06 / 19 януари 2017 г.

ПРАЗНИЧНО СЛОВО ЗА БОГОЯВЛЕНИЕ.

КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ.

(Йорданов ден)

 

 

По: Свт. Димитрий Ростовский. Жития м. Ян.; Свт. Кирилл Иерусалимски. За кръщението; Свт. Василий Великий. Беседа, подбуждаща към Кръщение; Свт. Иоан Златоуст. Беседи върху Евангелието от Матея; Свт. Тихон Задонский. Бееседы; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года …; св. прав. Иоанн Кронштадтский. Слово на Богоявление; Свт. Иоан Максимович. Проповеди; свщмчк Фаддей (Успенский), еп. Тверский. Слово на Крещение Господне; Святое Богоявление. Крещение Господне. На берегах Иордана <https://azbyka.ru/>

Събитието, което светата Православна Църква чества от най-древни времена, има и свое определено географско място, и свое определено историческо време. Мястото е долното течение на р. Йордан, близо до Мъртво море, в което се влива реката; а времето е скоро след пристигането в Иудея на петия пореден римски военен управник Понтий Пилат, който дори не си и представял, че през годините на неговото управление на тази покрайнина на Римската империя ще бъдат белязани от събития, които завинаги ще променят облика на целия свят.

Наближава кулминацията на човешката история, а да възвести на човечеството за това е призован Иоан - синът на йерусалимския свещеник Захарий. На това отговарят и двете му имена, с които го почитаме: от гр. (Πρόδρομος): „Предшественик“, а на църковно-славянски: „Предтеча“, чийто благодатен дълг е да възвести приключването на дългия ветхозаветен период от човешката история и наближаването на дългоочакваното вечно царуване на Спасителя. Самият Цар, Чийто роднина е и той, пророк Йоан, вече приближава към свещената река, в която пророкът призовава хората да омият греховете си чрез покаяние.

Освен това, той е и „Кръстител“, (на гръцки: този, който извършва омовение (Βαπτιστής), от βαπτίζω, буквално „омивам“ чрез потапяне). Като се потапят във водата, хората нагледно свидетелстват за искреното си желание да станат достойни за идещото чудесно Царство на Месията. Покаянието е онова основно условие, без което е невъзможно човек да встъпи в това Царство. Нравствените струпеи на греховете сякаш се отмиват от водните струи на Йордан, и реката ги отпраща към безжизненото асфалтово и сярно море, получило символично наименование „Мъртво“.

И ето, безгрешният Иисус, Който няма нужда за какво да се кае и от какво да се „измива” в Йорданските води, застава сред тълпата от грешници, и с това ни открива непостижимия пример за смирение, което ще бележи всяка Негова стъпка до най-страшните мигове навръх Голгота. Ала и това, че Иисус се потапя във водата има своя свещен смисъл — чрез това действие Той освещава самата вода, която така става за християните символ за покайно очищение. Така то и се нарича в православната традиция: кръщение на покаянието.

Строго погледнато, Иисус Христос като Бог Син и всесъвършен Човек не е имало нужда да се кръщава с такова кръщениес кръщение на покаянието, защото Той като абсолютно безгрешен Богочовек не е имал за какво да се кае. Даже първородният грях не тежал върху Му, защото Бог Слово се въплътил от Светия Дух и Пречистата Приснодева Мария. Но понеже е дошъл сред людете в земен облик, за да поеме и изкупи греховете на всички хора, нужно е било и Той да приеме Иоановото Кръщение на покаянието, та да покаже необходимостта всеки човек да се умие от греховете чрез светото Кръщение. Така, пояснява светата Църква в едно от песнопенията Си в навечерието на празника, Бог се въплъщава и сетне идва да се кръсти с вода, за да ни даде нов купел на свято очищение и с това Той освещава и самото естество на водата. Така се пее и на днешния водосвет: „Днес се освещава естеството на водите“.

По думите на преп. Йоан Дамаскин, Господ приема кръщение, не защото Сам е имал нужда от очищение, но, като приема върху си нашето очищение, да смаже във водата „главата на змията“, а чрез това — да „погребе във водите човешкия грях“. Този смисъл и последиците на Йорданското явяване на Богочовека в света намират кратък, но дълбоко обемен израз в молитвата на Великия водосвет, където се казва: „Защото Ти си нашият Бог, Който се яви на земята и с човеци поживя; Ти и с Йордански струи освети Себе Си, като изпрати Светия Твой Дух, и съкруши главите, на притаилите се там змии“. Свт. Йоан Златоуст, а също и бл. Теофилакт Български обръщат внимание върху това, че що се отнася до останалите човеци, като ги кръщавал, пророкът Йоан ги държал във водата докато всеки изповяда грехове си; що се отнася до Иисуса, Кръстителят Го пуска веднага да излезе от водата, и този момент не случайно се споменава в Светото Евангелие: защото с това той, Кръстителят, показва, че Синът Човечески е напълно безгрешен — именно като Син Божий, та не се налагало да се кае в никой грях.

Накрая (по ред, но не и по значение) Иисус Христос се кръщава при Йоан, за да може последният, като види снизхождащия върху Иисуса Свети Дух, и като чуе Божествения Глас на Небесния Му Отец, да свидетелства пред света за идването на истинския Спасител — на Сина Божий. Така, по думите на свт. Йоан Златоуст, не Иисус Христос е имал нужда от кръщение, а самото кръщение е имало нужда от Сина Божий самото то се осветило от Него, като придобило с това Божествената сила Иисус-Христова. Затова Светото Кръщение се превръща и в първото по време основно тайнство на Светата Православна Църква, Която строго спазва завещаното от Самия Господ, от светите Му Апостоли и от светите Отци на Църквата Христова.

В Православния Църковен календар днешният празник има две названия: „Свето Богоявление“ и „Кръщение на нашия Господ, Бог и Спасителя Иисус Христос“ (или кратко: „Кръщение Господне“). При това, особено внимание се отделя върху явяването на света на Света Троица, което възпява и самият празничен тропар. Това, че на първо място се споменава аспектът на празника, който бележи именно Богоявление, съвсем не подценява другото му наименование. Всъщност става дума за две страни на едно и също велико — и историческо събитие от световно значение, ала и най-вече непреходно, духовно събитие, което има Вселенски характер. Свт. Теофан Затворник (чиято памет също се чества на днешна дата) казва за днешния празник: „Кръщението на Господа се нарича Богоявление, защото в него явява Себе Си тъй осезателно единният истинен Бог, Комуто се покланяме в Троицата: Бог Отец — с гласа от небето, Бог Син — въплътил се и приел Кръщение, Бог Дух Свети — низходил върху Кръщавания. Тук е явено и тайнството на отношението между Лицата на Пресвета Троица. Бог Дух Свети изхожда от Отца и почива върху Сина (но не изхожда и от Сина). Явено тук също и това, че въплътеното устройване на света за неговото спасение се извършва от въплътилия се Бог Син, съприсъщ на Свети Дух и на Бог Отец. Явено е и това, че и спасението на всеки може да се осъществи не по някой друг начин, а единствено в Господ Иисус Христос, с благодатта на Свети Дух, съгласно благоволението на Отца. Тук всички християнски тайнства засияват с божествената си светлина и просвещават сърцата и умовете, които с вяра честват това велико празненство. Елате, нека побързаме да се издигнем с духа си нагоре и да се потопим в съзерцание на тези тайни на нашето спасение!“

За древните корени на днешното празнуване свидетелства свт. Кирил Александрийски (II–III в.). Вероятно е този празник да е станал първо голямо тържество от неподвижния цикъл (с фиксирана дата), известен именно като Богоявление (Теофания), което за източните християни (допреди V – VI в.) е било неразделно от празнуването на Рождество Христово. При това, самият термин Богоявление за тях е носил много повече дълбоки смисли, отколкото за нас, съвременните християни. Явлението на Бога в света е и въплъщение на Иисуса Христа от Светия Дух и Мария Дева, и раждането Му във Витлеем, и Неговото кръщение от Йоан в Иорданските води, когато Той за пръв път явява на израилския народ Себе си като Месия (Христос) и Син Божий, и извършеното от Него първо чудо в Кана Галилейска, чрез което Той явява Божествената Си сила, и насищането с петте хляба…

След установяването и на Изток празнуване на Рождество Христово, смисълът на празнуването на Богоявлението се центрира върху кръщението на Иисуса Христа в р. Йордан. При това, Богоявление не се изчерпва само „христологично“, но става и всеобхватно — с това, че то явява тайната на Триединия Бог, за което преди малко стана дума у свт. Теофан Затворник. При все това, и най-древните оттенъци на тържеството са съхранени и в запазените и до днес богослужебни текстове, преди всичко в празничните Тропар и Кондак, които са сякаш формули, и те вместват в думите си цялото празнувано събитие. Макар и в Тропара да споменава за разкриването на Светата Троица пред човеците, но и се подчертава, че това става заради Господа Иисуса Христа, Който се „явил и просветил света“. А в Кондака се прославя явяването пред Вселената на Сина Божий.

В дните на Богоявление древните християни извършвали масово кръщение на предварително подготвяните за това хора (наричали ги „просвещавани“); затова образното название на това тайнство „светлина“, „просвещаване“ нерядко се използвало като название на самия празник: „Просвещение“, „Ден на светлините“. Една от главните особености на богоявленската служба е освещаването на водата. В по-ново време богоявленският водосвет се извършва два пъти: в навечерието на самия ден на Кръщението Христово и в самия ден (след света Литургия). Първата традиция е свързана вероятно с древната практика на масовото кръщение на оглашението (в Константинопол ги кръщавали след Утренята). Заедно с това отбелязвали и кръщаването на Самия Иисус Христос. Вторият водосвет е свързан с обичая на древните християни в Палестина да извършват в деня на Богоявление шествие до реката Йордан до традиционното място, където е бил кръстен Спасителят.

Тук му е мястото да се напомни, че водата и от двата водосвета има абсолютно еднаква благодатна сила. Църквата изобщо не познава „две води“ — „богоявленска“ и „кръщенска“; тези наименования са синоними, и съответните осветени води са напълно еднакви. Затова не следва да превръщаме най-древното ни християнско тържество, посветено на великата и спасителна тайна Богоявление, в суетни ритуали.

Православните християни прекарват Навечерието и деня на самия Празник изключително благоговейно. Още светите Апостоли предписвали през този ден, за да почетат подобаващо празника, хората да се въздържат от светски дела, та да могат безпрепятствено да присъстват на Богослужението в храма. Затова и денят в навечерието на празника светата Православна Църква обявява за постен. Като изоставяли всякакви земни грижи и дела, християните се събирали масово в храмовете, за да вземат живо участие в това духовно празненство. Като се умилявал при вида на насъбралото се паство, свт. Григорий Богослов (ІV в.) благодарил на Бога и възклицавал: „Да, днес виждам своето стадо, днес виждам Църквата подобаващо украсена защото, като изоставихте плътските си грижи, вие се стекохте за богослужението тъй многолюдно, че храмът е станал толкова тесен за народа, че някои понечват да стъпят и в самия свети Олтар”. Както и в други Господски дни, даже самата християнска държава чрез специален закон (NB!) нареждала, щото вярващите да не посещават в Богоявленски дни обществени забави и зрелища, та да могат безпрепятствено да се упражняват в дела на благочестието.

Като празнува Кръщение Господне, когато Бог се явява и в трите Си ипостаси, като Света Троица, единна и неразделна, на Която и се покланяме, светата Църква утвърждава и нашата вяра в най-високата и непостижима тайна на трите Лица на единото Божество, както са ни я предали светите Отци от І и ІІ Свети и Велики Вселенски Събори.

В словото си на днешния ден св. прав. Йоан, Кронщатски Чудотворец, казва: „Господ е установил в Църквата Кръщение заради спасението на човешкия род. То е необходимо и за всеки неверник, защото без вяра не ще да пристъпим към царството Божие; който пък го отхвърля, такъв сам се лишава <…> от вечното блаженство. … Всички сме удостоени със св. Кръщение още от младенческата си възраст, <…> та да се очистим от прародителския грях … Да ценим, прочее, с цялото си сърце този дар Божий и новото си звание, което така придобиваме: синове и дъщери Божии по благодат; да бягаме от всеки грях и с мислите си, пожеланията и делата си да се стремим към Царството Небесно <…> приготвеното си Небесно наследство, което не увяхва.”

Знае се, че след Кръщението Господ се уединява за пост и молитва в пустинята, та чрез пост и молитва да устоява на коварните изкушения на сатаната. И знаем как Бог побеждава дявола (Мат. 4:1-11). Това ни подсказва, че свещеното обновяване с вода и Дух ни е абсолютно необходимо като щит—вяра, за отблъскване на разпалените стрели на лукавия (Ефес. 6:16). Накратко: без светото Православно Кръщение няма спасение! Изкушаваният може да понесе и да победи слугите на дявола, само ако е кръстен в Името Христово и се е препасал с Божието всеоръжие — вярата, — само ако наистина е безпределно предан на Христа, и беззаветно и безхитростно вярва, че: „С нас е Бог!”

Богу нашему слава, всегда, ныне и присно, и во веки веков! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза