Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

За да се умиротвори Църквата, митрополит Сергий трябвало също така да се установи и ограничи в действителните рамки на своите правомощия. Митрополит Кирил посочил съществената разлика в правоприемството между избрания от епископите митрополит Петър като местопазител и назначения от него митрополит Сергий, който можел да бъде смятан само за личен пълномощник на местопазителя. Но дори и да се допусне, че разполага с всички права на назначилия го, самото съществуване на митрополит Петър, който ясно заявил, че не се отказва от поста си на местопазител, ограничавало заместника в тяхното упражняване. Противното би означавало да има двувластие, две лица, които могат да упражняват в пълен обем правата на патриаршески местопазител едновременно. Митрополит Кирил също така открито изобличил заместника в незаконно похищаване на правата на местопазителя, което той започнал да прави още в първия период на своето управление. Той писал:

Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

Неговата оценка към момента се различавала от тази на митрополит Йосиф (Петровѝх), последователите и съмишлениците му, които вече били разгърнали мощно опозиционно движение със структури в много епархии на страната. Митрополит Йосиф също бил склонен да приеме, че митрополит Сергий не е извършил вероучителни отстъпления¹, но той мислел, че в случая не това е определящото. В свое писмо от началото на 1928 г. той писал:

„И може ли да се спори за това, че много по-лошо и по-вредно от всяка ерес е, когато забиват нож в самото сърце на Църквата – нейната свобода и достойнство. Кое е по-вредното – еретик или убиец?“²

Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

Станция Хантайка, където митрополит Кирил бил изпратен на заточение, се намирала в зоната на полярната тундра, на няколкостотин километра отвъд северния полярен кръг. В тази зона със субарктичен климат температурата била над нулата само през летните месеци и месец септември. Снеговете започвали да се топят в края на май, началото на юни. Лятото представлявало един непрекъснат тримесечен ден. Но то не било най-привлекателният сезон на годината. По това време се носели като гъсти облаци мушици и комари, от които не можело никъде да се намери покой. Заточените по тези места пишели, че очакват с нетърпение времето, когато температурата ще падне под нулата, за да могат да се разходят на спокойствие на чист въздух. На мястото на заточението митрополит Кирил пристигнал през лятото на 1927 г. До Новосибирск и след това до Красноярск той бил откаран с влак. След това бил изпратен с първия параход по река Енисей до Туруханск. Това е могло да стане не по-рано от месец юни, когато ставало възможно корабоплаването до Туруханск, намиращ се почти на северния полярен кръг. В станция Полой, на около 200 км на север от Туруханск по река Енисей, били заточени епископите Дамаскин (Цедрик), Николай (Добронравов) и ръкоположеният от митрополит Кирил викарен Казански епископ Йоасаф (Удалов). По пътя си към мястото на заточението владика Кирил преминал през Полой и срещата с единомислените архиереи била много отрадна за всички тях. Тогава митрополит Кирил се запознал с епископ Дамаскин (Цедрик) и след тази среща между тях се установило дълбоко духовно приятелство, което продължило до края на живота на двамата светители.

Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

През есента на 1926 г. била предприета инициатива от епископ Павлин (Крошечкин) да бъдат проведени тайни избори за патриарх, като бъдат събрани мненията на възможно най-голям брой епископи. Те трябвало да бъдат посетени от тайни куриери, които да съберат техните гласове. В запазените документи и сведения, относно тази инициатива има много неизяснени и подозрителни места. Това се отнася както до обстоятелствата на осъществяването ѝ, така и особено до последствията от нея. Някои изследователи смятат дори, че това вероятно е била провокация, устроена от ГПУ или най-малкото специалните служби са знаели от самото начало за действията на инициаторите и са ги следели внимателно.¹

Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

На 18 юни митрополит Агатангел издал обръщение до цялата Църква, в което обявил незаконността на обновленските административни инициативи и възложил на епархийските църковни власти да се управляват като автономни Църкви съгласно каноните. С това той се противопоставил на стремежа на властите да подчинят Църквата, като натрапят на централното ѝ управление покорни на тях лица. Митрополит Кирил благословил това обръщение да бъде прочетено във всички храмове на епархията и го изпратил на управляващите архиереи в други епархии. Тримата архиереи, подписали Нижегородското възвание, две седмици по-късно твърдели пред пратеника на митрополит Кирил, че обръщението на митрополит Агатангел не им е познато и не са го получавали.

Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

Сред духовенството също имало либерално мислещи, които приветствали революцията като освобождение на руския народ от „оковите на самодържавието“. Някои от тези свещеници писали писма на владиката с искане да се свика епархийско събрание, което да се устрои на новите начала – с отчитане на революционните промени, които да намерят съответното отражение в църковния живот. С много такт, изчакване на подходящото време за провеждане и лично управление на хода на работата на епархийското събрание, архиереят успял да овладее нездравите настроения и да предпази основната маса от сериозните духовници да не се оставят да бъдат увлечени от духа на времето.

Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

Митрополит Кирил (Константин Иларионович Смирнов) се родил на 26 април 1863 г. в град Кронщад, Санкт-Петербургска губерния. Баща му бил църковен певец. За ранните години от живота на Константин Иларионович няма почти никакви запазени сведения. През 1883 г. той завършил Духовната семинария и постъпил в Духовната академия на Санкт-Петербург. През 1887 г. завършил академията със степен кандидат на богословието. Темата на дисертацията му била „Никифор Теотоки и неговото значение в историята на Руската Църква и руската духовна литература“. Професор Николай Иванович Барсов, известен духовен писател и църковен историк, завършил рецензията си за дисертацията със следните думи: „Въобще, обширното (500 страници) съчинение на г. Смирнов е труд с много достойнства, плод на най-добросъвестно отношение и особена любов към научната (в дадения случай много старателна) работа. По своето съдържание то е толкова ценно, че би било желателно да го видим, след още по-щателна разработка, в качеството на магистърска дисертация.¹“ За своето съчинение Константин Смирнов получил правото на защита на магистърска дисертация, без да полага нови устни изпити.

Митрополит Петър (Полянски)

Тук е мястото да обърнем внимание на един подъл и нечистоплътен опит да бъде опорочена светлата памет на светия мъченик посредством манипулация чрез „редактирани“ архивни документи.

Митрополит Петър (Полянски)

Освен разпорежданията, дадени в разгледаните три писма, има запазени сведения и за други разпореждания на митрополит Петър до митрополит Сергий през 1930 г., които не се съдържат в тях. Така например, посоченият по-горе автор Г. А. Косткевич писал до своя кореспондент А. П. Велмин: „Преди да бъде арестуван, митрополит Кирил предал на м[итрополит] Петър своята преписка с митрополит Сергий и в отговор на това в Москва е получено чрез доверен приносител писмо на митрополит Петър, в което той предлага на митрополит Сергий да разпусне синода, да се прехвърли от Москва в Нижни Новгород и да управлява, като се ръководи от тези принципи, от които се ръководеха самият митрополит Петър и митрополит Сергий до 1927 г. Но преди всичко да възстанови правата на митрополит Кирил.“¹

   В спомените на Валерия Пришвина (съпруга на писателя Михаил Пришвин) е записано:

Митрополит Петър (Полянски)

Два месеца по-късно митрополит Петър написал още едно писмо до митрополит Сергий, за да направи някои добавки и корекции към първото писмо, за което уточнява, че го е изпратил препоръчано, до московския адрес на своя заместник. Второто писмо е датирано от 13/26 февруари 1930 година:

Митрополит Петър (Полянски)

През лятото на 1929 г. епископ Дамаскин (Цедрик) направил опит да изясни всички тези въпроси, като влезе във връзка с митрополит Петър. Той грижливо подготвил тайното изпращане на куриер до селището Хе. Опитът сполучил, пратеникът¹ успял да се срещне с митрополита и да се завърне, без да бъде разкрит и арестуван. Благодарение на това посещение митрополит Петър получил възможност да се запознае с най-важните църковни документи след издаването на Декларацията.

Митрополит Петър (Полянски)

  Митрополит Петър (в света – Пьотр Фьодорович Полянский) се родил на 28 юни (10 юли ст. ст.) 1862 г. в село Сторожевое, Воронежка губерния. Баща му бил енорийски свещеник. Завършил местното духовно училище, а през 1885 г. – Воронежката духовна семинария. През 1887 г. постъпил в Московската духовна академия, която завършил през 1892 г. със степен кандидат на богословието. Състудентите му го запомнили с неговото благодушие, доброжелателност, сговорчивост и с изключително жизнерадостния му характер.

Старобелският епископ Павел (Кратиров)

Част II

Старобелският епископ Павел (Кратиров)

Част I

Павел Фьодорович Кратиров се родил на 6 май 1871 година, в с. Покровско, Тотемски уезд, Вологодска губерния, в семейството на селски свещеник, архиерейски наместник на 2-ри окръг на Тотемския уезд. Завършил Вологодското духовно училище, Вологодската духовна семинария и Казанската духовна академия с научна степен кандидат на богословието (през 1896 г., тема на кандидатската работа: „Светител Тихон Задонски като пастир и пастиреучител“).

Митрополит Агатангел (Преображенски) и митрополит Сергий (Страгородски)

Част IV

Митрополит Агатангел (Преображенски) и митрополит Сергий (Страгородски)

Част III

Митрополит Агатангел (Преображенски) и митрополит Сергий (Страгородски)

Част II

Митрополит Агатангел (Преображенски) и митрополит Сергий (Страгородски)

Част I 

Преди предстоящия си арест през 1922 г. патриарх Тихон прехвърлил временно управлението на Руската Църква върху Ярославския митрополит Агатангел, който бил един от най-старшите архиереи и се ползвал с доверието му.

В официалното си писмо до болшевишкото правителство, с което уведомил последното, че прехвърля правомощията си пред вид привличането му под съд, патриархът посочил, че смята за полезно за благото на Църквата да постави временно начело на Църковното управление „или Ярославския митрополит Агатангел (Преображенски) или Петроградския митрополит Вениамин (Казански)”. Скоро след това патриарх Тихон бил арестуван.

04.09.2007 г.
Дякон Александър Мазирин,
Свето-Тихоновски хуманитарен университет.

Секретната дейност на ОГПУ против Руската
Православна Църква през 1927-1930 г.¹
(показана с примера на Ленинград)

Известно е, че освен открита борба с Църквата (посредством антицърковното законодателство, атеистичната пропаганда, съдебното и административното преследване на духовенството и т. н.) съветската власт е провеждала активно против нея и скрита дейност през 20-те и 30-те години на ХХ век. За готовността за провеждането на такава секретна работа пише в края на 1921 г. председателят на ВЧК Ф. Е. Дзержински: «...църковната политика на разрушение трябва да води не някой друг, а ВЧК². Официални или полуофициални връзки с поповете са недопустими. Ние залагаме на комунизма, а не на религията. Само ВЧК може да лавира и то с една единствена цел – дезорганизирането на поповете³». Как именно «да се лавира», е подсказал Л. Д. Троцки, като се обърнал през пролетта на 1922 г. към другарите от Политбюро на ЦК на РКП(б) с разгърната записка, в която се съдържал планът за борба с Църквата.

Отец Макарий странникът и др.

По време на гоненията срещу Църквата и нейните свещенослужители се появил старец отшелник в гората, в дефилето на кавказките предпланини, близо до станция Погорна по Владикавказката жп линия, в пущинака, на 20 километра от населеното място. Това станало през 1923 година.