесноватите. Открай време за християните Светия Кръст е знак за победа над злото. През онези времена християните дори не си и представяли, че могат да се прекръстят другояче, освен „истово“ — тоест, истински, както отколе подобава, с ревностно чувство, благоговейно, със страх и трепет. И с право - та нали Свещен Христов Кръст е това! Знае се, че когато се прекръствал, св. праведен отец Йоан Кронщатски особено наблягал върху онези места от тялото, откъдето в момента идвало най-силното изкушение. Ако го изкушавали помисли, наблягал върху челото, ако зли пожелания — върху гърдите, ако пък плътски щения (чревоугодие, сладострастие и пр.) — върху горната част на корема си. И то толкова силно наблягал, че съответното място дори посинявало! ...

Почитта към Христовия кръст е закрепена с решение на VІ Вселенски Събор (73 правило), гласящо: „Да се отдава подобаваща чест на това дърво, чрез което сме спасени от древното грехопадение, а също и с мисъл, и със слово, и с чувство да му се отдава поклонение.” Целта на така установеното честване на Светия Кръст през третата Великопостна Неделя и седмица се разкрива в прекрасните сравнения в поетичното богословие на православното богослужение, съставени от боговдъхновените отци химнописци преподобните Теодор Студит и Йосиф Студийски, и много други.

Даваната от Светия Кръст духовна сила и утеха е свързана с напомнянето за Божията любов, заради която Бог Отец изпрати Единородния Си Син на невинно заколение, на кръстна смърт. Този образ е особено благопотребен в средата на постническия ни път, защото мнозина може би вече чувстват изчерпване на свежите си сили, а пък все още не могат да се ободряват и с вида на дългоочаквания празник, сияйното Христово Възкресение, чиито ден все още не е съвсем наблизо. След като съсредоточава в първите седмици всичко най-строго и скръбно, за да може грешникът да се ужаси от натрупаните си грехове и най-окаменелото сърце да се омекоти и разтвори, за да може всеки да се умили и покае, сега грижовната Майка-Църква ни поднася и нужното средство за укрепване — Светия Кръст. Защото нищо друго не може така да ни утеши, ободри, вдъхнови, да укрепи западащите сили на уморения пътник християнин, както споменът за безкрайната Божествена любов на Спасителя, издигнал се (Той, Който е Единствен Безгрешен!) на това страшно дърво, за да ни издигне и нас от греховната бездна.

Този спомен светата Църква възбужда през третата великопостна седмица още от най-древни времена. Свт. Иоан Златоуст на днешния неделен ден радостно възкликва: „Ето, пак се завръща при нас този всепочитан и светъл ден, средната седмица на светите пости, която ни донася триблажения и животворящ Кръст на нашия Спасител Иисус Христос.” … Като ни подканва да му се поклоним с искрено сърце и да целунем с чисти устни светия Кръст, Църквата ни вдъхновява за още по-мъжествено изминаване на светото постническо поприще. Йерусалимският патриарх св. Софроний (VII в.) в словото си на днешния ден казва: „Постът заедно с поклонението и целуването на Честния и Животворящ Кръст са еднакво полезни да ни подготвят за достойно посрещане на светия ден на Възкресението: постът – защото поддържа блажената бодрост на тялото, а поклонението на предлежащия Животворящ Кръст откъсва ума ни от срамни помисли и устремява взора ни към небесното ни жилище. Затова да възхвалим поста, но като възхваляваме всичките произтичащи от поста блага, нека възхвалим предложеното ни за поклонение дърво на Кръста!”

В беседите на преп. Теодор Студит (VIII в.) също намираме посочка, че поклонението на светия Кръст насред светата Четиридесетница е древен църковен обичай. Ето част от чудното му боговдъхновено слово на днешния ден: „Съзерцаваното от нас животворящо дърво на Кръста изцелява очите на оногова, който е бил прелъстен в рая, като посегнал към дървото, което станало за него убийствено. Днес пък ние, като докосваме сега това дърво с устните си, … ние се освобождаваме от вкусването и осезаването на смъртта… О, неизразимо блаженство! Някога умъртвени от дървото, днес ние пак чрез дървото получаваме живот; прелъстени по-рано от дърво, днес пак чрез дърво прогонваме древния змей. … Вместо смърт ни се дарява живот, вместо тление – нетление, вместо безчестие – слава! … От Кръста засиява висшата премъдрост, която посрамва горделивото мъдруване на света и прави явно неговото безумие. … Дори само видът и изображението на това дърво – още от началото на света — вече са били предвестия и предтечи на велики събития. Кръстът е най-драго богатство! Кръстът е най-безопасното прибежище за християните. Кръстът е най-лекото бреме, възлагано върху раменете на Христовите следовници. Кръстът е най-сладката утеха за скърбящите души. Чрез Кръста е умъртвена смъртта, а на Адам е върнат животът. Чрез Кръста ние се обличаме в Христа и свличаме от себе си ветхия човек! … Който носи Кръст на раменете си  … се прославя заедно с Христа. Който полага върху си кръстния знак, прогонва страховете и връща покоя. Когото пази Кръстът, той не става плячка на враговете … Кръсте Христов — ти, който си прекрасна похвала на християните, честна проповед на Апостолите, царски венец на мъчениците, драгоценна украса на пророците, бляскаво озарение на вселената! Като към живо същество към тебе се обръщам, Кръсте Христов: Защити тези, които те прославят с пламенни сърца! Съхрани тези, които с вяра те приемат и те целуват! Насочи рабите ти в мир и непоклатима вяра! Удостой всеки да стигне до радостния и светъл ден на Възкресението, като ни съхраняваш в Христа Иисуса, нашия Господ”.

Всичко в днешното богослужение: и тържественото изнасяне на самия пречестен Кръст от светия Олтар в средата на храма - и пеенето на кръстопоклонните стихири, и апостолското, и евангелското четиво целят да напомнят на всеки християнин за неговия неотменим дълг: да поеме и в своя живот своя кръст, с който да последва понеслия Кръста на света Господ. Кръстът е знак за нашето спасение; той ни дарява с могъща сила да претърпяваме докрай, за да се спасим; чрез него побеждаваме злото и се спасяваме на земята, с него отключваме Небесното си Отечество. Щом като Самият Господ е пострадал заради нас на Кръста, то и ние трябва да се отдадем на себеотричане — чрез пост, молитва и чрез други подвизи на благочестието, като отстраним от себе си всичко, което би ни попречило да доведем до успешен край великопостния подвиг. Затова, макар и страшно оръдие на скръбта, на мъките и на смъртта, светата Църква ни призовава да възпяваме светия Кръст — „с чисти устни песента на радостта“. Защото православните християни днес имат истинска причина да тържествуватразрушението на ада („разрушение адово торжествующе). Така светата ни Майка Православна Църква вдъхва нови сили в душите и телата на постещите братя и сестри во Христе — чрез напомняне за приближаващата „светла и възрадвала света Пасха“. „Радвай се и ти, записва на днешния ден свт. Теофан Затворник, щом се видиш разпнат на Кръста. Защото по това ще разбереш, че си тръгнал след Господа по пътя на спасението — в рая. Потърпи малко, ето — скоро иде краят, а после те очакват венци!” Та как, наистина, ще стигнем до Пасхата, до светото Възкресение, ако забравим дори и за миг, че без Кръста сме нищо, че без Него спасението е немислимо! Светите Отци винаги подчертават: Кръстът така се е сраснал с християнина, че там където им християни, там е и той, а там където липсва Кръстът, там липсват и християни.

По повод думите на Господа, че всеки, който иска да Го следва, трябва да поеме своя Кръст и да върви след Него (Мат. 16:24) свт. Игнатий Брянчанинов разсъждава така: „Какво ще рече — свой кръст? Защо всеки човек си има отделен, свой кръст, ала заедно с това — всеки от тези различни кръстове се нарича и Кръст Христов? Своят кръст, това са скърбите и страданията на земния ни живот - всеки отделен човек има свои страдания и скърби. Своят кръст: това са пост, бдение и други благочестиви подвизи, чрез които смиряваме плътта си и ставаме покорни на духа. Тези подвизи са съобразно силите на всеки поотделно, всекиму — своето (според силите му). Своят кръст: това са и греховните ми недъзи, страстите ми. И пак: всеки човек има свои страсти; с едни се раждаме, други прихващаме (като зараза) по време на земния си живот. А Кръстът Христов е Учението Христово! Суетен и безплоден е нашият собствен кръст, докато той не се преобрази в Кръст Христов. <…> Кръстът дотогава ще ми тежи, продължава светителят, докато той остава само мой собствен кръст. Когато обаче се преобрази в Кръст Христов, той става необичайно лек — пак по свидетелството на Самия Иисус Христос! (Мат. 11:30).”

Свт. Игнатий Брянчанинов: „Търпеливото понасяне на своя кръст е истинско покаяние. Ти, разпънатият на своя кръст, изповядвай пред Господа правотата на съдбините Му, признай правотата на присъдата Му и Той ще ти прости греховете. Ти, който си разпнат на своя кръст, познай Христа — и ще ти се отворят райските двери. От своя кръст прославяй Господа, благодари Му, богословствай: така ще избегнеш всеки ропот и оплакване, които всъщност са богохулство; ще се приобщиш към страданията на Самия Бог; ще изучиш истинското и единствено училище на истинското и единствено потребното знание — Богопознанието, а то единствено е потребно. Без Кръст няма живо познание на Бога.”

Кръстът обаче може да бъде не само целителен, но и опасен. Опасен е той за онези, които по думите на свт. Игнатий, не преобразяват своя кръст в Христов Кръст, които от своя кръст роптаят, хулят Божия Промисъл, униват и се предават на безнадеждно отчаяние. Неразкаялият се грешник умира на кръста за вечна смърт. Такъв го свалят от кръста единствено, за да го проводят в тъмниците на ада. Разпнатият на Христовия Кръст Негов последовател обаче се възнася горе чрез висшата мъдрост, защото той и в смъртта си живее на Небето, където съзерцава тайните на Духа в Иисуса Христа, нашия Господ.

Вече в наше време свт. Серафим, архиеп. Богучарски и Софийски Чудотворец в една своя проповед призовава да не забравяме, че нашия Господ и Бог Иисус Христос е приел драговолно унизителната и мъчителната кръстна смърт. Да не забравяме също, че всички скърби и болести, които Той допуска да ни сполетят в тукашния живот, Той ги допуска, за да ни смири, за да ни накара и ние доброволно да поемем своя кръст, всеки — свой кръст. Тези скърби, тези болести са именно нашият кръст, у всеки християнин — свой собствен. С кръста си всеки да следва Господа Иисуса. Затова вместо суемъдрено и тщеславно да се самопревъзнасяме, вместо богохулно да търсим сметка от Самия Бог, вместо тайничко да се радваме на похвалите и роптаем от „несправедливости,” нека по-добре последваме кротко и смирено Разпнатия на Кръста - всеки от нас понесъл свой собствен кръст, който Самият Господ му изпраща, и то носейки го с превелика благодарност и радост, с обич към Бога и с любов и снизхождение към ближните, с всичките им немощи, с техните собствени кръстове. Вместо да разглеждаме и претегляме кръстовете на ближните, нека всички се взираме в Кръста Господен, защото пред лицето Му всички еднакво ще бъдем съдени — страшно, нелицеприятно, всеправедно!

Така, като въздаваме днес поклонение — телесно и духовно — на Кръста Господен, нека се опитаме да присадим своите (малки) кръстове към Великия Христов Кръст, та да могат животворящите Му сокове да напоят живота на всеки верен християнин, та да продължи всеки подвига на Великия пост до всепобедния Празник на празниците, светлото Христово Възкресение, когато заедно със свети пророк и благоверен цар Давид да възкликнем: Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мен вретището и ме препаса с веселие (Пс. 28:12).

Богу нашему слава! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза