Духовна беседа №351

ДУХОВНА БЕСЕДА

ИЗ ПИСМАТА НА ВЕЛИКИТЕ ОПТИНСКИ СТАРЦИ

Преподобни Макарий Оптински

/1788 – 1860 г./

    … Всеки трябва според силите си да върши както вътрешните, така и външните духовни дела, като винаги помни, че външните и видимите дела са подобни на листа, докато вътрешните са плодовете. Телесните добродетели са само оръдие за придобиване на душевните. Св. Макарий Египетски пише: „Истинският чин (начин на живот) за християните е техния вътрешен живот, затова никой не бива да възлага особено голямо упование на външния характер на живота.” … Преп. Иоан Лествичник съветва: „Които са особено немощни (телесно) - да вървят (най-вече) по пътя на смирението и неговите прояви. Извън този път, друг начин за спасение те няма да намерят. Свойствата (проявите) на смирението са: 1) приемане с отворени обятия на безчестията като лекарство за недъзите и раните от тежките грехове, 2) очистване себе си от всякакъв гняв и неговото (незабавно) овладяване, 3) пълно недоверие (невярване) на своята изправност и желание винаги да се поучаваш (а не да се водиш от собствения си разум) … Трябва да помним, че във всичко каквото вършим, Бог гледа на нашите намерения дали точно заради Него и заради ползата на душите си вършим това , или го правим заради човекоугодие и самоугодие, (и така) биваме ограбвани от тщеславието и самомнението. Затова във всичко е потребен светилника на разсъдителността, който се ражда от смирението. Където няма светлина, там всичко е в мрак, и където няма смирение, там всичките ни дела са суетни – пише св. Иоан Касиян. А преп. Макарий Египетски пише: „Глава на всяка добродетел и връх на изправните постъпки (дела) е постоянното пребиваване в молитва … Но ако не сме украсени със смиреномъдрие, простодушие и благост, тогава и от молитвата никаква полза няма да получим. Това се отнася не са само за молитвата, но и за всеки подвиг, трудове, бдения, за девството, и за всичко което вършим заради добродетелите. Всички тези благочестиви дела се вършат за придобиване на духовните плодове, които са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание, смирение и др. Ако у нас липсват тези плодове, напразни и безполезни са всички наши подвизи.” … Правилата са нужни и полезни, когато ги изпълняваме според силите си, като тяхното количество способства да напреднем и в качеството, но не бива да разчитаме че в тях е нашето спасение. Това е по-скоро гордост и води до прелест. Когато някой изпада в смут, че поради немощ е пропуснал нещо от правилото, това говори за тайна гордост. Св. Исаак Сирин пише (в слово 89): „ Когато сърцето е изпълнено с печал (идваща от смирено съзнание) заради немощта и безсилието да извършва (явните, външни) телесни подвизи – това замества самото тяхно изпълнение. Докато изпълнените телесни подвизи, но без печал (съкрушение, смирение) са като тяло без душа. Тази печал в душата е почтен дар от Бога и който я носи както трябва, прилича на човек носещ светиня в своите членове (всички негови части, целият е изпълнен от светинята).” Св. Иоан Лествичник пише: „Колкото и велики да са нашите житейски (външни) подвизи, но ако не придобием болезнено (съкрушено, печално) сърце, всичко което вършим е напразно (безсмислено).”

януари 1852 г.

   … От писмото ти разбирам, че все още си неспокойна и оставаш непримирена към тези, които са те оскърбявали и които сега те оскърбяват. Затова думите ми са отправени към теб, а не към тях, тъй като те сами за себе си ще дадат отговор (пред Господа), като (могат) да се очистят или с покаяние, или с (понасяне на) скърби и болести. Пишеш, че искаш да се спасиш, но това, че имаш гордо устроение (силно чувстваш гордостта в себе си, като част от себе си) много ти пречи. А свв. отци директно казват, че гордостта напълно лишава от спасение … Чети техните поучения и внимавай най-вече над това – как да прогониш гордостта и как да придобиеш смирение. А Бог (непременно) ще ти предостави случаи за това. Например - оскърбяват те, укоряват те, ядосват те. Но никой не може да ти стори това, ако Бог не го допусне. Затова хората са само средство, чрез което Бог действа в делото на твоето спасение. Твоето самолюбие се оскърбява, виждаш чуждите неправди, не те обичат и др. – всичко това приеми само като лек за твоите рани. Горделивото ти устроение се лекува с това, щом виждаш, че не можеш да понасяш да бъде засягана гордостта ти - да осъзнаеш това като своя немощ, да се смиряваш и да укоряваш себе си, а не своите оскърбители. Тях трябва да считаш за свои благодетели, защото благодарение на тях си успяла да разбереш какво е твоето устроение. Независимо че не те обичат, което не зависи от теб, ти ги обичай, защото това е в твоя власт. Освен това е и твое задължение, защото Господ е заповядал да обичаме не които нас обичат, а да обичаме враговете си /вж. Мат. 5:44/. Когато всичко това го няма в нас, колко повече трябва да се смиряваме, да прогонваме гордостта и да се молим на Господа. Белезите на смирението са (най-вече) в това да виждаме само своята неизправност и да не дръзваме да съдим никого, докато гордостта укорява и осъжда всички, вижда в тях само лошото.    

14 април 1853 г.

   … Пишеш, че си получила голяма полза от словата на авва Доротей за отсичане на собствената воля, но намираш себе си привикнала да изпълняваш волята си, въпреки което не можеш да избегнеш от смущението. Това вече е двоедушие, а в смущението няма нито смирение, нито покаяние. Авва Доротей съвсем просто и много разбираемо ни вразумява как можем да навикнем да отсичаме своята воля. Това става като започнем от малките неща – дали да погледнем нещо или не, да кажем или не, да отидем някъде или не. Когато човек удържа себе си от всичко това с принуда постепенно придобива навика да отхвърля своите желания и за големите неща … Питаш какво трябва да правим когато страстите в нас се разпалват? – Точно в това се състои и целия духовен подвиг на живота ни – да побеждаваме страстите си, а те са многобройни и многообразни (различните свв. отци изброяват 7 или 8 от тях като главни) … Трябва да знаем, че всички страсти получават сила да ни побеждават от нашата гордост, затова можем да ги победим само със смирение. Според св. Иоан Лествичник, понякога се случва от някого да се отстранят всички страсти - освен гордостта, която замества всички останали. Затова трябва да внимаваме, да ни би вместо плодове да се окаже че сме отгледали (в душите си) плевели. Затова ни е толкова необходимо отсичане на собствената воля и разум, от което се ражда смирение. А и самата борба със страстите ни смирява.

27 март 1854 г.

   … Пишеш, че когато те укоряват и ядосват, макар да се сдържаш в същия момент, но след време в теб се разгаря искрата на гнева, и трябва непременно да отмъстиш с нещо, и така да удовлетвориш своята страст на злопаметство. Това е подобно на утоляване на глада със силна храна. Колко бедствено е такова устроение - то означава, че злото се е превърнало в навик. Наложително е незабавно да започнеш да се подвизаваш срещу него, за да получиш с Божия помощ изцеление (на този тежък душевен недъг). Прочети колко вредно е злопаметството у авва Доротей, също у св. Иоан Лествичник, който различава три типа душевно устроение: „на действащата страст, на противене на страстта, и на изкоренената страст”. Очевидно е, че се намираш в състояние на действаща страст. Колко страшно е това, защото „докато в нас действат страстите, душата ни е готова за ада” … При всякакви укори и раздразнение, припомняй си че ти си прах и пепел, които всички могат да тъпчат – това ще те успокои. А след това, повече не раздухвай искрата на злопаметството (ако отново се появи) … Помни, че Един е Съдията – Бог, Който знае и скритото в сърцето на всеки, и „Който ще въздаде всекиму според делата му” /Рим. 2:6/ - или тук на земята, или в бъдещия живот. (Това е много важен успокоителен аргумент, особено за неутвърдените във вярата – за неминуемото справедливо въздаяние за всички, но само когато Бог реши).

5 ноември 1867 г.

         … Скърбите ни вразумяват и ни дават (важна) опитност как да постъпваме, но заедно с това те ни очистват от греховете, наравно с болестите … Главната цел на живота ни трябва да бъде изпълнение на Божиите заповеди, което очиства сърцето от страстите и го изпълва с духовните плодове – мир, радост, любов и др. С (телесното) въздържание се изтънява нашата плът, и заедно с (извършването на) молитвеното ни правило се очиства ума ни, но само при изпълнение на Божиите заповеди и най-дълбоко смирение. Без тях нито поста, нито трудовете или строгото правило няма да ни донесат никаква полза … Бог иска от нас телесен подвиг от всекиго според силите му, докато душевния подвиг – любовта и смирението иска от всички (без изключение). Както болните, така и престарелите могат да обичат ближния и да се смиряват, и така да получат Божията милост.

14 дек. 1857 г.

   … След светото Кръщение задължително трябва да започнем да изпълняваме Божиите заповеди, което запазва дадената ни в тайнството благодат, а според мярката на преуспяването в тях, тази благодат нараства. Когато нарушим заповедите, чрез покаянието отново си възвръщаме благодатта. Всичко това се върши чрез вярата, като и делата на покаяние не можем да вършим без вярата. Навсякъде (във всичко) – вяра и вяра! … Докато вие, макар и не много, но възлагате и на делата си някаква надежда – да си мислим, че с делата си можем да заслужим спасение е вредно. Спасението си дължим на заслугите на Спасителя. Трябва да вършим делата, нужни за спасението, но не и да възлагаме на тях надеждата си за спасение. Когато мислим да заслужим спасение (само или главно) заради делата си, показваме нашата самонадеяност. Тогава и Господ не ни дава сили за изпълнение на добродетелите, а допуска у нас да укрепнат страстите за да познаем своята немощ и се смирим пред Него. Трябва да помним Неговата заповед: „кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: „ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.” /Лк. 17:10/ … Предполагам, че като съзнавате необходимостта от дела за придобиване на спасение, и като желаете да ги изпълнявате, но заедно с това като не установявате в себе си достигане на тази цел, а се виждате побеждаван от различни страсти – това ви смущава и недоумявате какво да правите. Разбира се, възлагане надеждата на Бога и на молитвите на Неговите угодници може много да помогне в делото на нашето спасение, но в смущението, настъпващо от подхлъзванията (в грях) проличава, че съществува духовна гордост. Добре ви е известно, че искащите да служат на Бога и търсещи спасение срещат съпротивата на невидимите врагове (бесовете) … Когато се бориш с такива противници, трябва да имаш силно оръжие, а то е известно на всички – смирението. Срещу него те не могат да се съпротивляват. А без него, когато се сражаваме против тях самонадеяно и гордо, винаги биваме побеждавани. Господ (нерядко) затова допуска и да падаме – за да се смирим.

      Превод от: ПИСЬМА ВЕЛИКИХ ОПТИНСКИХ СТАРЦЕВ, Москва, 2003 г. стр. 190 - 211.