ПРАЗНИЧНО СЛОВО

 

ОТСИЧАНЕ ЧЕСТНАТА ГЛАВА НА СВЕТИ ИОАН ПРЕДТЕЧА,


КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН

 

 

 

 

29 август / 11 септември (2016)

 

ПРАЗНИЧНО СЛОВО

ОТСИЧАНЕ ЧЕСТНАТА ГЛАВА НА СВЕТИ ИОАН ПРЕДТЕЧА,
КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН

 

 

По: Свт. Димитрiй Ростовскiй. Житiя Святых – М. Августъ; Свт. Иоаннъ Златоустъ. Слово на Усекновенiе и Бѣсѣда 48 на Матея; прп. Иустин (Попович). „Усекновение главы Иоанна Предтечи“.– На богочеловеческом пути. C-Пб.: 1999; архиеп. Аверкий (Таушев). „Усекновение…“– Руководство к изучению Св. Писания… Джорданвилль: Св.-Троицкий м-рь, 1954; Училище добродетельной жизни; Усекновение главы Иоанна Крестителя – почему праздник? < http://azbyka.ru/days/ > Православная энциклопедия <http://www.pravenc.ru/text/471450.html>; „Св. Иоан Предтеча – по следите на неговите свети мощи“ <https://dveri.bg/>:

 

Днес светата Православна Църква отбелязва велик празник, Отсичане честната глава на свети Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан. Поначало, известен факт е, че отколе древните евреи прогонвали и убивали истинските пророци, пратени им от Бога, но пък са отдавали почит на всякакви лъжепророци, слуги на дявола. За това в Светото Писание има премного свидетелства. Как обаче се е стигнало до там те — чрез ръцете на царя им Ирод Антипа — да умъртвят пророка Иоан, най-праведния, най-ревностния, най-чистия, най-големия между родените от жени (по словото Иисус-Христово, Мат. 11:11)? И защо Галилейският управник, синът на Ирод Велики тетрархът Ирод Антипа, хвърля в тъмница последния ветхозаветен и първия новозаветен пророк, Предтеча Иоан, Кръстителя на Бога и Господа наш Иисус Христос? Поводът за това е бил предостатъчен: защото Божият праведник постоянно и безстрашно го изобличавал задето, прелъстен от плътската женска хубост на жената на брат си Филип Иродиада, изоставя (по нейно настояване) първата си жена и заживява с нея. Това, че изоставя първата си жена е вече грубо нарушение на Моисеевия закон. Но освен това, той задълбочава това си беззаконие като се оженва именно за братовата си жена. Първото име на Антиповия брат Филип също е било Ирод, та затова и жена му носела името Иродиада. Така че, не само Ирод Антипа прелюбодейства, но и вкарва в същия грях и други люде. Така свидетелстват светите Евангелисти. Освен техните свидетелства съществуват и някои други древни исторически източници. Така, известният еврейски историк и военачалник от I в. Иосиф Флавий в книгата си „Иудейските древности” предполага, че не само заради това си беззаконие Ирод залавя, а по-сетне и умъртвява пророка; това той прави също заради огромния авторитет на Иоан сред народа — това карало Ирод да се страхува, че пророкът можел да застане начело на народния бунт срещу него. Впрочем, наистина, тия Иродови страхове не били съвсем без основания: в една друга своя книга („Иудейските войни”) същият Иосиф преразказва битуващите сред народа слухове, според които някакъв странен човек, скитник и постник, облечен само в кожи проповядвал на иудеите, че Бог го изпраща, за да посочи на хората „пътя на закона“; тези, които го последват, тях само един Бог ще ги управлява, а множеството земни управници ще изгубят властта си. С това този скитник силно разтревожил иудейските управници — дотам, че те наредили на синедриона да го съди. Затова и пророкът минал на другия бряг на Йордан, където кръстил народа и водил пустиннически живот. Но проповедта му не спирала и там, та затова, значи, също и Ирод Антипа тъй силно искал да го изолира. Затова и нарежда да го заловят и да го хвърлят в тъмница. Ала и в тъмницата Иоан продължил да го разобличава. Затова някои пък историци считат, че с това Антипа може би искал и да защити Иоан от вилнеещата злоба на отмъстителната си незаконна съжителка. Дали е имал някакви милостиви намерения този злодей Ирод — това ние не знаем. Но да не забравяме чий пряк потомък е бил той самият — на онзи злодей, наричан по зла ирония „велик“, известен с  нареждането си да бъдат умъртвени собствените му синове (с което, по думите на споменатия Иосиф Флавий, шокирал целия тогавашен античен свят), а най-вече с това, че в безумния си страх да не изгуби властта, той наредил да се избият 14 000 невинни младенци (три десетилетия преди отбелязваните днес събития). С това се потвърждава и характерната за целия Иродовия род люто озлобяване и пристъпи на ярост, за което споменава и блажени Теофилакт Български.

От друга страна обаче, тъкмо защото се страхувал и от Иоан, и от силно почитащия пророка народ, Ирод Антипа не се осмелявал веднага да го умъртви. Пак светите Евангелисти (Мат. 14:5; Мк. 6:20) свидетелстват, че също и той считал Иоана за свят човек, поради което, дори след като го хвърля в тъмница, Ирод често беседвал с него, вслушвал се в наставленията му (макар и очевидно да не ги следвал) … Затова пък разблудната му незаконна съпруга Иродиада ненавиждала пророка толкова силно, че само търсила сгода да го умъртви. Такава сгода й предоставило празненството, устроено от Ирод в чест на своето собствено рождение. Трябва да имаме предвид обаче, че [според арх. Аверкий Таушев] евреите нямали обичай да празнуват рождени дни, но в подражание на големите царе Ирод Антипа поканил на тържество, посветено на самия него, множество велможи, старейшини, военачалници. Също така, по източните обичаи, жени нямали право да присъстват на мъжки сбирки, а да ги развличат е било отредено само на робини. Но ето, доведената дъщеря на Ирод Саломия, тази дъщеря достойна на разблудното злонравие на майка си, нарушава всякакви обичаи и влиза при пируващите като танцувачка, прикрита само с леки одежди, за да ги забавлява с непристойните си танци. Непристойните й движения така възхищават и възпламеняват пастрока й, че той се заклева пред всички да я възнагради с каквото тя пожелае. След кратък разговор с майка си, нечестивото изчадие на Иродовия род обявява, че това, което тя иска, не са богатства, не и дори половин царство, а „Главата на Иоан Кръстител“. За лютата ненавист на нечестивците към пророка свидетелства и това, че Иродиада, страхувайки се да не би мъжът й, като изтрезнее, да се отметне от обещанието си, тя внушава на дъщеря си да побърза: „още веднага“ да иска главата на Пророка, а дори и й връчва блюдо, на което тя да й бъде поднесена. Въпреки известното си като че колебание, владетелят в крайна сметка остава верен на своята нечестива клетва. И ето какво казва по този повод боговдъхновеният песнописец в една стихира на „Господи, воззвахъ” от Великата вечерня на днешния празник: „Пък макар и да си се заклел, не бе за добро твоята клетва; по-добре би било да престъпиш дадената си дума, но да се сдобиеш с вечен живот, отколкото да я спазиш, та да отсечеш Предтечевата глава”! Ала управникът, който, по словото на Златоустия светител Иоан, архиеп. Константинополски (IV в.), бил „цар на удоволствия, [но всъщност] техен роб“, Ирод вероятно просто се възползва от клетвата си като благовиден предлог, тоест оневинява себе си чрез нея; а истинската причина на богомерзката му постъпката оставала онзи див страх да не изгуби нито своята беззаконна съпруга, нито още повече — своята зловредна власт. Та този Ирод Антипа, значи, заповядва палачът да отсече пречестната глава на Пророка и Предтеча Господен Иоан. За случилото се по-нататък четем у свт. Димитрий Ростовский:  „О, колко е бил голям страхът, обзел тогава всички, които възлежавали и предстояли на онази вечеря, когато те видели човешка глава, носена върху блюдо, сякаш някакво ястие, цялата в кръв, но движеща устни и пак изричаща страшни слова!”

Светото Предание повествува също, че обезумялата от злоба Иродиада скверно се погаврила с главата на Пророка, бодяла с игла езика му и му се присмивала. Но и така честната глава продължавала да я разобличава. Накрая тя я заровила в нечисто място, отделно от тялото. Това тя сторила от страх да не би — ако главата и тялото на мъченика бъдат погребани заедно — той да възкръсне и да продължи да я обвинява за противозаконното им съжителство с Ирод. Ала сред слугите на прелюбодейния злодей имало и благочестиви люде, а сред тях дори и някои следовници на великия пророк. Жената на царския домоуправител Иоанна тайно изравя светата глава и я погребва в един съд на Елеонската планина. А обезглавеното му тяло още същата нощ учениците му отнасят в бившата Самария, където го и погребват (в пещера, където сe съхранявал чудотворният прах на светите пророци Авдий и Елисей, който понякога имал съживяващо действие). Подир това погребение те бързат да известят за станалото и на Самия Иисус Христос. Това те правят, според архиеп. Аверкий (Таушев), очевидно, от една страна, за да намерят у Него утеха в сполетялата ги скръб; от друга страна обаче, също и да предупредят Господа за възможна опасност Той също да пострада от злопаметната царска съпружеска двойка. Още повече, не само Иродиада, но, както свидетелства св. ап. и еванг. Лука, самият Ирод също се страхувал да не би Иоан да възкръсне; знаем как той подозирал, че Самият Иисус Христос е всъщност Иоан, възкръснал след умъртвяването му.

От съпоставянето на първите три Евангелия се знае, че като чул за насилствената смърт за Кръстителя, Господ се отдалечил в пустинно място заедно със Своите Апостоли — поради голяма скръб, а не от страх за собственият им живот. Преп. Иустин (Попович) по този повод запитва: замлъкнали устните, провъзгласящи покаяние и пришествие на Сина Божий Иисус Христос, истинският Месия. Но защо мълчи и Самият Христос! Защо заедно с учениците Му се отдалечават те, усамотени. Нима от страх от Ирод! Защо Той, Всемогъщият, не възкреси първия Ангел в плът, първия новозаветен пророк, Своя непосредствен предходник, първия Си апостол на земята, първия Си евангелист, първия мъченик в Христовото име? Тук, отговаря преподобният, има дълбока тайна: „Затова, че светия Предтеча трябва да стане първи апостол, предвъзвестител също и в ада, в царството на смъртта, където са отивали душите на всички хора от Адам до пришествието на Спасителя в този свят“. Също и тук Христовият Предтеча трябва да прокара пътя пред Спасителя — чрез страданието и смъртта — към възкресение и спасение.

Това разбира се е непоносимо за който и да било богоборец. Тръгнал веднъж по пътя на блудства и убийства, Ирод не може да спре, без да се покае. Напротив, той извършва и по-мерзко злодеяние, като се надругава над Самия Бог и Господ наш Иисус Христос, когато Пилат изпраща Иисуса при него, за да освободи себе си от отговорност за смъртта на Господа — както това е описано от св. еванг. Лука (Лук. 23:11). Ала Божието праведно възмездие не се забавя. Оскърбеният заради безчестието, нанесено от Ирод на първата му жена, неговият тъст цар Арета напада своя законопрестъпен зет и го разгромява в битка, в която Ирод едвам спасява живота си. Скоро след поражението на Ирод обаче, римският имп. Калигула, който силно се дразнил от него, го лишава от всички имоти и го изпраща заедно с незаконната му съжителка Иродиада на заточение в Испания; там, по време на силно земетресение земята зейнала и ги погълнала и двамата като в геена огнена. Ала и не само това! Още преди заслужената им смърт Бог ги наказва и с друга ужасна участ — с гледка на отрязаната глава на развратната им щерка Саломия. Когато тя тръгнала да пресича някаква замръзнала река, ледът под нея се пропукал, тя паднала в ледената вода и се заклещва в остри късове лед до самото си гърло. Понеже пък започва да се мята, подскача и върти (сякаш бесновато танцува), тези късове накрая я обезглавяват. Тялото й не открили, но главата занесли на ужасените й родители — така, както тя самата, неправедната, им поднесла на времето си окървавената глава на праведния Предтеча. Не дълго след това загинали страшно и те — станал страшен трус, земята се разтворила и геената огнена ги погълнала живи. Наистина, смъртта на това мерзко семейство пак потвърждава истината: Бог поруган не бива! И наистина, по словото на Божествения Пророк и  Псалмопевец цар Давид, „люта е смъртта на грешниците!” И по словото на Златоустия светител, самата праведна кръв на Пророка викала към Господа, и Господ я чул.

„Преходният съсъд, тялото Иоаново, продължава свт. Иоан Златоуст, е повалено на земята, но негаснещият светилник на духа му блести всекиму в адския мрак с ярка светлина на вярата. Светилникът на духа му сияе и за нас, пребъдващи в тъмата на земния живот. След кончината си Иоан Предтеча слиза в ада, за да продължи да благовести на ветхозаветните праведници близкото освобождение от оковите –– чрез спасителното пришествие Христово. А подир туй, след Христовото Възкресение, Иоан се пренася от ада на небето, където Той го удостоява с множество венци — и като целомъдреник, и като Ангел на пустинята, и като проповедник на покаянието, и като пророк, Предтеча и Кръстител на Христа, и като мъченик.”

С мъченическата земна смърт на Иоана приключва ли неговият подвиг? Нима вече не останало нищо достойно за праведно и безстрашно изобличаване? Не, също и днес, както някога, кръвта му вика към Бога! Високо разобличава той всякакви беззакония, блудодейства, нечестиви веселби и всякакви други разпътства. Още дори в ранните години на узаконената Църква Христова, дори тогава проповедта на Предтечевия тезоименик свт. Иоан Златоуст показва, че и тогава все са били за окайване и блудливата злодейка Иродиада, и всички, които я следват с богопротивния си живот. Защото, казва той, още и тогава нерадивите за спасението си грешници се отдавали на безчинни пиршества, на които, макар и не главата на Иоан се отсича, но самото Христово тяло се посича на части, и то с още по-голяма жестокост. „Днес [нечестиво] танцуващите искат за награда не глави на блюдо да им се поднасят, а хорските души. Като ги тикат към беззаконни желания и блудни съблазни, не глави отсичат те, а умъртвяват души, защото превръщат хората в развратни изтънчени блудници. Не ми казвай, продължава Златоустият светител, че като се опиваш с питиета, като ставаш свидетел и слушател на беззаконните деяния и слова на блудниците, ти сам уж никак не ги пожелаваш; че оставаш неподвластен на сладострастието; че не се устремяваш сам към разврат. Напротив, ти сам нанасяш страшна вреда, защото превръщаш членове Христови в членове на блудници. Дори и да не поскача пред теб Иродиадовата щерка, но дяволът, който я ръководил тогава, днес властва над танцувачите, и днес той похищава пируващите, и днес ги пленява той. … И как си вярваш наистина, че Той не ще ти се поиска сметка за това!”

И след праведната смърт на Предтечата Иоан (и безбройните му достославни чудеса, сътворявани впоследствие от светите му мощи), и след лютата смърт на неговите убийци-злодеи, та дори и след тържеството на Църквата Христова, та и до последните времена — все така не мирясват враговете на спасението. Та нима само на историята принадлежат словата, изречени в IV в. от свт. Иоан Златоуст, когото една пълновластна владетелка — заради праведните му разобличения — осъжда на гонения, изнурителни изгнания, а чрез тях накрая и на смърт (която с право можем да наречем мъченическа!): „Днес пак беснее Иродиада, пак танцува и настоява Ирод да отсече главата Иоанова … Не само аз изпитвам ужас, но мисля, че и вие заедно с мен ще се изумите от дързновението Иоаново, от Иродовата невразумителност, от звероподобноното неистовство на безбожните женища. … Ще се намери ли достатъчно (голямо) изобличение на Ирода, обезумял от прекомерното си женоугодничество! Има ли кой да опише нечуваната дързост на злите жени! … Няма такава злоба, която да сравним със злобата на злата жена“.

Нека обаче никой да не мисли, предупреждава праведният архиерей, че тук ще съдим злите жени, а мъжете ще ги оставим да се превъзнасят: „Затова, казва той, който има зла жена, нека знае, че това е като възмездие за неговите зли дела. Свещената Премъдрост (Сирах. 25:22-29) казва, че злата жена се изпраща на мъж заради неговите беззакония. … Има обаче (и те не са малко!) също и добри, праведни и богоугодни жени! … Защо ги наричаме добри? Защото се радват на вършените заради Бога добродетели, защото като видят добрите дела на другите, те бързат да се присъединят към тях … Защото от усилията, никнещи от нетленния корен на целомъдрието се раждат добри плодове.” И сега, приключва знаменитото си слово Златоустият Иоан, като чухме „ … за делата на злите жени и за добродетелите на добрите, от злите дела нека бягаме, а добрите да възлюбим. Та като следваме пътя на добрите незлобиви жени, да бъдем причислени към лика на светиите в Христа Иисуса, нашия Господ …”

Драматична е историята на светите мощи, а по-специално на пречестната глава на предтечата Господен — от нейното първо намиране и повторно погребение насетне. Сред разнообразните версии за многократното й пренасяне от място на място, ново откриване и ново препогребване поради различни събития (войни и въстания, домогвания на еретици, особено иконоборците, сарацински нашествия и пр.), остава ясно, че векове наред, поне до XI в. тя се съхранява в ненарушена цялост. От тогава обаче, от царуването на имп. Константин IX Мономах започва разделянето й на части: лицевата част се пренесла във Влахернския храм на Пресвета Богородица, горната й част — в Студийския монастир (заедно с косите и части от пръстите на светеца), а след разграбването на Константинопол от нахлулите от Запад кръстоносци, части от главата му се озовават и в Западна Европа, където и до днес се съхраняват на много места. Нерядко там с тях се злоупотребява, както например, в историята с небезизвестните тамплиери, пък и др. родствени с тях тайни общества и в наши дни. На Изток части от пречестната глава на Пророка се излагат като музеен експонат (напр., в един Истанбулски музей, в една джамия в Дамаск).

На същинско поклонение и почитание части от Пречестната глава Иоанова се радват сред православните народи: на Атон (Лаврата на свт. Атанасий Велики, в Хилендар, Ставроникита и др.); на мястото на първото откриване на светинята, на Елеонската планина; на територията на руския Спасо-Възнесенски монастир, в Предтеченския параклис се намира и вдлъбнатината, останала от някога заровената там глава; части от нея свято се съхраняват и в няколко храмове и свети обители в Русия. У нас, в 2010 г., при разкопките на древни храмове на о-в свети Иоан Предтеча (около Созопол), е открит старинен реликварий (от V–VI в.), съдържащ шест човешки костици, за които се счита за доказано (от наши и чуждестранни учени), че част от тях са принадлежат на главата на св. Иоан Предтеча (друга част — на св. пр. Елисей). Разбира се, голяма е милостта Божия да дари и народите с чест да съхраняват тази страшна светиня. Но както показва историята на светите мощи на свети Предтеча Господен, тази милост бива както дарявана, така и отнемана: в зависимост от делата и добродетелите на самите народи, начините на тачене на светинята и т. н. В случая специално с тази светиня трябва много да внимаваме и да не я оскверняваме чрез множество суеверия, напластени покрай чудесата, които Господ обилно твори чрез нея. Тези суеверия, ако и да имат някакво отношение към същността на честваното днес събитие, то е само негативно и кощунствено. Напр., разпространени са предписанията в този ден да не се поставя на масата нищо кръгло (блюда, тави, чинии), да не се яде храна с кръгла форма (лук, картофи, ябълка, диня), да не се използват режещи предмети и др. сечива и др. подобни дивотии. Сред  южните славяни битува и суеверието, че на днешния ден е забранено да ядем червени плодове и зеленчуци (напр., черно грозде, домати и пр.), да пием червени напитки и пр., и пр.

Това, че Църквата предписва на днешния ден пост, няма нищо общо с подобни суеверия. Постът в деня на отсичане на Пречестната Глава Иоанова е установен заедно с празника, който датира от ранните времена на християнската Църква. За древните корени на днешния пост, както и за самото празнуване свидетелства и Уставът на Йерусалимския монастир на преп. Сава Освещени, в който се казва, че постът в този ден е „завещан от древните свети отци“. Този особен пост също не допуска поемане на някои продукти, но днешното въздържание от месни и млечни храни, от риба и др. блажни продукти, от вино и пр. има съвсем друг, безкрайно далечен от всякакви суеверия смисъл: целта на този пост е, по думите на Типикона, „да не ставаме съобщници на Иродовото чревоугодие“. Уставът пояснява също и това: „Нима трябва да ядем месо или друга изискана храна днес? Но Кръстителят е живял в безплодна пустиня — нито от хляб, нито друга храна се възползвал той. Нима можем вина да пием? Но той не е пил нито вино, нито някакво друго хорско питие. Земята му служеше и за маса, и за одър; акриди и див мед — такава е била едничката му храна. Длани — вместо чаша за изворна водица. Затова нека [и ние] прекараме този ден в пост и молитва“ — както е прекарвал той всичките си дни.

Такъв е днешният празник: празник на скръб и на радост, на смърт и на спасение от смърт. Как обаче, се питат някои, можем да празнуваме деня на една предумишлена насилствена смърт, на едно същинско убийство! И то не на когото и да било, а на най-славния сред пророците, на най-великия роден от жените! Уместно е прочее да чуем пак преп. Иустин (Попович), който нарича днешния скръбен ден „малък и втори Велики Петък“: Както в „големия Велики Петък“, когато обезумелите от злоба човеци измъчват и убиват Абсолютния Праведник Иисус Христос, така и днешните „безумци убиват най-големия праведник. Та пречи ли той някому? Да, отговаря преподобният, пречи — на развратните Ироди и  разпътните Иродиади. Правдата Божия и Истината Божия винаги пречат на беззаконниците, пречат на убозите грешници, пречат на всички пленени от страстите. … Също и днес нима не чуваме крясъците на христоборците: „Разпни Го!“; искат те и главата Предтечева. … Защото този свят е препълнен с ироди и фарисеи. Иродите искат главата на Иоан Кръстител, те искат главите на всички праведници по земята. Това, което искат фарисеите, лъжовните книжници и фалшивите мъдреци на този свят, е смъртта на Богочовека Христа.“ Останалите пък верни на Христовата истина днес почитат Неговия Кръстител, „прославят този велик и славен първоапостол, първи мъченик, първи евангелист и Предтеча на всички истински християни. Покланяме се на радостното му страдание за Истината Христова и на светото му Благовестие, на светото му апостолство и светото му мъченичество. … Вече две хилядолетия след като беззаконият цар допуснал неговото посичане, свети пророк Иоан Кръстител живее до Господа Иисуса Христа … От две хиляди години насам той непрестанно твори чудеса в света — за душите, които молитвено го потърсят“ — със силата Иисус-Христова.

Богу нашему слава! Амин.