Духовна беседа №392

ДУХОВНА БЕСЕДА

                    Архимандрит   ЛАЗАР /Абашидзе/

КЪМ ДУШАТА, УГНЕТЯВАНА ОТ ДУХА НА УНИНИЕТО

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СВЕТЪТ ОКОЛО НАС, КАКЪВ Е НЕГОВИЯТ ДУХ,

НА КАКВО СЕ ГРАДИ ЖИВОТА В НЕГО, И КАК НИЕ ДА СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ НЕГО.

/Из „Слово за човека” от свт. Игнатий (Брянчанинов)/

      „Да обобщим отново – цялото човешко общество, заедно с греховния човешки живот, който го изпълва, с плътските наслаждения и материално преуспяване, цялото това стълпотворение се нарича „светът около нас”. Този свят е враждебен на Бога и на Неговите служители. Спасителят казва на учениците Си: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, затова светът ви мрази.” /Ин. 15:18-19/ Този свят е бил, и продължава да бъде, чужд както на Създателя Бога, така и Бога Изкупител – гонението и убийството на Божиите служители той признава като служение на правдата. /ср. Ин. 16:2/

         Глава и началник на този враждебен на Бога свят, е падналият ангел, на когото съдействат и служат в тази безумна и дръзка борба, както останалите паднали ангели, така и увлечените от тях човеци. Самата земя и останалите твари, които отначало били подчиненени на Адам, след неговото падение, заедно с него се подчинили на сатаната. Сам сатаната засвидетелствал за своята власт по следния начин: като дръзнал да пристъпи и изкуши Божия Син, той Го извел на висока планина, показал Му всички царства на вселената и тяхната слава, и казал: „Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам.”/ Лк. 4:6/ Сатаната нарича властта над света не собствено своя, но че тя му е предадена. Св. Макарий Велики пише: „След като врагът прелъстил (измамил) Адама, и по такъв начин получил господство над него, той го лишил и от цялата власт, и бил обявен за княз на този свят. Отначало за княз на този свят и господар на всичко видимо Бог поставил човека … Когато той се предал на вражеската измама, заедно с това предал на измамника и своето началство. Сатаната не бил удовлетворен от това, че покорил както човека, така и земята под своя власт, но го държал в плен, като възбуждал у него различни страсти, и с тях го оковавал, така че чрез служението на греха го привел в служение на себе си. Мисълта, която заслепила и обезумила ангела на небето, не го оставяла и в поднебесната област, където, като в предверие на ада, той бил изгонен (низвергнат) от небето – мисълта да стане равен на Бога. Той я привел в изпълнение като въвел на земята идолопоклонството. Човешкият род, който постепенно се разраствал на земята, заедно с това, все повече преминавал от удовлетворение на нуждите си към удовлетворение на прищявки и греховни пожелания. А такъв живот е несъвместим с истинското богопознание и самопознание! Потънали в земни грижи и наслаждения, превърнали се изключително в плът, хората загубили здравото понятие за Истинския Бог. Но чувството на богопочитание е неотнимаемо чувство на човешкото сърце, то е вродено и естествено за човека. То не е унищожено с падението, но е лишено от правилност. Водени от такова безсъзнателно чувство, хората започнали да въздават божеско поклонение на изобретателя и родителя на греха - падналия ангел и неговите демонски пълчища. Човекът обоготворил представителите на греха - демоните. Той признал за божествени наслаждения удовлетворението на всички страсти. Почест била въздавана и на блудодеянията, и на пиянството, както на кражбите и убийството. Всяка страст се изобразявала със свой истукан или идол. Идолът бил символ на демона, напълно чужд на живота, напълно мъртъв за духовните усещания … Идолопоклонството обхванало всички хора, и цялата земя. Само малцина избрани човеци съхранили истинското богопознание и богослужение.

         След като поради своето падение човекът се лишил от Божествената светлина – Светия Дух, трябвало да се задоволява със собствената си, оскъдна светлина – със своя разум. Но тази естествена светлина привела съвсем малко хора към познание на Истинския Бог. Разумът се устремил преди всичко към осигуряване на всевъзможни удобства за земния живот, изобретил различни науки и изкуства, които силно способствали и способстват за особено силно развитие на греховния живот. За запазване и утвърждаване на падението, за украсяването му с многообразните призраци на благосъстоянието и неговото тържество. Човешките науки, като плод на падението, удовлетворявайки човека и представяйки му Божията благодат и Самия Бог за ненужни, (с това) хулят, отхвърлят и унижават Светия Дух; превръщат се в особено силно оръдие и средство на греха и дявола за поддържане и укрепване на падението. Човешката светлина се съединила с демоничната, и се получила човешката ученост (мъдрост), една враждебна на Бога, разтляваща човека демоноподобна гордост /ср. 1 Кор. 3:18-19/. Обхванатият от недъга на учеността мъдрец на този свят, подчинява всичко на своя разум. Така става кумир сам за себе си, осъщестявайки в себе си предложението на сатаната: „ще бъдете като богове, знаещи добро и зло” /Бит. 3:5/ Учеността, предоставена сама на себе си е самоизмама, бесовска заблуда; тя е знание, преизпълнено с лъжи, което поставя в лъжливо отношение учения и към себе си, и към всичко останало. /вж. 1 Кор. 3:19/ Тази ученост е мерзост и безумие пред Бога, тя е едно беснуване. Тя провъзгласява своята слепота за удовлетворително знание и виждане, и по такъв начин прави слепотата неизцелима, а пазеното от нея падение – достояние на злощастния книжник и фарисей /ср. Ин. 9:41/. ”Плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. Плътското мъдруване е смърт.” /Ин. 8:7,6/ Светият Дух заповядва отхвърляне на земната мъдрост за всеки, който иска да пристъпи към Бога и да стане причастник на духовната мъдрост /вж. 1 Кор. 3:18/. Св. ап. Павел отбелязва, че малцина от учените приели християнската вяра /вж. 1 Кор. 1:26/; дори обратно, духовната мъдрост, която изобилно и всесъвършено се заключава (намира) в Христа, на тези мними и високомерни мъдреци, им изглеждала безумие /вж. 1 Кор. 1:23/ Философите и художниците (хората на изкуството) били най-големите поборници на идолопоклонството и врагове на истинското богопознание. След въдворяване на християнската вяра в света, учеността родила безчислени ереси, с които се стараела да събори светата вяра. Най-голямото злодеяние, убийството на Богочовека, било извършено (с подстрекателството) на учените в името на тяхната мъдрост и техния закон. /вж. Ин. 11:49-50/ В наше време учеността връща езичниците, приели християнството, към езичеството, и като отхвърля християнството, отново въвежда идолопоклонството и служението на сатаната, като променя (само) формите си за по-удобно измамване на човечеството. Много рядко някой от книжниците (от хората на науката) се научава на царството Небесно и представя новото учение на Духа сред обществото на своите събратя (колеги), защото облича това учение във вехтите дрехи на човешката ученост, за да може да бъде по-лесно възприето от тях, които обичат повече старото, отколкото новото. /Мат. 13:52; Лк. 5:39/”

     Другаде същият светител пише: „Истински служители на Истинския Бог, изучавайте и узнайте установеното от Божия Промисъл за вас положение за времето на вашето земно странстване. Не оставяйте падналите духове да ви излъжат и измамят, когато започнат с примамливи лъжливи картини да ви рисуват земното благосъстояние и да ви внушават да го желаете, да се стремите към него, и по този начин да откраднат и отнемат от вас вашето вечно съкровище. Не очаквайте и не търсете похвали от човешкото общество! Не търсете известност и слава! Не очаквайте и не търсете безскръбен и свободен (волен), изцяло удобен живот! Вашата участ на земята не е такава. Не търсете и не очаквайте любов от човеците! Но с всички сили търсете и изисквайте от себе си любов и съчувствие към хората! Задоволявайте се, ако малцината истински Божии служители, с които понякога може да се срещнете през земния си път, ви обикнат, като с любов и съучастие одобрят вашето поведение и прославят Бога заради вас. Такива срещи не са били чести и в цветущите времена на християнството, а напоследък те станаха изключително рядки.

     Болшинството от човеците не познало Спасителя, и това множество е толкова голямо, че Словото Божие признава за правилно да припише отхвърлянето на Богочовека и гонението на Неговите служители на цялото човечество. Сам Господ е засвидетелствал, че много малко са хората, които живеят богоугодно, докато изключително много са угаждащите на своите плътски похоти: „широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.” /Мат. 7:13-14/ „Премъдростта (Божия) биде оправдана от своите (съвсем малко) чеда.” /Мат. 11:19/ - малцина са избраниците, които са я познали, малцина са и отдали нужната справедливост.

         Преп. Макарий Велики пише: „Християните имат свой свят, свой начин на живот, свои ум, слово и деятелност, различни от начина на живот, ума (мисленето), думите и деятелността на хората от този свят. Едно са християните, друго са миролюбците (обичащите света), между едните и другите има огромно разстояние … Както пшеницата в ситото се удря и непрестанно подхвърляна в него се преобръща, така князът на лукавството занимава всички хора със земни дела, люшка ги, привежда ги в смут и тревога, заставя ги да се пристрастяват към суетни помисли, към гнусни пожелания, към земни и светски обвързаности, непрестанно пленява, смущава и улавя (в мрежите си) целия човешки род. Господ предсказва на апостолите опълчването на лукавия срещу тях: „Аз се молих (на Моя Отец) да не оскъднее вярата ти (както и на другите апостоли)” /Лк. 22:32/ Думите и отсъждането, които Създателят изрича явно към Каин: „стеня и трясыйся будеши на земли” - ще стенеш и ще се тресеш (от тревога) по земята – по слав. превод /Бит. 4:12/ се отнасят по тайнствен начин и по подобие за всички грешници, защото след като Адамовият род наруши заповедта и се превърна в род на грешници, с това прие (тайно, скрито) в себе си и това подобие (на тревога и безпокойство). Хората изпадат в безпокойство от постоянно редуващите се помисли на боязненост, на страх и всякакъв вид смущения, от (томителните) пожелания на всевъзможните видове удоволствия. Князът на този свят вълнува (безпокои) всяка душа, неродена от Бога, и като пшеница, която постоянно се върти и подхвърля в ситото, вълнува по най-различен начин човешките помисли, привежда всички в колебание и ги пленява със светските измами, с плътските удоволствия, със страхове и смущения …

         Целият видим свят, от царете до бедняците е в смут и тревога, в безпорядък и борби, като никой не съзнава (истинската) причина за това, т.е. това явно зло, което ги владее вследствие Адамовото непослушание, това жило на смъртта. Така е защото влязлият в човека грях като някаква разумна сила и същност на сатаната е посял всяко зло. Той действа тайнствено и неразбираемо върху вътрешния човек, върху неговия ум, и се бори с него чрез помислите. Хората не съзнават че вършат това, подбуждани от някаква чужда сила. Обратно, мислят че това е нещо естествено и че го правят по собствeните си разсъждения. Но тези които имат в ума си Христовия мир и Неговото озарение, знаят откъде тръгва всичко това.

         „При служение на света не е възможно служение и на Бога, и такова няма, макар да се представя като съществуващо, пред болезнения поглед на робите на този свят. Няма го, а това което им се представя не е нищо друго освен лицемерие, притворство, самоизмама и измама за другите. Приятелят на света непременно се превръща, може би незабележимо за себе си, в зъл враг на Бога и на собственото си спасение. Любовта към света се прокрадва в душата като крадец, който се възползва от мрака на нощта – каквито са нерадението и невниманието над себе си. Любовта към света е в състояние да извърши най-тежки беззакония и злодеяния. Ужасяващ пример за това виждаме при иудейското духовенство, по времето на земния живот на Богочовека. То изпаднало в любов към света - заразило се с разположението към почести, слава и човешки похвали. Пристрастило към сребролюбието и любовта към притежание. Изпаднало в сластолюбие и разврат, предало се на грабителство и всякакъв род неправди. За да запази своето положение пред народа, то се облякло в привидността на най-строго богослужение, на най-дребнави изпълнения на обрядните постановления и преданията на старците. Какво се получило в резултат на такава любов към света? – Решително отчуждение от Бога, преминало в сляпа и безумна ненавист към Самия Бог … Евангелието приписва на обичащите света всички злодеяния, извършени от човеците, започвайки от убийството на Авел от Каин. /вж. Мат. 23:35/ Обичащите света, по време на земния живот на Богочовека, завършили своите злодеяния с отхвърлянето на Христа и извършеното богоубийство. /вж. Мат. 23:32/. В последните времена на този свят, те ще завършат злите си дела с приемането на антихриста, като му въздадат божески почести. Страшно нещо е любовта към света! Тя влиза в човека постепенно и незабележимо, а след като влезе, превръща се в негов жесток и безграничен владетел. Хората постепенно се подготвяли и придобивали душевното настроение, способно за богоубийство; постепенно те се подготвят и придобиват настроение и характер, способни за приемане на антихриста. /вж. 2 Сол. 2:7/

            Превод от: Архимандрит Лазарь, ДУШЕ, ОТЯГОЩЕННОЙ ДУХОМ УНЬІНИЯ, М. 2000 г., стр. 111 – 119.