05.І.2014/23.ХІІ.2013 г.

Неделя 27 след Петдесетница.

Издание на православния катедрален храм

„Успение на Пресвета Богородица” - София

 

 

         Всемогъщият и Милостив Бог, на Когото природата е доброта, волята – сила, делото – милосърдие, като предвидял че дяволската злоба ще ни умъртви с отровата на своята ненавист, отрано, още от създаването на света приготвил и лекарството на Своята любов, предназначено за обновлението на хората. Той възвестил на змията за бъдещото семе на жената, което със силата си ще смачка високомерието на престъпната глава (Бит. 3:15) т.е. - за Христос, Който като Бог ще приеме човешка плът, ще се роди от Дева, и с непорочното Си Рождество ще свали (от гордото му превъзнасяне) осквернителя на човешкия род. Нали дяволът се хвали, че съблазненият и отклонен чрез измама от него човек се е лишил от Божествените дарове, и като лишен от безсмъртие, се намира под жестоката власт на смъртта. Затова Бог, Който се ръководел от Своя план за строга справедливост по отношение на човека, когото Той (при сътворението му) удостоил с такава (висока) чест, изменил Своята древна присъда. Изпълни се, възлюблени, замисъла на Тайния Съвет (на Пресветата Троица), тъй като Непроменимият Бог, волята на Когото не може да се отдели от Неговата милост, изпълни изначалния план със скритото Тайнство на Своята любов. Така човекът, паднал в грях, поддал се на изостреното лукавство на дявола, не погина пред лицето на Божия замисъл. (Ин. 3:16)

          И ето, настъпи времето, предназначено за изкупление на човеците. В тези последни времена в света идва Божият Син, Иисус Христос, слиза от Небесния Престол без да се отделя от славата на Бог Отец, явява се в нов облик в едно ново Рождество. В нов облик, защото Невидимият, в този Свой вид стана видим за нас; Неизмеримият пожела да се ограничи, Съществуващият преди времената, получи начало в хода на измеримото време. Като скри достойнството на Своето величие, Господ прие свойствения за всички нас образ на раб (на обикновен човек). Безстрастният Бог не се отказа да стане човек, подложен на страдания, да се предаде във властта на законите на смъртта, бидейки Сам Безсмъртен. Дойде на земята в ново Рождество, заченат и роден от Дева, без мъжка похот и без нарушение на майчинската непорочност, защото такова Рождение подобаваше на идващия Спасител на човеците, Който макар и да имаше в Себе Си свойствата на човешката природа, но не познаваше нечистотата на човешката плът. Родител на Раждащия Се в плът Бог, беше Бог Отец, както свидетелства архангел Гавриил на блажената Дева Мария: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” (Лк. 1:35)

          Като имал различно от нашето произхождение, а приел природа, същата като нашата, Той нямал човешките грижи и привички, а бил утвърден в Божествената сила, защото както Девата заченала, така Девата родила, и Дева останала сред Рождеството. Нека тук не разсъждаваме за делото на Раждащата, а за волята на Раждащия Се, Който затова се родил като човек, защото така пожелал и така изпълнил това (като Бог). Ако се домогваш да разбереш каква е Неговата човешка природа – изучи каква е природата на всеки човек. Ако се стараеш да проникнеш в замисъла на Рождението – тогава прослави Божествената сила. Господ Иисус Христос дойде да отстрани (премахне) нашите болести, а не (Сам) да ги носи, не да стане жертва на пороците, а да ги побеждава. Дойде да излекува всеки свойствен за нашата увреденост недъг и всички язви (рани) на нечистите души. Затова следваше по нов начин да се роди Този, Който донесе на човешката плът новата милост на неопетнената чистота. Подобаваше непорочността на Раждащата Майка да съхрани първородната девственост, както и защитата от срама и убежището на светостта, като приеме и запази силата на Божествения Дух (Лк.1:35). Този Дух постанови поваленото да бъде издигнато, счупеното да бъде заздравено и да се даде на хората по-голяма сила на целомъдрието за преодоляване съблазните на плътта, така че девствеността, която при тях не може да се съхрани след раждането на потомство, да стане за тях възможна в духовен смисъл, благодарение на Кръщението – в новото раждане в Христа.

          Нима с това, че Христос избра да се роди от Дева не става очевиден висшия замисъл за това чудо – дяволът да не знае за роденото Спасение на човешкия род! Защото (за него) останало скрито духовното зачатие, което той считал като всички останали зачатия. Той не вярвал, че Христос е роден различно от всички останали (хора). Предполагал, че поради сходната Си природа с всички човеци, Христос има същото начало (рождение) като тях – затова не могъл да види Свободния от оковите на греха и не разпознал Чуждия на смъртната немощ човек. Затова Истинният и Милосърден Бог (Пс. 85:15), Който разполага с неизброимо множество начини (пътища) за възстановяване на човешкия род, избрал най-добрият за неговото осъществяване, т.е. за разрушаване на дяволското дело приложил не силата на могъществото, а замисъла на справедливостта. Защото гордостта на древния враг не без основание си присвоила властта над всички хора, и със заслужено владичество (робство) угнетявала (подтискала) тези, които доброволно се обърнали от Божиите заповеди към покорност на демоничната воля. Така дяволът загуби първоначалната си власт над човешкия род, защото беше победен с това, с което сам някога пороби хората. Това е чудото на безсеменното зачеване на Христос от Девата, Която придоби плод не както при човешко плътско общение, а от слизането на Светия Дух. И макар че при всяко майчинство зачатието е невъзможно без сквернотата на греха, но точно Тя получи изкупление (и на това) от Този, от Когото станало зачатието. Тъй като не е имало участие на телесно бащинство, затова не се смесило и началото на греха. Девственната неприкосновеност не познала (плътското) въжделение, укротила природата. От Майката на Господа била взета (човешката) природа, но не и грехът. Бил създаден образ на раб без рабското състояние (което го прави раб), защото по този начин новият човек бил примесен (добавен) към ветхия (Еф.2:15; 4:22) – да приеме истинската същност на човешкия род, но да изключи първородния грях.

          С тази мярка Милосърдният и Всемогъщ Спасител поставил началото на човешкото (Си) зачатие, така че бидейки Неотделим от сродилото се с Него човечество, да скрие Божествената сила под покривалото на нашата немощ. По този начин да бъде осмяна хитростта на безгрижния и самодоволен враг, който решил че Рождеството на Младенеца, предназначено за спасение на човешкия род му е подвластно така, както и идването в света на всички останали новородени. Той видял „Младенеца повит” /Лк. 2:12/ в пелени, подложен на обрезание и преминал всички установени от Закона посвещения. Приел, че всичко това съответства на всяко обикновено детство. Затова дори до навършване на пълнолетие, той не се съмнявал, че всичко съответства на законите на обикновената човешка природа. През цялото това време причинявал унижения, преумножавал несправедливостите, използвал злословието, оскърбленията, хулите и насмешките. Накрая излял всичко, което съответствало на дълбоката му ярост, изпробвал всички способи на изкушенията. Той знаел до каква степен е отровена човешката природа, и затова по никакъв начин не можел да повярвал, че Този, Когото по толкова признаци разпознал като обикновен смъртен е избягнал първородния грях. Ето защо, жестокият разбойник и ненаситен палач, настойчиво продължавал да въстава против Този, Който нямал нищо общо с него. И в момента, когато той се устремил да изпълни древната присъда над оскверненото начало на човешкия род, искайки наказание за Този, у Когото не намерил никаква вина – с това излязъл зад пределите на ръкописанието, на което се опирал. Затова се отстранява и тласкащият към порока договор на смъртоносната сделка, както и всеобщият (за всички човеци) дълг се отменя поради несправедливостта на претенциите (на сатаната). Превзел със силата на измамата (човека), той (сега) бива вързан със собствените си окови, така че всеки зъл замисъл се обръща против него самия. След като князът на този свят вече е вързан и „изпъден вън” /Ин. 12:31/, с това се премахват и средствата за пленяване (на човеците). /Мат. 12:29/ Възстановява се честта на очистената от древното падение (човешка) природа, смъртта със смърт се побеждава, Рождеството дарува (ново) рождение, защото както откупването премахва робството, така и възраждането променя нашата основа - затова вярата оправдава грешника. /Рим. 1:17/

          Нека всеки, който благоговейно и искрено се гордее с името християнин, справедливо да оцени милостта на станалото за всички човеци въздигане и възстановление. Нали за тебе, някога низвергнатия и лишен от райската обител (Мат. 19:28), умиращия в страстите и праха, комуто не оставаше никаква надежда за живот, чрез въплъщението на Словото ти беше дадена възможност (Ин.1:12) отново да се върнеш от своето отдалечаване при своя Творец. Да бъдеш признат от Родителя, да станеш от роб - свободен, и от чужд и външен - да станеш син. За да можеш ти, роденият от тленна плът, да се възраждаш от Божия Дух (Ин. 3:5) и да получиш по милост това, което не си имал по природа. Чрез Духа на осиновлението осъзнай себе си като син на Бога, и с дръзновение призовавай Бог Отец! (Рим. 8:15). Освободен от обвиненията на лукава съвест (Евр. 10:22), изпълни се с копнеж по Царството небесно като изпълняваш Божията воля! (Евр.10:36) Укрепван от Божията помощ на земята, подражавай на Ангелите, храни се със силата на безсмъртната същност, без страх се сражавай за любовта срещу вражеските съблазни (Еф.6:11). Ако опазиш обетите в борбата за небесно жителство, не се съмнявай – ако победиш, и ти ще бъдеш увенчан и въведен в тържествения дворец на Предвечния Цар. Приготвеното за благочестивите възкресение ще обхване и теб, и ще те направи участник в Небесното царство.      

          Възлюблени, като имате дръзновение в такова упование (2 Кор. 3:12), пребивавайте твърди във вярата, която ви е укрепила (Кол. 1:23). Да не би същият изкусител, чиято власт над вас беше унищожена от Христос, с някакви съблазни отново да ви върне (в предишното робство), като със своята изтънчена измама помрачи радостта на днешния ден. Негови са пагубните увещания с които вкарва наивните души да почитат този ден не толкова заради Христовото Рождество, колкото заради началото на новата година. Сърцата на такива хора са обвити с дълбок мрак, и те не притежават дори частица от истинската светлина (Еф. 4:18). Те и досега се ръководят от толкова неразумните заблуждения на езичниците, защото гледат (само) с плътски очи. Не са в състояние да напрегнат силата на разума си – затова стигат до въздаване на божески почести на сътворените небесни светила. Нека в християнските души да няма място за нечестиво суеверие и отвратителна неправда. Безкрайно далеч отстои временното от непреходното, телесното от безтелесното, подчиненото от Владиката на всичко. Макар да намираме достойна за удивление красота (в творението), но това не го прави достойно за божествено поклонение. Само тази сила, премъдрост и власт са достойни за (божествено) почитание, чрез които от нищо е създадено многообразното творение (2 Мак. 7:28), които в образите и измеренията на своя всемогъщ замисъл са пожелали да завършат земната и небесната същност (природа). Нека слънцето, луната и звездите си останат за всички, които ги ползват, прекрасни за разглеждане, но така че за тях да се възнася благодарност на Твореца и поклонение на Бога, Който ги е създал. Те са обикновено творение, създадено за рабското служение. Хвалете Бога, възлюблени, във всички Негови дела (Сир. 39:19) и замисли. Нека във вас да пребивава непоколебимата вяра в непорочното зачатие и Рождение! Свято и искрено почитайте служението на свещеното и Божествено Тайнство на човешкото възстановяване (въздигане)! Възлюбете Раждащия се в човешко тяло Христос, за да станете достойни да видите Бога на славата, Който управлява в Своето величие, като пребивава в единството на Божеството с Отца и Светия Дух във вечните векове. Амин.

Адаптиран превод от: Святитель Лев Великий

„Слова на Рождество Христово" - М., 2000.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза