ПРАЗНИЧНО СЛОВО ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕ (2016 г.)

 

 

 

 

9 юни / 27 май 2016

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (Спасовден)

Свщмчк Терапонт, еп. Сардийски (III в.)

Св. прав. Иоан Руски, изповедник (1730)

 

По: „Праздник Вознесения Господня“ <http://www.taday.ru/ >
Православная энциклопедия. Т. IX. <http://azbyka.ru/ >; Богословско-литургический словарь. <http://azbyka.ru/otechnik/Pravoslavnoe_Bogosluzhenie/bogoslovsko-liturgicheskij-slovar/>; „Расставание без прощания“ <http://azbyka.ru/ > ; Свт. Иоанн Златоуст. Творения; Свт. Григорий Нисийски. Творения. http://azbyka.ru/otechnik/prochee/entsiklopedija-izrechenij-svjatyh-ottsov-i-uchitelej-tserkvi-po-razlichnym-voprosam-duhovnoj-zhizni/18>; преп. Иоанн Дамаскин. Точное изложение православной веры. Кн. IV-2; свт. Фотий Константинопольский. Беседа на Вознесение]свт. Григорій Палама. Бесѣды (Омиліи). Отдѣлъ II. Омилія 21. „На Вознесеніе …“ <http://tvorenia.russportal.ru/index.php?id=saeculum.xi_xv.g_09_0121>.

Честваният днес празник Възнесение на Господа и Спасителя наш Иисус Христос се числи към великите Господски празници от дванадесетте, т. е. към най-важните християнски празници, заедно с Рождество, Богоявление, Преображение и др.

Възнесение (на гр.: Ἁνάληψις, на лат.: Assensio – възшествие, възлизане) означава всъщност завръщане на нашия Господ, на Сина Божий Иисус Христос, след приключването на земния Му живот и възкресение — на Небето. Но като казваме тук „небе“, не трябва да се подвеждаме от обичайните пространствено-времеви и причинно-следствени представи, от „отсамните“ образи от рода на „звездното небе над главите ни“ или пък от някакви отвъд-небесни космически области. Тук иде реч за Небе в друг, в дълбинно-духовен смисъл — небе като  Божествена сфера на битието. Такова Небе не подлежи на обичайната локализация, битието на това „небе“ е Божествено и свръхтварно. Небе тук ще рече самата Пресвета Троица в цялата Си слава. Именно в нея се завръща слезлият на земята да спаси падналото човечество Богочовекът, Синът Божий.

За празнуваното днес събитие свидетелства преди всичко Св. Писание. Намираме го още у ветхозаветните пророци — напр., в Псалмите на св. пророк и цар Давид; съгласно пък пророк Захария, именно на Елеонската планина ще настъпи началото на Деня Господен (Зах. 14:4-5). За Възнесение Господне ни повествува и Св. Евангелие: по-накратко св. ап. ев. Марк (Мк.: 16-19), а по-обстойно — св. ап. ев. Лука (Лк. 24:50-51) в неговото Евангелие и в Деянията на свв. апостоли— именно Божественото Възнесение той полага в самото начало на този свещен летопис (Деян. 1:9-11).

За добре известните свещено-исторически факти около това събитие св. Църква пак ни напомня чрез днешните празнични четения на Словото Божие, а също и чрез своите празнични песнопения и канони. Св. Писание свидетелства, че Възнесението на Иисуса Христа има място 40 дена след Неговото Възкресение (Деян. 1:3), близо до Йерусалим, по пътя към Витания (Лк. 24:50, 51), на склона на Елеонската планина (Деян. 1:12); След като яде в присъствие на учениците Си и беседва с тях за сетен път пряко (Мк. 16:19; Лк. 24:39-52). Докато се издига към небето, Богочовекът благославя учениците Си (Лк. 24:50,51), а след това също и появилите се два Ангела свидетелстват пред взиращите се в небесните висини апостоли, че „този Иисус, Който се възнесе от вас на Небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11). Накрая, свв. апостоли се покланят на извисяващия се във висините Спасител, и преизпълнени с висша духовна радост се връщат в Йерусалим и възлизат в горницата, дето и пребивават всички единодушно в молитва и моление, с благодарствени прослави заедно с Пресвета Дева Мария и Иисусовите братя (Деян. 1:10–14). Най-сетне, след известно време, пак в същата горница ги спохожда Св. Дух изпратен от Отца според обещанието Му, за което Синът Божий е говорил на учениците Си (Деян. 1:4, 2:1-4).

В разказите за Възнесението в Евангелието от Лука и в Деянията могат да се открият някои различия, но това не са никакви противоречия; въпросните различия се дължат на различните акценти, които поставя св. евангелист: в първия случай той съсредоточава цялото внимание върху привършека на земното служение на спасителя, а във втория — върху началото на апостолската мисия на Неговите ученици. В Деянията се сочи, че от Възкресението до Възнесението Христово минават 40 дни. Това се съотнася с други важни 40-дневни периоди в земния живот на Господа Иисуса — от Неговото Рождество до донасянето Му в Йерусалимския храм и посвещаването Му на Бога (Лк. 2:22-28); също и след Кръщението Му в Йордан и усамотяването Му в пустинята преди излизането Му за проповед пред народите (Мат. 4:1-2; Мк. 1:2-13; Лк. 4:1-2). В други места на Новия Завет се говори за явяването на Христа пред учениците Му „в продължение на много дни“ след Възкресението (Деян. 2:32-36; 3:15-16; 4:10; 5:30-33; 10:40-43; 13:31; 1 Кор. 15:5-8). А с Евангелието от Иоана самият Иисус Христос сочи периода от времето между Неговото Възкресение и Възнесение, когато се обръща към Мария Магдалина и й казва: „още не съм възлязъл при Отца Си“, което предстои да стане, та ще възлезе Той при Своя Отец и Бог, Който е и нашият Отец и Бог (Ин. 20:17).

Още най-древните християнски вероизповедни формулировки (I–II вв.) свидетелстват, че Възнесението Господне е едно от основните събития от земното служение на Христа (1 Тим. 3:16 и други древни свидетелства и документи). За пръв път формулировката на христологичния догмат за Възнесението Господне е изразена у св. ап. ев. Марк: „ … Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Отца“ (Мк. 16:19). Така („ … и возшедшаго на Небеса, и седяща одесную Отца“) това влиза и в съдържанието на Никео-Константинополския Символ на вярата (IV в.), който и до днес произнасяме в молитвите си. За огромната значимост на този догмат говори и фактът, че в Символа той следва непосредно след Възкресението Господне, а също и това, че Възнесението се споменава и в повечето древни евхаристийни молитви (анафори).

Важното е да не си мислим (пак по чисто земно-човешки начин), че като се възнесъл на небето, Христос изоставя света. Не, Той все така пребъдва в света чрез Св. Дух, изходил от Отца, чрез Чието (на Св. Дух) действие невидимо за земното плътско зрение присъствие Иисус-Христово се съхранява в Църковните тайнства — напр., в Евангелието от Йоана откриваме евхаристийния аспект на Възнесението в беседата за „хляба на живота“, сиреч за „небесния хляб“ като залог за вечен живот во Христе (Ин. 6:22-71). Уместен е, прочее, духовно-поетичният образ, сравняващ Възнесението Господне с „раздяла без сбогуване“.

За изкупителното значение на Възнесението говори и божественият Апостол: изкуплението приключва след като Разпнатият и Възкръсналият Христос се възнася и влиза чрез Кръвта Си в Небесното светилище, „за да се яви сега пред Божието лице за нас“ и то не както правят земните ни застъпници пред Бога, свещениците — многократно, а „веднъж завинаги“, за вечни времена, (Евр. 9:12; 9:24-26).

Според словото на преп. Йоан Дамаскин (VII-VIII в.), „когато казваме, че Иисус Христос възсяда отдясно на Бога Отца, имаме предвид не пространствения смисъл на дясната страна на Отца — та нима има пространствени форми Неограниченият [Вездесъщият]! ... Под дясната страна на Отца разбираме Славата и Честта, в които Той като Син Божий съществува преди всички векове, като Бог и единосъщ на Отца възсяда телесно след Въплъщението и прославата на тялото Му“.

Възнесението Господне има особено значение също и като образ на обожението (θέωσις) на всеки вярващ в Христа, сиреч на съединението на човека с Бога, приобщаването на човека към нетварния божествен живот чрез действието на божествената благодат, както това се тълкува от великите християнски богослови свтт. Симеон Нови Богослов (X-XI в.), Григорий Палама (XIV в.), а в наши дни, напр., и от свт. Серафим, архиеп. Богучарски и Софийски чудотворец. Това, че Спасителят се възнася на Небето, тоест възхожда към Своя Небесен Отец не само по Своя дух, но и по Своята Богочовешка плът, разкрива възможността, която Бог благодатно ни разкрива, също и ние, тварите, паднали в греха още от прародителските времена — но само при необходимото спазване на определени условия! — да възходим, да се присъединим към Божеството и да се възсъединим с Него. В тясна връзка с Възнесението, в Беседите си 21. и 22. свт. Григорий Палама, напр., казва, че Възнесението Господне принадлежи на всички хора, както и всички ще възкръснат в деня на Второто Му пришествие, ала възнесени (или, по словото на божествения Апостол, „грабнати на облаци“, за да срещнат Господа и пребъдат с Него во веки — 1 Сол. 4:16) ще бъдат само онези, които са „разпнали греха чрез покаяние и житие според Евангелието“.

По словото на свт. Фотий, патр. Цариградски (IX в.), Христос възходил и в дух, и в плът, и пак ще се яви на земята в същия вид, със същата Си природа на Богочовек. Кому обаче ще се яви Той така? Не на онези, казва светителят, които само в малко нещо превъзхождат другите с висотата на съзерцанието и всячески добродетели, но на онези, които Създателят е избрал от самото начало да бъдат очевидци и служители на словото (Лук. 1:2); сиреч на Своите изповедници.

За изключителното значение, което св. Църква придава на този празник, свидетелства и значителният брой на слова и тълкувания върху Възнесението. Методий Патарски (III-IV в.); в IV в.: свтт. Атанасий Велики Александрийски, Григорий Ниссийски, Епифаний Кипърски, Йоан Златоуст (у когото намираме около 20 специални слова върху този Празник!), неговият ученик Прокъл Константинополски, Василий Селевкийски; Кирил Александрийски (IV-V в.); свт. Софроний Йерусалимски, наричан Премъдри (VI в.), Григорий Двоеслов (VII в.); преп. Йоан Дамаскин (VII-VIII в.), свт. Лъв VI, папа Римски (IX-X в.), свт. Григорий Палама (XIV в.), а също и славянските църковни писатели свт. Йоан, Екзарх Болгарски (Х в.) и свт. Кирил Туровски (XII в.) и още много други свети Отци и Учители на Църквата — всички те са ни завещали десетки и десетки духовни бисери и диаманти, украсили словесния образ на днешния празник. Някои от тях трайно влизат в традицията на Православната Църква: те се предписват за четене в църковните сборници от светоотечески слова, наричани Лекционарии или Тържественници, а също и в някои от Типиконите. Да не говорим и за по-сетнешните велики угодници Божии, та чак и до най-ново време.

По свидетелствата на църковните историци, а и на самите свв. отци и учителите на Църквата, по чиито писания и слова можем да съдим за специалното честване на събитието Възнесение Господне още през най-ранните дни на християнството, тя установява повсеместното му празнуване през IV в. Ала и по-рано то е било празнувано от ранните християни, макар и с тази особеност, че то ставало заедно с празнуването на Петдесетницата. А и самата Петдесетница се схващала не просто като единичен празничен ден, а като цял особен период, наречен от един от ранните християнски писатели, апологети, основателят на латинската патристика Квинт Септимий Тертулиан (II-III в.) (в трактата му „За молитвата“) „най-радостен период“ от годината. Наистина, съдържателно двата празника са много тясно свързани и те наистина образуват сякаш един празничен период; защото слизането на Св. Дух върху свв. апостоли на 50-ия ден след Пасхата Господня е всъщност изпълнение на завета, даден от Христа при Възнесението Му на 40-ия ден. Така, Възнесението се оказва необходима вътрешна предпоставка за полагане основите на Христовата Църква.

Както се спомена, отначало двата велики празника (Възнесение и Петдесетница) се празнували заедно — като дни от един следпасхален празничен период. За тази практика са останали и паломнически свидетелства от онова време. В IV в. обаче, особено от I и II Вселенски Събор насетне св. Петдесетница окончателно се оформя не просто като един празничен период, а и като обособен празничен ден. С това и Възнесението Господне се превръща в специален отделен празник. Това ни сочат пак свтт. Йоан Златоуст и Григорий Нисийски, както и някои западни църковни писатели от онези времена: свт. Хроматий от Аквилея (IV в.), бл. Августин Аврелий (IV-V в.) и др. Последният напр. в едно свое писмо от 400 г. нарича „четиридесетницата на Възнесението“ празник „най-древен и повсеместен“. Важно е също да се отбележи, че бл. Августин, като говори за този празник като повсеместен, му придава също и апостолско потекло, както това прави, впрочем, и свт. Йоан Златоуст.

Според евангелските повествования, а и според боговдъхновеното „поетично богословие“, сиреч празничната химнография за този ден, чрез Своето Възнесение — и с дух, и с тяло — Господ дава възможност на апостолите да разберат, че след Възнесението и чак до Второто Му Пришествие Христос вече няма да пребъдва видим на земята в телесния Си облик — в „плът и кости“ по собственото Му слово (Лк. 24:39) —по начина, по който те са Го виждали и осезавали преди и след Възкресението. Това става така, защото, по думите на свщмчк Тадей, архиеп. Кашински (XIX-XX в.), ненавиждащият Христа свят, поради своята още по-голяма затъналост в неправда (след убийството на своя Спасител) повече не е бил в състояние да понесе Богочовека. От друга пък страна, за вярващите и обичащите Го човеци — начело с апостолите — чрез цялото изкупително дело на Спасителя, от Рождеството до Възнесението Му, Бог дава възможност те да станат отново причастни на Божеството — дава им възможност за възнасяне, за възшествие (срв. значението на лат. дума за празника, Assensio) на падналото човешко естество от земята, от тлен и от смърт — към безкрайния живот на Небето. Та нали и чрез днешния празничен боговдъхновен Кондак ни дарява Своя Божествен обет: „Азъ есмь с вами и никтоже на вы” казва: „Аз съм с вас, и никой не ще ви надделее“!

Свт. Инокентий, архиеп. Херсонски и Таврически (XIX в.) отбелязва във връзка с това, че истинският християнин при всеки случай от живота си помни, Чий сънаследник на Небето е той, и като се взира в живота си, той разбира че в това му Христово сънаследство той живее не с настоящото, не с временното и преходното, а с бъдното, непреходното, вечното; че сърцето му живее не долу на земята, а във висините — у Бога. Притежава ли обаче и всеки от нас поне нещичко неземно, нещо Небесно? Ако да, то подобно на слезлите от Елеон Апостоли, ще можем и ние да се завърнем по домовете си, преизпълнени с радост [макар и останали привидно сами на земята, но всъщност ведно с Бога]. Тогава даденото от възнасящия се Господ благословение и обещанието Му за Св. Дух ще бъдат също и наши.

Богу нашему слава! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза