Амвросий, епископ Сарапулски

Епископ Амвросий (Гудко) Сарапулски, втори викарий на Вятска Епархия, който се отличавал с горещ характер и рязко безстрашно държане, имал сблъсък със светските власти заради изобличаването в църковна проповед на злоупотребите на губернската администрация и бил уволнен на покой през 1916 г. и заселен в Свияжкия манастир, Казанска епархия, където го заварила и революцията.

Но величието на неговия дух се проявило в това, че той, който подобно на другия свещеномъченик, архиепископ Ермоген Тоболски (Довганев) имал всички основания да се смята за обиден от Върховната власт, мъжествено се застъпил за сваления цар, който го лишил от епархия.

В силни проповеди пред раката на светител Герман Свияжки той призовавал своето паство да се бори за царското дело, за арестувания и затворен цар и никога не се поддавал на революционната лъжа. Комисарите на Временното правителство се отнасяли с подозрение и недоволство към „дръзкия“ архиерей, злобно настроени срещу него били и първите болшевишки комисари, но популярността на този прост, грубоват архипастир, при това заточен в манастир по царски указ не позволявала веднага да вдигнат ръка срещу него.

Но през пролетта на 1918 година се намерил повод той да бъде арестуван. Губземотдел-ът¹ открил в отнетата част от манастирските здания свои уездни² канцеларии, а на манастирския двор бил организиран специален пункт на конезавода. По време на Литургия пред отворените врати на храма водели жребци и кобили и тяхното цвилене заглушавало манастирското пеене. Епископът, който не се побоял в миналото от губернските царски чиновници, направо от светата Литургия отишъл при съветския поземлен комисар и поискал да се махне този пункт от манастира. На позоваването на решението на Губиспълкома³ владиката отговорил рязко: „Няма да допусна вашето кощунство при храма, в който почиват мощите на светител Герман. Ако не се махнете, ще бия тревога с камбаната, ще се съберат селяните и ще ви изгонят от манастира“.

За тази заплаха той бил арестуван и откаран в град Казан, където този първи арест на епископа предизвикал негодуванието на работниците от Алафузовския и от Барутните заводи. Свидетелят на описаното бил сред делегатите, които отишли в Губчека при следователя Михайловски. Той им заявил, че епископа го заплашва разстрел, защото два дни след ареста му двама членове на Губчека⁴, другарите Копко и Лавринович с петима червеноармейци извършвали обиск в съборния храм на Раитския манастир. Докато те с шапки на главите в олтара свличали антиминса от престола и тършували в дарохранителницата, камбаната ударила тревожно. Селяните от околните села бързо се притичали и убили двамата чекисти и петимата конвойни на манастирския двор. Покойният адвокат Вяч. Андр. Румянцев и нашият свидетел доказвали като юристи, че епископът арестуван в Свияжск не може да бъде държан отговорен за това, което се е случило в Раитския манастир, след като е бил арестуван. Михайловски напомнил, че той заплашвал да бие камбаната в Свияжск. На просителите било отказано така, както било отказано и на викарния Чистополски епископ Анатолий, който пристигнал с молба владиката да бъде пуснат срещу неговото поръчителство.

Но когато на следващия ден Алафузовският и Барутните заводи заплашили със стачка, владиката бил освободен срещу поръчителството на епископ Анатолий (Грисюк). 

На 12 май 1918 г. православен Казан посрещал с кръстен ход осветената от Светейшия патриарх Тихон икона на свещеномъченика патриарх Ермоген с частица от мощите му. Престарелият епископ Яков останал у дома, а безстрашният епископ Амвросий отслужил пред светата икона молебен на площада пред Казанския кремъл и отново произнесъл проповед, пълна с прозрачни промонархически намеци.

„На събранието на Братството на православните енории владиката ни заяви, че иска да замине за Свияжск. На нашите опасения за живота му той отговори просто и убедено: «Ние трябва да се радваме, че Господ ни е дал да живеем в такова време, когато можем да пострадаме за Него. Всеки от нас греши през целия си живот, а краткото страдание и венецът на мъченичеството ще изкупят всичките ни грехове и ще ни дадат вечното блаженство, което никакви чекисти няма да могат да ни отнемат».“

С дълбока вяра в правотата на тези думи владиката се върнал в началото на месец юни в Свияжск с верния си килийник Иов, който бил измолил от чекистите да го арестуват с владиката, за да му служи по време на затворничеството. 

Но когато в средата на месец юли чешкият отряд на полковник Капел превзел за шест седмици Казан, в Свияжск пристигнал Троцки, който го превърнал в опорен пункт на отбраната на червеноармейците, а след това и на контранастъплението.

Троцки заповядал да бъде унищожен безстрашния в своето изповедничество владика Амвросий. Арестували го отново в манастира и го откарали с килийника Иов на станция Тюрлема на Московско-Казанската железопътна линия. Там от щаба на Пета армия, който се помещавал във вагоните на влака на Троцки, владиката бил изведен в полето, а килийника го пуснали, като му забранили да следва своя любим епископ. След няколко часа той намерил в още неокосеното поле тялото на владика Амвросий хвърлено по лице, пронизано с щик в гърба, с ръце извадени от ставите в раменете, лактите и китките, още докато бил жив. Верният килийник погребал владиката на мястото на неговата мъченическа кончина и в продължение на дванадесет години плащал на селянина собственик на нивата, за да не оре и копае нивата на това място, където на неголяма дълбочина почивало тялото на свещеномъченика.

Но през 1930 година земята била включена в колхоза, а бившият килийник Иов трябвало да бяга, за да избегне ареста. След това свидетелят, който ни разказа това, не можал да установи съдбата на неизвестния гроб, но сред разпръснатите по затворите монашестващи от Казанската епархия и сред местните селяни се запазил споменът за безстрашния архипастир и вярата, че Господ ще прослави Своя свещеномъченик.

Ще отбележим, че Господ наказал с насилствена и мъчителна смърт неговите мъчители: Троцки – през 1940 г. в Мексико, комисарите на неговия щаб Бакаев и Залуцки през 1936 г. били разстреляни заедно с неговите секретари Мрачковски и Дрейцер, а стенографистът Глазман се самоубил при ареста още през 1927 г.

Господ, който наказа мъчителите на праведника, да прослави свещеномъченика Сарапулския епископ Амвросий!⁵

[1] Губземотдел (Губернскийземельный отдел) – Губернски поземлен отдел. – бел. на прев.

[2] Уезд – низша административна единица в Руската империя и в СССР до съветската административна реформа през 1929 г.– бел. на прев.

[3] Губиспълком (Губернскийисполнительный комитет) – Губернски изпълнителен комитет.– бел. на прев.

[4] Губчека - Губернското управление на ЧК.– бел. на прев.

[5] Епископ Амвросий (Гудко) е прославен от Руската Православна Задгранична Църква през 1981 г. в сонма на свещеномъчениците. – бел. на прев.