МИТРОПОЛИТ АГАТАНГЕЛ

В Ярославъл, през октомври 1928 г., почина Високопреосвещеният Агатангел, митрополит Ярославски и Ростовски.
Владика Агатангел, в света Александър Лаврентиевич Преображенски се родил на 24 септември 1854 г. в Тулска губерния. След завършването на духовна семинария, постъпил в Московската духовна академия, която завършил с научната степен кандидат на богословието и след това бил назначен на духовно-преподавателска работа.


Бил е преподавател и заместник-директор в духовно училище, а след приемането на монашество – инспектор и ректор на духовна семинария.

На 10 септември 1889 г. бил ръкоположен като викарен епископ, а след 4 години бил назначен за Тоболски епархийски архиерей и последователно, в сан архиепископ, заемал катедрите Рижка, Литовска и Ярославска. През 1918 г. на Събора е възведен в сан митрополит.

Покойният митрополит се отличавал с мек характер, чувствително сърце, кротост и мъдрост в управлението. На всички места на служението си владиката бил обичан от своето паство.

Той вложил много труд за развитието на мисионерството и духовната просвета.
Взел дейно участие в работата на Свещения Всеруски Църковен Събор през 1917–1918 г.
През 1922 г. патриарх Тихон, намирайки се в изключително затруднено положение по отношение на съхраняването на приемствеността в управлението на Църквата, предал управлението на митрополит Агатангел със следната грамота: „Вследствие на крайното затруднение, в което изпадна църковното Управление поради привличането ми като подсъдим от гражданския съд, намирам за полезно за благото на Църквата да поставя Ваше Високопреосвещенство начело на църковното управление до свикването на Събор“
(3/16 май 1922 г.).

Митрополит Агатангел пръв в свое послание строго осъдил появилата се „жива църква“, като самозвана, с претенция за безчинно преразглеждане на свещените догмати и канони на Църквата.

Той бил втори заместник на Светейшия патриарх Тихон, но болшевиките не го допуснали до изпълнението на тези задължения.

На митрополит Агатангел не му позволили да напусне Ярославъл, а след това бил осъден на принудителни (фактически нерядко – каторжни) работи и изселен по етапен ред. Според съобщенията на задгранични вестници, престарелият йерарх бил принуден да измине част от пътя пеш в люти студове.

Заместникът на патриарх Тихон, митрополит Агатангел бил на заточение в Наримския край, в глухо селце, на 200 версти от село Копишево.

След ареста в Ярославъл, от месец август до 28 декември, митрополитът бил на Лубянка в затвора на ГПУ в очакване на следствие и съд, но не дочакал такива и по разпореждане на ГПУ бил интерниран в Нарим под надзора на местната ЧК. Докато митрополит Агатангел бил в Ярославъл, малко преди ареста, при него се явила депутация от „живата църква“, която му обещала своята подкрепа и запазването на митрополията за него, ако той признае догматите на „живата църква“ и се включи в нейната работа. Митрополитът отказал и скоро бил арестуван.

Викарните епископи на Ярославска епархия били арестувани веднага след ареста на митрополита и интернирани без съд по заповед от Москва. На митрополита му било забранено да служи по време на заточението. По това време той бил около 70 годишен, но понасял търпеливо всички лишения, като се хранел с оскъдната дажба, която не винаги му се давала редовно от местния съвет. Следва още да се отбележи, че преди да достигне до мястото на заточението, престарелият митрополит преминал много митарства по пътя, тъй като болшевиките, очевидно с цел да издевателстват над него, го отправили на заточението с етап, като го прехвърляли с група осъдени престъпници от затвора на един град в затвора на друг град. След време митрополит Агатангел бил освободен и се върнал на своята катедра.

През 1926 г., като смятал, че митрополит Сергий неправилно приел правата на заместник на патриаршеския местопазител, митрополит Агатангел се обявил, съгласно писменото указание на Светейшия патриарх и резолюцията на патриаршеския местопазител - високопреосвещения митрополит Петър, за негов заместник, но след това, заради църковния мир, се отказал от своите права. Когато митрополит Сергий обявил своята ужасна декларация, митрополит Агатангел категорично я отклонил и се отделил от него.
През януари 1928 г. последвало отделяне на Ярославската църковна област и за това отделяне архиепископ Серафим Углички бил заточен в околностите на град Могилев, а митрополит Йосиф - в Моденския манастир в Новгородска губерния. На митрополит Агатангел му било забранено да напуска град Ярославъл. Ростовският епископ Евгений бил арестуван и за цялата Ярославска църковна област останал само епископ Варлаам, който се намирал при болния митрополит Агатангел.
Ярославци не създали нов църковен център, а предоставили на всеки епископ да действа на собствена отговорност и по собствената си съвест. Митрополит Сергий пък, прикривайки се зад 15-то правило на Двукратния Събор, заел позата на съдия, а не на обвиняем, докато в същото време митрополит Агатангел бил лишен от своите верни помощници и останал без каквато и да било подкрепа. Митрополит Сергий изпратил до митрополит Агатангел депутации – Тверския митрополит Серафим и Вологодския архиепископ Силвестър, които нямали успех.

След това бил изпратен архиепископ Ювеналий, бивш Курски, а след това Рязански, който бил дошъл от Соловки и бил член на Синода на митрополит Сергий. След това бил отправен епископ Герман, завърнал се от заточение (епископ Вязниковски). Но всички тези пратеничества нямали успех. Старецът митрополит Агатангел, макар и лишен от подкрепа, оставал непреклонен, само се съгласил да даде пояснение, че „ние не устройваме никакъв разкол, по принцип не отричаме властта на заместника, никого не откъсваме от заместника, но и никакви негови разпореждания, противни на нашата и народната съвест, не сме изпълнявали и няма да изпълняваме“. Към това пояснение се присъединили и неговите викарни епископи, най-вече за да запазят единството си със своя митрополит – ангелът на Ярославската Църква и да заградят устата на своите врагове – привържениците на митрополит Сергий – и устата на своите събратя, неразбиращи тяхната ревност за Божията слава и за свободата и благото на Светата Църква. Това пояснение от 10 май 1928 г. лишило митрополит Сергий от основание да наложи макар и неправилно, забрана за свещенослужение. Цената на тази забрана е следната: на архиепископ Серафим Углички едновременно със забраната за свещенослужение му бил предложен бял митрополитски клобук и която пожелае епархия, стига само да приеме назначение от митрополит Сергий и неговия Синод, но той отговорил, че предпочита да страда за Църквата.

Опелото на митрополит Агатангел в действителност било отслужено от членове на Сергиевския Синод, тъй като митрополит Сергий искал да създаде привидност на примирение на митрополит Агатангел с него, а йерарсите, непризнаващи митрополит Сергий, не били допуснати от съветската власт в Ярославъл за опелото.
Рижкият вестник „Сегодня“ съобщава подробности за погребението на покойния Високопреосвещен митрополит Агатангел: то се състояло на 21 октомври, а не на 20 октомври, както било решено първоначално. Работата е там, че 20 октомври се падал в събота. Работниците от Ярославския промишлен район се обърнали към местните съветски власти с молба да бъде разрешено погребението да се пренесе на следващия ден, т.е. 21 октомври, когато всички работници са свободни поради неделния ден и биха могли да присъстват на тържествения обред.

Молбата на работниците била удовлетворена и погребението било пренесено на 21 октомври.
Опелото на митрополит Агатангел било извършено в Ярославската църква на св. Никита, близо до която починалият светител служел след завръщането си от заточението.

Владика Агатангел бил погребан под същата тази църква на св. Никита при стечение на грамадно количество местни работници, които поддържали реда в целия град по време на погребението. На погребението на митрополита се стекло цялото население на града и околностите.
Според църковния ред митрополит Агатангел трябвало да бъде погребан под стените на Ярославския катедрален храм. Но поради това, че катедралният храм от известно време бил зает от обновленците, които не давали възможност на покойния митрополит да извършва богослужения в него, той бил принуден да извършва треби в ярославските енорийски храмове и за това бил погребан не под стените на катедралния храм.

Сутринта в деня на погребението във всички ярославски църкви били отслужени заупокойни богослужения. След края им кръстни ходове, съпровождани от грамадни тълпи народ, се отправили към църквата на св. Никита.
В този храм, както и на гроба на починалия митрополит, ежедневно в продължение на четиридесет дни се извършвали архиепископски богослужения и панихиди, на които неизменно се стичали жителите на града и околностите.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Съдържание