15.VІІІ.2013 /
 28.VІІ.2013 год.
Издание на православния  катедрален храм 


Успение на Пресвета  Богородица

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

Свети   И О А Н   Д А М А С К И Н

 

ИЗ ТРЕТО  ПОХВАЛНО СЛОВО  ЗА  ПРАЗНИКА

УСПЕНИЕ  НА СВЕТА  БОГОРОДИЦА

Дойдете, да се изкачим на тайнствената планина, и там, като се възвисим над житейските и веществени представи, като преминем през непристъпния мрак на прехода от земното към небесното, и след това се окажем сред Божествената светлина - да възпеем силата на безпределното Божие могъщество. Да възпеем Този, Който от надвишаващата всичко свръхестествена и невеществена висота, без да напуска лоното на Отца, влезе в утробата на Дева, зачена Се и Се въплъти. Този, Който премина през доброволни страдания, прие смърт, и заедно с приетото от Него тяло, сродно (произлязло) от земята, придоби нетление за обложеното на тление човешко тяло и отново се възнесе при Отца. Този, Който и Своята Майка по плът възнесе на небето – Тази, Която наистина беше небе на земята.

         Сега умствената одушевена лествица (стълба), по която Всевишният (Бог Син) „се яви на земята и живя между людете” /Вар. 3:38/ Сама се възползва от смъртта като стълба (каквато вече е станала) и се издига от земята на небето. Сега земната трапеза, неискусобрачно носила Небесния хляб на живота, Божествения въглен, бива взета от земята на Небето. И Небесните врата се срещат с Божиите врата „обърнати към изток” /Иез. 44:1/ Днес одушевения Божий град напуска земния, и застава (представя се) пред небесния Иерусалим. Тази, Която роди от Себе Си като първи и единороден, Роденият „преди всяка твар” /Кол. 1:15/ –днес Тя се въдворява в „църквата на първородните” /Евр. 12:23/ -  одушевения мисловен Ковчег на Господа се пренася в покоя на Своя Син.

         Вратите на рая се отварят и приемат богоносната земя, на която израстна Дървото на вечния живот, премахнало и унищожило непослушанието на Ева и смъртта на Адам. Това дърво е Христос. Той, Който е причината за живота на всичко, приема изсечената в скалата пещера, стръмната скала, която дава вода /ср. Прем. 11:4/, „камъка, откъснал се от планината без да го е ръка съборила … който стана голяма планина и изпълни цяла земя.” /Дан. 2:34-35/

         Ложето, Което послужи за божественото въплъщение на Словото, сега намира покой в преславния гроб като в почивалня, откъдето се издига в небесния брачен чертог и започва пресветлото си съцаруване със Своя Син и Бог на всичко. А гробницата си оставя за живеещите на земята. Може ли изобщо гроб или гробница да бъде наричан ложе? – Точно този може, защото това ложе (мястото където беше положено и лежало тялото на Пресвета Богородица), е по-прекрасно от всяко друго (направено от човеците за техните потребности) легло. Защото то сияе не с блясъка на златото или ясността на среброто, нито с отблясъците на скъпоценни камъни или красотата на копринени нишки, на златотъкани и пурпурни одежди, а с Богосиятелната светлина на Всесветия Дух. Това ложе не служи за плътско единение на свързаните със земна любов, а доставя на тези, които са пленени от Духа, на живота на святите души, предстоене пред Бога - по-красиво и по-въжделено от всички блага.

         Този гроб е по-прекрасен от Едем. Няма да разказвам какво се случи там – за измамата, устроена от врага, за неговата смелост да отправи „делови” съвет, за (скритата за всичко) завист и измама. Както и за податливостта на Ева и нейното лековерие, за едновременно сладката и горчива примамка, която (едва) след като я вкусила, тя получила помрачение на ума и увлякла в измамата и съпруга си. Също за непослушанието (към Бога), за последвалото изгонване от рая и приетата в резултат на всичко това смърт (която всички ние наследяваме). Заради тържеството на празника ще кажа само, че сега този гроб възнася от земята на небето смъртното човешко тяло на св. Богородица, докато в Едем нашите прародители бяха смъкнати от висотата до Бога - на земята ( на която и ние живеем). Нали точно в Едемския рай беше произнесено осъждането над създаденото по Божий образ творение (човека): „пръст си и в пръст(та) ще се върнеш” /Бит. 3:19/

         Сегашния гроб е по-драгоценен от древната Светиня, защото той прие умствения и одушевен Богосиятелен свещник, живоносната трапеза, която храни не с хлябовете на предложението, а с Небесния хляб; не с веществения огън, а с невеществения огън на Божеството. Мястото за този гроб е по-завидно, отколкото на Моисеевия ковчег, защото той се сподоби да послужи не на сянката и образа, а на Самата Истина. Той прие в Себе си истинския златен съд с небесна мана /ср. Изх. 16:33/; одушевените скрижали, върху които с Божия пръст т.е. с действието на Всесилния Дух е било запечатлено Въплотилото се Слово, Ипостасното Слово; златната кадилница, съдържаща като плод Божествения въглен, изпълнил с благоухание цялото творение …

         И нека ние, спасените, като преминаваме по сухо през соленото море на нечестието, да възпеем изходната (прощална) песен на Божията Майка. Нека Църквата да запее празнична песен … Земни царе,  и всички народи, князе и всички земни съдии, момци и девойки, старци и деца /Пс. 148:11-12/ нека прославят Богородица. При всички събирания и всички разговори, нека на разни езици племената и народите да възпеят Господу песен нова /Пс. 149:1/ …

         Колко дивно – умря Източника на живота, Майката на моя Господ! Трябваше произлязлото от земята да се върне в земята, и след това да се пресели на небето, като приеме в земята дарът на най-чистия живот чрез оставане в нея (макар и не задълго). Трябваше (по Божия промисъл) след като плътта остави земната и лишена от светлината подвластност на смъртността, след като се превърна в горнило (ковашко огнище) на нетленната и чиста смърт (т.е. послужи за унищожаване на смъртта), сияеща в светлината на нетлението, Тя да се издигне от гроба.

         Сега Тази, Която Сама даде начало на второто (телесно) битие на Безначалния по време, по силата на Своето първо и вечно битие (макар Той и да има начало от Бог Отец като причина на Своето Божествено битие) - Сега Тя Самата получава от Него начало на второто си битие (безсмъртието на вечния живот)

         Нека сега да възпяват лирите на Духа - апостолските уста и да звучат кимвалите – върховните богослови … „Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас” /Пс. 46:1/, всички възпявайте хвала на Богородица! Нека Ангелите да послужат на мъртовото Й тяло! Дъщери Иерусалимски, следвайте след Царицата … Слез и Ти Владико, и въздай дължимата награда на Своята Майка, Която Те е кърмила! Протегни Своите божествени ръце и приеми душата на Своята Майка. Ти, Който на кръста предаде духа Си в ръцета на Отца, призови Я със сладостен глас: Ела, Ти, Която Си Ми най-близка, Която блестиш с красотата на девството по-ярко от слънцето. Ти Ми даде от Своето (човешко естество), сега дойди и влез в Моята радост. Ела като Майка при Сина Си! Ела, и царувай заедно с Този, Който беше роден от Тебе, и заедно с Тебе търпеше бедност. Иди Владичице, и се отдалечи оттук! Не като Моисей, възкачи се … и умри на планината на която ще се възкачиш /Втор. 32:49-50/, но преди това умри, а след това се възкачи. Предай душата Си в ръцете на Своя Син, като оставиш на земята земното, за да се възнесе и то заедно с Тебе. Въздигни поглед, народе Божий, въздигни очи нагоре! Ето, в Сион е ковчега на Господа на силите. Около него телесно застават апостолите, за да погребат живоначалното и богоприемно Тяло. Окръжават Го невеществените и невидими ангели, които с робски страх стоят до Майката на своя Господ. Тук присъства и Самият Господ, Вездесъщият и всичко изпълващ, всичко обхващащ и от никое място не обхващан, защото „всичко чрез Него се държи” /Кол. 1:17/, тъй като Той е творческата и поддържаща всичко съществуващо причина!

         Ето Девата, дъщеря на Адам и Майка на Бога, заради наследството си от Адам оставя тялото Си на земята, а душата Си предава с благодарност на Своя Син в небесните обители. Да се свети светият град и към досегашните си благословения да приеме сега и вечно благословение! Да предшестват ангелите при прехода на божествената скиния и да устроят гроба, който да бъде украсен от сиянието на Светия Дух! Да бъдат приготвени аромати, и да помажат всенепорочното и всеблаговонно Тяло. Да се стичат чисти потоци и да бъде почерпено благословение от най-чистия източник на благословенията! „Да се веселят небесата и да тържествува земята” /Пс. 95:11/ когато в нея се полага тялото на Божията Майка, да се раздвижи въздуха при възхождението на Нейния дух, да задухат нежни като роса и изпълнени с благодат ветрове. Нека цялото творение да възхвали празничното възхождение на Божията Майка … да внесе своя дан за тържеството. Въпреки че всичко това не може да бъде дори и малка част от дължимото за Нея въздаяние.

         Елате, всички мислено да тръгнем с Тази, Която Си отива! Елате, със сърдечен плам заедно с Нея и ние да се спуснем в гроба! Да застанем около свещения одър и да възпеем свещените песнопения, като започнем с думите: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе!/Лк. 1:28/ Радвай се, предопределена Майко Божия! Радвай се, предизбрана преди векове от Божия съвет, произрастнала от Божествената земя, жилище на божествения огън, свещено украшение на Светия Дух, източник на жива вода, райска градина за дървото на живота, одушевена лоза на Божието лозе … река, изпълнена с аромата (благоуханието) на Духа, нива, на която израстна божествения клас … Агнице, родила Божия Агнец, понесъл върху Себе Си греховете на света … Ти, Която стоиш по-високо от ангелските сили, раба, но и Майка Божия! Елате, да застанем около този най-чист гроб и да почерпим от него божествена благодат! Елате, да понесем на ръце вечно девственото Тяло, да влезем с него в гроба (гробната пещера), и да умрем заедно с него, т.е. да умрем за телесните страсти и да заживеем безстрастен и непорочен живот! Да послушаме божествените песнопения, които излизат от невеществените уста на ангелите. Да влезем, да се поклоним и да узнаем за необичайната тайна – как тялото на Божията Майка е било отнето от земята, възнесено и взето на небето. Как Тя предстои до Сина Си по-високо от всички ангелски чинове – и няма никаква преграда между Майката и Сина.

         След първите две, съставих и това трето слово за Твоето излизане (от земния живот), Майко Божия, с благоговейна любов към Пресвета Троица, на Която Ти послужи, като зачена по благоволението на Отца и действието на Светия Дух Безначалното Слово, Всемогъщата Божия Премъдрост и Сила. Приеми моето добро намерение, дори ако то надвишава моите сили, и ми дарувай спасение, отчуждение от душевните страсти, облекчение на телесните болести, мирно състояние в живота и просвещение на духа.

         Възпламени в нас любов към Твоя Син, направи живота ни угоден Нему, така че като се удостоим с небесното блаженство, да видим и Тебе, сияеща в славата на Твоя Син. Тогава ще можем вечно да отправяме и свещени песнопения, достойни за Светия Дух, радвайки се в Църквата на празнуващите. Да възпяваме Този, Който извърши домостроителството на нашето спасение, Христос, Твоят Син и наш Бог. На Него подобава слава и владичество с Безначалния Отец и Всесветия и Животворящ Дух, сега и винаги и в безкрайността на вековете. Амин.

        

          Авторизиран превод от: Творения преп. ИОАННА ДАМАСКИНА, „Христологически и полемические трактаты,

Слова на Богородичные праздники”, стр.293 - 299,  М. 1997 г.

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза