1 / 14 август 2016
НЕДЕЛЯ 8. след ПЕТДЕСЕТНИЦА
ИЗНАСЯНЕ НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН
свв. мчци седем братя Макавеи,
майка им Соломония и учителят им Елеазар
1 / 14 август 2016
НЕДЕЛЯ 8. след ПЕТДЕСЕТНИЦА
ИЗНАСЯНЕ НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН
свв. мчци седем братя Макавеи,
майка им Соломония и учителят им Елеазар
По: Свт. Йоан Златоуст. Беседа 1-ва върху Макавеите; св. прпмчк Петр Дамаскин. О различии помыслов и прилогов; Свт. Димитрiй Ростовскiй. Жития Святых — Август; Жития на Светиите; Училище добродетельной жизни); прот. Григорий Дьяченко. Полный годичный круг кратких поучений <http://azbyka.ru/otechnik/Grigorij_Djachenko/polnyj-godichnyj-krug-kratkikh-pouchenij-sostavlennykh-na-kazhdyj-den-goda/15_1>
Днес светата Православна Църква чества единия от трите празника през годината, когато се изнася за поклонение светия Кръст Господен. Първоначално този църковен обичай е бил свързан с това, че във Византия месецът август не без основания се считал за един от най-тежките, тогава се усилвали епидемии, болести и други недъзи и бедствия. И ето, за да се укрепи народът срещу тези беди, за да се огради от тях, Църквата разпоредила да се изнася светия Кръст и с него да се обикалят улиците на Константинопол, а понякога шествието спирало, за да му се отслужва молебен. Това събитие е било установено в самото начало на месец август по стар стил — тъкмо на днешния ден. И както винаги, светия Кръст, това велико оръжие за християните, тази велика сила и помощ в беди и изпитания доказвал своята мощ: според вярата си хората получавали от този Кръст изцеления и помощта, от която се нуждаели.
Заедно с това, на същата дата светата Православна църква прославя чудодействената сила на Честния и Животворящ Кръст Господен, като ни напомня и за произведените от него и от светите икони на Спасителя и на Неговата Пречиста Майка божествени поличби. По-точно, в 1164 г. благоверният княз Андрей Боголюбски и гръцкият цар Мануил са оказват принудени да воюват срещу враговете на своите отечества. По обичая на благочестивите православни християнски владетели (обичай, датиращ още от времената на св. равноапостолен император Константин Велики), за освещаване на войните, за укрепване на упованието им за небесна помощ в борбата им с враговете, пък и те да ги превъзхождали по брой и по сила, православните владетели носели с войските си животворящия Кръст Господен и иконите на Спасителя и Божията Майка. В деня на победните си сражения с враговете (сарацини и други племена, приели мохамеданство) свещените икони засияли с неземно сияние, излъчвано от светия Кръст. Ободрени от тези небесни поличби и в руското, и във византийското войнство, те блестящо побеждават враговете си.
За да съхранят в паметта на потомците този забележителен ден, двамата царствени управници решават помежду си и съгласно решението на свещения Събор да се установи ново светло тържество, в което и до днес благочестиво участват православните християни. Празнуването на изнасянето на честния Кръст Господен е установен на тази дата в Гърция от Константинополския патриарх Лука Хрисоверг, а в Русия — от Киевския митрополит Константин и Ростовския епископ Нестор. Било е също така наредено за вечни векове, в памет на победоносното шествие с Кръста и светите икони да им извършваме поклонение, а те самите да бъдат изнасяни и в тяхна чест да се освещават кладенци, реки и други водоеми, изобщо водата — като онази стихия, която опосредява предаването на благодатта на Светия Дух, според словото на Самия Господ (Иоан. 3:5; 7:37, 39).
Но като сочим Кръста Господен като победно оръжие, имаме предвид не само необходимостта външно да се ограждаме от враговете, като полагаме върху си свещения Кръстен знак. От значение е, казва прот. Григорий Дяченко в поучението си от 1892 г., да имаме пред себе си и по-дълбокия смисъл на външния кръстен знак. Става дума именно за необходимостта и на вътрешното носене на кръста в делото на спасението. Не е достатъчен само външният знак на кръста, който ние полагаме върху себе си; без дейно следване на разпнатия Господ, външното само по себе си не ще даде нужния плод. Нужно е, по думите на светия апостол, „да разпъваме плътта си заедно със страстите и похотите“. Това е спасителният кръст, под чието осенение можем успешно на вървим срещу всички врагове, сиреч срещу греховете си, които ни спъват в стремежа ни за вечни блага. Наистина, този път не е лек, защото е тесен и трънлив, понякога твърде мъчителен, ала не за това ни го сочи Господ, за да ни измъчва, а за да ни предпази от безгрижие, от самонадеяност в борбата с греховете, а също и за да ни посочи, че този кръстен път е единствено верният и спасителният, единствено необходимият за всеки, който търси спасение. Тук е напълно уместно да си припомним словото за кръстния път на божествения апостол Павел, писал в своето Второ Послание до Тимотей (2:11–12): „… всичко търпи заради избраните, та и те да получат спасение …; … ако с Него [с Господа] сме умрели, с Него и ще оживеем. Ако търпим, с Него и ще царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас“. И ето, истинността на тези думи се доказва от самото начало на всички времена. Защото тази истина — като всяка Божествена Истина — е абсолютна, а значи важи за всички времена и народи.
Също и днес, както и тогава, светия Кръст Господен и пресветите образи на Божията Майка и на Божиите светии помагали на отделни хора, на цели градове и народи в трудни моменти и бедствия, и то още тук, на земята. „Може ли някой да изчисли, възкликва препмчк Петър Дамаскин, прославите на светия Кръст, който — без особени усилия и труд — прогонва бесове и всякакви болести? И как да си обясним, че с малко багри (светите иконописни образи) Господ и светиите Му не престават да вършат чудеса! ... Това е устроено от Божия Промисъл, с цел да се възпламени ревността ни и да се укрепи вярата ни. Защото нищо от споменатото никак не ще помогне — липсва ли ни правата вяра. А и самата вяра без дела е невъзможна. Делата трябва да вършим по установения ред, а православната си вяра да съхраняваме в онзи вид, в който са ни я завещали светиите, и така с тях заедно да се сдобием с вечни блага — по благодатта на нашия Господ Иисус Христос.”
Така и много векове преди честваното днес събитие, още в старозаветни времена твърдата вяра в Божията непогрешимост и всесправедливост накарала и светите седем братя Макавеи, заедно с техния учител свети Елеазар и тяхната блажена майка Соломония да не отстъпят от спасителния път на Божията вяра пред лукавия и жесток натиск на езическия свят и неговите нечестиви владетели.
Като гледала как синовете й един подир друг гинат от безмилостните ръце на палачите, блажената им майка Соломония какво е правила? Увещавала ли ги е да отстъпят от правата вяра, или поне да излукавстват — само и само да пощадят тленното си тяло и да спасят земния си живот? Съвсем не! „Деца мои! — казвала им тя. — Творецът на целия свят, Който и вас ви е създал, има силата милостиво да ви върне истинския живот — в замяна на този, който сега жертвате заради Него.” А най-малкия си син, съвсем още дете, когато жестокият езически цар й заповядал да го придума да го склони към идолопоклонство, в страх, че той — като най-малък и немощен — можел и да склони пред коварните прелъстители, тя с трепет умолявала: „Смили се, синко, над родната си майка! Огледай се добре и разбери, че всичко е създал нашият Бог — и светът наоколо, и самите хора. Затова не се бой от убийците, а бъди достоен за братята си и приеми като тях смърт достойна, за да бъдеш пак с тях, когато Той ще въздава Своята велика милост!” И докато му говорила, момчето се провикнало към мъчителите: „Хайде, какво още чакате? Няма да изпълня царската заповед, защото само един Закон признавам, този на нашия Бог, както Моисей ни го е предал.” И това дете изрекло думи на мъдрец: „Заради греховете си страдаме, но като ни изпита с бедствия, Господ отново ще се помири с рабите Си. Ние ще получим вечен живот, а ти, мъчителю — достойно за делата ти възмездие. Нашият Бог ще те принуди да изповядаш, че Той е Едничкият Истински Бог, но за теб вече ще е късно.” И майката, и учителят (макар вече и посмъртно) на светите братя Макавеи са могли само да се радват и да благодарят на Бога за предостойните плодове на благочестивото си възпитание.
Свт. Йоан Златоуст богомъдро размишлявал върху саможертвата на светите Макавеи в името на Истинския Бог. В своята Беседа І за Макавеите златоустият константинополски първосвещеник казва, наред с много други предълбоки неща, следното: „Нека (другите) майки се вслушат в подвига на майката на Макавеите, нека подражават на мъжеството на тази жена и на любовта й към децата си, та и те да възпитат децата си така, както тя е възпитала своите. Делото на майката не се свежда просто до това — да роди детето си — та само по себе си, това си е нещо от областта на природното … Не раждането прави една жена майка, а доброто възпитание (което тя дава на децата си) ... Представи си, какво е трябвало да претърпи тази жена при вида на потръпващите пръсти на единия си син върху нажежените въглени; (при вида на сгърчените отсечени членове на другия си син); при вида на желязната ръка (на палача), одираща кожата от главата на друг неин син, и то докато страстотерпецът още стоял изправен и дори й говорил ... Как душата й още тогава не напуснала от тялото й? Ще ви обясня — как. (Просто) тя е търсила не земното, (не сегашното), а се е уповавала на бъдещето, (на небесното); от едно само я е било страх — да не би самият тиранин да отстъпи (от жестокостта си), да прояви пощада и така да лиши децата й от (очакващите ги на Небето) венци. Затова и последното си чедо тя сякаш сама, с ръцете си, но ръце словесни поставя върху кладата — като го увещава (да не отстъпва от Истинския Бог). Нека всеки от вас сега си представи свидните образи на любимите си чеда, нека всеки ги хвърли (във въображението си) сред подобни мъчения — тогава всекиму ще стане ясна цялата сила на описаните страдания, пред които всяко слово немее .... Седем сина е родила тя, но не за земята ги е родила, а за Небето, или по-добре е да кажем: всичките си чеда тя ги е родила за Небесния Цар и за бъдещия живот.” Нему слава во веки! Амин.