БОГАТСТВОТО КАТО ТАЛАНТ, ЗА КОЙТО ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ДАВАМЕ ОТЧЕТ. Притчата за лукавия управител смущава мнозина. По-специално, в нея за мнозина е неразбираемо защо Спасителят сякаш дава за пример лукавия управител. Защо го хвали и казва на учениците Си: „придобийте си приятели с неправедно богатство.” /Лк. 16:9/ Ако вникнем внимателно в този разказ ще намерим вярното му обяснение.

          Първо, Спасителят не дава за пример този човек, а представя неговата неправилна и безчестна постъпка като предупреждение за всеки, който е склонен да падне в същия грях. По-нататък Той указва доколко „синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината” /Лк. 16:8/ т.е. като се напрягат да извлекат полза от всеки случай, който им се предоставя. С други думи, те предвидливо запазват блага за черни дни, и така постъпват по-досетливо от синовете на светлината.

          Въпреки че мнозина на думи съзнават колко нищожно е времето на земния ни живот в сравнение с вечността, всичките им грижи са съсредоточени към временните, преходните блага. В стремежа си към вечните блага те не проявяват това усърдие, с което бил изпълнен лукавият управител за достигане на житейските си цели. Ето какво искал да каже Господ, а в никакъв случай, че оправдава този човек.

          Често се казва, че Спасителят похвалил лукавия управител, докато при внимателен прочит на стих 8 гл. 16 от еванг. Лука ясно е казано, че господарят (а не Спасителят) похвалил управителя (пристойника) за това, че постъпил досетливо. Остава да изясним третия пункт, включващ думите на Спасителя: „придобийте си приятели с неправедно богатство.” Какво ни казва Спасителят с този израз? - Той нарича неправедно богатство парите, които толкова често, и дори в повечето случаи, служат за съблазън и средство за грях.

          „Колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!” /Марк 10:23/ Като счита всяко земно богатство за неправедно, Спасителят указва на единствения път, по който то може да ни послужи за спасение. – Длъжни сме чрез грижата за бедните и нямащите да придобиваме такива приятели, които с радост ще ни посрещнат в задгробния живот и ще ни отворят вратите на вечните обители. В тази притча Господ ни учи да гледаме на богатството като на талант, който ни е поверен за полза на ближните. За това как сме го употребили, ще ни бъде поискан строг отчет. Така, в светлината на казаното, тази притча ни става ясна, и нито една дума, казана от Спасителя, не бива да бъде камък за препъване. Всяко смущение можем да отстраним с молитва към Господа - „да ни отвори ума за да разбираме Писанията.”/ср. Лк. 24:45/

          ДА БОДЪРСТВАМЕ С ГОСПОДА. Това е заповед, или по-скоро молба на Спасителя към учениците Му, която бедните и изморени ученици не изпълнили. „Духът е бодър, а плътта – немощна.” /Мат. 26:41/ Дори и у апостолите човешката плът заглушавала духовната бодрост. Не е ли отчасти насочен и към нас този призив на Спасителя: „останете тук и бъдете будни с Мене”? /Мат. 26:38/ Нас Той не ни оставя, макар и невидимо, Той винаги е с нас. При тази мисъл земният ни живот се превръща в нещо тържествено и свещенно.

          „Останете тук.” –казва Господ, и очаквайте да ви призова! Очаквайте, понякога сред тъга и страдание, но с поглед, винаги устремен към изгряващата зора, с твърда увереност, че Той и видимо ще застане пред нас. Ще чуем гласа Му, който ни зове: „ставайте, да вървим” /Мат. 26:46/ - вече не към Голгота и към кръста, но към възкресението, към небесното отечество, във вечната радост!

          „Бъдете будни с Мене” Ние никога не оставаме сами в нашите скърби, по думите на Псалмопевеца: „Близък си Ти, Господи.” /Пс. 118:151/ Толкова близък, че чуваш всеки наш шепот, забелязваш всяка наша въздишка. Нашият Небесен Отец ни съчувства и очаква мига, когато ще ни намери готови да приемем Неговата помощ. Тогава ще ни изпрати и облекчение. Сам Спасителят се нуждаел от съчувствие, но поради своята телесна немощ, учениците Му не съумяли да Го подкрепят в тежките мигове с това съчувствие. Кой може по-добре от Него да разбере нашата мъка? Той винаги е близо до нас, и Сам ще ни помогне да отговорим на Неговия призив: „Бъдете будни с Мене”. Така е Господи! Помогни ни, пробуди ни от греховния сън, дай ни да бъдем толкова единни с Тебе, та да стане невъзможно за нас да дремем душевно, когато Твоето дело ни призовава, когато Ти се нуждаеш дори и от немощните Твои съработници! Сам Ти казваш - „Жетвата е голяма, а работниците малко.” /Мат. 9:37/ Ти Самият Си отишъл на небето, но Твоето дело остана на земята. Направи така, че да не пострада това свято дело поради нашето нерадение!

          ГОСПОД ЩЕ УТОЛИ ВСЯКА ЖАЖДА. Той знае и разбира всички наши нужди, защото ни е създал със Своята ръка. Създал ни е така, както грънчарят прави от глината каквото пожелае. Без съмнение, Създателят продължава да се грижи за Своето творение. „Тъй казва Господ, Който те създаде и те образува … не бой се … защото ще излея вода върху жадуващото и потоци върху изсъхналото.” /Ис. 44:2-3/ Ние ежеминутно жадуваме за Неговото присъствие, Неговия мир, Неговото спасение – и Той ни обещава, че ще ни даде потоци от тях.

          „Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места.” /Пс. 104:41/ Това е възможно да направи само Господ. Тежък е жизнения път – това често е суха и безплодна пустиня, сред която силите ни изнемогват. Мъката по-често ожесточава, а не смекчава душите ни. Но когато Господ простре ръката Си над нашата мъка, когато почука на нашето ожесточено сърце, тогава, и само тогава, в нас ще потекат целебните потоци от жива вода, която оросява всички сухи и безплодни места.

          Дори когато нашите нравствени сили са толкова изтощени, че сами не съзнаваме своята жажда – да Му повярваме, че ние сме една изсъхнала земя, която се нуждае от небесна влага. Да Го помолим да ни изпрати водни потоци, за да оросят и съживят пустинята. Тогава Той ще ни даде облекчение и ще възпълни нашите нужди по-обилно, отколкото можем да си представим. Ще утоли всяка наша духовна жажда.

          В свещеното Писание е казано: „И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.” /Откр. 22:1/ Докато тече тази река, всички жадуващи души могат да пристъпят към нея и да пият от водата колкото пожелаят. По думите на Псалмопевеца: „от потока на Твоите сладости ги напояваш.” /Пс. 35:9/ Когато всички земни скърби отминат и Господ (след смъртта) ни намери подготвени да вкусим небесното блаженство, което ни е приготвил – тогава ни очаква и пълнотата на несвършващите радости.

          АЗ НИЩО НЯМАМ. Спасителю, аз идвам при Тебе не защото мога да Ти принеса твърда и непоколебима вяра, сърце пълно с упование и покорност! Не, аз идвам защото нямам нищо, защото обеднях. Търпя глад и жажда, и единствено Ти можеш да ме наситиш с хляба на живота и да ме напоиш от извора на живата вода.

          Господи, аз нищо не мога да Ти принеса, освен съкрушеното си сърце, което полагам в Твоите нозе. В мъчителните часове на самота, от дълбините на скръбта си викам към Тебе, защото зная, че Ти искаш да ме извлечеш от бездната на съмненията и на греха, с които съм се изцапал. Ти Самият ме призоваваш на Твоя брачен пир. Да, макар да съм нищ и убог, но аз зная, че Господ иска да ме облече в светла одежда, да превърне моята нищета в нетленно богатство и моето убожество да увенчае с вечна слава. Само Той е силен да унищожи цялото зло в душата ми, да озари мрака в нея със Своята светлина, да изпълни цялата моя пустота с пълнотата на Своята благодат.

          КАКВИ СМЕ НИЕ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Всеки от нас живее двойствен живот. Единият е човекът на външния живот, какъвто той се представя на околните. Но има и друг човек – на съкровения (скрития) живот, с който всеки от нас стои пред Бога. Някой дори беше казал, че у всяка личност се намират четири човека. Едният, когото хората знаят, другият – когото познават близките му приятели, третият – който познава себе си, и четвъртият – когото Бог знае. Тези четири лица на един и същи човек, в повечето случаи, малко си приличат помежду си.

          Човек не е такъв, какъвто се струва не само на хората, но и дори и на себе си. Този, когото знае и вижда Бог – това е съкровения (скрития) човек без притворство, без лъжи, без всякакво разкрасяване.

          Спомням си за една тежка дъска, която лежеше направо на земята в задния двор на бащиния ми дом. Като деца, понякога тичахме до нея и с големи усилия я приповдигахме, за да видим какво има под нея. И какъв ужас! Във всички посоки пълзяха някакви сиви, отвратителни гадини, които се криеха от светлината. Бързо пускахме дъската и бягахме надалеч, но след време отново се връщахме да погледаме.

          Може би у всеки от нас има такава дъска в душата и в живота. Нейната външна страна вероятно е полирана и изящна, тя и на нас самите ни харесва, и с удоволствие я показваме на другите. Но има и вътрешна страна, скрита и тъмна, която е долепена до пръстта и прикрива всякакви нечистоти. Трябва да повдигнем тези дъски, нека се напоят изцяло, от край до край с Божията светлина, нека се очисти вътрешността, нека пред Бога да застане този „съкровен (скрит) човек на сърцето” /1 Петр. 3:4/, който е угоден Нему. Блаженият човек, „комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити.” /Пс. 31:1/

          НИЕ СЛЕДВАМЕ СЛЕД ХРИСТА ОТДАЛЕЧ. „Петър вървеше след Него отдалеч.” /Мат. 26:58/ Това следване след Христа го довело до отречението му, защото било следване отдалеч. Той се отделил от Христа, и това било началото на злото. Той изостанал след Него, и между него и Учителя се получило твърде голямо разстояние. Той чувствал известно влечение и следвал след Него, но не достатъчно отблизо.

          По съвършено същия начин и в наши дни мнозина следват след Христа. Те не Го изоставят напълно, не преминават на страната на невярващите, но същевременно не са свързани с Него с тесни връзки, не вървят след Него стъпка след стъпка – те Го следват отдалеч. Колко хора се отдават на светски грижи и светски удоволствия чрез които губят общение с Христа! Те твърде много са погълнати от всевъзможни дела, а при Христа идват в неделен ден по силата на обичая. В течение на останалите дни тяхното внимание не е към Него.

          Молитвите им стават все по-рядки и по-кратки. Престават да изучават Словото Божие, вярата им охладнява. Всичко духовно се превръща в мъртва буква. Те само на вид следват след Христа, но на дело са много далеч от Него, което ги прави близки до пълно отречение.

          Нека запитаме и себе си – как ние следваме след Христа? Дали е с ревност и любов, или подобно на св. ап. Петър се отдалечаваме, отвличаме се със странични неща? Такъв път е винаги опасен. Този, който днес се отдалечава от Христа, утре го застрашава пълно отречение от Спасителя.

                   

        Превод от: ДЕНЬ ЗА ДНЕМ…Лествица, Москва, 1998 г., по издание от 1909 г. стр. 15- 23.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза