ПРАЗНИЧНО СЛОВО ЗА
ВЪВЕЖДАНЕ В ХРАМА
НА ПРЕСВЕТАТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА
И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ
Ден на Християнското семейство
21.XI/4.XІI. 2016
ПРАЗНИЧНО СЛОВО ЗА
ВЪВЕЖДАНЕ В ХРАМА
НА ПРЕСВЕТАТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА
И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ
Ден на Християнското семейство
По: Сказания о земной жизни Пресвятой Богородицы (М.:1904); Свт. Григорий Палама. Беседы в трех томах. Т. ІІІ (М.: 1994); Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение на Православната вяра (С.: 1996); свт. Теофан Затворник. Мысли на каждый день года … ; Спутник Христианина (Спб.: 1898); „Введение во храм Пресвятой Богородицы.“ – Богословско-литургический словарь <http://azbyka.ru/otechnik/> ; „Христос рождается – славите!“ <http://www.hram-bal.ru/>
Днес светата Православна Църква празнува Въведение в храма на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Също така, днешният ден се отдава почит и на Православното Християнско семейство. Защото и преди, и по време, и след светлото Рождество, Пречистата Мария запазила святото Си девство, а цялото Й семейство — своята праведност и богоугодно благочестие. И двете семейства, в които пребивава Пресветата Дева (преди въвеждането Й в храма и след неговото напускане) стават свещен образ на праведно семейство. Не случайно днешният ден се посвещава и на благочестивото християнско семейство — та нали именно в това праведно семейство на боголюбивите смирени Богоотци по Божествено чудесен начин израства лоното, дарило на грехопадналото човечество спасение — чрез Богочовешкото въплъщение на Словото Божие, Иисуса Христа Спасителя.
Празнуваното на днешна дата по православния светоотечески календар свещено събитие, празникът Въвеждане в храма на Пресвета Богородица принадлежи към 12-те от неподвижния цикъл. В сравнение с другите празници от този цикъл, той може и да не е тъй древен като тях, ала вече в VII в. той най-тържествено се отбелязва от Светата Църква, за което свидетелства фактът, че, например, свт. Андрей Критски присъства на неговото честване в Йерусалим.
Самото събитие, за което днес иде реч, е добре известно на всеки християнин, зачитащ светоотеческото Свето Предание: престарелите родители Йоаким и Анна предават скъпата си, тъй дългоочаквана рожба, тогава тригодишната отроковица Мария — на първосвещеник Захарий, за да Я въведе той в Господния храм в Йерусалим. Там тя служи Богу с усърдни молитви и постоянно четене на Светото Писание. Дванадесет години по-сетне я сгодяват с престарелия вдовец от Галилея — с праведния Йосиф, който я отвежда в своето градче Назарет.
На пръв поглед, по онова време нямало нищо необичайно в отколешната традиция иудейските родители да изпращат свои чеда да прислужват в Господния храм; в този смисъл изпращането на малката отроковица Мария в храма не е било нещо извън реда на нещата (освен, разбира се, това, че земното Й семейство е било извънредно благочестиво, смирено и боголюбиво). Духовният смисъл на празника обаче е предълбок и пребогат, преизпълнен е със свещени за християнската вяра тайни. Наистина, защо светата Христова Църква включва този празник в състава на Дванайсетте? Защо мнозина от най-великите свети Отци на Църквата му посвещават тъй вдъхновени и умилителни слова, поучения, размисли? Защо и днес тъй силно го почитаме и тъй тържествено го отбелязваме? Отговорът е кратък: защото посвещаването на Пресвета Дева Мария на служба в храма е необходимо звено от спасителния Божий Промисъл.
Подготовката на православните християни за великия празник на Христовото Рождество започва с пост (наречен затова Рождественски), който изпълва целия последен месец от гражданската година. Но това не означава, че цялото това предрождественско време на постния подвиг и по-усилни молитви е сиво и унило. Напротив, през постния месец декември Църквата е определила като месец на много светли празници, първият от който е честваният днес — Въвеждане на Пресвета Богородица в Господния храм. А той е поместен сред главните дванадесет, защото изначално разкрива Божието благоволение спрямо човешкия род, защото е празник, който предвъзвестява изпълнението на изконното обещание за идването на Спасителя на света. Не случайно още сега, на утренята на празника се пее „Христос се ражда, прославяйте! Христос слиза от Небесата, посрещайте!“ — ражда се Спасителят, Синът Божий. Ала щом Той желае да се въплъти в света и да навлезе в сърцата на човеците, то е необходимо да Му се подготви път, достоен за Неговата Слава. Самото църковно тържество възникнало на основата на Светото Предание, цели да освети пътя към великия празник на Господнето Рождество. Така, първият голям празник, с който стъпваме по този път, Въвеждането в храма на Пресвета Богородица разкрива пътя на осъществяването на Божия промисъл: започва подготовката на Вместилището за Божественото Слово, Което се ражда заради нашето спасение.
Тъкмо от честваното днес събитие, с възхождането на пресветата Отроковица по високите стъпала на храма и встъпването Й в „Святая Святих”, светата Църква започва да подготвя чедата си към приближаващото снизхождане на Бог-Слово сред човеците: Днес Дева открито се явява в Божия храм и предизвестява всички за Христа. По този повод свт. Теофан Затворник отбелязва на днешна дата, че като започва в самото начало на Рождественския пост, в деня на Въведението Богородично в храма, да възпява раждането на Христа Спасителя, светата Църква започва да подготвя вярващите за достойно посрещане на празника на Христовото Рождество. „Веднъж осъзнал този призив, казва светителят, съгласувай действията си с него. Задълбочи се в тайнството на въплъщението на Единородния Божий Син, възхождай към неговото начало в предвечния Божий замисъл за битието на света и на човека …“ — както Божествената Отроковица възхожда по стъпалата на Божия храм.
Знаем, че цялото Божествено дело на спасението на падналото човечество е закътано в Божествени тайни. Също и посвещаването на Пресветата Дева на службата Богу крие свещена тайна. Как така Тя — едва що достигнала тригодишна възраст — е трябвало да остави родната си стряха, и по дадения от любещите Я родители обет, да се посели сред непознати хора, да се отдаде още на тази крехка възраст на тежки подвизи в храма Господен? Това е тайна, чрез която, по думите на едно от празничните Църковни песнопения, Господ, „в желанието Си да разкрие на народите Своето спасение, днес приема предлаганата Му от човеците безбрачна [Дева], като знак за примирение и обновяване“.
Йерусалимският храм, в който встъпва Пресветата Дева Мария, е бил възстановен от Зоровавел след края на Вавилонското робство; за разлика от разрушения в началото му Соломонов храм, в новия си вид той не е бил тъй голям и великолепен. Тези, които помнели стария храм, казвали, че между двата не можело да става и сравнение. Пророк Агей, например, казва за Зоровавеловия храм че, макар и да е там, сякаш го няма (Агг. 2:4). Най-вече тук липсвал ковчегът на завета, липсвал е и елеят на помазването, липсвали са и онези светлина и съвършенство, които свидетелствали за Божието присъствие! Ала било отсъдено свише славата на новия храм далеч да надмине славата на стария. Господ избира Пречистата Дева за храм „по-просторен от небесата, приел невместимото в никоя твар Слово Божие“.
При старозаветния храм (както стария, така и новия) живеела прислугата, която пазила свещени съдове, книги и пр. Според древни еврейски свидетелства, това са били мъже и жени, водили целомъдрен живот. По някое време от тяхното служение им се давала възможност, ако пожелаят, да се върнат в света, за да устроят свой семеен живот. Освен временни служители, обаче, имало е и специални служители на храма, наричани назореи; подобно на новозаветните иноци, те давали обет пред Бога за най-строго въздържание във всичко. Обикновено назорейството е било доброволен обет, но понякога и самите родители (особено когато дълго време са били бездетни, което специално за иудеите е било и много тежко изпитание) са давали обет да посветят първородната си мъжка рожба на служба Богу. Преблагословената Дева Мария е първата сред Евините потомки, пожелала да запази и да съхрани докрай своето целомъдрие. Още от самата Й младенческа възраст Дева Мария проявявала стремеж именно към такъв начин на живот; тя сърдечно молела родителите си да я посветят на служба в Божия храм. Така Тя става основоположница и на девическото монашество.
Цялото население на Йерусалим с умиление очаквало Божественото посвещение на отроковицата Мария. За тържеството се събрало множество народ, а сред тях — девите, които трябвало да проводят Отроковицата Мария до храма. Не скръб от раздялата, а радост преизпълвала сърцата на всички. Тъкмо майка Й Анна се радвала най-много, когато водела тъй скъпата й рожба към мястото на новото Й обиталище. Всички вървели тържествено със запалени свещи; а изумените Ангели на небето сливали гласовете си с гласовете на прославящия Бога народ.
Когато цялата процесия, начело с Йоаким и Анна и с тяхната богоблагословена рожба стигнала до храма, блажената Й майка поставила малката Мария на първото му стъпало и, според Житията на свт. Димитрий Ростовский, изрекла следните думи: „Върви, Дъще моя, при Онзи, Който Те ми е дарил! Върви свещени кивоте, при милостивия Владика! Върви Ти, която си врата на живота, при милосърдния Подател на всички блага! Върви Ти, която си ковчег на Словото, в Господния храм! Влез в Божията Църква —Ти, Която си радост и веселие на света!” А като я поверявала в ръцете на Захарий, ощастливената майка казвала: „Приеми, Захарие, този чист покров; приеми, свещениче Божий, този непорочен ковчег; приеми, пророче, това кадило с невеществен въглен; приеми, праведниче, този духовен тамян; приеми Щерката, Която Самият Бог ми е дарил! Въведи и Я посели на свещената планина, в Божието жилище!”
От блажени Йероним узнаваме, че стъпалата са били високи и на брой общо 15, според броя на степенните псалми. Когато възлизали в храма, свещенослужителите трябвало да се спират на всяко стъпало и да изпяват по един от тези псалми. Защо стъпалата на храма и степенните псалми са били именно 15 на брой? Дали не затова, че тъкмо на 15-та си година Пресвета Дева Мария е била венчана в същия този храм с праведния Йосиф, наричан оттогава и обручник ( сиреч: сгоден, венчан) …
Като видяла Божия Дом и наизлезлите да Я посрещнат Божии служители, окрилена от любовта Си към Бога, светата Дева сама, без никой човек да Й помага се устремила към най-горното стръмно стъпало. Древният Църковен учител, близък на свт. Фотий Константинополски, един от авторите на богослужебните текстове за днешния празник, свт. Георгий Никодимийски описва как в този момент Божиите Ангели заобиколили Пресветата Дева отвсякъде и невидимо Й помагали в това свръхестествено бързо изкачване на невръстната отроковица по стръмното стълбище. Светото Предание гласи, че именно в този свещен миг Господ Я осенил със Своята благодат, и духът Й се възрадвал в своя Бог и Спасител на човешкия род.
Прозрял готвеното Й тайнствено предназначение, първосвещеникът не спрял там, където законът строго нареждал всеки да спре, но продължил да води Девата нататък, та Я въвел не само зад първата, но и зад втората завеса — там, където изначално никой — не само мирско лице (още повече от женски пол), но дори и свещенослужител нямал право да стъпва (освен самия първосвещеник, и то само веднъж годишно, когато принасял кръвна жертва за всеопрощение!), в самата Святая святых. Това формално нарушение на ветхозаветната наредба е изумило не само хората, но даже и Ангелите. Захарий пък наредил точно на това най-свято място Светата Дева да отправя към Бога всекидневните Си молитви.
Богослужението и иконографията на празника обръщат особено внимание върху темата на храма. Тя символично изразява величието на събитието, самата тържествена процесия, съпровождаща Пресветата Дева до Божия храм. С възхождането Й там Тя ще израства до невиждан за земния човек духовен подвиг. Тази иконография на празника малко се е променила през вековете: обичайно образът е центриран около фигурата на пресветата тригодишна отроковица, облечена в характерния за цялата богородична иконография малинено-червен мафóрион (горна женска одежда, спускаща се от главата до петите, носена в древността от жените по тези земи, наричан също и „риза“), станал впоследствие една от главните светини (от 474 г. се съхранявал във Влахернския Богородичен храм до Константинопол) и символ на спасителното покривало, което Пресвета Майка Застъпница всемилостиво разпростира над всички вярващи, страдащи и търсещи спасение. Самата фигура на бъдещата Богородителка се изобразява значително по-малка от фигурите на останалите участници в събитието, защото тук става дума за невръстна отроковица; но целият Й облик съвсем не е детски. Тази детайл подчертава и настоящето особено избраничество на Светата Юница, и идното велико предназначение на Божията Майка. Праведните Богоотци се изобразяват било редом със светата Богоотроковица, било следващи съпровождащите Я деви. Първосвещеникът Захарий скланя главата си в поклон пред бъдещата Пресвета Богородителница. В горния ъгъл на иконата обикновено се помества и характерният свещен сюжет: Пресветата Дева приема храна от ръцете на Ангел, с което също се подчертава Божественото Й израстване и уникалното Й място в цялото Божествено светоустройство.
Има обаче и други аспекти на „храмовата тема“ като една от основните в чествания днес празник. Както вече се спомена, в издигнатия от Зоровавел храм вече липсвали светините, освещавали първия Соломонов храм: тук вече не горял Небесният Огън, липсвал е и елеят на помазването, и Ковчегът на завета и другите светини. Светият Дух бе напуснал храма, за да говори чрез устата на пророците. Но като въвежда „най-вътре зад завесата“, тоест в Святая Святих Девата, посветена свише да роди Иисуса, който става „Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков“ (Евр. 6:19-20), Светият Дух придава на новия храм на Закона слава, несравнима в Ветхозаветната. А бъдещият родител на свети Иоан Предтеча, свещеникът Захарий, въвел в храма Пресветата Дева, обединява две традиции — свещенническа и пророческа. От законническо гледище, като свещеник, той е нарушител на Закона, защото дори сам въвежда отроковицата Мария зад втората завеса и я оставя там да се моли; ала като пророк той съзира в Нея „Одушевен Кивот, вместил в себе си невместимото Слово“ — Кивот, по-обширен, по-всеобемащ и от небето.
Блажени Теофилакт Български така описва този момент: „По туй време, споходеният от Бога архиерей, сякаш излязъл извън себе си, разбрал, че тази Отроковица е вместилище на Божествената благодат, че е по-достойна от него всекичасно да предстои пред Божието лице. И като си спомнил закона, в който става дума за кивота, той разбрал, че това било пряко указание за Отроковицата. Затова той никак не се поколебал да наруши разпоредбите [на закона] и да Я въведе в Святая святих.” Небесните Господни служители разпростирали крилете си вече не над старозаветния ковчег (който по онова време и без друго там вече липсвал), а над новия, жив Кивот, над приснодевствената Отроковица. На свт. Григорий Палама принадлежат следните богомъдри слова: „Скиния, изпълнена с блясък не на [драгоценни] метали, а на духовна благодат; скиния, в която липсват изображения на безплътните (Херувими), … но сама е свръхестествена носителка на неизразимото сияние на духовната чистота, на Богоподобната воля, на Богоприятния светлик на целомъдрието, на цялото велелепие на Богодостойните съвършенства; накратко — същинското място на съединилия всичко в едно Бог!” Това значи, че с въвеждането на Отроковицата Мария в Йерусалимския храм приключва ветхозаветната ера. Ала в неизразимото Си смирение Тя дори не си е помисляла, че тъкмо Нея Господ е избрал да стане Богородителница, и често с умилени сълзи Тя най-смирено Го е молила да Я удостои поне да зърне Божията Майка (за Която е чела в известното пророчество на свети пророк Исайа), и каквато в Своето дълбоко смирение съвсем и не мислела да става. Но … „се раба Господня“!
След време Пресветата Дева осиротяла, за да стане по-сетне Тя Самата, Всемилостива Майка-Застъпница на всички сироти по света. Когато се простила с най-свидното нещо в дотогавашния си земен живот, с праведните си родители, Тя изцяло се устремява единствено към Бога. Това Й земно сиротство и усамотение я предпазва от всякакви външни обременяващи обвързаности и мирска суета. От тогава насетне — и в най-големите си радости, и в най-скръбните мигове от земния Си живот — Тя остава именно пресмирена раба Господня, винаги покорна на святата Му воля. Отвърнала се, по думите на преподобни Йоан Дамаскин, от всяка житейска похот и суета, Тя съхранила Своето целомъдрие и на тялото, и на душата. А като живяла в Храма Господен, Самата Тя става обител на добродетелта, Храм достоен за Всевишния Бог.
Богу нашему слава, сега и винаги, и за вечни векове! Амин.