В молитвословията на православното богослужение има множество утешителни за скърбящата душа молитвени обръщения към нашия Спасител. Например от Постния триод, сряда на 1-ва седмица, тропара на 6-ти час: „Ти знаеш нашето създание (нашата природа), знаеш и нашата немощ, Човеколюбче: съгрешихме, но не отстъпихме от Тебе, Боже, нито протегнахме ръце към чужд бог. Пощади ни с Твоята благост, Благоутробни!“ Много са трогателните молитви и песнопения и към Пресвета Богородица, като например: „Не имамы иныя помощи, не имамы иныя надежди, разве Тебе Богородице…“ или „Под Твою милость прибегаем Богородице Дево…“ и много други.
По време на скърби е необходимо по-често да се чете светото Евангелие, особено цялото от Иоан, или от Матея гл. 5-та до 11-та, както и евангелските последования за страданията на Спасителя. Благодатното евангелско слово прогонва унинието, умиротворява скръбната душа. В мрачното състояние на скръбните нападения е полезно четенето на житията на светиите, както и светоотеческите наставления, укрепващи търпението, смирението и кротостта.
СВЕТООТЕЧЕСКИ УВЕЩАНИЯ ПО ВРЕМЕ НА СКЪРБИ
Преп. Макарий Оптински разсъждава във връзка с наставленията на св.Тихон Задонски: „От скърбите няма къде да се скриеш. Където и да се намира човек, където и да отиде - скърбите ще го срещнат навсякъде. Така както и където и да отидем, ще понесем с нас и своите страсти. Никъде не можеш да се скриеш нито от сатаната, нито от злите хора. И от изкушенията не можеш да се скриеш, освен в дълбините на смирението. Затова, където и да живее човек, навсякъде трябва да е подготвен със смирение и търпение, да бъде въоръжен с мъжество и упование на Божията помощ и Неговата милост.“
В писмата на преп. Амвросий Оптински може да се прочете: „Не напразно е казано в псалмите: „Преминах през огън и вода, и оттам си ни извел в покой.“ Скърбите и болестите изгарят (парят) както огъня, а сълзите от скърбите омиват човека като вода. Затова, на тези които търпят благодушно и с благодарност се обещава покой. И то такъв покой, който не се поддава на описание! Нужно е само да се живее внимателно, и то преди всичко – смирено, а не тревожно; нужно е да се постъпва както следва и както е необходимо. За грешките трябва да се каем и да се смиряваме, но не и да се смущаваме. Смущението (и свързаните с него печал и униние) не се споменават никъде сред добродетелите, и за никого не са от полза. Носят само вреда за душата, независимо че понякога изглеждат благовидни. Да не забравяме че живеем в „долината на плача“ (земния ни живот), затова се налага да прекараме тукашното време понякога в радост, а понякога в плач. Но трябва да се утешаваме с мисълта, че тази „долина на плача“ е временна за нас. Всичко ще се отмие, всичко ще издребнее (от земните неволи) подобно на сянка, подобно на ехо. Ще настане вечността - неизменяема и безконечна, светла и блаженна.“
Ако сме внимателни в своя духовен живот, можем да получим полза не само когато се намираме сред благоприятни обстоятелства, но и когато сме в скърби. Апостолът казва: „Знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдейства към добро.“ /Рим. 8:28/ Свети Иоан Златоуст пише: „Винаги трябва да носим в душата си това изречение и никога да не започваме горчиво да роптаем и се оплакваме, когато в този живот бъдем подложени на някакви печални изпитания. Не бива никога да падаме духом, като не забравяме колко голяма е ползата от търпението. В същото време не бива да изпитваме ненавист към тези, които са причина за нашите изкушения, защото независимо че (конкретно, именно) те вършат това, имайки собствени цели, но това става възможно по допускане от общия - наш и техен Владика. А Той желае чрез изтърпяване на изкушението ние да придобием духовни блага и да получим награда заради търпението. Никога не се страхувай от изпитанията ако душата ти е подговена да ги посрещне. Скръбта не вреди, а „поражда търпение.“ /Рим. 5:3/ Както огънят не поврежда златото, така и скръбта не вреди на доблестта (и мъжеството) на християнина. Какво прави огънят със златото? – Очиства го. До какво води скръбта у тези, които я понасят? – До търпение. Колкото тежка и продължителна да е скръбта, прояви мъжество, не унивай, а твърдо понеси всичко, без да любопитстваш да узнаеш какви са Божиите съдби (защо Господ ти е отредил да претърпиш тази скръб). Да знае това, кога трябва да приключат нашите скърби, принадлежи само на Бога, Който допуска да ни се случат. А понасянето на тези скърби с благодарност е вече дело на нашата (съзнателна християнска) признателност към Него заради доброто което е скрил зад тях (за душите ни). Ако всичко протича по този начин, тогава всичко у нас ще бъде за добро. За да се случи това в действителност, за да бъдем по-славни (с благочестие) тук на земята, и по-светли на небесата, трябва да приемаме всичко което ни постига, с благодарност към Този, Който знае по-добре от нас самите кое ни е от полза, и Който ни обича повече от собствените ни родители. Като си припомняме тези мисли при всяко бедствие, което ни постига, с това ще подтискаме скръбта и ще благодарим на Бога, Който с всичко което ни се случва, устройва нашето спасение.“
Преп. Ефрем Сирин призовава: „Нека не се плашим от изкушенията, а смело да се насочим към почестите на висшето звание в Христа. Защото Господ увенчава (с най-голямата награда) всички, които Го обичат.“
Св. Теофан Затворник съветва: „Бъдете мъжествени! Нито един акт на търпение не пропада даром, а всеки носи след себе си награда, или тук, или там (във вечността)… Приучи се да виждаш в скръбните обстоятелства на живота Божия милост - затова ги посрещай спокойно, с преданост на Неговата воля.“
Свт. Филарет Московски разсъждава: „Независимо в колко тежки обстоятелства се намираме, не бива да униваме. От унинието нещата няма да станат по-добри, а само по-лоши. Да се прояви мъжество и да не се изпада в униние по време на страдания е много по-важно отколкото съвсем да не се страда. Посрещай бедствието не като враг и мъчител, а като справедливо наказание за греховете, като лекар за душевните болести, като Божий посланик, като вестител на благодатта.“
Послушай внимателно какво говори Словото Божие: „Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседержителя, защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват. В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.“ /Иов 5:17-20/ Виждаш, пише св. Климент, папа Римски: „че наказваните от Господа се намират под Негова защита, защото като благ, Бог наказва за да се вразумим от Неговите святи наказания.“ „Моли Бога не толкова да те избави от сегашните бедствия, но много повече - да ти даде сили да ги понесеш.“ – съветва преп. Нил Синайски.
„И така, пише св. Иоан Златоуст, нека не се смущаваме и да не падаме духом, когато ни постигнат разни изкушения. Ако майсторът-златар знае колко време да държи в пещта златото за да се очисти, без да се повреди и прегори, несравнимо повече Бог знае в кой момент изкушенията са ни очистили достатъчно - тогава ги прекратява, да не би по-голямата им тежест да доведе до препъване и падане на душата. Да не роптаем и да не малодушестваме ако ни се случи нещо неочаквано, а да предоставим на Знаещия как точно може да очисти (чрез това) душата ни – дотогава, докато Той пожелае (да продължи изкушението), като знаем, че Той върши това (винаги) за наша полза и за доброто на изкушаваните. Някой предлага следното увещание: „Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение; оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога“ /Сир. 2:1-2/ Предостави всичко на Него, защото само Той най-точно знае кога трябва да ни изведе от пещта на бедствията. Затова винаги трябва да се поверяваме на Неговата воля, за всичко да благодарим и да го понасяме благодушно. Независимо дали ни благодетелства или ни наказва, тъй като и наказанията са вид благодеяния. Нали и лекарят, не само когато почиства, храни и води на разходка болния е лекар, но и тогава когато си служи с болезнени и неприятни манипулации в интерес на излекуването. Затова, като знаеш че Бог е по-любвеобилен от всички лекари, не изследвай и не изисквай от Него отчет за лечението, което ти провежда! Но ако Той пожелае да ни предостави някакво облекчение или пък да ни накаже – да приемаме както едното, така и другото, защото и двете еднакво водят към душевно здраве. И по двата начина Бог ни приближава към Себе Си. Нека следваме пътя по който Той ни заповядва да вървим, без да изследваме причините за това – както и дали това ще е лек и удобен път, или труден и тежък.“
„Всяка душа, която иска да благоугоди на Бога – учи преп. Ефрем Сирин – преди всичко трябва да пази мъжествено търпение и упование, защото душата която е търпелива и се уповава на Него, Бог не допуска да бъде изкушена в такава степен, че да стигне до отчаяние, както и да изпадне в такива изкушения и скърби, които да не може да понесе. Затова и св. ап. Павел ни утешава с думите: „Верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.“ /1 Кор. 11:13/ Ние ублажаваме светците и желаем да имаме техните венци (на славата), но не искаме (ясно или спотаено) да подражаваме на техните подвизи. Или си мислиш, че са били удостоени с венци без труд и скърби, както на тебе ти се иска? Съгласен ли си да чуеш какво упокоение са имали те в този живот? Едни „бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани, умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани.“ /Евр. 11:35-38/ Ето, ти чу за една част от многото наслаждения и покоя на светиите в този живот, както и за това, с какво веселие те търпяли всичко това, защото прозирали (виждали чрез вярата) тези блага, които са на небето. Благата, които: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.“ /1 Кор. 2:9/
Знаем също как апостолите „поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.“ /Деян. 14:22/ А и Сам Христос казва на учениците Си: „В света скърби ще имате.“ /Ин. 16:33/ Да не роптаем и да не се оплакваме много от скърбите си, а да послушаме св. ап. Павел, който казва: „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.“ /2 Тим. 3:12/
Преп. Макарий Египетски пише: „Всички святи и праведни хора в земния си живот са вървяли по тесния и прескърбен път на кръста и скърбите, и така влязли във вечната слава през тесните врати. Сам Христос, сякаш забравил Божествената Си слава, стана за нас образец – Той понесе поруганието на трънения венец, претърпя оплюване, плесници и кръст. Ако Той, напълно невинния, пожела да понесе скръб и смъртна тъга заради нашите грехове, нима ти няма да се покориш и да понесеш несравнимо по-малката скръб, която без съмнение е заради някаква твоя вина пред Бога, независимо че в човешките очи (тази скръб) може да изглежда невинна? След като Богочовекът на земята е вървял по такъв (скръбен) път, то и ти си длъжен да станеш Негов подражател. Така са изминали земния си път апостолите и пророците. А ние сме длъжни да бъдем техни подражатели. Никому не е позволено без страдания, извън неравния, тесен и стръмен път, да влезе в града на светиите, да се упокоява и да царува с Царя (Христос) в безкрайната вечност.“
Преп. Никодим Светогорец пише: „Всеки християнин трябва да се обучава в пълно предаване себе си на волята Божия, така че нищо друго да не желае, освен да пребивава в деятелно изпълнение на волята Божия. С тебе няма да се случи нищо, което да не е според Неговата воля. Разбира се, под това което току-що беше казано, не бива да се разбират твоите собствени грехове и последиците на твоето неразумие и своеволие, както и греховете на другите хора. Защото грехът представлява противене на Божията воля. Под казаното по-горе се разбират неволните скърби и нужди, изпращани от Бога за наше вразумление и научаване, или като наказание за нашите грехове. Те са благотворни за нас и затова правилно се наричат кръст за спасение. Ние няма как да не желаем да бъдем свободни от скърби, защото Сам Бог е вложил в нашето естество желание за благобитие (за добър живот). Затова в Господнята молитва „Отче наш“, която повтаряме ежедневно по няколко пъти е включено прошението: „И не ни въвеждай в изкушение.“ След като дори подир такава молитва, естествено чувана от Господа, Той все пак ни изпраща скърби, очевидно такава е Неговата особена воля, на която ние като Негови създания сме длъжни благодушно да се покорим, понасяйки изпратеното ни от Него като необходимо за нашето спасение.“
Св. Василий Велики увещава: „Старай се да избягваш само едно – греха, и да имаш едно прибежище в нещастията си – Бога. Не разчитай „на князе, на синове човечески“, на силните в този свят. Не се превъзнасяй с несигурното богатство, не се гордей с телесна сила, не се надпреварвай в преследване на човешка слава – нищо от това не спасява, всичко това е измамно и временно. „Тъй казва Господ: „проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора… Благословен е оня човек, който се надява на Господа.“ /Иезек. 17:5, 7/
Адаптиран превод от: Г. И. ШИМАНСКИЙ, УЧЕНИЕ СВЯТЬІХ ОТЦОВ... стр. 450 - 462, М., 2006 год.