Духовна беседа №419

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ, НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО,

НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

"Моят живот в Христа”

            Ако хората не бяха създадени по Божий образ, то Бог не би се въплътил от Пречистата Дева. О, колко възвишено е нашето естество – и в творението му, и в неговото изкупление. Чрез въплъщението на Божия Син от Пречистата Дева Мария, Бог най-тясно се съедини с човеците. О, Ти, Която с преславното Твое Рождество съедини Бог Слово с човека, и така беше отхвърлено естеството на нашия род чрез съединението му с небесния, слава на Тебе, достойно прославяна от всички разумни твари! Защото Ти намери такава чистота и благодат у Бога, че по благоволението на Бог Отец и съдействието на Светия Дух, в Теб можа да се въплъти Божия Син! Удостой и нас, Пресвета Владичице, да достигнем чистота на духа и тялото чрез причастяването ни с Божествените Тайни на тялото и кръвта на Твоя Син!

         Колко е дивно, че чрез Своето въплъщение Господ влезе в най-близки отношения с човека! Сам Бог се съедини с човека в едно лице (като Богочовек), Бог стана (прие) плът – „и Словото стана плът” /Ин. 1:5/. Самият Бог се хранел с нашата плътска (веществена)  храна и пиел нашето питие, бил положен (като Младенец) в ясли, живеел в дом (като останалите хора). Този, Когото небесата не могат да вместят, Той ходел с краката Си по земята, по водата, по въздуха /вж. Деян. 1:10/, На дървото (на Кръста) беше прикован Този, Който със Своето повеление беше окачил земята на нищо /Иов 26:7/. Цялата земя, водите и въздухът – всичко е осветено от въчеловечилият се Син Божий. Затова земята Му е приятна – това временно жилище на човека, този хотел за човешкия род, това място, където Той обитава между човеците. Но най-много Той  обича самите хора, чиито душа и тяло Той е приел в единството на Своето Лице. Най-вече истинските християни - Той е в тях, и те са в Него.

         Какво е най-силно желано за човека? – Избягване на греха, прощаване и заличаване на греховете, и придобиване на святост. Защо? – Защото греховете, като например: гордото и злобно отношение към ближните, злобната мнителност, любовта към притежаване, скъперничеството, завистта, и други грехове – всички те ни отделят от Бога, Който е Източник на живота. Отстраняват ни и от общуването с хората, и ни захвърлят в духовна смърт. И обратно - кроткото, смирено и незлобиво отношение към всички, дори към враговете ни, простосърдечието, нестежателността, задоволяването с малкото и необходимото, щедростта към всекиго, доброжелателството, както и другите добродетелни постъпки – те ни съединяват с Бога, Източника на живота, а за хората те ни правят приятни. Дарувай ни, Господи, напълно да избягваме греха, да навикнем на всяка добродетел чрез Твоята благодат! Господи и Владико, без Тебе наистина не можем да вършим нищо добро, защото сме зли (в нашата греховна природа). /ср. Мат. 12:34/

            Тукашният ни живот (на земята) е изгнаничество: „Господ Бог го изпъди от Едемската градина.” /Бит. 3:23/, така че всички ние (като Адамови потомци) сме длъжни чрез покаяние, и дела, достойни плодове на покаянието, да се стремим към своето отечество. Дай ни, Владико, въжделеното отечество, направи ни отново жители на рая! Земният живот е тесен път, път на скърби, лишения и болести. Колкото по-тесен е този път, толкова е по-сигурно, че се намираме на истинския път, а колкото е по-широк – толкова по-вероятно е, че се намираме близо до погиване. Сегашният живот е ежедневна, жестока, тежка война с враговете на нашето спасение, особено с невидимите духове на поднебесната злоба, които дори един ден не ни оставят в покой, а непрестанно, по най-болезнен начин ни нараняват с жилото на коварството и разпалването на различни страсти. Затова трябва да помним, че срещу нас се води непрестанна война; че в този живот не трябва да търсим покой, да се веселим и да се развличаме, защото той ни е даден да се приготвим за бъдещия живот. Това не бива да забравяме нито по време на изкушения и беди, нито дори когато ни се струва че сме напълно спокойни и щастливи. Да се замислим, когато например се предаваме на удоволствия в театъра, по време на вечери, когато се обличаме в скъпи дрехи и украшения, когато се предаваме на чревоугодие, когато се носим във вихъра на танците или се разхождаме във великолепни карети. Сред всички наши житейски удоволствия като хора, над всички нас, тегне най-голямото нещастие – че ние сме грешници и Божии врагове, които се намират в огромната опасност да се лишат от вечния  живот, особено, ако (не престанат) да живеят безгрижно и не вършат достойни дела, съответстващи на принесеното покаяние. Над нас тегне гневът на нашия Бог, особено, ако не умилостивяваме с молитва оскърбявания от нас Бог - с покаяние и изправление. И така, не бива да ни е до удоволствия (да ги търсим и желаем), а по-скоро до сълзи. Удоволствията трябва да бъдат нещо рядко, и то преимуществено такива, каквито ни представя вярата по време на духовните празненства.

         Бог е всемогъщата власт на всички веществени светове, но най-вече - пречудната, преблага и всеправосъдна власт на духовния свят – на ангелите и човеците.  В Неговите ръце са всички духове, техният покой и блаженство, както и изтезанията и мъката на злите духове и злите хора.

         Как понякога хулим Божеството с нечистото, мрачно и злобно състояние на своите души! Хулим Бог Отец, Бог Слово и Всесветия Дух, Духът Утешител. Както и обратно – човек с благостно настроение на своята душа е способен да утешава всички с думите си, а с това да слави Отца, и Сина, и Светия Дух Утешител. „И ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава самите нас.” /2 Кор. 1:4/

         Господ Вседержител. Неговото вседержителство обема цялото творение, горното и долното, умното (духовното) и чувственото (вещественото), ангелите и човеците, небето и всичко което е на него, земята и всичко което е на нея, морето и всичко което е в него. Неговото вседержителство категорично обхваща всичко съществуващо и всички елементи на тварите. Така, то обхваща сърцето на човека, както и неговите мисли, защото е казано „сърцето на царя е в ръцете на Господа.” /Притч. 21:1/. Затова апостолите казват: „Не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога.” /2 Кор. 3:5/ Ако Божията благодат изостави моето сърце и моя ум, аз се превръщам на прах, разнасян от вятъра, без никаква нравствена устойчивост, със склонност към всякакво зло. Умът и сърцето ми стават пусти, нищожни, незначителни, мрачни и безсилни.

         Установи в душата си твърдо намерение да мразиш силно всеки грях – в мисъл, дума и дело, а когато се появи изкушение към греха, опълчи се мъжествено и с чувство на ненавист към него. Но трябва да се пазиш, твоята ненавист да не се насочи към  ближния, който дава повод за греха. Грехът ненавиждай от цялото си сърце, а към брата си изпитвай съжаление, вразумявай го, и се помоли за него пред Господа, Който вижда всички нас и изпитва нашите сърца и вътрешности (скрити, вътрешни тайни). „В борбата си против греха още не сте се противили до кръв.” /Евр. 12:4/ Без да сме утвърдили в сърцето си ненавист към греха, остава невъзможно често да не изпадаме в него. Самолюбието трябва да изскубнем от корен, защото всеки грях тръгва от самолюбието. Грехът винаги се прикрива и лицемерно се преиначава от нашите доброжелатели, като ни обещава покой и доволство. „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание.” /Бит. 3:6/ Ето какъв винаги ни се струва грехът.

         Душе Светий, всички ние, християните, сме Твое дихание, Твое рождение след кръщението, както и чрез началното творческо вдъхване в лицето на първия човек - всички ние, всички земни племена, сме Твое дихание, Твое рождение (родени от Тебе). Помилвай ни и възроди всички нас, Душе Светий, като със Своето дихание прогонваш смрадта на нашите грехове и страсти, изкорени зловонието на всички (наши) греховни склонности!

         Словото е израз на истината, То е самата истина, битието, делата. Словото предшества всяко същество, всяка вещ, като причина за тяхното битие -  минало, сегашно или бъдеще. „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседержителят.” /Откр. 1:8/ Така говори творческото Слово на (Бог) Отец. В Него – в Словото е причината за (съществуването) на всички твари - сегашни, минали и бъдещи.

         Дяволът, като дух и като просто (едносъставно) същество, може в един миг да препъне и нарани душата с действието на лукавството, съмнението, хулите, нетърпението, раздразнителността, злобата, с мигновеното пристрастие на сърцето към всичко земно.  Също и с възбуждане на лицезрение (лицеприятие, угодничество), също - любодеяние (блудство, разпътство), както и други страсти. Със свойствената му злоба може да раздуха искрата на греха в пламък, който с адска сила обгаря вътрешностите на човека. Трябва да се държим, и с всички сили да се укрепваме в Божията истина, като отхвърляме лъжата, мечтанията и дяволската злоба още при тяхното появяване. Във вършенето на това целият наш човек трябва да се превърне във внимание, целият – да бъде зрение, целият - несъкрушим диамант във всички свои части, твърд и неуязвим. Слава на твоята победа Господи, чрез която мога да побеждавам със силата на Твоята власт, невидимите и видими врагове през всички дни на живота си, до последното си издихание! О, простота на вярата, никога не ме изоставяй!

         Не бива да имаме пристрастие не само към храна и питие, към облекло и разкошно жилище, към скъпо обзавеждане, но също и към своето здраве. Не бива даразвиваме и най-слабо пристрастие дори към живота си. Предай целия си живот във волята на Господа, като казваш: „за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка” /Фил. 1:21/, „Който мрази душата си на този свят, ще я запази за вечен живот.” /Ин. 12:25/ Пристрастието към временния живот и към здравето води до много отклонения от Божиите заповеди, води до снизхождение към плътта, до нарушаване на постите, до отклонение от добросъвестно изпълнение на служебните задължения, до униние, нетърпение, раздразнителност. Никога не спи вечер преди вечерното правило, за да не стане безчувствено сърцето ти от ненавременния сън, да не те победи врагът с вкаменено безчувствие по време на молитвата.

         Колко тежък е земният живот, изпълнен с много бедствия и трудове! От сутрин до вечер, всеки ден, трябва да се води тежката борба с плътските страсти, които воюват против душата, „защото нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите,  против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове  на злобата.” /Еф. 6:12/. Тяхното лукавство и коварство е изпълнено с неизмерима злоба, адски изкусно, незаспиващо! Сладчайши наш Спасителю, който призоваваш всички отрудени и обременени при Себе Си, за да ги успокоиш, Ти виждаш изнемогващото ни сърце от борбата и ежедневните скърби. Ние сме изтощени и безсилни, ходим като сенки. Нашите злобни врагове непрестанно нападат и притесняват душите ни, и по всякакъв начин насилват да ни въвлекат в бездната на отчаянието. Простри, Владико, Твоята силна ръка и ни избави от козните на древния дракон, от нашите убийци. Ти си казал: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.” /Лк. 9:23/ Но коя е ежедневната причина за нашия кръст, за нашите скърби и притеснения? - Нашият плътски човек, ветхият човек в нас, както и дяволът със своите непрестанни нападения.

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева …, ч.VІІ, 1894 г. стр. 98 - 104