Никодим, епископ Белгородски

Преосвещеният Белгородски епископ Никодим (Кононов), който прие от болшевиките мъченическа смърт за Христовата вяра, бил ревностен архипастир, оставил светла памет и благоговейно почитание към себе си, като неустрашим Христов воевода и пастир, положил душата си за своите овци.

За краткото време, през което заемал Белгородската катедра, Преосвещеният спечелил любовта на своето паство и го укрепил с подвизите си. Той бил назначен в Белгород малко преди откриването на мощите на светител Йоасаф.

Преосвещеният Никодим много се потрудил във връзка с това знаменателно събитие в неговия град. Като главна негова заслуга следва да се отбележи съставянето на акатист на новопрославения светител. Този благодатен труд на Преосвещения представлява образец сред съставените в Русия акатисти. Като обхваща в хронологична последователност всички събития от житието на Божия угодник, акатистът изобразява точно неговия духовен облик; и, вложен в музикална фраза и ритъм, представлява тържествен благоуханен химн, който подбужда към молитва и извисява чувствата. Благодарение на красотата на духовните образи лесно се запомня и поражда свята любов към Божия угодник.

Самият Преосвещен Никодим, който проучил живота на светител Йоасаф, обикнал неговия духовен образ и го прославил в своите творения, бил подобен на него в много отношения. Той живял в духовна близост с новопрославения светител, който не оставял своя приемник на епископската катедра без своето небесно покровителство. Друг труд на епископ Никодим била книгата „Житие, прославление и чудеса на светител Йоасаф“, която представлява голям труд, съдържащ ценни биографични документи за Божия угодник, илюстрации и документални данни за стотиците чудеса, извършени по застъпничеството на светителя. В Белгород епископ Никодим написал капиталния труд „Руски подвижници от ХIX-то столетие“. За своите трудове той получил научната степен магистър на богословието.

Проповедите на епископ Никодим се отличавали с необикновена сила на богословската истина, красота, изразителност и убедителност. Всяка реч на проповедника завинаги оставяла след себе си в паметта главната мисъл, изказана от него. Когато пък започнало времето на гоненията срещу Църквата, архипастирът застанал безстрашно в защита на Христовата истина и из устата му потекли изобличителни речи срещу безбожната власт. От амвона епископ Никодим произнасял, така както никой не се решавал нито тогава, нито след него, огнени слова, изобличавал, предупреждавал и наставлявал. Възванието на Светейшия Патриарх Тихон¹ той прочел вдъхновено, като го придружил с пояснения, както му подсказвала неговата съвест на истински, безстрашен Христов апостол. Мнозина от близките на епископа се стремели да го предпазят от такива изказвания, любещите го пасоми умолявали своя архипастир да се пази, но епископ Никодим оставал верен на своя дълг и сякаш бързал да разкрие пред прелъстяваните от сатанинската власт нейните коварни дяволски планове, които ще доведат до гибел и страната, и душите на верните. Случвало се по време на такива проповеди някои от духовенството, присъстващи на амвона и в олтара, да се скрият, оставяйки епископа сам да отправя своите изобличения към безбожниците болшевики.

Епископ Никодим не се ограничавал с проповедта в катедралния храм, но редовно провеждал и беседи на различни религиозно-нравствени теми, тълкувание на Свещеното Писание. Тези беседи, привличащи множество слушатели, се провеждали в голямата зала в покоите на светител Йоасаф, превърнати с труда и ревността на епископ Никодим в музей в памет на светителя, възстановен във вида, в който бил по негово време и съдържащ много документи и предмети, свързани с прославения Божий угодник. Това място привличало почитателите на новопрославения светител също толкова силно, колкото и раката с неговите мощи. Под покровителството на светителя и под духовното ръководство на епископ Никодим се сеели семената на Христовата вяра. (След прославлението на свт. Йоасаф било основано Просветителско-Благотворително братство на свт. Йоасаф, ръководено от епископ Никодим. Подобно братство съществувало и в Петербург. То издавало мисионерска литература, имало школи, развивало благотворителност и др.)

Преосвещеният Никодим извършвал богослужения често, а на празниците – неотменно. През седмицата сам, при съборно служение, четял акатисти: на Божията Майка (в сряда), на св. Николай (в четвъртък) и на св. Йоасаф (в петък). Ако поучавал като „власть имущий“, то богослуженията епископ Никодим извършвал като „славу Господню возвещающий“. Той се потапял изцяло в богослужението и съслужещите му не можели в това време да разпознаят в него обичайния епископ Никодим. Облечен в епископския сан, той се явявал сред земните хора като пратеник от небето.

Следва да се отбележи и неговия особен, повествователно-напевен начин на четене по време на богослужение, който бил толкова оригинален, че нито преди, нито след него не се срещало такова четене.

При управлението на викариатството епископ Никодим бил твърд архипастир, върху когото приближените му сановници не можели да упражняват влияние; той се ръководел изцяло от повеленията на архипастирската си съвест. Бил и непреклонно строг, и чувствително милостив и снизходителен, грижлив, според както изисквали обстоятелствата, като винаги предвиждал по-добре от всички останали всичко необходимо във всяка област на своето управление.

В благотворителността епископ Никодим следвал по стъпките на своя свят предшественик, устройвал нови места за обгрижване на престарели и сираци и поддържал съществуващите. Подпомагал (материално) учащи се. На негова пълна издръжка в годините преди революцията били двама възпитаници на духовните учебни заведения.

По време на отстъплението на болшевиките през март 1918 година (пред немците), се очаквало епископ Никодим да бъде арестуван и той самият, вероятно, се готвел за това, макар и да не се криел от тях. Озлобените слуги на сатаната тършували из манастира, но за епископа сякаш били забравили и той благополучно останал невредим и продължавал своето служение до есента на тази година. По това време в Киев бил свикан Събор на епископите на южна Русия, в който участвал и епископ Никодим. Когато съборът завършил своята работа, започнало отстъплението на немците и на епископа настоятелно му предлагали да не бърза да се завръща в Белгород, а да изчака развитието на политическите събития. Но владиката не искал и да чуе за забавяне и бързал да се завърне при своето паство, като възразил, че именно в такива обстоятелства той не може да остави своето стадо. По пътя той се установил в Харков, където в това време се подготвяла канонизацията на светител Мелетий (Леонтович), а епископ Никодим оглавявал комисията по канонизацията на светителя. В негово присъствие било извършено преобличане на мощите на свт. Мелетий. В Харковския Покровски мъжки манастир, където се установил епископ Никодим, също така го убеждавали да почака със завръщането в Белгород. Фронтът на болшевиките вече бил между Белгород и Харков. Положението било тревожно, настроението на народа – паническо. Настъпила неделя пред Рождество Христово. Епископ Никодим отслужил за последен път литургия в Харков и се отправил за Белгород през фронта.

Пристигането му в Белгород поразило със своята смелост братството на Белгородския манастир „Света Троица”, което не само не очаквало своя епископ, но и се радвало за него, като знаело, че благодарение на събора в Киев той се намира извън обсега на болшевиките и следователно е в пълна безопасност до по-добро време. Администрацията на манастира веднага се заела с решаването на въпроса как да се спасява владиката.

Вместо, поне на първо време, да остане инкогнито, както му предлагали доброжелателите, епископ Никодим отслужил Рождественското богослужение и даже произнесъл поучение. Властите изчаквали удобен случай, за да арестуват епископа.

След литургията на първия ден на Рождество Христово, епископ Никодим приемал на чашка чай представители на духовенството, Духовната семинария и епархийското училище. В това време, като настоявал да бъде приет, в столовата на епископа нахълтал комисарят Саенко, известен палач и садист, току-що организирал в Белгород чрезвичайката. (По-късно той бил организаторът на чрезвичайката в Харков и палач, държащ в ужас града в продължение на дълго време).

Като влязъл с шапка на главата, той се обърнал грубо към епископ Никодим с предложение да го последва за изясняване на някои въпроси. На всички станало ясно защо отвежда той владиката. Епископът се обърнал към присъстващите с молба да запазят спокойствие, като заявил, че всичко ще се уреди и той със сигурност ще се завърне, веднага след като изпълни необходимата формалност. Комисарят откарал арестувания епископ в бившата Земска управа, където било леговището на „управляващите“. Вестта за ареста на любимия владика се разпространила бързо по целия град.

Като не вярвали на заявлението на Саенко, хората решили всички заедно да отидат и да молят властите за освобождаването на епископ Никодим. Били организирани делегации. Директорката на Втора женска гимназия Мария Дмитриевна Кияновска оглавила голяма група ученички, горящи от желание да освободят владиката. Всички те се отправили към зданието на бившата Земска управа. На улицата пред зданието дошлите били грубо задържани от войниците и им било обявено, че това е демонстрация, която се третира като бунт против съветската власт. Понеже делегатките не се разотивали, а искали да бъдат допуснати до представителите на властта, за да представят молбата си, на тях им било направено последно предупреждение, че ще бъдат приложени сурови мерки към демонстрантите. След повторни настойчиви молби излязъл един от комисарите. С помощта на червеноармейците той арестувал от тълпата няколко „водачи“. Първа била арестувана и отведена, независимо от протестите на народа, М. Д. Кияновска. Останалите били разгонени със заплахи и насилие. Обаче демонстрацията имала успех и след няколко часа епископ Никодим бил върнат в своите архиерейски покои и служил всенощното бдение вечерта на първия ден на Рождество Христово. „Водачите на въстанието“ били оставени под арест, уж независимо от делото на епископа, а за фактическо действие против Съветската власт. (В същия ден М. Д. Кияновска била убита в подземието на бившата Земска управа.)

На втория ден на Рождество Христово епископ Никодим отслужил последната литургия в своя живот. Вечерта, по време на Утренята, той бил задържан от червеноармейците направо в олтара на катедралния храм „Света Троица”, тайно от молещите се бил изведен през стаичката на олтарниците и откаран неизвестно къде.

За това, което последвало, разбрали едва след време по неофициални съобщения. Арестуваният епископ Никодим бил държан по време на разпитите и изтезанията в подземието на бившата Земска управа. Убит на четвъртия ден на Рождество Христово, в деня, когато се чества паметта на първите мъченици за Христос, той възглавил сонма на първите мъченици на своята епархия, в която от древни времена процветявало Православието и града, който бил прославен от архиерея светител Йоасаф.

Разстрелът трябвало да бъде изпълнен в двора на пожарната служба. Когато извели Преосвещения за разстрела, който бил възложен на китайци, той след молитва благословил своите палачи с архиерейско благословение. Това им направило толкова силно впечатление, че те категорично отказали да стрелят в епископа, независимо от заплахите. Владика Никодим бил отведен отново в подземието. Били извикани други изпълнители на присъдата. За да се избегне повторение на провала, владиката бил изведен пред тях преоблечен във войнишки шинел. Такова е свидетелството на един очевидец, служещ в пожарната команда.

Тялото на владиката било тайно погребано заедно с други убити, но вярващите разбрали къде е мястото на неговото погребение. Извън града имало оградено с каменна стена гробище . От другата страна на гробището започвало сметище. Зад ъгъла на гробището, до самата северна стена се появила неизвестно от кого и кога издигната голяма украсена братска могила. Тя непрекъснато променяла облика си. Ту била украсена с иглолистни клонки, ту изведнъж всичко било разхвърляно и стъпкано. След ден отново се появявали клонки и цветя, а след това всички украшения отново бивали унищожени, а на тяхно място се появявали ями. След това отново се появявала нова украса върху надгробната могила, след всеки погром все по-хубава и в по-голямо количество. Най-сетне разрушителната ръка се уморила и отстъпила, а силите на онези, които подреждали украсата укрепнали. Освен зеленината и цветята се появили кръстове и иконки и можело да се видят даже горящи кандила, грижливо защитени с примитивни похлупаци от счупени бутилки. Кой унищожавал украшенията е ясно. Кой ги е поставял под страх от смъртна заплаха? Това била любовта на осиротелите пасоми към техния незабравим архипастир, чието изтерзано тяло почивало на това убого място.

И мнозина се покланяли на мъчениците, тайно посещавайки тази надгробна могила в различно време, като се бояли да не бъдат забелязани от „всевиждащото“ око на чрезвичайката.

Учащите се смятали за свой дълг, когато се завръщали от разходка, да се отбият до могилата, да положат цветенце или кратко и незабелязано да се помолят до нея.

Над измъчения край за кратко време проблеснал светлият лъч на освобождението от червения ужас и се появила надежда за пълно освобождение от бедствието, носещо духовна и физическа смърт на руския народ. Доброволческата армия освободила Белгород от болшевиките. Веднага, след като се установил нормален живот в града, пристъпили към издирване на жертвите. Могилата при гробището била разкрита и в нея били намерени няколко тела на мъченици. Сред тях разпознали телата на епископ Никодим, на бившия началник на градския затвор, на М. Д. Кияновска; имало и още няколко тела, всички от които били разпознати. Тялото на епископ Никодим било частично разложено, но най-доброто доказателство били обозначенията на неговото бельо и параманът, който бил останал върху него. Медицинският оглед установил, освен наличието на огнестрелна рана в гърдите (не смъртоносна), пробив на черепа от удар с тежък тъп предмет, огромен кръвоизлив на горната част на главата и счупване на хрущялите на гръкляна от душене с ръце.

Тялото на епископа-мъченик било облечено по установения чин при гробищната църква. След това ковчегът му, покрит с архиерейска мантия, бил положен в същата тази църква. Пренасянето на останките на епископ Никодим от гробищния храм в мъжкия манастир „Света Троица“ било извършено при участието на духовенството на целия град, при стечение на цялото Белгородско паство. Епископ Никодим бил погребан на завещаното от него място – под северната стена на катедралния храм, близо до раката на св. Йоасаф.

Година след мъченическата смърт на епископ Никодим мощите на св. Йоасаф били кощунствено изследвани от безбожната власт, при което били съставени протоколи за разкриването, потвърждаващи безсрамния цинизъм на болшевиките. Скоро след това мощите били похитени от същите тези власти и откарани от града в един от музеите на Москва, а мъжкият манастир след още две години бил „ликвидиран“. „По искане на народа“ бил унищожен и катедралния храм, под чиито развалини вторично били погребани останките на светителя-мъченик.

Паметта за него ще остане навеки в сърцата на неговите пасоми, а добрите му дела Църквата ще прослави.²

[1] Става дума за възванието на патриарх Тихон от 19 януари 1918 г (стар стил), в което той предава на анатема извършителите на революционните безчиния и престъпления.

[2] Свещеномъченик Никодим е прославен от Руската Православна Задгранична Църква през 1981 г.