ПРАЗНИЧНО СЛОВО

 

ОТСИЧАНЕ ЧЕСТНАТА ГЛАВА НА СВЕТИ ИОАН ПРЕДТЕЧА,


КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН

 

 

 

 

29 август / 11 септември (2016)

 

ПРАЗНИЧНО СЛОВО

ОТСИЧАНЕ ЧЕСТНАТА ГЛАВА НА СВЕТИ ИОАН ПРЕДТЕЧА,
КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН

 

 

По: Свт. Димитрiй Ростовскiй. Житiя Святых – М. Августъ; Свт. Иоаннъ Златоустъ. Слово на Усекновенiе и Бѣсѣда 48 на Матея; прп. Иустин (Попович). „Усекновение главы Иоанна Предтечи“.– На богочеловеческом пути. C-Пб.: 1999; архиеп. Аверкий (Таушев). „Усекновение…“– Руководство к изучению Св. ПисанияДжорданвилль: Св.-Троицкий м-рь, 1954; Училище добродетельной жизни; Усекновение главы Иоанна Крестителя – почему праздник? < http://azbyka.ru/days/ > Православная энциклопедия <http://www.pravenc.ru/text/471450.html>; „Св. Иоан Предтеча – по следите на неговите свети мощи“ <https://dveri.bg/>:

 

Днес светата Православна Църква отбелязва велик празник, Отсичане честната глава на свети Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан. Поначало, известен факт е, че отколе древните евреи прогонвали и убивали истинските пророци, пратени им от Бога, но пък са отдавали почит на всякакви лъжепророци, слуги на дявола. За това в Светото Писание има премного свидетелства. Как обаче се е стигнало до там те — чрез ръцете на царя им Ирод Антипа — да умъртвят пророка Иоан, най-праведния, най-ревностния, най-чистия, най-големия между родените от жени (по словото Иисус-Христово, Мат. 11:11)? И защо Галилейският управник, синът на Ирод Велики тетрархът Ирод Антипа, хвърля в тъмница последния ветхозаветен и първия новозаветен пророк, Предтеча Иоан, Кръстителя на Бога и Господа наш Иисус Христос? Поводът за това е бил предостатъчен: защото Божият праведник постоянно и безстрашно го изобличавал задето, прелъстен от плътската женска хубост на жената на брат си Филип Иродиада, изоставя (по нейно настояване) първата си жена и заживява с нея. Това, че изоставя първата си жена е вече грубо нарушение на Моисеевия закон. Но освен това, той задълбочава това си беззаконие като се оженва именно за братовата си жена. Първото име на Антиповия брат Филип също е било Ирод, та затова и жена му носела името Иродиада. Така че, не само Ирод Антипа прелюбодейства, но и вкарва в същия грях и други люде. Така свидетелстват светите Евангелисти. Освен техните свидетелства съществуват и някои други древни исторически източници. Така, известният еврейски историк и военачалник от I в. Иосиф Флавий в книгата си „Иудейските древности” предполага, че не само заради това си беззаконие Ирод залавя, а по-сетне и умъртвява пророка; това той прави също заради огромния авторитет на Иоан сред народа — това карало Ирод да се страхува, че пророкът можел да застане начело на народния бунт срещу него. Впрочем, наистина, тия Иродови страхове не били съвсем без основания: в една друга своя книга („Иудейските войни”) същият Иосиф преразказва битуващите сред народа слухове, според които някакъв странен човек, скитник и постник, облечен само в кожи проповядвал на иудеите, че Бог го изпраща, за да посочи на хората „пътя на закона“; тези, които го последват, тях само един Бог ще ги управлява, а множеството земни управници ще изгубят властта си. С това този скитник силно разтревожил иудейските управници — дотам, че те наредили на синедриона да го съди. Затова и пророкът минал на другия бряг на Йордан, където кръстил народа и водил пустиннически живот. Но проповедта му не спирала и там, та затова, значи, също и Ирод Антипа тъй силно искал да го изолира. Затова и нарежда да го заловят и да го хвърлят в тъмница. Ала и в тъмницата Иоан продължил да го разобличава. Затова някои пък историци считат, че с това Антипа може би искал и да защити Иоан от вилнеещата злоба на отмъстителната си незаконна съжителка. Дали е имал някакви милостиви намерения този злодей Ирод — това ние не знаем. Но да не забравяме чий пряк потомък е бил той самият — на онзи злодей, наричан по зла ирония „велик“, известен с  нареждането си да бъдат умъртвени собствените му синове (с което, по думите на споменатия Иосиф Флавий, шокирал целия тогавашен античен свят), а най-вече с това, че в безумния си страх да не изгуби властта, той наредил да се избият 14 000 невинни младенци (три десетилетия преди отбелязваните днес събития). С това се потвърждава и характерната за целия Иродовия род люто озлобяване и пристъпи на ярост, за което споменава и блажени Теофилакт Български.

От друга страна обаче, тъкмо защото се страхувал и от Иоан, и от силно почитащия пророка народ, Ирод Антипа не се осмелявал веднага да го умъртви. Пак светите Евангелисти (Мат. 14:5; Мк. 6:20) свидетелстват, че също и той считал Иоана за свят човек, поради което, дори след като го хвърля в тъмница, Ирод често беседвал с него, вслушвал се в наставленията му (макар и очевидно да не ги следвал) … Затова пък разблудната му незаконна съпруга Иродиада ненавиждала пророка толкова силно, че само търсила сгода да го умъртви. Такава сгода й предоставило празненството, устроено от Ирод в чест на своето собствено рождение. Трябва да имаме предвид обаче, че [според арх. Аверкий Таушев] евреите нямали обичай да празнуват рождени дни, но в подражание на големите царе Ирод Антипа поканил на тържество, посветено на самия него, множество велможи, старейшини, военачалници. Също така, по източните обичаи, жени нямали право да присъстват на мъжки сбирки, а да ги развличат е било отредено само на робини. Но ето, доведената дъщеря на Ирод Саломия, тази дъщеря достойна на разблудното злонравие на майка си, нарушава всякакви обичаи и влиза при пируващите като танцувачка, прикрита само с леки одежди, за да ги забавлява с непристойните си танци. Непристойните й движения така възхищават и възпламеняват пастрока й, че той се заклева пред всички да я възнагради с каквото тя пожелае. След кратък разговор с майка си, нечестивото изчадие на Иродовия род обявява, че това, което тя иска, не са богатства, не и дори половин царство, а „Главата на Иоан Кръстител“. За лютата ненавист на нечестивците към пророка свидетелства и това, че Иродиада, страхувайки се да не би мъжът й, като изтрезнее, да се отметне от обещанието си, тя внушава на дъщеря си да побърза: „още веднага“ да иска главата на Пророка, а дори и й връчва блюдо, на което тя да й бъде поднесена. Въпреки известното си като че колебание, владетелят в крайна сметка остава верен на своята нечестива клетва. И ето какво казва по този повод боговдъхновеният песнописец в една стихира на „Господи, воззвахъ” от Великата вечерня на днешния празник: „Пък макар и да си се заклел, не бе за добро твоята клетва; по-добре би било да престъпиш дадената си дума, но да се сдобиеш с вечен живот, отколкото да я спазиш, та да отсечеш Предтечевата глава”! Ала управникът, който, по словото на Златоустия светител Иоан, архиеп. Константинополски (IV в.), бил „цар на удоволствия, [но всъщност] техен роб“, Ирод вероятно просто се възползва от клетвата си като благовиден предлог, тоест оневинява себе си чрез нея; а истинската причина на богомерзката му постъпката оставала онзи див страх да не изгуби нито своята беззаконна съпруга, нито още повече — своята зловредна власт. Та този Ирод Антипа, значи, заповядва палачът да отсече пречестната глава на Пророка и Предтеча Господен Иоан. За случилото се по-нататък четем у свт. Димитрий Ростовский:  „О, колко е бил голям страхът, обзел тогава всички, които възлежавали и предстояли на онази вечеря, когато те видели човешка глава, носена върху блюдо, сякаш някакво ястие, цялата в кръв, но движеща устни и пак изричаща страшни слова!”

Светото Предание повествува също, че обезумялата от злоба Иродиада скверно се погаврила с главата на Пророка, бодяла с игла езика му и му се присмивала. Но и така честната глава продължавала да я разобличава. Накрая тя я заровила в нечисто място, отделно от тялото. Това тя сторила от страх да не би — ако главата и тялото на мъченика бъдат погребани заедно — той да възкръсне и да продължи да я обвинява за противозаконното им съжителство с Ирод. Ала сред слугите на прелюбодейния злодей имало и благочестиви люде, а сред тях дори и някои следовници на великия пророк. Жената на царския домоуправител Иоанна тайно изравя светата глава и я погребва в един съд на Елеонската планина. А обезглавеното му тяло още същата нощ учениците му отнасят в бившата Самария, където го и погребват (в пещера, където сe съхранявал чудотворният прах на светите пророци Авдий и Елисей, който понякога имал съживяващо действие). Подир това погребение те бързат да известят за станалото и на Самия Иисус Христос. Това те правят, според архиеп. Аверкий (Таушев), очевидно, от една страна, за да намерят у Него утеха в сполетялата ги скръб; от друга страна обаче, също и да предупредят Господа за възможна опасност Той също да пострада от злопаметната царска съпружеска двойка. Още повече, не само Иродиада, но, както свидетелства св. ап. и еванг. Лука, самият Ирод също се страхувал да не би Иоан да възкръсне; знаем как той подозирал, че Самият Иисус Христос е всъщност Иоан, възкръснал след умъртвяването му.

От съпоставянето на първите три Евангелия се знае, че като чул за насилствената смърт за Кръстителя, Господ се отдалечил в пустинно място заедно със Своите Апостоли — поради голяма скръб, а не от страх за собственият им живот. Преп. Иустин (Попович) по този повод запитва: замлъкнали устните, провъзгласящи покаяние и пришествие на Сина Божий Иисус Христос, истинският Месия. Но защо мълчи и Самият Христос! Защо заедно с учениците Му се отдалечават те, усамотени. Нима от страх от Ирод! Защо Той, Всемогъщият, не възкреси първия Ангел в плът, първия новозаветен пророк, Своя непосредствен предходник, първия Си апостол на земята, първия Си евангелист, първия мъченик в Христовото име? Тук, отговаря преподобният, има дълбока тайна: „Затова, че светия Предтеча трябва да стане първи апостол, предвъзвестител също и в ада, в царството на смъртта, където са отивали душите на всички хора от Адам до пришествието на Спасителя в този свят“. Също и тук Христовият Предтеча трябва да прокара пътя пред Спасителя — чрез страданието и смъртта — към възкресение и спасение.

Това разбира се е непоносимо за който и да било богоборец. Тръгнал веднъж по пътя на блудства и убийства, Ирод не може да спре, без да се покае. Напротив, той извършва и по-мерзко злодеяние, като се надругава над Самия Бог и Господ наш Иисус Христос, когато Пилат изпраща Иисуса при него, за да освободи себе си от отговорност за смъртта на Господа — както това е описано от св. еванг. Лука (Лук. 23:11). Ала Божието праведно възмездие не се забавя. Оскърбеният заради безчестието, нанесено от Ирод на първата му жена, неговият тъст цар Арета напада своя законопрестъпен зет и го разгромява в битка, в която Ирод едвам спасява живота си. Скоро след поражението на Ирод обаче, римският имп. Калигула, който силно се дразнил от него, го лишава от всички имоти и го изпраща заедно с незаконната му съжителка Иродиада на заточение в Испания; там, по време на силно земетресение земята зейнала и ги погълнала и двамата като в геена огнена. Ала и не само това! Още преди заслужената им смърт Бог ги наказва и с друга ужасна участ — с гледка на отрязаната глава на развратната им щерка Саломия. Когато тя тръгнала да пресича някаква замръзнала река, ледът под нея се пропукал, тя паднала в ледената вода и се заклещва в остри късове лед до самото си гърло. Понеже пък започва да се мята, подскача и върти (сякаш бесновато танцува), тези късове накрая я обезглавяват. Тялото й не открили, но главата занесли на ужасените й родители — така, както тя самата, неправедната, им поднесла на времето си окървавената глава на праведния Предтеча. Не дълго след това загинали страшно и те станал страшен трус, земята се разтворила и геената огнена ги погълнала живи. Наистина, смъртта на това мерзко семейство пак потвърждава истината: Бог поруган не бива! И наистина, по словото на Божествения Пророк и  Псалмопевец цар Давид, „люта е смъртта на грешниците!” И по словото на Златоустия светител, самата праведна кръв на Пророка викала към Господа, и Господ я чул.

„Преходният съсъд, тялото Иоаново, продължава свт. Иоан Златоуст, е повалено на земята, но негаснещият светилник на духа му блести всекиму в адския мрак с ярка светлина на вярата. Светилникът на духа му сияе и за нас, пребъдващи в тъмата на земния живот. След кончината си Иоан Предтеча слиза в ада, за да продължи да благовести на ветхозаветните праведници близкото освобождение от оковите –– чрез спасителното пришествие Христово. А подир туй, след Христовото Възкресение, Иоан се пренася от ада на небето, където Той го удостоява с множество венци — и като целомъдреник, и като Ангел на пустинята, и като проповедник на покаянието, и като пророк, Предтеча и Кръстител на Христа, и като мъченик.”

С мъченическата земна смърт на Иоана приключва ли неговият подвиг? Нима вече не останало нищо достойно за праведно и безстрашно изобличаване? Не, също и днес, както някога, кръвта му вика към Бога! Високо разобличава той всякакви беззакония, блудодейства, нечестиви веселби и всякакви други разпътства. Още дори в ранните години на узаконената Църква Христова, дори тогава проповедта на Предтечевия тезоименик свт. Иоан Златоуст показва, че и тогава все са били за окайване и блудливата злодейка Иродиада, и всички, които я следват с богопротивния си живот. Защото, казва той, още и тогава нерадивите за спасението си грешници се отдавали на безчинни пиршества, на които, макар и не главата на Иоан се отсича, но самото Христово тяло се посича на части, и то с още по-голяма жестокост. „Днес [нечестиво] танцуващите искат за награда не глави на блюдо да им се поднасят, а хорските души. Като ги тикат към беззаконни желания и блудни съблазни, не глави отсичат те, а умъртвяват души, защото превръщат хората в развратни изтънчени блудници. Не ми казвай, продължава Златоустият светител, че като се опиваш с питиета, като ставаш свидетел и слушател на беззаконните деяния и слова на блудниците, ти сам уж никак не ги пожелаваш; че оставаш неподвластен на сладострастието; че не се устремяваш сам към разврат. Напротив, ти сам нанасяш страшна вреда, защото превръщаш членове Христови в членове на блудници. Дори и да не поскача пред теб Иродиадовата щерка, но дяволът, който я ръководил тогава, днес властва над танцувачите, и днес той похищава пируващите, и днес ги пленява той. … И как си вярваш наистина, че Той не ще ти се поиска сметка за това!”

И след праведната смърт на Предтечата Иоан (и безбройните му достославни чудеса, сътворявани впоследствие от светите му мощи), и след лютата смърт на неговите убийци-злодеи, та дори и след тържеството на Църквата Христова, та и до последните времена — все така не мирясват враговете на спасението. Та нима само на историята принадлежат словата, изречени в IV в. от свт. Иоан Златоуст, когото една пълновластна владетелка — заради праведните му разобличения — осъжда на гонения, изнурителни изгнания, а чрез тях накрая и на смърт (която с право можем да наречем мъченическа!): Днес пак беснее Иродиада, пак танцува и настоява Ирод да отсече главата Иоанова … Не само аз изпитвам ужас, но мисля, че и вие заедно с мен ще се изумите от дързновението Иоаново, от Иродовата невразумителност, от звероподобноното неистовство на безбожните женища. … Ще се намери ли достатъчно (голямо) изобличение на Ирода, обезумял от прекомерното си женоугодничество! Има ли кой да опише нечуваната дързост на злите жени! … Няма такава злоба, която да сравним със злобата на злата жена“.

Нека обаче никой да не мисли, предупреждава праведният архиерей, че тук ще съдим злите жени, а мъжете ще ги оставим да се превъзнасят: „Затова, казва той, който има зла жена, нека знае, че това е като възмездие за неговите зли дела. Свещената Премъдрост (Сирах. 25:22-29) казва, че злата жена се изпраща на мъж заради неговите беззакония. … Има обаче (и те не са малко!) също и добри, праведни и богоугодни жени! … Защо ги наричаме добри? Защото се радват на вършените заради Бога добродетели, защото като видят добрите дела на другите, те бързат да се присъединят към тях … Защото от усилията, никнещи от нетленния корен на целомъдрието се раждат добри плодове.” И сега, приключва знаменитото си слово Златоустият Иоан, като чухме „ … за делата на злите жени и за добродетелите на добрите, от злите дела нека бягаме, а добрите да възлюбим. Та като следваме пътя на добрите незлобиви жени, да бъдем причислени към лика на светиите в Христа Иисуса, нашия Господ …”

Драматична е историята на светите мощи, а по-специално на пречестната глава на предтечата Господен — от нейното първо намиране и повторно погребение насетне. Сред разнообразните версии за многократното й пренасяне от място на място, ново откриване и ново препогребване поради различни събития (войни и въстания, домогвания на еретици, особено иконоборците, сарацински нашествия и пр.), остава ясно, че векове наред, поне до XI в. тя се съхранява в ненарушена цялост. От тогава обаче, от царуването на имп. Константин IX Мономах започва разделянето й на части: лицевата част се пренесла във Влахернския храм на Пресвета Богородица, горната й част — в Студийския монастир (заедно с косите и части от пръстите на светеца), а след разграбването на Константинопол от нахлулите от Запад кръстоносци, части от главата му се озовават и в Западна Европа, където и до днес се съхраняват на много места. Нерядко там с тях се злоупотребява, както например, в историята с небезизвестните тамплиери, пък и др. родствени с тях тайни общества и в наши дни. На Изток части от пречестната глава на Пророка се излагат като музеен експонат (напр., в един Истанбулски музей, в една джамия в Дамаск).

На същинско поклонение и почитание части от Пречестната глава Иоанова се радват сред православните народи: на Атон (Лаврата на свт. Атанасий Велики, в Хилендар, Ставроникита и др.); на мястото на първото откриване на светинята, на Елеонската планина; на територията на руския Спасо-Възнесенски монастир, в Предтеченския параклис се намира и вдлъбнатината, останала от някога заровената там глава; части от нея свято се съхраняват и в няколко храмове и свети обители в Русия. У нас, в 2010 г., при разкопките на древни храмове на о-в свети Иоан Предтеча (около Созопол), е открит старинен реликварий (от V–VI в.), съдържащ шест човешки костици, за които се счита за доказано (от наши и чуждестранни учени), че част от тях са принадлежат на главата на св. Иоан Предтеча (друга част — на св. пр. Елисей). Разбира се, голяма е милостта Божия да дари и народите с чест да съхраняват тази страшна светиня. Но както показва историята на светите мощи на свети Предтеча Господен, тази милост бива както дарявана, така и отнемана: в зависимост от делата и добродетелите на самите народи, начините на тачене на светинята и т. н. В случая специално с тази светиня трябва много да внимаваме и да не я оскверняваме чрез множество суеверия, напластени покрай чудесата, които Господ обилно твори чрез нея. Тези суеверия, ако и да имат някакво отношение към същността на честваното днес събитие, то е само негативно и кощунствено. Напр., разпространени са предписанията в този ден да не се поставя на масата нищо кръгло (блюда, тави, чинии), да не се яде храна с кръгла форма (лук, картофи, ябълка, диня), да не се използват режещи предмети и др. сечива и др. подобни дивотии. Сред  южните славяни битува и суеверието, че на днешния ден е забранено да ядем червени плодове и зеленчуци (напр., черно грозде, домати и пр.), да пием червени напитки и пр., и пр.

Това, че Църквата предписва на днешния ден пост, няма нищо общо с подобни суеверия. Постът в деня на отсичане на Пречестната Глава Иоанова е установен заедно с празника, който датира от ранните времена на християнската Църква. За древните корени на днешния пост, както и за самото празнуване свидетелства и Уставът на Йерусалимския монастир на преп. Сава Освещени, в който се казва, че постът в този ден е „завещан от древните свети отци“. Този особен пост също не допуска поемане на някои продукти, но днешното въздържание от месни и млечни храни, от риба и др. блажни продукти, от вино и пр. има съвсем друг, безкрайно далечен от всякакви суеверия смисъл: целта на този пост е, по думите на Типикона, „да не ставаме съобщници на Иродовото чревоугодие“. Уставът пояснява също и това: „Нима трябва да ядем месо или друга изискана храна днес? Но Кръстителят е живял в безплодна пустиня — нито от хляб, нито друга храна се възползвал той. Нима можем вина да пием? Но той не е пил нито вино, нито някакво друго хорско питие. Земята му служеше и за маса, и за одър; акриди и див мед — такава е била едничката му храна. Длани — вместо чаша за изворна водица. Затова нека [и ние] прекараме този ден в пост и молитва“ — както е прекарвал той всичките си дни.

Такъв е днешният празник: празник на скръб и на радост, на смърт и на спасение от смърт. Как обаче, се питат някои, можем да празнуваме деня на една предумишлена насилствена смърт, на едно същинско убийство! И то не на когото и да било, а на най-славния сред пророците, на най-великия роден от жените! Уместно е прочее да чуем пак преп. Иустин (Попович), който нарича днешния скръбен ден „малък и втори Велики Петък“: Както в „големия Велики Петък“, когато обезумелите от злоба човеци измъчват и убиват Абсолютния Праведник Иисус Христос, така и днешните „безумци убиват най-големия праведник. Та пречи ли той някому? Да, отговаря преподобният, пречи — на развратните Ироди и  разпътните Иродиади. Правдата Божия и Истината Божия винаги пречат на беззаконниците, пречат на убозите грешници, пречат на всички пленени от страстите. … Също и днес нима не чуваме крясъците на христоборците: „Разпни Го!“; искат те и главата Предтечева. … Защото този свят е препълнен с ироди и фарисеи. Иродите искат главата на Иоан Кръстител, те искат главите на всички праведници по земята. Това, което искат фарисеите, лъжовните книжници и фалшивите мъдреци на този свят, е смъртта на Богочовека Христа.“ Останалите пък верни на Христовата истина днес почитат Неговия Кръстител, „прославят този велик и славен първоапостол, първи мъченик, първи евангелист и Предтеча на всички истински християни. Покланяме се на радостното му страдание за Истината Христова и на светото му Благовестие, на светото му апостолство и светото му мъченичество. … Вече две хилядолетия след като беззаконият цар допуснал неговото посичане, свети пророк Иоан Кръстител живее до Господа Иисуса Христа … От две хиляди години насам той непрестанно твори чудеса в света — за душите, които молитвено го потърсят“ — със силата Иисус-Христова.

Богу нашему слава! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза