Духовна беседа №390

ДУХОВНА БЕСЕДА

Архимандрит   ЛАЗАР /Абашидзе/

КЪМ ДУШАТА, УГНЕТЯВАНА ОТ ДУХА НА УНИНИЕТО

ПРЕМИНАВАНЕТО ОТ ТОЗИ ЖИВОТ В ДРУГИЯ СВЯТ

       Св. Тихон Задонски пише: „Както в този живот хората се движат по два пътя, или на благочестието или на нечестието, така двояк и различен е и краят на земния им живот. За едните той е блажен, а за другите – неблагополучен. Блажен е краят на благочестивите, когато умират в благочестие пред Господа, както известява небесният глас: „Блажени са мъртвите, които умират в Господа”.Неблагополучна е кончината на нечестивите, които завършват живота си в безчестие, без истинско покаяние и жива вяра. Както за първите смъртта е упокоение от трудовете и преминаване от многоболезнения земен живот във радостния живот на вечността, така за вторите – след временната смърт следва вечна смърт …

         Когато царят пожелае да повика при себе си свой поданик, той му нарежда, заповядва му, да се яви при него. Така и Небесният Цар, Иисус Христос, призовава при Себе Си всеки християнин, като му изпраща смъртта, чрез която следва да напусне този свят … Какво става тогава в сърцето на призования – какъв смут, страх, трепет и ужас го обземат! Той вижда края си, за който никога не е мислил (или е избягвал да мисли и да се задълбочава върху него). Съвестта го изобличава и мъчи, като (ясно) му представя всички грехове през живота му. Страх и ужас го обземат от мисълта за вечните мъки, където отиват неразкаяните грешници. Защо не съм мислил (отговорно и задълбочено) за този (неизбежен) час? Защо събирах толкова много (земни блага), преследвах славата и почестите в света? Защо се предавах на различни грехове, като не внимавах върху Божието слово, което ме предупреждаваше за тях? Каква полза имам сега от събраното богатство и почестите? Защо са ми сега приятелите, с които споделях разкоша и се веселих? Как можа суетата да омрачи и ослепи ума ми, и аз не можах да различа измамата от истината, доброто от злото, вредата от ползата, греха от добродетелта, пътя към гибел от пътя към истинското блаженство? Суетата ми отне както помненето на смъртта, която сега ме постига, така и мисълта за вечността, в която влизам. Сега узнавам какво е измамата и какво е истината, кое е истинското ми добро и кое - истинското зло. Едва сега ясно виждам, че (само) истинското слово Божие научава на истината. Блажени са които внимават върху него, нещастни – невнимаващите.

         Как целият този свят на суетата е изпълнен с всякакви измами! Как прелъстява бедния човек! ... Християнино, помни, че и до тебе ще дойде указа (заповедта) на Небесния Цар, ще дойде когато не мислиш за това, и ще те призове (чрез смъртта). Каквото става с другите при земната им кончина, това ще стане и с тебе. Затова, бъди разумен и мъдър, и навреме се приготвяй за този час чрез покаяние и сърдечно съкрушение.Подготвяй се за часа, в който вратите на вечността ще се разтворят и пред тебе.Страшен е този час не само за грешниците, но и за светиите, които при мисълта за него се съкрушавали и плакали.Помни смъртта – и не ще пожелаеш да се веселиш със света. Ще ти опротивее всяка суета и разкош в него. Тогава ще започнеш да търсиш повече плача и сълзите, отколкото веселието и утехите. Човекът е като свещта, която гори пред тебе, такъв е и твоя живот на този свят (догаряща свещ). Догаря свещта и угасва – така човек завършва живота си и умира. Когато угасне свещта, сякаш никога не я е имало. Така и когато човек умре и го погребат, сякаш не го е имало.”

         Назидателно говори свт. Димитрий Ростовски за неочакваното настъпване на смъртния час. „Мнозина, заспивайки вечер, повече не се събуждат. Намират ги починали, така сънят ги въвежда в смъртта. Други, ставали от сън и посрещали новия ден, но не дочаквали нощта, и умирали. Пирува халдейският цар Валтасар от вечерта, и вече е достатъчно развеселен, когато се появява някаква ръка, която със загадъчни думи изписва на стената смъртната присъда за пируващия цар. И той бил убит същата нощ. Знаел ли е, че така скоро ще настъпи смъртния му час? Мислел ли е, че точно в нея нощ ще умре? Или, друг случай. В късния нощен час, опиянен от вино, заспал на леглото си асирийският пълководец Олоферн. И в същия час го застигнала смъртта, обезглавен от ръката на жена, този, който предния ден се хвалел как ще завладее иудейския град Ветил …

            Като тълкува думите на Апостола: „денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощем.” /1 Сол. 5:2/ св. Иоан Златоуст пише: „Ако искаме да узнаем защо този ден е скрит от нас, и защо ще дойде като крадец през нощта, мисля, че е справедливо да ви кажа - никой никога през целия си живот нямаше да се грижи за добродетелите, ако знаеше деня на смъртта, но знаейки този ден, след като извърши безброй престъпления, точно тогава ще пристъпи към светия Купел (на кръщението), малко преди да му предстои да напусне този свят.”

            И наистина, след като не знаем ни деня, ни часа на своя край, без да гледаме на страха от неговото очакване, въпреки това се решаваме на безбройни и тежки греховни деяния – тогава на какво ли бихме се решили, ако знаем че имаме да поживеем много години на земята и скоро няма да умрем? Тъй като със сигурност не знаем последния си ден и час, всеки ден трябва да прекарваме така, сякаш ни е последен. Както и при настъпване на нощта да си казваме – дали тази нощ няма да е последна от живота ми сред живите? ... Като мислиш по този начин, прекарвай целия ден като готов да умреш, а вечерта изпитвай и подготвяй съвестта си така, сякаш през нощта ти предстои да предадеш духа си на Господа. Гибелен е съня за този, който е заспал със смъртен грях. Не е безопасен и съня на този, чийто одър обикалят бесовете, очаквайки повод да увлекат душата на грешника в огнените дебри. Лошо е за този, който е заспал без да се примири с Бога. След като за случаите, когато сме оскърбили ближния, апостолът казва: „слънце да ви не залязва гневни.” /Еф. 4:26/, колко повече този, който е прогневил Бога трябва да се погрижи да не го залязва слънцето в Божия гняв, без да се е примирил с Бога, защото часа на нашата кончина е неизвестен. Да бдим, да не би внезапната смърт да ни похити неподготвени. Нека не казваме – утре ще се примиря с Бога, утре ще се покая, от утре ще стана изправен. Да не отлагаме от ден на ден обръщането си към Бога и покаянието, защото никой не ни е казал, че ще доживеем до вечерта.”

         Добре поучава преп. Антоний Велики, като привежда думите на апостола: „Всеки ден умирам.” /1 Кор. 15:31/: „Като се събудим от сън, трябва да мислим че няма да доживеем до вечерта, а вечер, преди да заспим – да мислим, че няма да доживеем до сутринта. Така постоянно ще помним неизвестния край на живота ни на земята. Като живеем така, нито ще грешим, нито ще изпитваме похот към каквото и да било, нито пък ще събираме съкровища на земята, а в ежедневното очакване на смъртта ще започнем да презираме всичко тленно. Тогава ще изстине в нас и плътската похот, както и всяко плътско желание, ще си прощаваме всичко един на друг. Така ще предочистваме себе си, като винаги имаме пред очи очакването на последния час и борбата (на душата) при настъпване на смъртта. Защото силният страх от смъртта и Божия съд след това, страхът от мъченията, възраждат душата, клоняща към пропастта на (вечната) гибел.”

         Св. Василий Велики пише: „Нека никой не мами себе си с празни думи /Еф. 5:6/, защото внезапно ще те постигне гибел /1 Сол. 5:3/ - ще те постигне прелом и обрат, подобни на буря. Ще дойде навъсен ангел, който насила ще те поведе и ще повлече душата ти, свързана от греховете, често обръщаща се към това, което оставя тук, безгласно ридаеща, защото вече се е затворило (и не действа) оръдието на плача.”

         Свт. Игнатий (Брянчанинов) размисля: „Гласът на вечността е говорил на всички нас, говорил ни е от началото на нашето битие … Говорил ни е когато все още сме били неспособни да внимаваме върху него. Говорил ни е и в зряла възраст, когато сме могли, и сме били длъжни да внимаваме и да го разбираме. Все същият глас на вечността! ... Уви, малцина се вслушват в този глас, намирайки се в шумния хотел на земния живот! Или нашето младенчество (незрялост) ни пречи да внимаваме над него, или пък земните грижи и житейските развлечения. Но той не замлъква. Продължава да говори, а накрая и чрез страшния си пратеник – смъртта, изисква и от внимателния и от невнимателния слушател да дадат отчет за вниманието и послушанието на великите думи на вечността …

            Земният живот е едно мигновено и измамно съновидение. Вечността е неизбежна. Има и бедствена вечност! ... Затова, придобийте блажената вечност с внимание и изпълнение на всесвятия закон на Бога! ...

         Ако тук на земята ти не си добър, там (във вечността), ти ще бъдеш тъмен и зъл дух. Тогава и сам няма да се познаеш, или не – тогава твърде добре ще познаеш себе си, дори по-добре отколкото на земята. Но там никаква и отникъде помощ няма да получиш, и твоето зло ще те понесе със собствената си тяга там, където живее вечното и безкрайно зло – в съобществото на тъмните и зли сили. И по този път ти няма да можеш нито да спреш, нито да се върнеш от него, така че във вечността на вековете ще страдаш, и ще страдаш … От какво? – От лудостта и безумието на твоето собствено зло, което ще ти отнеме всякаква надежда за по-добро, и няма да ти даде покой в тебе самия. Ще страдаш и от злото около теб, което ще бъде по-силно от тебе, вечно ще те обкръжава и ще те терзае без край …

         Какво се случва с добрата душа? Тя също ще се разкрие в цялата си пълнота и сила, ще покаже цялото си вътрешно достойнство, което в голямата си част тук е оставало скрито, непознато и неоценено; цялата си вътрешна светлина, която тук е била всячески затъмнявана; цялото си блаженство, което тук е било непостижимо и подтискано от разнообразните скърби на живота. Такава душа ще се понесе със силата на своето природно, нравствено развито и добродетелно възвишено стремление нагоре, във висшите сфери на онзи свят, там, където в безкрайната светлина живее Източника и Първообраза на всяко добро, в съобщността на светлите и най-чисти същества. Самата тя ще стане като един ангел – същото чисто, светло и блажено същество. Безпределна любов ще я съединява с Бога, с ангелите и с подобните на нея души … Такава душа няма да живее в празнота, като се наслаждава единствено на своето блаженство и доброта, а ще бъде дейна, ще действа със своя вече от нищо незатъмняван и незаблуждаван, а (изцяло) просветлен ум. В съзерцание и постигане на тайните, които тук вече не са неразгадани и неизвестни – тайните на Бога, на мирозданието, на самопознанието и на вечния живот. Ще действа с цялата сила на своите духовни, нестеснявани и неувреждани чувства на сърцето за развитие на своя нов, висш живот. Ще действа с цялата сила на своите духовни, неограничавани и неотвличани стремления на волята, по пътя, който и е указан от съда на висшата Правда и Любов, към целите, определени в предвечните идеи на Царството Божие.”

         В заключение ще приведем казаното в Премъдрост Соломонова: „Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия (на дявола) дял.” /Прем. 2:23-24/ „Не ускорявайте смъртта със заблужденията на живота си и не си привличайте гибел с делата на ръцете си. Бог не е създал смъртта и не се радва, когато гинат живите, защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята. Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт; нечестивите я привлякоха с ръце и думи, счетоха я за приятел и изнемогнаха, и сключиха съюз с нея, защото са достойни да бъдат неин дял.” /Прем. 1:12-16/ 

            Превод от: Архимандрит Лазарь, ДУШЕ, ОТЯГОЩЕННОЙ ДУХОМ УНЬІНИЯ, М. 2000 г., стр. 56 - 61, 68 - 70,