Протойерей Йоан Восторгов

Синодалният мисионер-проповедник, член на Мисионерския и Училищния съвети при Светия Синод, наблюдател на църковно-енорийските училища на Задуралските Сибирски епархии, отец протойерей Йоан Йоанович Восторгов се родил на 20 януари 1864 г. в семейството на свещеник в село Кирпилско, Ставрополска епархия. Баща му, който се преселил тук от Тула, бил родом от град Крапивна, Тулска губерния.

Отец Восторгов си спомнял с голяма любов за своя баща, от когото се лишил твърде рано. Той бил, по неговите думи, много мек и добър човек. Винаги кротък, мълчалив, той бил обичан от своите енориаши, които не оставили семейството на рано починалия отец да бедства. Като убедили вдовицата на презвитера да остане в енорията да пече просфорите, енориашите ѝ помогнали да изгледа трите си деца. Двете момчета завършили семинария, а момичето – институт.

След завършването на Ставрополската (на Кавказ) духовна семинария Йоан Восторгов искал да продължи образованието си, но животът си искал своето. Старата му майка настоявала да приеме свещенство и по-скоро да получи енория, за да я подпомага с по-малките ѝ деца.

Но тук се явило препятствие: владиката се опасявал да ръкоположи деветнадесетгодишния юноша за свещеник и му предложил длъжността на певец, докато достигне „до пълната възраст на мъж съвършен“¹.

Но длъжността на певец не устройвала семейство Восторгови и Йоан Йоанович започнал работа като учител по руски език в началните класове на Ставрополската женска гимназия. Сестра му успяла да получи държавна издръжка за следването си в института, а по-малкият му брат приел мястото на певец в родното им село и живеел при майка им. Това дало възможност на Йоан Йоанович да осъществи своята заветна мечта: той се подготвил за изпит за получаването на званието учител по руски език към учебния окръг и получил това звание. Но не успял да учителства. Брат му починал наскоро след това при някакъв нещастен случай и майка му настояла да остави учителството и да приеме свещенство, и по ходатайството на енориашите от село Кирпилско той заел бащината си енория. Волята на майката била изпълнена. На двадесети юли² 1887 г., в деня на св. пророк Илия, отец Йоан бил ръкоположен в сан йерей в родното си село.

Но младият отец не останал дълго в селото. Скоро след това епархийското управление го препоръчало за учител по Закон Божий в Ставрополската женска гимназия, след това бил прехвърлен в Тифлиската гимназия³ и назначен за епархийски мисионер на Грузинския екзархат⁴.

Но отец Восторгов не се задоволявал само със своята работа и започнал да изучава езика на персийските сиро-халдеи-несториани. Заминал за Персия и започнал да работи за присъединяването на сиро-халдеите. Години наред водил упорита борба и в резултат на това трима епископи: Map-Илия, Map-Йоан и Мар-Мариан изявили желание и се присъединили към Църквата. Така било положено началото на мисията сред сиро-халдеите.
Екзархът на Грузия Владимир, който бил преместен на Московската митрополитска катедра, поканил при себе си в Москва и отец Йоан на длъжността епархийски мисионер, но Светият Синод скоро го назначил за синодален мисионер-проповедник, която длъжност той заемал до деня на своята мъченическа кончина.

В дореволюционното време протойерей Восторгов представлявал тип свещеник от допетровската епоха⁵, тоест от времето, когато и епископите и йереите не се ограничавали само с богослуженията, а обхващали със своето благодатно влияние всички сфери на семейния, обществения и държавния живот.

Особено ярко се проявил той по време на първия метеж⁶. Като имал пълно одобрение за дейността си от страна на своя каноничен глава, Московския митрополит Владимир, протойерей Восторгов вземал най-живо участие в монархическите съюзи. Затова неговото име било ненавистно в левите кръгове и либералите постоянно използвали против него своето любимо средство – клеветата.

Огромно впечатление правят проповедите на отец Восторгов, които изобличават сектантите и учението на социалистите.

С призивите си към учението на Христос и към здравия разум о. Йоан си спечелил безчислени врагове сред всички сектанти, раздорници и социалисти от всички разновидности и течения.„Черносотник“, „мракобесник“ – това са епитетите, които се раздавали от всички лагери по адрес на този забележителен човек, притежаващ обширен ум, изключителен талант на проповедник и писател и проницателен поглед в бъдещето. Но с това не можело да бъде победен такъв безстрашен и идеен човек, какъвто бил отец Йоан. Той вървял неуморимо по правия път. Навсякъде неговото слово будило душите, прояснявало патриотичното съзнание.

През 1911 г. на празника Света Троица той говорил в Иркутск, през 1912 г. на същия ден – в Петропавловск на Камчатка. През месец юли 1912 г. проповядвал в Тоболск по повод пристигането в града на Абалацката чудотворна икона на Божията Майка, през месец юли 1913 г. бил в Омск.

Държавата поставила пред Църквата трудната задача да бъде обгрижено духовно преселническото движение в Сибир и устройването на църковния живот на новите места. Не достигали свещеници. Трябвало за една година да се обучат необходимата бройка свещеници. По поръчение на Синода с тази работа се заел протойерей отец Йоан Восторгов.

И този човек с необикновен ум и огромна енергия се справил отлично с тази трудна задача, като избирал за свещеници способни църковни певци и селски учители и ги подготвял на специални семинарски курсове. Особено поразителни били резултатите на обучението по проповедничество. За една година по неговия метод учениците овладявали в съвършенство църковното ораторско изкуство. Колективно разработените от неговите ученици проповеди се печатали и се раздавали след произнасянето им по църквите.

Непрестанни пътувания по всички села и градове на огромната Русия, навсякъде - беседи, проповеди, призиви. По време на пребиваването си в Харбин през 1910 г. организирал братството „Възкресение Христово“ при храма „Свети Николай“, на което била възложена грижата по опазването на гробовете на падналите в Манджурия руски воини.

След като Палестинското общество години наред се опитвало да закупи парцела в град Бари, където почиват мощите на св. Николай Мирликийски и да основе там подворие за руските богомолци, най-сетне през 1911 година той успял да направи това. Организирането на Женския богословски институт в Москва през 1913 г. също е дело на неговите инициативи и настойчивост.

Революцията, отричането от престола на императора били страшни удари за отец Йоан. Но той разбира се не изпаднал в униние. По това време той бил предстоятел на храма „Покров Богородичен“, известен повече под името „Св. Василий Блажени“. Отец Йоан превърнал този храм в средоточие на здравите църковно-политически сили. Цяла Москва знаела, че в този храм можеш да получиш духовна бодрост, да чуеш правдиво слово. Той поставял ясно, без боязън и ярко страшните въпроси на деня, изобличавал, но и утешавал с призивите си към вяра и изповедничество, учейки как трябва да се живее в такива години. И като напускали храма наистина „о имени Господни“, хората чувствали как душата се обновява и укрепва и как са подготвени сега за по-нататъшната борба с надигащото се срещу руското царство зло.

През лятото на 1917 г. отец Йоан успял даже да издава ежеседмичен вестник.

Завземането на властта от болшевиките не отслабило неговата противореволюционна дейност. На службите той винаги произнасял изобличителни проповеди, макар отлично да знаел, че в препълнения храм се намират и чекисти. В неделните дни, в 4 часа, той служел молебен на Червения площад, като отново громял болшевиките, което ходещите по Кремълската стена чекисти винаги чували. Той съзнавал прекрасно, че го очаква мъченическа смърт.

През лятото на 1918 г. протойерей Восторгов бил арестуван. Болшевиките в този момент все още се бояли да убият толкова влиятелен сред народа човек само заради проповедите му и търсели други негови контрареволюционни действия. Един съветски провокатор успял да получи съгласието на отец Йоан да му бъде продаден Московския епархийски дом, който вече бил одържавен⁷. Горещо любещите го енориаши напразно събрали двадесет хиляди рубли, за да наемат адвокат, а отец Йоан също така напразно дал писмено от затвора изчерпателни доказателства за полицейската провокация.
Отначало той бил затворен на Лубянка, а след това бил прехвърлен в Таганския затвор. Енориашите през цялото време го снабдявали с хранителни продукти, макар че и самите те много се нуждаели от тях по това време. Било му разрешено да служи в затворническата църква⁸ и мнозина ходели там да се помолят.

Пред самия разстрел отново го преместили на Лубянка, в главното здание на ЧК. Той ясно съзнавал, че над него е надвиснала смъртта. Изповядвал намиращите се с него и ги напътствал на мястото на разстрела.

Смъртта е изпит за нашата вяра и смъртта на отец Йоан Восторгов свидетелства за неговото мъжествено изповядване на вярата и за твърдостта на това упование, на което служил през целия си живот. Той умрял с доблестната смърт на християнски мъченик.

Ето и разказа за разстрела на руските министри, с които бил разстрелян и отец Восторгов.

„...Преди половин година срещнах един човек, който беше прекарал цялата 1918 г. в московския Бутирски затвор. Едно от най-тежките задължения на затворниците било да заравят разстреляните и да копаят дълбоки ровове за погребване на жертвите на следващия разстрел. Тази работа се извършвала непрекъснато. Извозвали затворниците с камион под надзора на въоръжена стража до Ходинското поле, понякога на Ваганковското гробище; надзирателят отмервал широк колкото човешки ръст ров, чиято дължина се определяла от броя на предвидените жертви. Изкопавали гроб за 20–30 човека, правели ровове и за много десетки повече. Работниците арестанти не виждали разстреляните, защото когато пристигали, те вече били„позасипани с пръст“ от палачите. За арестуваните оставало да запълнят рововете с пръст и да направят насип по дължината на рова, погълнал поредните жертви на ЧК.

Моят събеседник отбивал тази гробарска тегоба в продължение на няколко месеца. Затворниците дотолкова се сближили със своята стража, че тя споделяла с тях своите впечатления от провежданите операции. Веднъж след завършване на копаенето на поредния ров-братска могила конвойните обявили, че на следващата сутрин (23 август 1918 г.) предстои „важен разстрел“ на попове и министри. На следващия ден нещата се изяснили.

Разстреляните се оказали: епископ Ефрем, протойерей Восторгов, ксендз⁹ Лютостански с брат му, бившият министър на вътрешните работи Н. А. Маклаков, председателят на Държавния съвет И. Г. Щегловитов, бившият министър на вътрешните работи А. Н. Хвостов и сенаторът С. П. Белецки. Пристигналите били разположени по дължината на гроба с лице към него…

По молба на отец Йоан Восторгов палачите разрешили на всички осъдени да се помолят и да се простят един с друг. Всички застанали на колене и се поляла горещата молитва на нещастните „смъртници“, след което всички взели благословение от преосвещения Ефрем и от отец Йоан, а после се простили един с друг. Пръв бодро се приближил към гроба отец протойерей Восторгов, като казал преди това няколко думи към останалите, приканвайки всички с вяра в Божието милосърдие и скорошното възраждане на Родината да принесат последната изкупителна жертва.

„Готов съм“ – заключил той, обръщайки се към конвоя. Всички застанали на посочените им места. Палачът се приближил откъм гърба му плътно до него, хванал лявата му ръка, извил я зад кръста му, опрял револвера в тила му и стрелял, като едновременно с това блъснал отец Йоан в гроба. Другите палачи пристъпили към останалите жертви. Белецки се отскубнал и бързо пробягал 20–30 крачки по посока на храстите, но застигнат от два куршума паднал, „довлекли го“ до гроба, застреляли го и го хвърлили вътре.

От думите на конвоя, предадени ни от разказвача, става ясно, че палачите, разменяйки реплики, докато „позасипвали“ с пръст нещастните жертви, изказали дълбоко удивление от отец Йоан Восторгов и Николай Алексеевич Маклаков, които очевидно ги поразили със своето хладнокръвие пред очакващата ги страшна участ. Иван Григориевич Щегловитов, по думите на разказвача, се придвижвал трудно, но не проявил никакъв страх“...

Така със смъртта си отец Йоан доказал своята вярност към заветите, на които служил през целия си живот.

„Не отыдет память его, и имя его поживет в род и род, премудрость его повествуют языцы и хвалу его исповесть Церковь“¹⁰.

Той приел мъченическа смърт, отивайки в горния мир при горещо любимия му, също мъченик, митрополит Владимир.

На мястото на убийството му – недалеко от Братското гробище – дошли след това пасомите на отец Йоан. Ровът бил пълен с кръвта на жертвите. Осиротелите пасоми положили цветя и със сълзи си спомняли за този наистина добър пастир.

[1] Парафраза на Еф. 4; 13. – бел. на прев.

[2] Стар стил. – бел. на прев.

[3] Тифлис – старото име на град Тбилиси, столицата на Грузия. – бел. на прев.

[4] По това време Грузинската православна църква била загубила самостоятелността си и била екзархат на Руската православна църква. – бел. на прев.

[5] Тоест до реформите на Петър I, който премахнал патриаршеската институция и назначил оберпрокурор на Светия Синод, чиято функция била да наблюдава и контролира дейността на Синода. Църквата била притеснявана и значението ѝ в обществен план било значително ограничено, почти само до богослужебните ѝ функции. Църковната йерархия била поставена в подчинено положение спрямо държавната власт, а Църквата, от гледна точка на отношенията ѝ с държавата, била превърната в част от цялостната структура на имперската администрация. Това е т. нар. „Синодален период“ от историята на Руската Църква, когато нямало патриарх и Църквата се управлявала от колегиалния орган – Синода. Този период обхваща времето от царуването на Петър I (началото на XVIII век) до болшевишката революция през 1917 г., тоест последните два века от съществуването на Руската държава.– бел. на прев.

[6] Има се пред вид Първата руска революция от 1905 година. – бел. на прев.

[7] С Декрета за отделяне на Църквата от държавата, приет от болшевиките през същата 1918 г., Църквата се лишавала от правото да има юридическо лице и от цялото си недвижимо имущество. – бел. на прев.

[8] Очевидно през първата година на съветската власт болшевиките все още не са били успели да изкоренят всички порядки от предишното време. – бел. на прев.

[9] Католически свещеник. – бел. на прев.

[10] „Споменът за него не ще загине, и името му ще живее от рода в род. Народите ще прославят мъдростта му, и обществото ще възвестява хвалата му“ (Сир. 39; 12-13). – бел. на прев.