04.09.2007 г.
Дякон Александър Мазирин,
Свето-Тихоновски хуманитарен университет.
Секретната дейност на ОГПУ против Руската
Православна Църква през 1927-1930 г.1
(показана с примера на Ленинград)
Известно е, че освен открита борба с Църквата (посредством антицърковното законодателство, атеистичната пропаганда, съдебното и административното преследване на духовенството и т. н.) съветската власт е провеждала активно против нея и скрита дейност през 20-те и 30-те години на ХХ век. За готовността за провеждането на такава секретна работа пише в края на 1921 г. председателят на ВЧК Ф. Е. Дзержински: «...църковната политика на разрушение трябва да води не някой друг, а ВЧК2. Официални или полуофициални връзки с поповете са недопустими. Ние залагаме на комунизма, а не на религията. Само ВЧК може да лавира и то с една единствена цел – дезорганизирането на поповете3». Как именно «да се лавира», е подсказал Л. Д. Троцки, като се обърнал през пролетта на 1922 г. към другарите от Политбюро на ЦК на РКП(б) с разгърната записка, в която се съдържал планът за борба с Църквата.
Троцки предложил Църквата да бъде разцепена на две крила: «черносотническо контрареволюционно» и «сменовеховско4 съветско». «Колкото по-решителен, рязък, бурен и насилствен характер приеме разривът на сменовеховското крило с черносотническото, толкова по-изгодно ще бъде това за нашата позиция» - пише той. След това трябва «да бъде разгромена контрареволюционната част от църковниците», като се опираме при това на «сменовеховското духовенство», а след това, «без да се даде на сменовеховските вождове да се опомнят», да бъде превърнато тяхното начинание в «недоносче»5. Въплъщаването на плана на Троцки в живота, естествено, било възложено на ведомството на Дзержински (получило през 1922 г. наименованието ГПУ, а през 1923 г. – ОГПУ), а именно на 6-то отделение на неговия секретен отдел, оглавявано от Е. А. Тучков.
С усилията на Тучков и неговите колеги на бял свят се появил обновленският разкол, с помощта на който властта могла да поведе значително по-ефективно борбата си с Църквата. Впоследствие, посредством отделянето на нови «съветски крила» в Църквата, органите на ОГПУ инспирирали възникването на още редица «леви» разколи («григорианския», «лубенския» и др.), в чиято основа лежали честолюбивите стремежи на отделни представители на духовенството, готови за постигането на своите користни цели да се опрат на богоборческата власт. Обаче към 1927 г. тактиката на борба с Църквата с помощта на разни видове «революционери в раса» практически се изчерпала: оглавяваните от тях разколи ставали все по-малко забележими.
Както е известно, през 1927 г. оглавяващият висшето управление на Руската Православна Църква, Заместник на Патриаршеския Местопазител, митрополит Сергий осъществил в отношенията с държавната власт нов компромис. Символ на смяната на курса станала юлската Декларация, призвана да засвидетелства, че «църковните деятели... са с нашето правителство6». Едновременно с това била разгърната кампания по реорганизация и легализация на административния апарат на Руската Православна Църква, началото на която било поставено с учредяването и регистрацията7 на Временен Синод при митрополит Сергий. Разбира се, всичко това се осъществявало при активното, макар и негласно, участие на ОГПУ.
В какво се състояла политиката на ОГПУ по отношение на РПЦ в този момент, добре показват донесенията в центъра от ленинградското представителство на това учреждение8. Събитията от църковния живот в Ленинград имали тогава далеч не само местно значение. Именно там се оформило най-силното течение в «дясната» опозиция на митрополит Сергий – така нареченото «йосифлянство» (по името на митрополит Йосиф (Петровѝх)). Донесенията придружени с надпис «лично тов. Тучкову» («лично за другаря Тучков») имали гриф «сов. секретно» («строго секретно»).
Преди всичко се вижда, че в плановете на ОГПУ изобщо не влизало да бъдат регистрирани Епархийските управления на Патриаршеската Църква в тези състави, в които се предлагали от «тихоновските» йерарси. Задачата била на управленията да се натрапят угодните на самите органи на държавната сигурност лица. В донесението до Тучков от 26 ноември 1927 г. се съобщавало, че заявлението на временно управляващия Ленинградската епархия епископ Николай (Ярушевич) за регистриране на Епархийското управление било подадено в Административния отдел още на 26 август. От седем протойереи, предложени от епископ Николай за включване в Епархийското управление, по указание на ОГПУ били отстранени трима, в това число настоятелят на катедралния храм протойерей Василий Верюжски («като яростен противник на Сергий, привърженик на митрополит Йосиф»).
Почти три месеца властите протакали официалния отговор на епископ Николай. Ленинградските «другари» обяснили на Тучков това забавяне така: «Регистрацията забавяхме с цел разкриване на противниците. Беше установено, че недоволството от Сергий, се изразява най-вече по отношение на назначаването от него на Николай Ярушевич, а не на митрополит Йосиф за управляващ Ленинградската епархия». От органите на ОГПУ била разкрита «противосергиевска група» от 14 души начело с епископ Димитрий (Любимов). След това започнало, ако се изразим с думите на Дзержински, тънко «лавиране с цел дезорганизиране на поповете».
За тази цел ОГПУ освободило предсрочно от затвора редица свещенослужители, които биха могли да подсилят «противо-сергиевската група». «За целите на по-далечната тактическа линия за регулиране на опозиционната група ние – се казвало в донесението – по агентурни съображения своевременно освободихме споменатите по-горе лица (споменати били архиепископ Гавриил (Воеводин), епископ Григорий (Лебедев) и архимандритите Лев и Гурий (Егорови – д. А. М.), при спазването на всички предохранителни мерки, гарантиращи по-нататъшната работа. По агентурните данни, които имаме, освободените вече са се присъединили към опозиционната група и провеждат някаква работа в нея. При преценяване на разположението на силите на опозицията като цяло, не е трудно още сега да се предвиди, че по-голямата част от опозицията ще премине на страната на Сергий, и ще остане незначителна част в лицето главно на освободените. От тук е видна цялата необходимост и своевременност на освобождаването на горепосочените лица, защото ако не бъде осъществено това мероприятие, можем да се сблъскаме с нежелателния за нас факт — пълното отсъствие на опозиция».
По развитието на събитията се вижда, че по отношение на освободените разчетът на сътрудниците на ОГПУ не се оправдал напълно (архиепископ Гавриил и архимандритите Лев и Гурий в крайна сметка не се отделили от митрополит Сергий), но главното не е това. Най-важното тук е подчертаването на нежелателността за ОГПУ на отсъствието на опозиция в църковната среда.
За да не се случи така, че опозиционерите неочаквано да преминат «на страната на Сергий», било необходимо с всички възможни средства да бъде предизвикана у тях неприязън към главния проводник на линията на Заместника на Местопазителя в Ленинград – епископ Николай (Ярушевич). С тази цел върху епископ Николай бил оказван особен натиск да подложи на репресии несъгласните. «От страна на епископ Ярушевич – било докладвано на Тучков – против опозиционерите се предприемат мерки да ги подчини на себе си, но тези мерки са твърде слаби и се свеждат само до това да бъде отслабена количествено опозицията». Само на един опозиционен свещеник епископ Николай наложил едномесечна забрана за свещенослужение, а към останалите прилагал само предупреждения. «От наша страна – продължавали отчета си пред центъра ленинградските чекисти – посочваме на Ярушевич, че само неговата твърдост и по-решителни мерки като преместване от доходни в бездоходни църкви, преместване в провинцията, продължителни забрани за свещенослужение ще парализират опозицията. В действителност подобна твърдост по-скоро ще подтикне опозицията към непримиримост. За тази цел ние предложихме на Ярушевич откриването на Епархийското Управление да бъде ознаменувано с издаването на възвание, но такова възвание, което би било насочено изцяло срещу противниците на Сергиевското възвание. Това възвание ще бъде подписано от Епархийското управление, чийто състав Ярушевич предварително ще съгласува с нас».
Вижда се от кого била инициирана появата на посланията на привържениците на митрополит Сергий, каквито в края на 1927 г. били издадени немалко (например, от митрополит Михаил (Ермаков), от архиепископите Павел (Борисовски), Теофан (Туликов) и др.). Епископ Николай (Ярушевич) всячески се опитвал да се отклони – за неудоволствие на сътрудниците на ОГПУ – от съмнителната чест да издаде възвание, «което би било насочено изцяло срещу противниците на Сергиевското възвание». По този повод те писали: «От страна на Ярушевич има попълзновения, възванието да бъде подписано от самия митрополит Сергий, като управляващ Ленинградската епархия, но ние настояваме на това, че твърдостта на новото Епархийско Управление, трябва да изхожда от самото Управление, а не от Сергий, който вече прояви себе си със своето възвание. <...> Предвижданото за издаване възвание, предвид на особената му важност, ще съгласуваме с Вас».
«Като завършек на всичко, за предизвикването на по-неприязнено отношение от страна на опозицията към Ярушевич е необходимо в най-скоро време на Ярушевич да му бъде даден сан архиепископ» - завършвали ленинградските «другари» своето донесение до Тучков от 26 ноември 1927 г., сякаш в сан архиепископ възвеждал лично самият началник на 6-то отделение на СО на ОГПУ. (Вижда се, че това предложение не намерило подкрепа в Москва и епископ Николай бил възведен в сан архиепископ едва в 1935 г.)
Донесението, както се полага, било доставено много оперативно от «Горохова» на «Лубянка»9, но ако се съди по резолюцията, то попаднало в ръцете на своя началствен адресат далеч не веднага. През това време митрополит Сергий бил посетен в Москва от делегация на представители на ленинградското духовенство и миряни начело с епископ Димитрий (Любимов). Това станало на 12 декември 1927 г. Едва след три дни Евгений Александрович успял да обърне внимание на ленинградското донесение и написал на него следните разпореждания:
«1. Съобщете в Ленинград, че при Сергий е била делегация с такива и такива предлож[ения] 10.
2. Предложете най-активните миряни от опозицията да бъдат арестувани под други предлози.
3. Съобщете, че ние ще повлияем на Сергий да наложи забрани за свещенослужение на някои опоз[иционни] епископи, а Ерушевич (така е в оригинала – бел. на прев.) след това нека да наложи забрани на някои от поповете».
Както се вижда от по-нататъшния ход на събитията, методите за оказване на влияние върху митрополит Сергий били вече добре отработени от ОГПУ и на 30 декември 1927 г., в пълно съответствие с обещанието на Тучков, било прието следното определение от Заместника на Местопазителя и неговия Синод:
«1) <...> На Преосвещените Гдовски Димитрий и Копорски Сергий на основание на 13-15 правила на Двукратния Собор да бъде наложена забрана за свещенослужение.
2) Да се предостави на Преосвещения Петергофски [епископ] да наложи забрана за свещенослужение на прот. Василий Верюжски, Никифор Стрелников и др. клирици, прекъснали молитвено-каноническо общение с митрополит Сергий и Временния при него Патриаршески Свещен Синод, до принасяне на покаяние от тях»11.
Предложението на Тучков «най-активните миряни от опозицията да бъдат арестувани под други предлози» се сторило несвоевременно на неговите ленинградски колеги. Те били настроени за по-тънка игра. Те изложили своята позиция в поредно донесение до Москва: «Вие предлагате да бъдат проведени обиски и арести на най-активните и антисъветски настроени вярващи измежду тези, които играят най-активна роля в църковната опозиция. Като отчитаме настоящото състояние на опозицията, ние смятаме за преждевременно предприемането на каквито и да било репресивни мерки спрямо нея в дадения момент по следните причини: църковната опозиция в Ленинград се провежда главно от самото духовенство, участието на вярващите в нея е съвсем малко <...>.
Освен това ние смятаме, че до издаването на възвание от управляващия епископ не следва да се провеждат арести, защото опозицията в Ленинград не се проявява открито; след издаването на възванието тя безусловно ще се прояви по-активно, в нея ще бъдат въвлечени вярващите, които до сега следват духовенството. Заедно с това, лицата, подписали това възвание, ще трябва сами да водят безпощадна борба със своите противници, а в борбата, в която ние не се намесваме, ще бъде по-лесно да бъдат разкрити едната и другата страни.
Като съобщаваме нашата линия, ние обаче, не възнамеряваме, активните членове на опозицията въобще да не ги пипаме, но смятаме, че в настоящия момент, когато църковната опозиция в Ленинград е едва в стадий на възникване, тя е дотолкова слаба, че и най-малката репресия от наша страна, дори и само по отношение на отделни нейни членове, безусловно може да я унищожи, ако не завинаги, то за дълго».
Както се вижда, предлагал се пределно циничен план за действие. Да бъдат подтикнати две групи от духовенството към «безпощадна борба» една с друга, а самите чекисти уж да не се намесват в тази борба, така че «по-лесно да бъдат разкрити едната и другата страни». Едва след като страните бъдат разкрити вече, си струвало да се премине към арести на активните членове на опозицията. След като се запознал с този план, Тучков, който сам имал вкус към интригите, написал на 19 януари 1928 г.: «Да бъде дадено съгласие».
През това време, не сдържана от репресиите на ОГПУ, антисергиевската опозиция бързо укрепвала. В следващото донесение (от 24 януари 1928 г.) ленинградските «другари» докладвали на главния борец с «църковната контрареволюция»: «Църковната опозиция в Ленинград расте, при това тя завладя в свои ръце Тихоновския катедрален храм – църквата „Възкресение върху кръвта“12. В тази църква до създаването на опозицията беше настоятел свещеник Верюжски; след като Верюжски се прояви като яростен опозиционер, двадесетката13 поиска от него да признае Сергий или да се откаже от предстоятелството на църквата. Верюжски отказа да признае Сергий, а за да остане в църквата, за един ден въведе 60 нови членове в двадесетката, предимно жени, и в резултат старата двадесетка, поддържаща Сергий, стана малцинство, а Верюжски си остана предстоятел. Това тържество опозицията отпразнува с тържествено богослужение при участието на двама опозиционни епископа и девет свещеника».
Понятно е, че не би имало и помен от никакво «тържество на опозицията», ако ОГПУ не би допуснало това. Властта лесно би могла да обяви за незаконни действията на протойерей Василий Верюжски по преформирането на «двадесетката» и с това да запази храма в ръцете на привържениците на митрополит Сергий. Органите за безопасност обаче, предпочели «йосифляните» да се закрепят в катедралния храм, за да може да бъде установен щателен надзор над този център на опозицията и тя да бъде разкрита в най-пълен вид. «Ние обърнахме внимание на разкриването на вярващите, вземащи активно участие в опозицията» - завършвали своя отчет съставителите на донесението.
През февруари 1928 г. ръстът на опозицията достигнал своя пик. Играта на невмешателство дала своите плодове, време било да започнат репресиите, за което отдавна призовавала Москва. Краят на февруари бил отбелязан с първите арести, наистина, за сега все още единични. За това се съобщавало в донесение до Тучков от 17 март 1928 г.: «За да бъде парализирано отчасти по-нататъшното развитие и засилване на опозицията, ние арестувахме нейния най-яростен и фанатичен представител, който допускаше в своите речи антисъветски изказвания – свещен[ик] Измаил Рождественски и заедно с него иподяконът и слушател на богословските курсове, който пътуваше с поръчения от опозицията до заточените църковници – Сергей Апланов.
Арестът на Рождественски беше възприет от опозиционните църковници, както това и съответстваше на нашите намерения, като предупреждение от „властта“, че няма да позволи вътрешноцърковната борба да бъде изнесена на улицата. Във връзка с този арест сред опозиционерите започнаха да се разпространяват слухове за предстоящи арести на опозиционни църковници и т. н. Имаше и панически настроения. Така, в храма Възкресение по време на служба беше пуснат от някого слух, че цялото духовенство, служещо в църквата, след службата ще бъде арестувано. Настанала паника и църковниците, завършвайки надве-натри службата, бързо се изтеглили през черния вход».
Мерки за обуздаване на ръста на ленинградската опозиция били предприети също и в центъра. На 24 февруари 1928 г. Временният Патриаршески Синод под председателството на митрополит Сергий назначил на Ленинградската катедра авторитетния в църковните кръгове митрополит Серафим (Чичагов). Митрополит Серафим не скривал, че към неговото назначение в Ленинград имала отношение «гражданската власт». Както се посочвало в мартенското донесение, в една от първите си проповеди след заемането на катедрата «Серафим, между другото, казал, че „мислил да завърши живота си далеч от активната дейност, но неочаквано за мен призивът на високата църковна власт и гражданската власт ме върнаха в моя роден град“». На разумните хора не било необходимо да се обяснява какви именно органи «на гражданската власт» контактували по онова време с църковните деятели.
На митрополит Серафим предстояло да провежда своето служение в Ленинград под внимателното наблюдение на ОГПУ. «Като имахме пред вид дадената му от Вас характеристика – докладвали от „Горохова“ на „Лубянка“ – ние подготвихме за неговото пристигане съответен наш осведомителен апарат и взехме необходимите мерки така, че той да не излиза от обсега на нашето наблюдение». За първите резултати на това «наблюдение» се съобщавало веднага: «Като цяло всички регистрирани досега изявления на митр. Серафим се отличават с енергична отчетлива защита на линията на митр. Сергий и правят голямо впечатление. В лична среща с нашия упълномощен, митр. Серафим го уверил в своята лоялност към Съветската власт, изразил увереност, че „ще съумее да установи единство в църквата“ и обещал всички предприемани от него мерки да осъществява само със съгласието на „властта“, която той ще информира своевременно за всичко. В същата среща Серафим заявил, че той разбира, че за Компартията, разбира се, колкото е по-зле в църквата, толкова по-добре, намекнал, че разбира провежданата от властта политика на разделение и се съмнява, че без „подкрепа“ опозиционерите биха успели да задържат храма „Възкресение“. Обаче, „макар и да не е съгласен и да се разминава с Компартията“, той ще изпълнява лоялно поетите ангажименти. Наблюдението на Серафим продължава. За неговата дейност и резултати ще съобщим допълнително».
Активната дейност на митрополит Серафим и започналите репресии от страна на ОГПУ пречупили развитието на ситуацията в църковния живот на Ленинград. «Във връзка с тези две обстоятелства – се казвало в мартенското донесение – в състоянието на опозицията започна да се наблюдава стабилност14 и някои признаци на разложения. Такова остава положението и понастоящем».
След стабилизацията на положението следвал етапът на постепенното унищожаване на църковната опозиция. Впрочем, органите за безопасност не бързали много с това, подхождайки към работата с присъщата им систематичност. В донесение от 27 октомври 1928 г. работниците от ленинградския Полпред15 на ОГПУ съобщавали на центъра: «Преди няколко дни по агентурно-оперативни съображения задържахме двама представители на тази групировка, в това число прот.[ойерей] Андреев. Нашите мероприятия в последно време са насочени към осигуряване на осведомители вътре в групировката. Понастоящем един от свещениците от тази група е завербуван от нас». Както се вижда, не всички представители на «йосифлянството», борещо се с подчиняването на Църквата на контрола на ОГПУ, са могли да издържат натиска и да не встъпят в секретно сътрудничество с тази организация.
В следващото донесение на ленинградското ПП (Пълномощно представителство – бел. на прев.) на ОГПУ (от 29 декември 1928 г.) се привеждали вече сведения, получени от завербувания «осведомител», в частност се съобщавало за съдържанието на разговорите на «йосифлянското» духовенство в дома на епископ Димитрий (Любимов): «Димитрий изразил пред събралите се свещеници своето опасение, че той чувства, че ГПУ скоро ще го арестува. На въпрос на нашия осведомител – за какво могат да го арестуват, нали за това трябва да имат някакво основание, Димитрий отговорил: „От такива негодяи и мерзавци може да се очаква всичко. Та нали митр. Йосиф го изпратиха на заточение без да имат никакви основания за това... Нищо, тази власт дълго няма да се задържи, Бог няма да допусне издевателствата, ще се намерят хора, които да тръгнат в името Христово и да въстанат против властта, а ние трябва да се стараем да се обединим и да помогнем за това. Нашата главна задача сега е да вливаме в своите редици младите устойчиви сили на духовенството, без тези сили на нас старците ни е трудно да водим борбата с множеството врагове за нашата правота“». В донесението се съобщавало също така, че «в последно време бяха разпространени сред духовенството и миряните няколко антисъветски задгранични документа, отпечатани на пишеща машина». «Посредством секретното осведомителство в йосифовската група предприехме мерки за установяване на източниците, от които са получени задграничните документи, техните всевъзможни връзки, както и за осветляване на вътрешния живот на йосифляните. Ще Ви информираме за хода на по-нататъшната разработка» - завършвали своето донесение ленинградските «стражи на завоеванията на революцията».
Едва след като събрали желаната «всестранна» информация за «йосифляните», органите за безопасност пристъпили към техните масови арести (предчувствията на епископ Димитрий, за които съобщавал «осведомителят», не били напразни).
При това съсредоточаването върху унищожаването на църковната опозиция изобщо не означавало отслабване на натиска върху по-лоялната част на РПЦ, оглавявана от митрополит Сергий. В същите тези години били подложени на репресии и привържениците на Заместника, макар и не в такъв мащаб, както неговите противници. Митрополит Сергий не можел да протестира, напротив, трябвало да прикрива действията на властите. Така в печата се появило негово интервю, в което се заявява, че гонения срещу религията в СССР никога не е имало и няма, че църквите се закриват «даже по решение на самите вярващи», а ако вярващи и свещенослужители се подлагат на репресии, то не е за религиозните им убеждения, а за «разни противоправителствени деяния»16. Очевидно е, че властите са имали мотиви от външнополитически характер, за да принудят митрополит Сергий да направи такова изявление. Но едва ли е било по-малко важно за ОГПУ това, че интервюто на Заместника провокирало нова вълна на недоволство от неговата дейност в църковните кръгове. Разкритите недоволни ставали нова мишена за репресивните органи. «Смятаме за необходимо – се казвало в донесение за ръководството на 6-то отделение от 1 март 1930 г. – да бъде установено усилено наблюдение над всички колебаещи се противници на Сергиевото интервю, провеждащи агитация против напечатаното във вестниците интервю, като бъдат взети на особен отчет, а където е необходимо, ще осъществим и арести по отношение на организаторите на общественото мнение против Сергий».
Като равносметка, може да се каже, че дейността на ОГПУ против Руската Православна Църква през 1927-1930 гг. била ориентирана към решаването на следните задачи:
— разделяне на «църковниците» на групи от привърженици и противници на сътрудничеството с властта;
— засилване на антагонизма между тях, прерастването му в «безпощадна борба»;
— разгром на по-малко лоялните при съдействието на по-лоялните.
Паралелно с това се решавала задачата за дискредитирането на привържениците на компромисната линия, за да бъдат ликвидирани след това и те.
Може да се отбележи, че тази последователност на действията практически възпроизвежда разработения през 1922 г. от Троцки сценарий за унищожаването на Църквата на части. Самият Троцки отдавна бил отстранен от властта, но неговите идеи все още продължавали да определят тактиката на секретната антицърковна борба. Само че ролята, отредена през 1922 г. на обновленците, от 1927 г. трябвало да изпълнява митрополит Сергий. Към средата на 30-те години политиката на «лавиране» била изчерпана, можело да се пристъпи към ликвидирането на всичко, което имало дори и само някакъв вид на църковност (както е известно, даже обновленците не избегнали репресиите).17
[ 1 ] Публикува се със съкращения. – бел. на прев.
[ 2 ] Тоест, специалните служби. – бел. на прев.
[ 3 ] Цит. по: Архивы Кремля. Политбюро и Церковь: 1922-1925 гг. В 2-х кн./ Подгот. издания Н. Н. Покровского и С. Г. Петрова. Новосибирск; М., 1997-1998. Кн. 1. С. 9.
[ 4 ] Сменовеховство – идейно-политическо течение, возникнало през 20-те години на ХХ век сред руската емиграция от първата вълна. Названието произхожда от сборника статии «Смена вех» («Промяна на ориентирите»), издаден през 1921 година в Прага, в който били формулирани основните идеи на това течение. «Сменовеховците» се обявявали за примиряване и сътрудничество със Съветска Русия, като мотивирали своята позиция с това, че болшевишката власт вече се е «преродила» и действа в съгласие с националните интереси на Русия. – бел. на прев.
[ 5 ] Пак там. Сс. 162-163.
[ 6 ] Известия ВЦИК. 1927. № 188 (3122). 19 август. С. 4.
[ 7 ] Всъщност ОГПУ издало само временно разрешение, Синодът да упражнява дейността си до уреждането на регистрирането му. Регистрация с юридическа стойност така и не е била дадена никога. През 1935 г. Синодът бил разпуснат от митрополит Сергий по настояване на властите. Към това време те преминали вече към пълно физическо унищожаване на и Синодът повече не им бил необходим. – бел. на прев.
[ 8 ] Документите се съхраняват в Централния архив на ФСБ на РФ в следственото дело на «Всесъюзната организация ИПЦ» (Д. Н-7377). Публиковано в: «Сов. секретно. Срочно. Лично. Тов. Тучкову»: Донесения из Ленинграда в Москву. 1927-1928 годы / Публ., вступл. и примеч. А. В. Мазырина// Богословский сборник. Вып. 10. М., 2002. С. 362-385; «Сов. секретно. Срочно. Лично. Тов. Тучкову» и не только ему: Донесения из Ленинграда в Москву. 1928-1930 годы/ Публ., вступл. и примеч. А. В. Мазырина // Богословский сборник. Вып. 11. М., 2003. С. 330-367.
[ 9 ] Имената на улиците, на които се намирали управленията на ОГПУ съответно в Ленинград и в Москва. – бел. на прев.
[ 10 ] Предложенията на ленинградците към митрополит Сергий съставени от протойерей Василий Верюжски виж в: Акты Святейшего Тихона, Патриарха Московского и всея России, позднейшие документы и переписка о каноническом преемстве высшей церковной власти. 1917-1943/ Сост. М. Е. Губонин. М., 1994. С. 539.
[ 11 ] ГА РФ. Ф. 5919. Оп. 1. Д. 1. Л. 236.
[ 12 ] На руски - „Воскресения на крови“. Храмът е наречен така, защото е издигнат на мястото, където на 1/14 март 1881 г. е убит император Александър II при атентат, организиран от терористичната организация „Народна воля“. – бел. на прев.
[ 13 ] Настоятелства на храмовете от двадесет членове, въведени от новото съветско законодателство. – бел. на прев.
[ 14 ] В смисъл на преустановяване на бурното развитие. – бел. на прев.
[ 15 ] Полномочное представительство – Пълномощно представителство. - бел. на прев.
[ 16 ] Виж: Известия ВЦИК. 1930. № 46 (3893). 16 февруари.
[ 17 ] Съветската власт се стремяла да унищожи на първо място движението на „йосифляните“ – твърдите изповедници, които се отделили от митрополит Сергий и неговия Синод, за да запазят Църквата свободна от вмешателствата на властите. През месец декември 1930 година в Ленинград бил организиран съдебен процес за обезвреждането на «монархическата контрареволюционна църковна организация, насочена към свалянето на съветската власт». Осъдените били 132 души. Почти всички, както и самият Петроградски митрополит Йосиф, били осъдени на големи срокове концлагер и впоследствие били разстреляни или загинали в лагерите. – бел. на прев.