ПРАЗНИЧНО СЛОВО ЗА
ПРЕНАСЯНЕ НА СВЕТИТЕ МОЩИ
НА ПРЕП. ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ (1195)
и част от неговия "ЗАВЕТ"
19 октомври / 1 ноември
Св. пророк ИОИЛ
Св. мъченик УАР
Блаж. КЛЕОПАТРА и нейният син ИОАН
ПРЕНАСЯНЕ НА СВЕТИТЕ МОЩИ НА ПРЕП. ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ (1195)
Св. праведен ЙОАН, Кронщатски Чудотворец
Ден на народните будители
Съставено по: Жития на българските светии в 2 тт. (Съст.: W Партений, еп. Левкийски). Т. I; йером. Неофит. Житiе на св. преп. Иоанъ Рыльскiй, 1836 (Патерик земли Болгарской в 2 тт. Т. I. М. 2008); Архим. Методiй. Отецъ Иоанъ Кронщадски; Училище добродeтeльной жизни; сп. Православен мисионер, 1946 г. (тематичен брой посветен на 1000-летието от праведната кончина на св. преп. Иоан Рилски); Курская энциклопедия (Курск 2004) <http://www.mke.su/doc/IVAN%20RYLSKII.html>; Максим Суворов. Игумен всея Болгарии (2008) <http://pravostok.ru/blog/igymen-vseya-bolgarii/>; Хабаровская духовная семинария < http://pravostok.ru/blog/igymen-vseya-bolgarii/ >; Ив. Дуйчев. Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи. С.: 1947 <http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Joan_Rilski_Zavet.htm; http://macedonia.kroraina.com/id/index.html>
В житието, съставено върху основата на древни ръкописи от йеромонаха Неофит (отпечатано в 1836 г. в Белград от йеромонах Йоасаф Рилски) четем: „Справедливо биха ни обвинили не само в нерадение към добродетелта, но и в нещо като завист към нашите съплеменници, ако премълчим за житието на този блажен Йоан, — казва българският патриарх Евтимий, който бе ревностен събирач на житията на своите съотечественици, — защото в него са събрани всички добродетели, които пробуждат у другите желание да подражаваме на светията. <…> Ако този божествен мъж поне в едничко нещо се бе загрижил за тленното и земното, то бихме могли да отминем с мълчание паметта му; ала доколкото, изоставил всичко земно, той се устремява с духа си към горното, надлежно е и ние да поменем подвизите на великия отец, да облечем в по-благолепен разказ онова, което е писано за него в отминалите години и така да възрадваме благоговейните души.“ Добре е известно преголямото множество чудеса, чрез които Господ го прославя още приживе, а и след блажената му кончина и до днес Той продължава да го прославя.
През многото години на своето игуменство в основаната от него обител преподобни Йоан наставлява братята — при това не само с душеполезни назидания, но и чрез примера на самия си свят живот. Стигнал до преклонна възраст и като предвижда наближаващия край на земния му път, преподобният оставя на учениците си духовно завещание, „Завет“, в който той преподава правила на иноческия живот и духовни наставления. Днес са познати четири приети за автентични преписа на този документ на преголямата святост на нашия роден светец. Единият се намира в библиотеката (музея) на св. Рилска обител; другият се датира с 1860 г. и е на съхранение в Националната библиотека; третият принадлежи на преподобни Неофит Рилски, а четвъртият, по-късният е езиково редактиран (и двата последни се съхраняват в Етнографския музей в София). Видният български историк, филолог и палеограф, покойният проф. Иван Дуйчев посвещава на този завет обширно изследване в книгата си от 1948 г. „Рилският светец и неговата обител“ (която е издадена едва половин век по-късно).
Представил се в Господа в 946 г. на седемдесетгодишна възраст, великият Рилски пустиножител е удостоен от Бога с вечни небесни блага, приготвени за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9), а на земята Той дарява нетление на чудотворните му и целителни мощи, които се пренасят от юг на север и от запад на изток, и така — било като цяло, било чрез своите части и частици — сякаш кръстосват и благославят българските (пък и не само български) земи. След като те биват открити, по желание на самия преподобен (чрез получено от него откровение), те биват пренесени от светата Рилска обител на север, в град Средец (дн. София), което става предположително в 980 г. После там ги пленява унгарският крал Белла ІІІ в 1183 г., който ги отнася със себе си в своята столица Остригом. От там, поради множеството чудеса, произвеждани от тези свети и нетленни мощи, четири години по-късно те биват върнати обратно в Средец. А в 1195 г. българският цар Йоан-Асен I ги посреща в престолния си град Търново, където ги полага в храма, посветен на светеца (именно това събитие честваме на днешна дата). Там те престояват около три века, до падането на България под турско иго и последвалото й опустошение, докато на 1 юли 1469 г. те се завръщат окончателно в светата Рилска обител; там те и днес почиват в големия храм и чудодействено излъчват духовно благоухание и творят премного чудеса …
„Заветът“ на преподобни Йоан Рилски свидетелства за наистина високата култура и дълбока богословска мъдрост на светеца. Характерно е и това, че с присъщото му рядко срещано смирение, рилският подвижник не центрира вниманието на читателите върху самия себе си и изумителния си духовен опит, но препраща към светоотеческото наследство. При това, самият той цитира „Паренесис“ (наставления, съвети) на преподобни Ефрем Сириеца (IV в.), чийто най-ранен старобългарски превод е намерен в Рилския манастир в 1845 г. Това обстоятелство ни подсказва, че именно в Рилската света обител е направен първият превод на „Параенесис“, а някои предполагат, че преводачът на този текст е самият преподобни Йоан. Във всеки случай, няма съмнение в това, че той познавал в съвършенство гръцки език, и светите отци е четял в оригинал. Например, в своя „Завет“ той използва творбите на преподобни Теодор Студит (VIII–IX в.), които по онова време още не са били преведени на старобългарски.
Верността към светоотеческата традиция, а това ще рече на самото свето Православие проличава още в първите думи на този свещен документ, който започва с думи на превелико смирение, дълбинно покаяние и богобоязнено боголюбие и братолюбие.
Тук сякаш чуваме и преподобни Макарий Велики да възридава пред Господа: „Боже, очисти ме грешния, защото нищо добро не извърших пред Тебе“. Или на св. Симеон Нови Богослов: „От скверните ми устни, от мерзкото ми сърце, от нечистия ми език, от осквернената ми душа приими молитвата ми …“; или на св. ава Сисой Велики, който моли дошлите за душата му ангели да му дадат поне още малко време за покаяние, възкликвайки: „Наистина не знам, дали изобщо съм започнал да се кая …“; или на свт. Андрей Критски: „Не знам откъде да започна …“ и на много, много други — всъщност на всички — велики свети преподобни и богоносни отци и учители на светата Православна Църква, а всъщност и на Самия Син Божий, този недостижим пример за кротост и смирение. Ето го и самият Завет (части от него) на преподобния наш отец и закрилник, велик постник и подвижник Божий, висш образец на милосърдието и любовта в Господа — св. Йоан Рилски. Несъмнено, всеки благочестив християнин у нас е чел и препрочитал този велик „Завет“. Ала той принадлежи към онези извори, от чиято жива вода колкото и да пие човек, не може спре пак и пак да пие.
Преподобни Йоан,
Пустиножител Рилски, Чудотворец.
ЗАВЕТ
Из книгата на проф. Иван Дуйчев
„Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи” гл. III част Б
Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 година
„Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите - храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.
И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.
Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.
Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас." Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните.
И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.
А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: "Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: "Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: "Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове - и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.
Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Йеремия ни заплашва, като казва така: "Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нещата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което - излизайки заради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник - преблагия наш Бог Господа Иисуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.
И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: „Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: „Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Иисус Христос не казва ли със своите пречисти устни: „Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: „Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне."
Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.
Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? - Той сам отново казва, като говори: „Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И неговият мир няма предел" (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.
Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: „Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе достоен целият свят - но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.
Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.
Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: „Господи, Иисусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: „Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели."
Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.
Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.
А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това - когото Бог ви покаже.
Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното.“