Духовна беседа №421

ДУХОВНА БЕСЕДА

Светител  Н И К О Л А Й    В Е Л И М И Р О В И Ч 

(С Р Ъ Б С К И)

   /1881 г. – 1956 г./

О Х Р И Д С К И     П Р О Л О Г

Разсъждения в първия ден на месец септември

         В този свят трябва да се възползваме от всичко, което е потребно за съзиждане на душите ни, защото когато смъртта ни раздели от него, ние нищо не ще вземем в отвъдния свят, освен нашите души, такива, каквито сме ги съградили тук. Св. Симеон Стълпник, като осемнайсетгодишен момък, загрижен за спасението на душата си, веднъж паднал по лице на земята и отправил към Бога молитва – Бог да му покаже пътя към  спасението. И така, дълго лежейки и молейки се, имал следното видение: като че копаел ров за някакъв темел, и уморен от копането, спрял да отдъхне. И чул глас: „Копай по-надълбоко!” Наченал усилено да копае още по-дълбоко, ала отново се изморил и спрял да почине. Но повторно чул глас: „Копай още по-надълбоко!”. Започнал пак да копае с още по-голямо старание и усърдие. После гласът му  казал: „престани – достатъчно; сега каквото желаеш да зидаш – зидай; без труд в нищо няма да успееш.” Тези, които се трудят малко и зидат духовния си живот върху плитките основи на плътското, строят дом на пясък, който не може да устои и в този преходен свят, а още по-малко в онзи, вечния.

БЕСЕДА за Словото, Сина Божий

„В начало беше Словото.” /Ин. 1:1/

         Словото, или разумната, словесната Реч, бе в началото. Това се отнася до божествената природа на нашия Господ Иисус Христос. В начало – дали, братя, с това се подразбира някакво начало на Словото Божие? Или някаква времева дата на раждане на Сина Божий от Бог Отец? Съвсем не. Тъй като рождението на Сина Божий не може да има ни дата, ни начало, защото времето е нещо, присъщо само на този преходен свят, то не засяга вечния Бог, нито обуславя това, което е в Бога. Може ли да се отдели сиянието от слънцето, и слънцето да си остане слънце? Може ли разумът да се отдели от човека, и човекът да остане човек? Може ли от меда да се отдели сладостта, а медът да си остане мед? Не може. Още по-малко може да си представим Бога отделен от Своето Слово, от словесната Реч, от Своя Смисъл, от Своята Премъдрост; вечния Отец – отделен от Своя съвечен Син. Тук, братя, не се говори за началото на Сина Божий от Бог Отец, а става дума за най-първото начало в историята на сътворяването на света и спасението на човеците. Това начало е у Словото Божие, у Сина Божий. Той е започнал и сътворението на света, и човешкото спасение. Който и да пожелае да говори било за творението на видимия и невидимия свят, или за спасението на човешкия род, трябва да започне с Началото. А това Начало е Словото Божие, Премъдростта Божия, Синът Божий. Както ако някой  разказва за някаква случка с ладия в езеро и започне тъй: в началото имаше едно езеро и една бяла ладия плаваше по него … Никой здравомислещ човек няма да разбере „в началото имаше едно езеро”, като че езерото се е появило в същия този ден, когато е станала случката с ладията. Така и никой от  разумните хора не бива да тълкува думите на Евангелиста „В начало беше Словото”, сякаш Словото Божие е произлязло от Бога (едва) в началото на сътворяването на света. Както езерото е съществувало хиляди години преди случката с плаващата в него ладия, така и Словото Божие е съществувало винаги – и преди началото на творението.

         О, Сине Божий, съвечни на Отца и Духа, просвети ни и ни спаси! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

Разсъждение във втория ден на месец септември

         Православната църква от опит знае безброй примери, когато всемогъщият Бог проявява Своята мощ посредством малки и неодушевени вещи, особено чрез тези, които служат като символи на въплъщението, живота и страданията на нашия Господ Иисус Христос, каквито са: кръстът, иконите на Богородица  и светиите, светената вода, елея, мирото и др. Такова е било и чудото от иконата на Пресветата Божия Майка през 1748 г., в дома на помешчика Хитрово, близо да град Калуга, Русия. Един ден две слугини на дворянина, подреждайки стари вещи на тавана на къщата, открили навито платно, на което бил изобразен дивен женски лик. Този лик излъчвал святост и благочестие. Едната от слугините била скромна и мълчалива, а другата -  суетна и бъбрива. Първата, поглеждайки Изобразената на платното, я нарекла „игумения”. А Евдокия –така се казвала лекомислената бъбрица – не признавала това и се подигравала със смирената си другарка. За да придаде още по-голяма сила на дръзките си приказки, тя плюла върху изображението. В този миг паднала на земята, почнала да се гърчи, ослепяла, онемяла и изпускала пяна от устата си. Същата нощ света Богородица се явила на родителите на окаяната девойка, разказала им какво е станало с тяхната дъщеря и им заръчала да повикат свещеник да се помоли пред намерения образ, да поръси със светена вода девойката, за да я изцери. Когато това било направено, Евдокия оздравяла и оттогава променила нрава си, станала тиха и сдържана. Така се разбрало, че картината е чудотворен образ на Пресвета Богородица. Иконата била пренесена в една от църквите на град  Калуга, където се намира и днес, и продължава да върши чудеса.

БЕСЕДА за Словото Божие - Творец на света

„То беше в начало у Бога.  Всичко чрез Него стана.” (Ин. 1:2-3)

         Евангелистът говори, братя, за чудесното Слово Божие, за словесната разумна Реч, за вечната Премъдрост Божия, за съвечния Син Божий. Това чудесно Слово е единосъщно с Отца и Светия Дух, а се различава ипостасно и от Отца, и от Духа, понеже се ражда от неродения Отец.  Беше,  е, и ще бъде.  Кога беше То у Бога? В начало, казва Евангелистът. Но какво означава това: в начало? Значи същото като: първо и преди всичко друго. И така. Словото Божие бе у Бога, вечно единосъщно с Отец и ипостасно като Син, но още невъплътено. По-късно Словото Божие се въплътило, и в тяло се явило на човешкия род. Докато е било невъплътеното Слово у Бога, всичко чрез Него стана. Небето и земята, духовният свят и земният свят – всичко стана чрез Него, чрез това Божие Слово, докато То било още невъплътено у Бога. Без Словото Божие не станало нито едно от онова, което е станало. То бе животът и светлината, и светлината в мрака свети и мракът я не обзе. Мрак представляват най-вече смъртта и греха. Този мрак не обзе Сина Божий. Ала и целият сътворен свят, сравнен с Бога, е като мрак, а светлината в мрака е Словото Божие, словесната, всепокоряваща, царствена Божия Премъдрост. Всяко творение би било мрак, ако не го огряваше тайнствената сияйна светлина на Сина Божий, чрез Когото е станало всичко. То било в началото у Бога. А какво е станало с Него след това? И Словото стана плът. До този момент била историята на сътворяването на света, а оттогава започва историята за спасението на човешкия род. Ала ставайки плът, Словото Божие не се отделило от Бог Отец и Светия Дух, понеже божествената Троица е неразделна, но само се облякло в тяло и приело човешка душа, за да може чрез завесата на плътта, Слънцето над всички слънца, да се приближи до човеците и да спаси човеците.

         О, братя мои, колко умилителна и неописуемо дивна е тайната на Божието въплъщение! Ако в сърцата си приемем с любов тази тайна, тя ще стане по-достъпна и за нашия разум.

         О, Господи, благий Спасителю, слава на Отца и радост на Светия Дух, помилуй и спаси нас! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

Разсъждения в третия ден на месец септември

         Този, който иска да се спаси, трябва непременно да бъде послушен на духовните власти. Без послушание, дори да има най-голямо желание за спасение, човек може да се окаже в пропаст. Великите светци, които са определили послушанието като условие за спасение, сами са показали съвършено послушание. Когато св. Симеон избрал да се подвизава на стълп, като нов подвиг, това изненадало всички подвижници. Като не знаели дали такова подвизаване е по внушение на Божия Дух или е от дух на гордост, пустинните отци и свещеници изпратили някои да разберат това, и провождайки ги, заръчали от тяхно име да наредят на св. Симеон да слезе от стълпа. Ако той не пожелае да слези, значи, възкачването му на стълпа произтича от дух на гордост. В случай, че изпълни заповедта и тръгне да слиза, нека го оставят да стои горе, понеже неговата готовност да ги послуша ще покаже, че подвигът му е от Светия Дух. Когато изпратените дошли при св. Симеон и му съобщили, че съборът на светите пустинни отци нарежда да слезе от стълпа, Симеон незабавно започнал да се спуска по стълбата. Виждайки това, зарадваните пратеници викнали: „Не слизай, отче свети, но остани където си: сега видяхме, че твоят подвиг е от Бога.”

БЕСЕДА за Словото Божие, явено в плът

„И Словото стана плът.” (Ин. 1:14)

         Ето, братя, едно ново начало, благословено и спасително за нас. Това е началото на нашето спасение.  Адам беше в плът, когато падна под властта на греха и смъртта. Сега Създателят на Адам се явява в плът, за да избави Адам и Адамовото потомство от властта на греха и смъртта. Синът Божий, Словото, Премъдростта, Светлината и Животът слезе сред човеците в човешко тяло и с човешка душа: въплъти се без да се отделя от Своето Божество, и без да се разделя от Своя Отец. Оставайки Какъвто е, с всичко, което предвечно и вечно притежава, единственото ново нещо, което Той приема е човешката природа. Неговите вечни свойства при въплъщението не са се умалили, нито се е променило положението Му спрямо Отца и Духа. Погледнете, Отец – и на Йордан, и на Тавор свидетелства: Този е Моят възлюбен Син! Не казва: Този беше Моят Син, а: Този е Моят Син. А Светият Дух е бил с Него и при телесното Му зачеване, и през всички дни до края на Неговото служение на земята. Божествената и човешката природа в Него бяха съчетани, но не смесени.  Как? Не питай за това ти, който сам не можеш на себе си да обясниш как са съчетани в теб душата и тялото. Знай само, че Бог е слязъл и живял на земята и е донесъл на човеците неизказано богати дарове -  дарове царски, нетленни, непреходни, безценни и незаменими. Знай го, и нека сърцето ти ликува от радост. И се потруди да умиеш (духовните си ръце), за да очистиш всичките си чувства, да направиш душата си чиста, да направиш сърцето си светло, да просветлиш ума си, та да приемеш тези царски дарове. Защото те не се дават на нечист човек.

         О, Господи Иисусе Христе, помогни ни да се очистим и умием чрез Твоята Кръв и Твоя Дух, за да се сподобим с Царските Ти дарове! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

         Превод от сръбски: https://svetosavlje.org/prolog/