Духовна беседа №357

Свщмчк  И П О Л И Т, папа Римски

СЛОВО НА БОГОЯВЛЕНИЕ

    Всичко, което е сътворил нашият Бог и Спасител, всичко, което виждат очите и за което размисля душата, което умът изследва и ръцете усещат и изпитват, което обхваща мисълта и вмества човешката природа – всичко това е добро, твърде добро. Защото, има ли нещо по-прекрасно от красотата на небето, от многоцветната земна повърхност, нещо по-бързо от слънчевата светлина, по-приятно от лунното сияние? Има ли по-удивително нещо от многосложната стройност на небесните светила? Кое е по-плодотворно от благовременните ветрове? Кое е по-прозрачно от дневната светлина? Или кое от живите същества е по-превъзходно от човека? – Ето, всичко което е сътворил нашият Бог и Спасител е толкова хубаво!
    А има ли друг дар, който да е по-необходим за нас от водата? С водата всичко се умива, храни се, очиства се и овлажнява. Водата напоява земята, произвежда роса, напоява лозята, довежда до зрелост класовете, премахва прегряването в плодовете на лозата, придава мекотата на маслините, дава сладостта на палмите, украсява розите, дава пъстротата на теменужките, изхранва лилията с прекрасната й обвивка. Но защо да говорим толкова много? – Без водата нищо от видимото около нас не може да съществува. Водата е толкова необходима, че докато останалите стихии имат своето място под небесните сводове, тя се намира и над небесата. За това свидетелства Пророкът, като възклицава: „Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.”/Пс. 148:4/
    Но не само в споменатото се ограничава значението на водата. То се проявява и в това, че Сам Творецът на всичко съществуващо – Христос Господ, слязъл като дъжд „Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята.” /Ос. 6:3/; бил познат като извор с вода „който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.” /Ин. 4:14/. Също, разпространил се като река „Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.” /Ин. 7:38/ и се кръстил в Йордан. И чудното дело - когато „Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Иоана, за да се кръсти от него.” /Мат. 3:14/. „Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.”/Пс. 45:5/. Той (Христос) е необятният Извор, от който се ражда и произтича живота на всички хора. Този Извор, Който няма предели, сега се покрива (облива) с оскъдна (нищожна част) от водите, която бързо се изчерпва. Този, Който е непостижим за Ангелите и невидим за хората, идва към Кръщението по собственото си добро желание. Като слушаш това, възлюблени, ти не просто разбирай казаното, но съзерцавай тук тайната на нашето спасение. По тази причина, и от водното естество не оставало скрито това, което Господ поради Своето човеколюбиво снизхождение тайно извършвал. Защото „Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха.” /Пс. 76:17/. Те едва не се отдръпнали и не побягнали от своите брегове. Затова и Пророкът, като дълго съзерцавал това събитие, пита: „Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Йордане, че се върна назад!” /Пс. 113:5/ Водите отговорили: ние видяхме Твореца на всичко съществуващо в образ на раб, и като не разбираме това тайнствено домостроителство, от страх се отместихме.
    Що се отнася за нас – ние вече познахме домостроителството на Господа и прославяме Неговото милосърдие, защото Той дойде да спаси, а не да съди света. Господният Предтеча Иоан, който в началото не знаел за това тайнство (на Рождеството на Спасителя), но след като разбрал, че Иисус наистина е Господ, се обръщал към идващите да се кръстят при него с думите: „Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?” /Мат. 3:7/ Защо толкова внимателно се вглеждате в мен? „Не съм аз Христос” /Ин. 1:20/ Аз съм служител, а не Господ; аз съм овца, а не пастир; аз съм човек, а не Бог. С моето раждане аз премахнах неплодството на моята майка, но това не е като Рождеството на Девата, Която и след него остава Дева. Аз свързах езика на моя баща /Лк. 1:20/, но не Аз изяснявам Божествената благодат. Аз бях разпознат от майка си още в утробата, но за моето раждане не е имало знамението на звездата. Аз съм беден и нищожен, но „Идещият след мене…ме изпревари.” /Ин. 1:27/(„след мене” – по отношение на времето, а „изпревари ме” т.е. преди мене по отношение на непристъпната и неизразима светлина на Божеството). „Който иде подире ми е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата.” /Мат. 3:11/ Аз се намирам под власт, докато Той има единствено Своята самобитна (върховна и неоспорима) власт. Аз съм грешник, а Той „взима върху Си греха на света.” /Ин. 1:29/ Аз проповядвам закона, а Той възвестява за светлината (на идващата) благодат. Аз поучавам като раб, а Той съди като Господ. Мой одър е земята, а Той обладава небето. Аз кръщавам с покайно кръщение, а Той дарува благодатта на осиновлението: Той ще ви кръсти с Дух Свети и огън. Защо устремявате погледите си към мен? Аз не съм Христос.
    Когато Иоан говорил това на народа, който с нетърпение очаквал да види някакво необикновено зрелище, и когато дяволът треперел от толкова важното свидетелство на Иоан, явява се Сам Господ – в обикновен вид, Сам, без украшения и без придружители. Облечен в човешка плът, под която скрил Своето Божествено достойнство, за да го утаи от козните на духовния дракон. Той пристъпил към Иоана не само като Господ, Който съблякъл Своето царско величие, но и като обикновен, подвластен на греха човек. Преклонил главата Си, за да приеме от Него кръщение. Затова Иоан се изумил като видял толкова велико смирение, започнал да Го възпира с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? /Мат. 3:14/ Какво вършиш, Господи? Ти учиш неправилно, защото аз едно възвестявах за Тебе, а Ти правиш съвсем друго! Едно чуваше дявола, а сега друго вижда. Затова, Ти ме кръсти с божествения огън, а от водата – какво можеш точно Ти да очакваш? Ти ме просвети с Духа, а Ти Самият - какво можеш да получиш от сътвореното от Тебе? Кръсти мене, Кръстителя, за да познаят Твоето достойнство. Аз, Господи, кръщавам с покайно кръщение, и изобщо не мога да кръстя идващите при мене, ако преди това не изповядат греховете си. Ако аз все пак бих Те кръстил – Ти какво ще изповядаш пред мене? Дори да дръзна да Те кръстя, но самата река Йордан няма да дръзне да се приближи до Тебе. „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“
    Какво му отговаря Господ – „остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.” /Мат. 3:15/ Остави сега, Иоане, ти не си по-мъдър от Мене. Ти гледаш като човек, а Аз съдя като Бог. Трябва първо Аз Самият да направя това, на което уча другите. Аз не върша нищо недостойно, защото Съм облечен в благолепие. Удивляваш ли се, Иоане, че не се явявам в блясъка на Моето достойнство? Аз Съм изпълнител на закона и не искам нищо от него да остане неизпълнено. За да може по-късно Павел да каже: „завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.” /Рим. 10:4/ „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.”- кръсти Ме Иоане, за да не презира никой кръщението. Аз се кръщавам от тебе, който си раб, за да не се почувства унизен никой от силните да приеме кръщение от смирения свещеник. Пусни Ме да вляза в Йордан, за да чуят свидетелството на Отца и да познаят могъществото на Сина. „Тогава Иоан Го допуска. И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” /Мат. 3:15-17/
    Забележете, от колко много и велики дела щяхме да се лишим, ако Господ беше отстъпил пред увещанията на Иоана и не беше Се кръстил. До сега небесата щяха да останат затворени и висините щяха да останат непристъпни.
    Но тогава само Господ ли се кръстил? – Не, в същото време Той обновил ветхия човек и му възвърнал царственото право на осиновление (от Бога). Защото небесата веднага се отворили. (вж.Мат.3:16) Последвало примирение на видимото с невидимото - възвеселили се небесните ликове (Ангелите), изцелили се земните немощи, открило се съкровеното, унищожила се враждата. Небесата се отворили заради три чудни неща. Когато се кръщавал Женихът-Христос, небесните чертози трябвало да отворят своите сияещи врати (за душите, които се свързвали с Него чрез вярата). По подобен начин трябвало небесните врати да се въздигнат нагоре (както е казано в псалмите: „Подигнете, порти, горнището си, подигнете се вечни порти, и ще влезе Царят на славата.” /Пс. 23:7/) – тогава, когато слизал Светият Дух и прогърмял гласът на Бог Отец. „И ето, отвориха Му се небесата…и глас от небесата, Който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” /Мат. 3:16,17/
    Възлюбеният ражда Любов, и невеществената Светлина ражда непристъпна Светлина. „Този е Моят възлюбен Син” – Синът, Който се явил на земята, без да напуска недрата на Отца. Така Той едновременно се явил и не се явил (поради неотделимостта от Бог Отец). Защото Той бил не това, на което приличал (защото това е единственото явяване на Бога като човек). По външна преценка, кръщаващият има преимущество пред Кръщавания. Затова и Бог Отец изпратил от Небесата Светия Дух над Кръщавания (да възвести, че е Божия Син, а не обикновен човек). Както в дните на Ной гълъбът изобразявал Божието човеколюбие, така и тук Духът слязъл във вид на гълъб и сякаш носейки маслиновата клонка, се спуснал над Този, за Когото било свидетелството. Защо е било нужно това? – За да познаят силата на гласа на Бог Отец и да повярват на древното пророческо предсказание: „Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над многото води.” /Пс. 28:3/ И този глас казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” – Този, наричаният син на Йосифа е всъщност Моят единороден Син по божествената си същност. „Този е Моят възлюбен Син”- независимо, че огладнява, но храни хиляди; труди се, а упокоява тези, които се трудят. „Няма де глава да подслони” /Мат. 8:20/, независимо че всичко (сътворено) държи в своята десница. Страда, а (Сам Той) лекува немощи; търпи удари /Мат. 26:67/, а дава свобода на света.
    Моля ви за внимание, защото искам да се обърна към Източника на живота, искам да съзерцавам Източника на изцелението. Безсмъртният Бог Отец изпраща в света безсмъртния Син и Словото-Син, Който идва при хората, за да ги умие с вода и Дух. За да ни възроди за духовно и телесно нетление. Да вдъхне в нас Духа на живота и да ни облече в нетленно всеоръжие. И така, ако човек е станал безсмъртен, той е станал и причастник на Божественото естество (2 Петр. 1:4). Но ако след възраждането от вода и Светия Дух, получени в купела (на Кръщението), той става причастник на Божественото естество, то и след възкресението от мъртвите той става сънаследник Христов (Рим. 8:17). Затова призовавам с гласа на проповедника: елате, всички народи, към безсмъртието, което се дарува в Кръщението! Благовестя ви живот, на вас, които седите в тъмата на неведението (неразбирането). Елате от робство към свобода, от тирания към царство, от тление към нетление. Как да дойдем, ще попитате. – Чрез вода и Светия Дух. Тази вода, съединена с Духът е същата вода, с която се оросява раят, дава плодородието на земята, израстват растенията, раждат животните – накратко – с която се оживотворява възроденият човек, в Който се кръсти Христос, над Който слезе Светия Дух във вид на гълъб.
    Това е същият Дух, Който първоначално се носел над водите (Бит. 1:2), чрез Който се движи светът, съхранява се творението и всичко се оживотворява. Който действал в пророците (Деян. 27:25), слязъл над Христа (Мат. 3:16). Това е същият Дух, Който слезе над апостолите във вид на огнени езици (Деян. 2:3). Това е Духът, Който желаел да види цар Давид, когато казва: „И Твоя Свети Дух не отнемай от мен.” (Пс. 50:13) За този Дух възвестява архангел Гавриил на Пресвета Богородица: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени.” (Лк. 1:35) Чрез този Дух св. ап. Петър изрекъл блажените думи: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог.” (Мат. 16:16). С този Дух е утвърден Камъка на Църквата (Мат. 16:18). Този Дух-Утешител (Ин. 14:26) се изпраща и на теб, за да ти покаже, че си чедо на Бога. И така, пристъпи човече, и се възроди, за да получиш осиновление от Бога. Как ще стане това? – Ако не прелюбодействаш, не убиваш, не служиш на идолите. Ако не бъдеш побеждаван от удоволствията, ако над теб не господства страстта на гордостта. Ако очистиш в себе си нечистотата и свалиш от себе си бремето на греховете. Ако смъкнеш от себе си всеоръжието на дявола и се облечеш в бронята на вярата, както казва пророк Исайя: „Умийте се…търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни.” (Ис. 1:16, 17-19)
    Виж как Пророкът е предсказал очистителната сила на Кръщението! Защото този, който с вяра влиза в тази баня за възраждане, отрича се от сатаната и се съчетава с Христа, отхвърля врага и изповядва Христа като свой Бог - той съблича робството и се облича в осиновление. Той излиза от купела на Кръщението светъл като слънце, блести с лъчите на правдата, и което е най-важно – връща се като Божий син и сънаследник на Христа. Нему слава и власт, с Всесветия и Животворящ Негов Дух, сега, и винаги, и във вечните векове. Амин.

Адаптиран превод от: Церковные ведомости, №2 за 1890 год.